Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

484. На двама господари - Неделна Беседа, 1 януари 1933 г.

Recommended Posts

Никой слуга не може на двама господари да слугува. (Лука 16:13)

„В начало бе Словото“

Шестнадесета глава от евангелието на Лука.

„Духът Божи“

Неделна Беседа:  На двама господари, 1 януари 1933 г.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Отче наш“

Цитат

Двамата господари... Лошият е този, който ни води в лошия път. Добрият господар е божественото в човека, висшето съзнание, което и ден, и нощ му нашепва добри мисли, чувства и постъпки. Като нашепва постоянно на човека, той все ще чуе нещо, но и да чуе – не различава – там е лошото. Понякога едва отдалеч чува човек един глас, но си казва: „Възможно е, но може и да се лъжа.“ Като се вслушва в гласа на божественото и изпълнява каквото му казва, той има вече условие да развие ума си. Щом умът в човека се развие, ще дойде и любовта в него да царува. Досега, колкото съм изучавал, не съм срещнал нито един велик човек, който, като е имал любов към Бога, да е страдал от немотия или да е имал страдания. На мнозина, които са изгубили любовта си към Бога, съм разправял. Няма нито един човек в света, който, като е носил в себе си любовта към Бога, да е умрял. Под смърт аз разбирам, когато човек умира и е недоволен, че умира. Някой, като умира, умира с радост, а някой, като умира, вика: „Помагайте.“ Този човек няма любов в себе си. Този човек мяза на богатия, в дома на който живял Лазар. Той умира, но отива в мястото на мъчението. Това вече не е живот, то е изтезание. Можете ли да кажете, че когато някой е инвалид, сляп и глух, че това е живот.

 На двама господари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубава неделна беседа.Изнесена на 1 януари 1933 година ,беседата  съдържа послание за годината ,която е започвала тогава.Но всъщност всички послания не са загубили своята актуалност.Като ги чета днес,въпреки изтеклото време ,намирам за себе си много неща,към които се връщам и искам да опитам и последвам.

Цитат

 

Щом човек изгуби вярата си, той става вече рационалист. 

Светът е в сегашното си положение от нашия рационализъм. Първите рационалисти бяха Адам и Ева. Докато те не бяха яли от забраненото дърво, те бяха деца, те вярваха във всичко, но след като ядоха, те казаха: „Тази работа така не става само с вяра, ние трябва да разсъждаваме, да видим кои са дълбоките причини за нещата.“ Те ядоха и станаха рационалисти. С първия опит, който те направиха по рационализъм, те изгубиха своето място в рая и ги изпъдиха оттам. Господарят ги изпъди и им каза: „Чувам за вашето домостроителство, дайте си сметката.“ И двамата си дадоха сметката и излязоха вън. Това е една алегория, но алегорията е философия, която вие трябва да разчлените. Алегорията е един скрит план, по който, ако човек знае как да работи, много неща ще научи. Ако човек разбира законите, той би могъл много нещо да работи.

Например вие сте изучавали геометрията, но и досега още не знаете пътя, по който идат нещастията. Дали те идат по правите, по кривите или по счупените линии, или дали идат по квадратите, по правоъгълниците или по кривите фигури. Запример вие вървите по пътя и ви се случи едно нещастие – кракът ви се счупи. Вие никога не сте наблюдавали да видите коя е причината за това. Дали теренът е причината, или хората, с които сте се срещнали. Счупването на крака никога не може да стане произволно. Ако кракът ти се счупи, това се дължи на обстоятелството, че ти си срещнал хора с абсолютно противоположно електричество и магнетизъм на твоите. Следователно ти си се отбил от правата посока на твоето движение, вследствие на което ти си паднал. Има хора, електричеството на които е толкова силно, че като мине покрай тях някое животно: вол или бивол, достатъчно е само да го погледне, за да падне това животно моментално на земята. И ако в това време не дойде някоя баба и да чукне едно яйце в челото на този вол или на този бивол, той ще повика, ще повика и ще свърши. Научно това се обяснява с жизнените сили на животното.

Значи силите, които тласкат кръвта в своя път, електричеството и магнетизмът в него се разединяват. И понеже електричеството и магнетизмът движат кръвта, щом стане разединение между тях, веднага и процесът на живота спира в тях. Това някои наричат уроки. Аз няма да се спирам върху думата уроки. Не мислете, че това нещо е произволно. Не, човек не може от всекиго да бъде урочасан. Онзи човек, от когото ти можеш да се урочасаш, има в себе си нещо много силно от ред поколения.

Следователно големите противоречия у нас произтичат от факта, че природата събужда у нас всички онези мощни сили, за да видим какво можем да направим сега. Онзи, който не разбира това нещо, ще каже, че то е уроки, че то е магия, че това са празни работи. Магията, това е мъдрост, това е знание на законите – да знаеш как да съпоставяш нещата. Казват за някого – той е голям магьосник, като махне с ръката си, и всичко става. Не всеки човек може да омагьосва.

 Старостта е свойствена само на хората, които живеят на земята. Тя произтича по единствената причина, че няма правилен процес, правилна обмяна между частиците на материята, вследствие на което равновесието се изгубва. Старостта е изгубване на материалните сили в човека. Ако в този процес може да се внесе едно освежаване, едно обновяване на силите, и човек веднага ще се подмлади, ще се освежи. Лесна работа е това подмладяване. Достатъчно е да вземеш подбел, и ти ще се подмладиш. Но кога човек трябва да вземе подбел? Вие трябва да го знаете през кой ден на годината да го вземете – дали, когато цъфти, или през кое време изобщо. Вие трябва да го вземете, когато в него се балансират положителните и отрицателните сили в живота му. Човек трябва да попадне в този момент, когато подбелът е в състояние на самоудоволствие и е готов да дава, да помага. Това е и с всички останали растения. Тогава човек трябва да излезе рано или при изгрева на слънцето, когато на небето няма нито един облак. Има ли най-малкия облак, лекарството се разваля. Ако попаднат тези състояния, тези моменти, тогава ти ще си откъснеш един цвят и ще го затвориш в едно шишенце. Ако знаете това изкуство, кога да откъснете този цвят, вие ще изпитате един голям трепет, когато се приближите към подбела, защото той ще ви подмлади. Знаете ли каква радост ще изпитате тогава, когато се приближавате към цвета на подбела. Вие ще станете рано сутрин, ще излезете вън и тъкмо слънцето предстои да изгрява, ще откъснете един цвят и ще го турите в шишенцето си. Като ме слушате да говоря така, вие казвате: „Лесно се говори, но мъчно става.“ Съгласен съм и аз, че мъчно става. Много мъчно е човек да попадне на това съчетание, на този ден. Денят не трябва да бъде мъглив като днешния. Все ще дойде ден, когато ще се достигне до това знание. Обаче това знание се постига само по пътя на любовта. Любовта трябва да влезе в човешкия живот. Подразбирам възвишената любов. Ние не отричаме любовта и всичките ѝ прояви. Тя извършва своята служба. Дето и да се намира, тя винаги изпълнява известна служба. Възвишената, божествената любов, тя има за цел да възвърне младенческото състояние на цялото човечество. Казва се в Писанието, че Бог в последния ден ще възкреси всичко.

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×