периоди на силен страх

[petq_petq]

Добър ден на всички! Фен съм на портала от много време, но досега не съм писала тук. Много обичам психологията, психотерапията, Петър Дънов и всякаква литература свързана със самопознанието и самопомощта. Разбира се, като повечето фенове, за да стана такава съм имала причини да се обърна към подобна литература - тревожност, после ПА, после паническо разстройство, социална тревожност, хипохондрия...абе, класика съм!

Превъзмогнах паник атаките още преди години. Не че още и още в някои ситуации не се появят техни наченки под формата на физически симптоми, но предполагам, защото вече не ме плашат и съм разбрала в дълбочина техния смисъл, ги овладявам лесно. Хипохондрията също вече не ми е проблем - и тук се справих успешно. Остана ми само този проблем със страха и по конкретно :

Най - много ми помагат беседите на Дънов, както и молитвата. Винаги в труден момент се моля, дори "си говоря" с Бог и много ми олеква. Във форума има много теми за страха, които съм изчела по няколко пъти дори, чела съм по темата Карнеги, знам, че страха е най-вече липса на вяра и доверие в Бог и в живота (а аз смятам, че имам такива!!!), уж знам толкова много, но ето, че има моменти в които имам чувството, че всичко това, което знам се заключва в съзнанието ми и започва едно бясно препускане пак някъде вътре в мен - във всяко нещо виждам проблем, нещо лошо, което ще се случи, ставам черногледа, всичко ме плаши и от целия този ужас съм буквално в ступор. Аз спирам да живея. И когато положението започне да излиза от контрол си казвам "абе, не мога повече, да става каквото ще" и малко по малко идвам на себе си.

Защо не мога да овладея този страх още в началото? И защо всичко, което смятам, че съм придобила като опит и знания,  временно ми става недостъпно?

И само още нещо да вметна, че в такива моменти се чувствам като някакво животно (ама, че сравнение! ) - само инстинкт за оцеляване, без никаква душевност..

[Guest Кермит]

Здравей,

усещането за животно не е лъжа - такива сме в материалния свят. Души, облекли върха на животинската еволюция - човешките тела.

Страхът ти е изучен от теб, спор няма, след като чета споделеното. Въпросът, който възниква у мен е - какво от прочетеното реално правиш и прилагаш в ежедневието си? Защото неведнъж ми се е случвало да имам досег с хора, които са цели професори по психология, без да са академично учили, но в справянето си със страха са... далече, далече.

Нещо в поста ти обаче логически се чупи и конкретното описание на страховото изживяване липсва - ще очакваме да го добавиш.

Иначе при теб се е получило нещо като в този виц: "Теорията е, когато се знае всичко, но нищо не работи. Практиката е, когато всичко работи, но не се знае защо. Ние съчетаваме теорията с практиката, при което нищо не работи и нямаме никаква идея защо!"

В 2/10/2018 at 16:57, petq_petq каза:

във всяко нещо виждам проблем, нещо лошо, което ще се случи, ставам черногледа, всичко ме плаши и от целия този ужас

Ставането на черногледа е донякъде автоматична реакция, социално обусловена дори, така е, но все пак - тя също подлежи на контрол. Тук има път за извървяване - все още идеите не са приложени. Защото ако живееш деня си според наученото, няма място за черногледство, просто няма.

 

В 2/10/2018 at 16:57, petq_petq каза:

И когато положението започне да излиза от контрол си казвам "абе, не мога повече, да става каквото ще" и малко по малко идвам на себе си.

 

Много чакаш! "Да става каквото ще"-то трябва да ти е първата, най-първата реакция, когато регистрираш навлизане в страха.

В 2/10/2018 at 16:57, petq_petq каза:

И защо всичко, което смятам, че съм придобила като опит и знания,  временно ми става недостъпно?

Пак ще цитирам един известен учен, който казва, че информацията не е знание. Това, че си информирана, не означава, че знаеш. Знанието през опита, през опита-грешката, през осмислянето от духовна перспектива дори, която ще допусне с любов и толерантност и страха, иска целенасочена и структурирана работа.

Малко ти трябва. Вероятно няколко сесии в психотерапия ще ти дадат липсващото звено.

Поздрави!

[petq_petq]

преди 23 часа, Георги Балджиев каза:

 

Здравей!

Благодаря ти за бързия отговор.

Това, което се случва в мен по време на такава е криза е внезапна паника (но подчертавам не паник атака!) - ставам много нервна, напрегната, сякаш нещо отвътре ми кипи, не мога просто да легна и да чета книга или да гледам филм, ходя напред-назад...В поста си ми пишеш, че чакам много преди да си кажа "Да става каквото ще", но и аз казах, че не мога да стопирам това състояние докато...докато не се уморя! Кризата е провокирана от някакво събитие или нещо лошо, което "евентуално може да ми се случи" - това го слагам в кавички, защото когато изляза от въпросното състояние си давам ясна сметка колко малка е вероятността и колко безпочвено съм раздула дадения проблем.

Питаш ме и какво от наученото за страха прилагам..Ами, през другото време полагам усилия да пазя някакво равновесие - да си напомням, че и хубавото и лошото са нормални етапи от живота ни и че трябва да следвам волята на Бог, имайки му доверие, че каквото и да се случва е за мое добро.

Понякога си мисля, че причината за тези ми състояния са чисто физически (не знам такива ли се водят! ) - сякаш имам някакъв адреналин или знам ли...някакво вещество, което трябва да изразходя за да се успокоя?! Дори спрях кафето, но разлика почти няма...

[Guest Кермит]

преди 19 часа, petq_petq каза:

не мога да стопирам това състояние докато...докато не се уморя!

 

Добро наблюдение! - използвай този факт и се изморявай - в спорта, в социални ангажименти, труд и хобита. Ако всичко е свършено както трябва и с умора, тогава наистина идва по-лесно "да става каквото ще"-то.

преди 19 часа, petq_petq каза:

"евентуално може да ми се случи" - това го слагам в кавички, защото когато изляза от въпросното състояние

 

Спонтанното "влизане" и "излизане" в тези "състояния" винаги ще приключва така, затова навлез нарочно в тях и си науми страхуваните теми. Развий ги, абсурдизирай ги дори, покани страха си по твоя воля. Това е контрол. Другото е просто бягство.

преди 19 часа, petq_petq каза:

какво от наученото за страха прилагам..Ами, през другото време полагам усилия да пазя някакво равновесие - да си напомням, че и хубавото и лошото са нормални етапи

 

Точно това трябва да правиш, но не през другото време, а по време на страшното - случващото се е част от заложените в гените ни поведенчески и физиологични реакции, а щом са вложени там, значи няма друг подъл замисъл, а единствения замисъл е чрез тях да ни бъде помогнато.

преди 19 часа, petq_petq каза:

трябва да следвам волята на Бог, имайки му доверие, че каквото и да се случва е за мое добро.

 

Голямото израстване е тук - да се приеме, че Бог може да прави добро и по начини, които за критериите на егото не са съвсем добри.

"Всяко събитие, всяка ситуация, всяко предизвикателство, всяка възможност, всяка емоция, всяко желание, всеки страх, всеки човек, който срещаме, всяка дума, която чуваме, идват с идеалната цел да ни помогнат да се учим и да израстване.

Светът не е изпълнен с произволни, безсмислени събития. Всеки аспект от нашата физическа реалност е богат на значение и смисъл – дори националните и международни новини, които „случайно“ дочуваме, или откъслечните разговори, които достигат до ушите ни. Освен това, ако се научим да се „вслушваме в шепота“, няма да бъде нужно нашият Висш Аз да ни крещи. Няма да има нужда да ни изпраща същите послания под една по-красноречива, по-очевидна (и по-неприятна) форма като болест, инциденти и други травми."

преди 19 часа, petq_petq каза:

Понякога си мисля, че причината за тези ми състояния са чисто физически (не знам такива ли се водят! ) - сякаш имам някакъв адреналин или знам ли...някакво вещество, което трябва да изразходя за да се успокоя?!

 

Абсолютно вярно. Адреналин е. И той може да бъде изразходван в най-вече със спорт. Но не всичкият. Проблемът с многото адреналин е, че той се "пуска" в кръвния ток едва тогава, когато мозъкът регистрира някъде някаква опасност. Идеята е да разконспирираш и дисквалифицираш фалшивите опасности, които пълнят тялото ти неуместно с адреналин. Затова има бърз и малко по-бавен път. Избери по кой ще вървиш, но не спирай.

Поздрави!

[petq_petq]

преди 22 часа, Георги Балджиев каза:

 

 

"Всяко събитие, всяка ситуация, всяко предизвикателство, всяка възможност, всяка емоция, всяко желание, всеки страх, всеки човек, който срещаме, всяка дума, която чуваме, идват с идеалната цел да ни помогнат да се учим и да израстване.

Светът не е изпълнен с произволни, безсмислени събития. Всеки аспект от нашата физическа реалност е богат на значение и смисъл – дори националните и международни новини, които „случайно“ дочуваме, или откъслечните разговори, които достигат до ушите ни. Освен това, ако се научим да се „вслушваме в шепота“, няма да бъде нужно нашият Висш Аз да ни крещи. Няма да има нужда да ни изпраща същите послания под една по-красноречива, по-очевидна (и по-неприятна) форма като болест, инциденти и други травми."

 

Благодаря ти! А, откъде е този цитат?

[Guest Кермит]

Цитата е от "Навлизане във вълшебството" от Джил Едуардс.