Jump to content
Порталът към съзнателен живот
wonderful

Възпитание за бъдещата любов

Recommended Posts

Как да възпитаваме децата си така, че като възрастни да имат здрав семеен живот и правилно отношение към другият пол?

Половото възпитание на детето или юношата не се изчерпва само с едно или две тържествени поучения. То трябва да се извършва всекидневно и да започне от най-ранна възраст, защото в този етап от развитието на детето се формират съществени черти в характера му.

Половото възпитание е същевременно възпитание на бъдещият съпруг и съпруга, на бъдещият баща и майка.

Когато детето се възпитава в честност, трудолюбие, откровеност, чистосърдечие, в уважение към другите хора с техните преживявания, заедно с това ние го възпитаваме и полово.

Споделете как според вас, възпитавайки добродетелите у децата, да ги възпитаме и за бъдещата любов.

Алкохолът, наркотиците, половата разпуснатост са нещо обичайно за времето , в което живеем. Как да възпитаме децата си така, че да направят правилният избор...?

Ще бъде от голяма полза ако посочите и литература по тези въпроси.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам, че това да обичаш е заложено у всеки в достатъчно голяма степен. дори и зверските усилия на родители и общество да го деформират не са успели при всички да го направят. Но при все повече хора го заравят, надълбоко... Изглежда трябва да се обърне повече внимание на вътрешната нагласа родителите още преди да са заченали детето и после, още през първите години на отглеждането му. Ако не съвсем, то преобладаващо да се елиминира "задушаването" на този естествен подтик. Тогава той естествено ще си пробие път, като кокиче през ранната пролет... Тук има теми за пренаталното възпитание, за съжаление все още не съм успял да ги разгледам подробно, но наистина това е много съществено.

А доколко общото етично възпитание е основата и на половото възпитание? Според мен - до преобладаваща степен! Има и някои лесно усвоими медицински например познания, но е изключително тъпо, както сега някои "велики" образователни дейци си мислят, че е достатъчно, нещата да спрат само дотам. Анатомичното и противозачатъчното образование няма да предотвратят нещастията от всякакъв род в интимните отношения. Ранните контакти почти винаги водят до непосредствени или отсрочени нещастия за детето и за околните. То още не се е ориентирало в живота достатъчно, за да може да търси човек с ъс съвместима духовна нагласа. А връзките поради любопитство, скука, подражание или разни разочарования в други житейски сфери - са винаги рискови... Тинейджърът въпреки че има висок сексуален потенциал, все още не е приучен да го свързва непременно с физическия секс. Това положение следва да се задържи по-дълго, защото тази енергия е необходима както за завършване на физическото развитие, така и за душевното съзряване. Не трябва да е отшелник, макар че е полезно да свикне да оползотворява периодите си на самота. Най-важното е да се приближи до усещането за истинския си път в живота. Ще успее, ако го търси искрено, т.е. истинността и другите добродетели са основни, ако са спонтанни и незамърсени от ултиматумите на онези, които се проявяват като минидиктатори, макар и "с най-добри намерения".

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пренаталното възпитание е часто от това възпитание, можем да го правим чрез нас самте, можем да им говорим с мисли също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тънка е границата между това да изградиш реална представа за истинска любов между мъж и жена у едно дете и това да възпиташ в него едно прекалено мечтателно и розово отношение към живота.Баба ми и дядо(бог да прости)са били седем години в раздяла-той е ходил войник,после на война,после студент...писали са си безброй писма..опитвали са се да ги разделят много хора...но те винаги са държали един на друг и са се обичали много.В замяна на това възпитават две много влюбчиви,романтични,артистични,поетични дъщери..които подхождат със силни и искрени чувства към партньорите си и ...остават заблудени,разведени и нещастни...за да разберат ,че не всички връзки могат да излезнат като на ''мама и тате''

Надявам се аз да успея да предам на Йо чувство на любов към всеки,но и мъдрост и познание към човека и хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също като adelaida смятам ,че пренаталното възпитание и възпитанието за бъдещата любов са едно и също нещо, тъй като формирайки характера на бъдещият човек ти задаваш и параметрите на неговите взаимоотношения с хората. Казват, че няма друг момент в живота на човек , в който две души да са така близо една до друга както по време на бременността. Дори двама души, които се обичат не могат да са така близко както майка и дете. В този смисъл ролята на майката е да учи детето си на любов, мир, хармония, както чрез тялото си така и чрез мислите си. По мое лично наблюдение мислите обаче оказват в пъти по силно въздействие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Детето се нуждае от нашите грижи, внимание, възпитание и след раждането. Много са важни личният пример и отношението на родителите във всеки един момент. Детето, което расте в любов е жизнерадостно, контактно и усмихнато.

Родителите са тези, които трябва да въведат детето в света, да му обяснят взаимоотношенията между хората, да му покажат живота, такъв, какъвто е извън семейното гнездо.

Колкото и да е важно пренаталното възпитание, възпитанието за бъдещата любов и възпитанието въобще, не се изчерпва с периода преди раждането.

Според мен, по подходящ начин, в подходящата възраст, детето трябва да научи цялата истина за живота(постепенно) от родителите си, не е добре да му се спестяват тези разговори, поради неудобство, традиции в семейството и др.

Да се общува, да се разговаря с малкият човек, да сме наблюдателни за неговите нужди, терзания и проблеми. Да се отнасяме с детето като с равен и да го оставяме само да взема решения за себе си и да прави своите избори.

Любов, радост, усмивка, внимание, общуване, заинтересованост, подкрепа.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, разбира се пренаталното е само част, след раждането на детето, възпитанието не спира а тепърва се доразвива, пренаталното е посяването, а онова след раждането отглеждането и доразвиването във възпитателен аспект, включващ любов, вяра, и всичко онова, което искато да предадат родителите на детето...малко по-късно се включва и обществото. :3d_133:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като чета за индиговите деца ,смисъла на действието възпитание остава доста ненужен.Те май се раждат възпитани вече.Имаше една тема за това ''когато си мислиш,че не те гледам...''според мен така трябва да се възпитава едно дете.Думи като не и не бива,спри според мен насаждат едни неосъзнати стереотипи на поведение,но когато то наблюдава,тогава преценява и трупа опитност.

По добре разхождайки се в парка да му се показват възрастни хора които се държат за ръце,да му се показват хора които се грижат един за друг в критични моменти,да му се показва и другия вариянт на несериозни и повърхностни отношения...Просто вниманието му да бъде насочено..изводите ще ги направи и само. Поне така мисля аз!!За да знае защо и откъде е изградило такова и такова отношение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×