Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Възможно ли е да имам БАР 2 или циклотимия?


Recommended Posts

Знам, че публикувам за втори път, страх ме е, че е БАР от 2 тип или циклотимия?


Всичко това започна преди 6 месеца(22.07.2017г.),буквално за по-малко от 10 минути, когато случайно попаднах на статия, че известен изпълнител се е самоубил. Когато я видях, нещо много странно се случи, предполагам, че е беше тревожност, но няма как да съм сигурен. Та прочетох я и изведнъж в главата ми изкочи следната мисъл 'щом той го е направил, значи е възможно и аз да го направя.' Зрението ми се замъгли, имах топка в стомаха.

Малко след това започнаха да се повтарят такъв тип мисли в главата ми, постоянно имам топка в стомаха и не излизам колкото преди. 

Започнах да търся в интернет. 

Първото нещо което написах беше 'натрапчиви мисли за самоу****'.

Резултата беше 'Клинична депресия'. Изпаднах в нещо като паника(Трудно ми е да го опиша.

От там всякаш живота ми се преобърна, през първите два месеца, почти не ставах от компютъра/телефона, постоянно търсех информация за това което ми се случва. 

Сега съм малко по-добре, не търся толкова информация, но все още изпитвам много странни неща които ще опиша по-долу(много е трудно, да се опише.) Нещата които ще опиша долу, не са постоянни, случват се изведнъж, със или без специфична тема/обект/дума която да ги предизвика.

1. Все едно съм откъснат от стария си живот. Странно е. 

2. Натрапчиви мисли и изображения за горе посочената тема.

3. Когато тези неща се случат, всичко изглежда някак по-тъмно. Все едно зрението ми се изменя.

4. Не мога да изляза от главата си.

5. Чувство, че живота е безсмислен(Това е най-плашещото, защото ме кара да мисля, че съм като човека от статията.) П.С. наясно съм, че живота, няма универсален смисъл и точно това е нещото, което дава свобода и красота на всичко. Всеки се изправя пред предизвикателството да избере какво да следва и в какво да вярва. Simple Smile

6. Чувство за топка в стомаха?

7. Някак откъснат от всички(Това се случва, когато се появи чувството е стомаха.)

8. Страх, че ще загубя контрол?

9. Страх, че ако живота стане тежък ще направя нещо.

10. Че, ако работя или се почувствам претоварен ще свърша като него. (Това е другото най-страшно.)

11. Странно чувство, че живота е дълъг.(Което ме кара да мисля, че съм като човека от статията. Ужасяващо е.

12. Дори когато съм добре, ги има във 'бекграунд'.

13. След като се случи нещо от по-горните, започвам да мисля, защо и дали значи нещо.

14. Станал съм малко по-избухлив.

15. Постоянно съмнение, че е нещо сериозно или, че съм като човека от статията.. Т.е 'самоу...ц'

16. Не излизам толкова колкото преди.

17. Настроението ми не е добро както преди(когато тези неща се случват)

18. Нямам интерес към нищо когато това стане. (Но, не като депресия, а може би е? Sad не знам, прочетох прекалено много неща и ми е трудно да определя.)

19. Някой дни спя по 9-10 часа(когато съм си легнал във време от порядъка на 5 сутринта.)

20.когато цял ден са се случвали горе описаните чувства, чувствам физическа умора(може би е депресия?)

21. Имам чувство, че е нещо необратимо, което ме ужасява.



Ходих на няколко психиатри. Никой не каза, че е 'клинична депресия' - това беше най-големият ми страх в началото. Мислех,че съм в такава. (Човека от статията е бил.)

Единият психиатър ми постави диагноза 'Разстройство в адаптацията.',но коментара му беше нещо от сорта на 'не знам точно какво ти е', а другият 'ОКР'.

Прочетох доста за почти всички диагнози:

Минах през биполярна депресия, шизофрения, психоза, генерализирано тревожно разстройство, окр, borderline personality disorder, дереализация, екзистенциална криза, екзистенциална депресия, дисоциация, деперсонализация и тн.

Но, симптомите ми не пасват на почти нищо, най-много пасва ОКР със тревожност.

Но, няма как да съм сигурен и всеки път когато публикувам нещо което описва състоянието ми, имам чувството, че съм пропуснал нещо.

П.С. : Когато например прочета за някой в депресия/мисли за с..., биполярна депресия и тн. В началото (?тревожността, може би?) се усилва и ми е трудно да намеря разлика, между мен и човека X. Което пък от своя страна още повече увеличава (?тревожността, може би?) и цикъла започва.

Полудявам ли и в опасност ли съм?

На какво ви прилича това?

Звучи ли като психоза с делюзии?

Звучат ли ви като 'реални мисли за самоу.....тво' или като 'натрапчиви ОКР мисли'? - НИКОГА не съм пожелавал да не се събудя, да не съществувам, да не съм се раждал и тн. Но, все пак има съмнение, което ме плаши. 
Дори не знам дали са натрапливи, НИКОГА не съм го помислял СЪЗНАТЕЛНО. Но, все пак изглежда много реално. И примерно когато се ровя в интернет и попадна без да искам на някой който е така, чувствата се увеличават и започва да изглежда още по-реално. Но, след време се успокоявам, после пак започват съмненията и пак започва да изглежда реално и цикъла се повтаря.

П.С. Така, днес примерно бях, горе долу добре, бях с приятел навън, мислите ги имаше, но знаех, че не са реални, че не го искам. 

Та тук кошмара започва отначало.

Малко преди да се приберем, започнах да се чувствам изморен и мислите и чувствата започнаха пак да провират глава.

Прибрах се, легнах да спя. Опитай се да заспя, но не можах на пълно. Нещо като полубудно състояние. Тези мисли и чувства станаха много силни за секунда или две. После се оправяй горе-долу. (Това се случва в полусънно състояние.) Събудих се и ме удариха с пълна сила, все едно наистина го исках, усетих някакво чувство за 'хванат в капан/в живота'??!?!?!. 

П.С. много от мислите които минават през главата ми в такъв момент е как говоря с най-добрия си приятел и му казвам, че искам да умра и тн. Ужасно е. И примерно когато някои спомене нещо за работа, веднага в главата ми се появява нещо от сорта на 'Защо ми е да работя като мога да се с.......' и тн. И някакво чувство за отдалеченост от всички, все едно скоро ще го направя, не мога да го обясня странно е. 

Нещо друго, примерно преди няколко вечера реших да стана и да изпуша една цигара, беше късно вечерта. Както пуших, погледнах към ножовете и си представих как взимам нож и го правя. Веднага след това се появи това чувство на 'хванат в клопка/в живота?!' Опитах се да се успокоя, но веднага след това се появи чувството, 'че, живота е безсмислен', всичко започна да изглежда прекалено истинско. Отидох в моята стая, легнах във леглото и се опитах да се успокоя, беше много трудно, постоянно ми минаваха всякакви ужасни мисли във главата и изглеждаха все едно наистина се чувствам така. След като се успокоих, се пооправих. 

Ясно мога да видя разликите между тези хора и мен. Също така, обичах живота преди това да се случи, не чувствам, че бъдещето ми е безнадежно(понякога имам такива мисли и чувства от сорта на 'безсмислено е' и тн. НО, са натрапчиви и реално не ги вярвам.(Въпреки, че когато тревожността ми е висока се усеща все едно ги вярвам, което от своя страна носи още тревожност и тн.
По въпроса относно работата:
Парадоксална и нетипична за мен е тази мисъл. Винаги съм обичал работата, влекат ме доста неща - фотография, дизайн, маркетинг, търговия, правене на електронна музика. Имах собствен бизнес и инвестирах огромна част от времето си в това. И ОБИЧАХ да го правя, въпреки, че беше стресово, въпреки, че е ималп нощи в които не спя. ОБИЧАХ да го правя и все още обичам. Просто е някакъв страх? Страх, че ще се почувствам претоварен и ще го направя? 

Нещото което най-много ме притеснява са моментите в които се чувствам като в капан в живота един вид. Винаги се случва при средни до високи нива на тревожност и то предизвиква още тревожност, защото във тези моменти имам чувството, че ще изгубя контрол и може да го направя импулсивно, което от своя страна носи още тревожност. Всичко това продължава за различен период от време докато някъкси успея да се убедя, че това е тревожност или ОКР. Тогава се успокоявам и си казвам 'Боже, ми то т'ва си беше тревожност, а не истина, баси якото' и чувство все едно съм спасен от бедствие. Ставам щастлив и започвам да се чувствам себе си. След това започва 'дали наистина беше тревожност или го исках? и тн. И цикъла се повтаря.

Имах и друга мисъл върху която мислех постоянно 'Не искам деца на този жесток свят.' И отново...пълен контраст със мен, аз искам деца. Но когато тази мисъл дойде се усещаше все едно не искам и естествено, беше свързано и дъс главния проблем, а именно 'сам*****твото', та за щастие отмина. 

Друго което ме притеснява: примерно започвам да си фантазирам как ще отида да снимам или ще правя нещо продуктивно, което ми харесва. Изведнъж в главата ми изниква мисъл 'безсмислено е' и веднага идва тревожност и мотивацията ми пада. Започвам да мисля дали е натрапчива мисъл или съм аз.

Сега съм по-добре, не търся толкова в гугъл, даже почти не търся. Ям си нормално, излизам си както преди и тн.

Искам да добавя още няколко неща:
Така, когато съм добре(със странно чувство на безсмисленост на заден фон, което НЕ Е като депресивното или екзистенциалното чувство, в последствие разбрах, че има и такъв тип ОКР, ако е ОКР де, няма как да съм сигурен.) Та когато съм добре с това чувство и имам настроение има някакво чувство на напрегнатост, неспокойствие, странно е и също има като пепруди в стомаха.

Друго, когато съм добре и съм щастлив започвам да си следя действията, да не би да е биполярен епизод на еуфория или ниски нива на еуфория , както при биполярно разстройство от втори тип. Но, пък не се чувствам по-щастлив от обикновенно и нямам признаци на мания. 

Друго, когато тези неща са там, понякога имам чувството, че 'не съм честен пред себе си и реално го искам', 'Че не съм го осъзнал все още', 'Че все още не съм достигнал тази крайност', 'Че тревожността е защото го искам, а знам, че не е правилно' и тн. което е СТРАШНО. Естествено казвам си, че не е така и че има неща за които ИСКАМ да живея, но веднага след това има обратен отговор и тревожността става повече и повече и тн.

Има постоянно съмнение дали това съм аз и го искам или е ОКР и съмнение за много други неща.

Друго нещо което се случи вчера: Та мислех си за бъдещето, за това как искам деца, представях си колко ще е хубаво и тн. Но изведнъж започнаха да нахлуват мисли като 'безсмислено е' и тн. И сценарии как имам деца и не издържам на напрежението и го правя и тн. И както ми беше много хубаво изведнъж се получи топка в стомаха и не ми беше никак комфортно, почнах да анализирам, и осъзнах, че не трябва и спрях, пак започнах да мисля за бъдещите си деца, знам, че съм на 20 и има много време до тогава, но все пак. И всичко беше нормално.

Друго важно нещо: та когато примерно брат ми или някой друг ме ядоса за нещо , има моменти в които съм по-раздразнителен от обикновенно, та в тези моменти започвам са мисля, дали това не е от депресия, дали не е защото го искам и го избягвам. И тревожността се покачва, което ме прави още по-раздразнителен и още повече започвам да се съмнявам и тн.

Така, когато съм добре(със странно чувство на безсмисленост на заден фон, което НЕ Е като депресивното или екзистенциалното чувство, в последствие разбрах, че има и такъв тип ОКР, ако е ОКР де, няма как да съм сигурен.) Та когато съм добре с това чувство и имам настроение има някакво чувство на напрегнатост, неспокойствие, странно е и също има като пепруди в стомаха.

Друго, когато съм добре и съм щастлив започвам да си следя действията, да не би да е биполярен епизод на еуфория или ниски нива на еуфория , както при биполярно разстройство от втори тип. Но, пък не се чувствам по-щастлив от обикновенно и нямам признаци на мания. Но пък имам енергия и съм креативен.

Линк към коментар
Share on other sites

Момче, диагнозата ти е ,,ОКР,,. Започни най-после психотерапия не се мъчи сам да се извадиш от капана на натрапливостите.Няма как да стане.

Линк към коментар
Share on other sites

Защото имам промени в настроението и когато съм добре има някакво некомфортно чувство все едно съм на тръни и като хиперактивност. Според вас, Циклотимия ли е?

Линк към коментар
Share on other sites

Точно това е темата на ОКР-то ти, че имаш психично заболяване.Колкото и да ти се казва,че го нямаш то пак ще те кара да се съмняваш и процеса е безкраен.Не ми участва в един безсмислен и безкраен процес на обяснения , как нямаш друго психично заболяване, все пак имам и по-важна  работа, нали?

Линк към коментар
Share on other sites

Притеснявам се, че е биполярно разстройство защото:

1. Имам моменти в които се чувствам хиперактивен, на тръни и тн.

2. Има моменти в които настроението ми се изразява в еуфория/щастие/приповдигнатост, раздразнителност.

Когато съм така, все още имам натрапливи мисли.

3. Има моменти в които настроението ми е тревожно, чувството за безсмисленост е там и натрапчивите мисли са повече и раздразнителност, топка в стомаха.

4. От както това се случва(от 6 месеца) много рядко се чувствам нормално, без да съм на тръни.

Редактирано от igoger
Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се, нали си психиатър и разбираш от психични заболявания, следи ги.

Добре поне, че не си гинеколог, тогава най - вероятно, щеше да си първият в света бременен мъж.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...