Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Avery

Токсични родители

Recommended Posts

Моля помогнете! Жертва съм на вербален и психически тормоз от страна на родителите ми още от съвсем крехка възраст. Жената, която в акта ми за раждане е записана като моя "майка" ,  никога не си даде сметка колко отговорна е тази роля. Винаги ме е поставяла като главна причина за всичките трудности или проблеми, с които е трябвало да се сблъска, а проблемът е там, че аз никога не съм била реален участник в тях. (Единственото обяснение, което имам за това нейно държание е това, че нейната майка, т.е баба ми , се е държала изключително неприемливо с нея.  Същият цикъл се повтаря отново , защото майка ми си е  поставила за цел да съсипе живота ми по същия начин, по който са направили с нея.  Постоянно ми се натякват отрицателни качества, които фактически не притежавам. Уверява се да изтъкне всички недосатаци, които забелязва във външния ми вид (а именно, колко крив и гомям нос имам, как очите ми също са извън пропорция). В днешно време се чувствам безкрйно некомфортно дори да изляза наван , защото единственото нещо , което ми се върти в ума е колко уродливо същество съм и колко недостойна съм да погледна някого в очите , поради тази причина. Поема ли някога риска да изкажа лично мнение в нейно присъствие (например желание да променя нещо в себе си ) , майка ми на момента застава в отбранителна позиция и започва да сипе какви ли не тежки обиди по мой адрес в продължение на часове. Това изключително много ме подтиска и същевременно ме кара да се чувствам безпомощна.  Родителите ми никога не си напровиха труда да ми обеснят колко важно е да имаш уважение към самия себе си, в следствие на което ме докара до прозрението, че аз никога няма да бъда достатачна в техните очи, независимо колко много се старая да ги накарам да се почувстват горди с мен.  Всичкият този тормоз съм била принудена да го тая в себе си,  една от главните причини, защото още от древността образът на майката е бил силно обожествяван, и самата мисъл да споделиш с някого такава голяма болка изглежда налудничева. Един единствен път си поволих луска да загатна за проблема на тогавашен приятел. Без дори да се замисли върху казаното, той ме изкара като човек, който търси внимание и как една майка никога не би причинила такава болка на детето си. Почувствах се съкрошена. От тогава съм се зътворила напално в себе си, защото знам, че  същите последствия отново ще се отворят,  а вече съм чула пре-достатъчно по мой адрес. 

Като резултат на този никога неспиращ тормоз, развих тревожност, също депресия, които драстично се влошиха последните няколко години. Бях изгубила желание за живот , дори се стигна до там, че завършването на образованието ми беше застанало под въпрос ( поради големия брой отсъствия).  Колкото и смешно да ви прозвучи, в днешно време намирам за изключително трудно да извърша каквито и да било малки домашни задължения. Мисълта да изляза навън ( дори да е само до супермаркета  ) изглежда непосилна. След години обмисляне, най-накрая се реших да посетя терапевт. Зо съжаление, както се и упасявах, най-големите ми страхове излязоха на яве. Жената излезе безкрайно некомпетентна и си личеше , че има основни пропуски в практиката си. На няколко пъти трябваше да си повтарям речта , защото тя отзаваше да възприиеме казано. Идеята на самата терапия се измени коренно в съвсем различна посока( засегнаха се теми, които не бяха от абсолютно  никакво значение. Бях обвинена, че единствените хобита, които използвам, за да избягам за малко от реалността, не трябвало да въжат за мен, а само хора , които се прибирали изморени от работа, можели да си го позволят и колко егоистично това било от моя страна ) и в следствие на което бях обвинена като причината за всички проблеми на майка ми. Отново човекът, който ме тормозеше, беше оневинен.

Сега ще ви дам пример от най-ранния ми спомен, именно днес. Рано сутринта бях изправена пред тежка паник атака ( появиха се преди няколко седмици и то доста начесто ) и единственото " успокоение" , което получих от майка ми беше ококорен от злоба поглед и думите : " Престани да се тревожиш.  Просто се успокой. Това е само в ума ти. Опитай се да мислиш за нещо позитивно". (Също така бях " мило посъветвана"  да потърся професионална помощ за нещата,  които ТЯ е причинила)  На пръв поглед това не звучи никак лошо, нали? Но всеки , който е запознат с паник атаките, знае каква сила могат да окажат тези думи вълху потърпевшия.  Болката се равнява на това да бъдеш прободен с нож в гърба.

Опитах се ( буквално) хиляди пъти да поговоря с нея и да й изесня каква голяма болка рефлектира върху мен с държанието и думите, които подбира , но без никакъв резултат. Ситуацията единствено  се влушава. След като категорично отказваше да се вслуша в думите ми, я посъветвах да  се обърне към хора, специализирани в тази област, които може би ще намерят по.добър подход за обяснение. Отново без промяна. Майка ми има очи само за своя собствен свят,  в който  се е отдала да живее като заложник и да си изевява вечно като  образа на жертва.  Това нейно държание ме накара да се обърна за помощ към баща ми, който вечно повтаря като грамофонна плоча, едни и същи думи , как той щял да направи всичко възможно, за да подбри нещата, но фактически той попада на страната на майка ми, която защитава (излага мен като виновника за всички проблеми и че ако аз не зъпочна да роботя по тях, няма кой ).

Моля, ако имате някакви съвети как да се справя с тази безизходна ситуация , споделете ги долу в коментарите .
Надявам се поне един от вас, който се е решил да прочете тази статия, поне малко да ме разбере, преди да ми скочи на врата с нападки, какта правят всички останали :) . 
Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Упражнение . Да си отговориш защо мислиш че повечето няма да те разберат .Твоя отговор не го казвай , задръж го в себе си няколко дена и го разглеждай от време на време . Като за малко допускаш че нечий отговор е искрен .Човекът ти е дал правилен съвет . За няколко секунди го приеми и се опитай да видиш  как би се държала тогава . Какво би се променило ако е поне малко вярно  .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мила Ейвъри,

Много мислих, как да те утеша и много исках да го направя, но наистина не успях да намеря подходящите думи.

Трябва много да внимавам и аз да не "сгазя лука". Опасно е да се приближава човек, до тебе, защото ти си се поставила на мястото на човек, който вече е отсъдил (казваш: "токсични родители"), следователно – казусът е решен... И май че, според теб – не може (изключено е), да има и алтернативно мнение, по твоя въпрос. Поне така ми се стори, на мен, че си категорична, в оценките си.

И затова – аз няма да споря с тебе, но не мога и да те подкрепя, защото ти никъде не си писала къде е мястото на доброто, в цялата тази работа. Дали няма никакво добро, или – ти си добрата, а те са лошите?

Изобщо, какво мислиш за доброто – има ли го, или го няма доброто – в твоя мъничък свят? Ако ти ми отговориш на този въпрос (къде е доброто, в твоя свят?), поне ще знам за какво да се хвана, за да ти кажа нещо, по въпроса, който си поставила, във форума, за да намериш помощ.

Сега, прочети абзаца, по-долу и ако искаш си помисли, върху него. Това са думи на Учителя Петър Дънов, на когото е посветен този сайт, в който ти си дошла, за помощ. На мен, думите на Учителя, много ми помагат да се ориентирам, в живота (т.е. помагат ми – да намеря мястото на доброто, като опорна точка, в живота, защото ние живеем в дуален свят).

Разбира се, ти (ако искаш), можеш да се хванеш и само за лошото и да го направиш своя опорна точка, в живота, обаче – сама виждаш какъв е резултатът: Явяват се, неизбежно, на сцената – "токсичните" родители.

Ето какво казва Учителя (имайки предвид злото и доброто): "Привидност и същина не са едно и също нещо.

За да влезе човек в правия път, трябва да различава същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, за да владее това-онова.

Значи четири неща са необходими, за да се влезе в правия път:

първо, да различаваш същественото от несъщественото;

второ, да нямаш амбиции;

трето, да имаш добро поведение;

и четвърто - любов.

Нямате ли тези четири неща, ангелът няма никога да ви отвори.
Вие може да се сърдите.
Ако имате едно дете идиот и вие го заведете при един музикант да се учи, той няма да го приеме, той няма време да се занимава с вашите глупави деца.
Бог, като презираше хората на невежеството, остави ги да се скитат в невежество; а днес, когато хората са по-готови, Той изпраща Своя Син.

Този живот не е личен.
"

Из: "Отдайте Божието Богу"


 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ни се дава повече, отколкото можем да понесем...

Изгради своята нова самооценка чрез работа с психотерапевт и живей ! След работата ти с него ще усетиш, че който каквото и да ти казва, няма никакво значение. Ще знаеш, коя си. Нямаш нужда от чуждите думи, дори окуражаващите, защото се познаваш, познаваш и своите слабости и ги обичаш и приемаш. Защото ние сме хора, имаме слабости и аз мисля, че трябва да се гордеем с тях. Те ни показват, че усещаме, изпитваме емоция, онова безкрайно вълшебно качество.

Стани лъч светлина в своя собствен живот и този на семейството ти, защото яростта е скрита болка, давай любов и не очаквай нищо. Промени своя живот и този на близките си. Обещай си да си даваш само най-доброто - само онова, което радва душата ти...и всичко ще бъде наред.

Аз виждам тук смисъл и мисия - да даваш и учиш на любов.

Успех!

Редактирано от Василена Христова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Описваш класическа семейна ситуация, която съм се опитвал да повдигна като важен психологически случай за разглеждане, но за съжаление без успех. Причина е, че съществата от женски пол отказват да говорят реалистично за себе си и ситуацията в която се намират... Предпочитат да се изживяват на жертви, както и ти добре показваш. На най-елементарно ниво, често се получава конфликт между баща и син, майка и дъщеря, поради желанието на родителя да се идентифицира и представи като "overlord" върху детето си, тъй като то наследява неговата житейска роля. От описанието ти, дори не виждам да става дума за чак такива крайности каквито съм чувал - бой, истерия, алкохолизъм. Т.е. звучиш по-скоро така сякаш описваш едно много типично българско семейство... В случаят между майка и дъщеря, и двете страни изживяват според мен подобни емоции и виждат в някаква степен себе си в другата. Като силен егоцентризъм, изживяване на жертва, ниско самочувствие, бягство от лична отговорност. Най-големите конфликти се предизвикват точно от изразяването по един и същ начин от двете страни. Т.е. ако единия се изживява на жертва, и други иска да се изживява на жертва... някакси не върви. Трябва отсрещната страна да играе друга роля, за да приеме твоята.

Също е интересно в повечето случаи, че другия родител е намесен също като "токсичен", под общ знаменател, дори и единствено с пасивността си. Това е пък още по-неразбираема за повечето тема - до какво води липсата на баща (имам предвид и като родителска фигура, не само биологична единица). Т.е. липсва трета страна в конфликта, така че той може само да се задълбочава.  Има един интересен филм по темата - "American beauty". Само че е прекалено абстрактен за повечето и не че накрая стига до някакъв отговор...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мило момиче, 

Никой не може да съсипе живота ти, докато той продължава да Е. Винаги имаш ход в него, ако си го позволиш - ти самата, не другите. 

Права си, че това е един затворен цикъл - хубаво, че го виждаш, значи си способна да го прекъснеш! Твоята майка не е усещала любов и грижа от нейната, ти на свой ред също. 

В 31.01.2018 г. at 13:01, Avery каза:

Родителите ми никога не си напровиха труда да ми обеснят колко важно е да имаш уважение към самия себе си

Да, те явно не показват уважение и към самите себе си, как могат да научат друг на това?  

В 31.01.2018 г. at 13:01, Avery каза:

Опитах се ( буквално) хиляди пъти да поговоря с нея и да й изесня каква голяма болка рефлектира върху мен с държанието и думите, които подбира , но без никакъв резултат.

Не всеки, било и родната ни майка, има капацитета да ни разбере. Това НЕ означава, че нещо с теб е сбъркано и това, което изпитваш НЕ Е валидно. Валидно е! Боли те, защото усещаш, че имаш непосрещнати нужди от собствените си родители. Мразиш ги, вероятно - ами разбирам те! Родителите, обикновено, но не винаги, взимат решение да въведат в живота си дете/деца, т.е се предполага, че би следвало да имат капацитета да ги отгледат адекватно. Това в твоя случай,  обаче, не се развива. 

Години наред ти си била детето, а те възрастните. Сега, въпреки, че все още сте в ролите "родител-дете", ти си възрастен, също. Вече е безпредметно да прехвърляш цялата отговорност на тях и да има лоша и добра страна, грешна и безгрешна. Разпознай в себе си умението да се грижиш сама за нуждите си. Да поставяш здрави граници отвън. Да се обичаш!

 

Стани ти в себе си родителят - и на теб самата, и на двамата си родители! Обичта е безусловна и нищо не иска, не търси и не чака. Ако съзнаеш, че в майка ти има също едно наранено малко плачещо момиченце, което иска да бъде гушнато, ще я погледнеш по различен начин, според мен. В теб също го има това малко разплакано детенце, жадно за контакт и топлина! Можеш ТИ САМА да му ги дадеш, повярвай!

И вместо обясненията на ума, обвиненията на егото, може да има красиво сливане в любовта между две създания, които винаги са се обичали, но не са знаели как да го покажат. 

 

Това може успешно да се преработи с добър терапевт. Повярвай ми, от омразата ще стигнеш до благодарността и истинското разбиране, че всичко в тоя живот е смислено и учи! Тази болка ти е дала и ще продължи да ти дава много, ще те трансформира! В никакъв случай не живей в съжалението за това, което си преживяла. Всички имаме травми и те се случват с причина. Ето, ти вече осъзнаваш, че имаш нужда от трансформация и си я търсиш, поздравям те за това! 

 

Всеки действа спрямо собствения си опит. Не оправдавам твоята майка, а казвам, че образът й в теб е това, което е важно. Не действителната тя ВЕЧЕ, а твоето отношение към нея е това, което има значение! Вече можеш да обгрижиш сама себе си, миличка и според мен ще успееш! 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×