Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

преди 3 часа, Inna123 каза:

Да явно звуча глупаво отстрани.... извинявам се, за което. Все пак благодаря за мненията на всички ви!

Прочетох последния ти пост няколко пъти, за да се убедя дали не пропускам нещо. Но... не. Там ти си се похвалила, как се справяш и благодариш. Не разбирам за какво искаш съвет? Ако има нещо конкретно като питане, дай го директно.

Справяш се. Поздравления. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Диляна Колева каза:

Прочетох последния ти пост няколко пъти, за да се убедя дали не пропускам нещо. Но... не. Там ти си се похвалила, как се справяш и благодариш. Не разбирам за какво искаш съвет? Ако има нещо конкретно като питане, дай го директно.

Справяш се. Поздравления. 

Просто исках вашето мнение за това дали съм на прав път, дали трябва да променя още нещо в поведението и отношението си, дали е възможно действайки така да се справя сама, въпреки че не ходя вече на терапия, дали променяйки нагласата си към симптомите е достатъчно, за да се нормализарат нещата изцяло. Много често ми изниква и въпроса дали всичко няма да се повтори със същата сила отново и отново, дали някога ще се забрави спомена за преживяното и т.н. Макар че сама на себе си казвам, че няма как да мине по един и същи път два пъти. Поне ще знаеш какви грешки си допуснал първия път и ще се постараеш да не ги повтаряш. Това е...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Inna123 каза:

Макар че сама на себе си казвам, че няма как да мине по един и същи път два пъти. Поне ще знаеш какви грешки си допуснал първия път и ще се постараеш да не ги повтаряш. Това е...

По-разумно заключение и аз самият не се сещам! На прав път си!

преди 3 часа, Inna123 каза:

дали променяйки нагласата си към симптомите е достатъчно, за да се нормализарат нещата изцяло

Две думи объркват цялата история и това са "симптоми" и "изцяло". Малко като другарката по БЕЛ ще прозвуча, но - поправи изречението и пак ще говорим. Предполагам се досещаш защо.

преди 3 часа, Inna123 каза:

Много често ми изниква и въпроса дали всичко няма да се повтори със същата сила отново и отново

И какво от това АКО се повтори? (под секрет, да знаеш - една от най-добрите формули за проблеми със страха е да мислиш в АКО склонение - мегаяк невротизиращ инструмент е и няма изхарчване).

преди 3 часа, Inna123 каза:

дали някога ще се забрави спомена за преживяното

Евентуално ако в късна старческа възраст станеш дементна. Иначе, цяла тематична посока за работа в психотерапията ти е отношението към спомените, към това как градиш идеята за себе си на базата на тях и прочее, и прочее. Но предполагам това с терапевта ти сте го планирали и предстои.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Георги Балджиев каза:

По-разумно заключение и аз самият не се сещам! На прав път си!

Две думи объркват цялата история и това са "симптоми" и "изцяло". Малко като другарката по БЕЛ ще прозвуча, но - поправи изречението и пак ще говорим. Предполагам се досещаш защо.

И какво от това АКО се повтори? (под секрет, да знаеш - една от най-добрите формули за проблеми със страха е да мислиш в АКО склонение - мегаяк невротизиращ инструмент е и няма изхарчване).

Евентуално ако в късна старческа възраст станеш дементна. Иначе, цяла тематична посока за работа в психотерапията ти е отношението към спомените, към това как градиш идеята за себе си на базата на тях и прочее, и прочее. Но предполагам това с терапевта ти сте го планирали и предстои.

Поздрави!

Здравейте! Благодаря за отговора!

Относно думите "симптоми" и да изчезнат "изцяло" объркват изречението, защото симптомите са проекция на страховете ми. Тоест когато ги смятам за нещо лошо и опасно е нормално тялото ми да реагира. Когато разбера, че всъщност са безвредни и ме водят към това да опозная и приема себе си, те ще изчезнат от само себе си, защото няма да ги асоциирам с нещо отрицателно.

А за това дали ще се забрави спомена за преживяното няма как да го обсъдя с терапевта си,защото приключихме терапията. Общо взето сеансите ни протичаха само в разговори. Аз съм благодарна за всичко, даде всичко от себе си и ми помогна до голяма степен . Може би от тук нататък нещата са в мои ръце. В интерес на истината реагирам по-различно в сравнение с първия път, по спокойно, знам какво е и не се плаша. Аз не искам да забравя нацяло за преживяното, а да го приема като урок, благодарение на който съм разкрила непозната част от себе си.

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесно казано!

Няма какво да добавя - личи, че е извървян път и имаш осъзнаване за продължаването му.

Това, че на едно място терапията е приключила, не означава, че не може да продължи в нов вариант - групова, семинари, тренинги и прочее. Не спирай и нещата ще следват своята логична удовлетворяваща развръзка.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 26.06.2018 г. at 13:59, Inna123 каза:

Но винаги съм мислела, че не съм нищо повече от останалите,трудно се вписвам в нова среда,трудно завръзвам контакти и като че ли сама се подценявам,не мога да говоря свободно пред непознати и винаги се стремя да не засегна никого по някякъв начин.

Инна, в това изречение казваш много за себе си и за истинските си тревоги. Терапията ти успя ли да постави под съмнение някои от тези "факти" за теб? Те са като скачени съдове със симптомите ти. Разрешат ли се едните, ще се разрешат и другите. Мисля, че не само на теб се е привиждала болест-фантом...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 6 часа, Полина Юлиева каза:

Инна, в това изречение казваш много за себе си и за истинските си тревоги. Терапията ти успя ли да постави под съмнение някои от тези "факти" за теб? Те са като скачени съдове със симптомите ти. Разрешат ли се едните, ще се разрешат и другите. Мисля, че не само на теб се е привиждала болест-фантом...

 

Здравей, Полина! Ставоло е въпрос за неувереността ми в себе си, но като че ли не сме говорили много по темата. Повече сме обсъждали това, че винаги съм мислела, че ми трябва някой на когато да разчитам, че се нуждая от някой, който да ме подкрепя. В този ми период си спомних много случки от преди,в които съм била неуверена и колеблива. Макар че винаги родителите ми са ме подкрепяли и са ме карали да вървя напред, вярвали са в мен.

Какво имаш в предвид под това,че не само на мен се е привиждала болест-фантом?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Неувереността е състояние, което ни е вменено. Децата не се раждат неуверени, те биват научавани да бъдат такива. Тук е ключът към справянето да осъзнаеш и разграничиш, до колко и в какво твоята неувереност е чисто внушение и да прозреш зад нея истинското си аз. Това е много хубав и очистващ процес. След като се преоткриеш, поставяш новите си цели, преподреждаш приоритетите, поизтупваш и променяш ъгъла на моралните ценности и ставаш чисто нова. Тогава ще започнеш да успяваш в поставените задачи и ето ти тебе увереност. Това е пътя. Как ще го извървиш??? Има различни начини - с подкрепата на специалист, през групи, семинари, тренинги, през житейски опит и преживявания. Най - добре е , да обединиш трите. Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Фантом е например неувереността ти (хващам се за твоето допускане), защото прилича на проблем, който сякаш трябва да се пребори. И вероятно има много терапевтични стратегии за придобиване на увереност. Така както има много стратегии как да направим добро първо впечатление на интервю за работа. Не след дълго обаче разбираме, че правенето на добро впечатление и практикуването на увереност е ужасно изтощително. И ужасно несправедливо на всичкото отгоре, защото някои си го могат просто ей така. И тогава ни минава мисълта - дали пък не се боря с вятърни мелници? Дали пък няма нещо друго в мен, което има нужда от тази неувереност (кой знае по какви причини) и я подхранва тайничко, докато аз се опитвам да се отърва от сянката й? Такива съмнения посява терапията...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ина, нищо не разбрах от горният пост, но, понеже, предполагам,че колегата го разбира, го одобрих.Мисли, каквото си искаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 9 часа, Полина Юлиева каза:

практикуването на увереност е ужасно изтощително. И ужасно несправедливо на всичкото отгоре, защото някои си го могат просто ей така. И тогава ни минава мисълта - дали пък не се боря с вятърни мелници? Дали пък няма нещо друго в мен, което има нужда от тази неувереност (кой знае по какви причини) и я подхранва тайничко, докато аз се опитвам да се отърва от сянката й? Такива съмнения посява терапията...

Практикуването на увереност е нещо, с което се раждаме. Не е нещо, което учим, че после правенето да ни изтощава. Успяваме да попием малко грешни възпитателни модели, социумни паразити и се оплитаме в опита си да разберем кое правилно, кое грешно. И оттам започваме да практикуваме неувереност, което вече наистина си е изтощително. Като си върне човек увереността, тя си е естествена, няма усилие, като дишането е.

Мисъл за "борба с вятърни мелници"? - ами ако не мине такава, а човек продължи да страда?

Последното изречение се нуждае от пояснения - какво означава, че терапията сее съмнения? Работя тази работа не от вчера и не помня да съм сял подобни същности... напротив, в крайна сметка терапията е именно там насочена - да разсее съмненията и структурира мисленето и поведението в определен порядък, така че човек да се чувства добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 13 часа, Георги Балджиев каза:

...какво означава, че терапията сее съмнения?

Нищо повече от това, че здравият човек е съмняващ се човек. 

Ние боледуваме психически - развиваме невроза например (каквито са повечето страдания на хората, които търсят помощ тук) - когато ригидните ни, неподлежащи на съмнение вярвания за света и хората се сблъскват с променената реалност.  Обратният път към здравето е да започнем отново да се съмняваме и всеки път да тестваме реалността (и да се учим от нея) без предубеждения. 

Психотерапевтите обаче сме изправени пред трудна дилема - налага се да продаваме увереност, защото още никой не е измислил добра маркетингова стратегия за продаване на съмнение...  

Редактирано от Полина Юлиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 6 часа, Полина Юлиева каза:

Нищо повече от това, че здравият човек е съмняващ се човек.

Точно онзи ден си писах с една клиентка, с която работих пролетта. Когато дойде при мен бе пълна със съмнения, от какво ли не естество и по някое време сподели, че това ще е първата ѝ година, в която тя няма да ходи на море. А много обича морето! Бе решила да не ходи, защото бе раздирана от съмнения. Питам се, дали би отишла на две морета, едното в Гърция, ако аз бях продължил в тази линия - да стимулирам и повече, и повече съмненията? Всъщност, каквото и да се питам е без значение - тя бе на две почивки, а аз нямах съмнение, че тя не бе "здрава" с толкова многото си съмнения. И не е само тя.

преди 7 часа, Полина Юлиева каза:

Ние боледуваме психически - развиваме невроза например (каквито са повечето страдания на хората, които търсят помощ тук) - когато ригидните ни, неподлежащи на съмнение вярвания за света и хората се сблъскват с променената реалност. 

Съгласен. Във физиологично отношение дори говорим за стрес или проблеми с адаптацията.

преди 7 часа, Полина Юлиева каза:

Обратният път към здравето е да започнем отново да се съмняваме и всеки път да тестваме реалността

Здравия човек не се занимава с тестове на реалността, той живее според повелята на живота и се адаптира добре. Ако въобще трябва да използваме тази крайно неподходяща дума "здрав" в нашата професия. Вече дори и в психиатрията започват течения, в които се смята, че психическите болести не са болести, а път на човека, в който път е сам... но това е друга, доооооста сложна за обсъждане през форум тема.

преди 7 часа, Полина Юлиева каза:

Психотерапевтите обаче сме изправени пред трудна дилема - налага се да продаваме увереност, защото още никой не е измислил добра маркетингова стратегия за продаване на съмнение...  

Ако ще се третираме като "продавачи", далече няма да стигнем... Всеки си има своята мотивация, за себе си мога да кажа, че по-скоро имам да дам и да споделя, отколкото да продам. Но ще се съглася, че наистина има колеги, които разглеждат психотерапията като бизнес, което си е...

Накрая няколко думи за съмнението - разсъждението е лично, не е задължително да го вписваме в рамките на психотерапевтична школа:  като бивш учен, работил в институт, мога да кажа, че съмнението е отличен съветник на изследователя. Само че на изследователя в материалния свят - биология, физика, химия. Съмнението е супер метод да станеш велик учен в света на материалните закони. Но що се отнася до това, да живееш според законите на Бога, да Го търсиши, да живееш според повелята на любовта, тогава съмнението пречи, напълно погрешно е като стратегия. За да живее човек леко в света на любовта е необходима вяра. Вяра, доверие, увереност... много различно от съмнение.

А при невротичните състояния имаме точно това - здраво забиване в материалния свят, изпълване със съмнения и забравяне донякъде за света на Любовта и законите на Бог. Няма защо да правим сравнения за това според кои закони е редно да се живее, че човек да се чувства свободен в творческия си устрем към Бога. Ясно е.

Ето защо, независимо дали някой ще намери маркетингова стратегия да опакова лъскаво съмнението като здравословен пси продукт, аз не бих го приел. Дори да е промоция, на томбола да ми са падне без пари дори, не бих приел. Открил съм, че живота през вярата е много по-стойностен и знам, че дори вярата трябва да бъде надскочена в даден момент. Но това е отново друга тема.

Поздрави!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

У-верен. Нека махнем у-то и остава думата верен.Въпроса е, на кого е верен? Подразбира се, че трябва да е верен на себе си.Но, как може да си верен на нещо, което не знаеш какво е? Значи трябва да помогнем на клиента да изгради образа на  ,,себе си,,.Казвам да изградим, не да открием. Когато, ние помогнем на клиента, да изгради този  максимално върховен за него образ, той може вече, да му бъде верен и добие това, което наричаме у-вереност.

Буда минавал през някакво село. Събрали се хора. Били против него и започнали да го хулят. Буда слушал, а след това казал: "Трябва да стигна до другото село на време, затова мога ли вече да тръгвам? Ако сте казали всичко, което имате да казвате, ако сте приключили, в такъв случай мога да тръгвам. А ако имате да ми казвате още нещо, когато мина оттук на връщане ще чакам на това място. Можете да дойдете и да ми го кажете."

Хората били изненадани. Не можели да разберат. Били го обидили, употребили обидни думи. ругали го, затова казали: "Но ние няма какво да ти казваме. Ще те ругаем и обиждаме." Буда отговорил: "Можете да го правите, но ако търсите някаква реакция от моя страна, сте закъснели. Ако преди десет години бяхте дошли със същите думи, щях да реагирам. Но сега се научих как да действам. Сега съм господар на себе си; не можете да ме принудите да направя нещо. Не можете да ме засегнете. Нищо не може да ме засегне, защото познавам собствения си център."

Това познаване на центъра, или това поставяне в центъра, те прави господар. Иначе си роб и си роб на мнозина - не само на един господар, а на мнозина. Всичко за теб е господар, а ти си роб на цялата вселена.

За съмнението- в хода на психотерапията съмнението трябва да бъде заменено с любопитство.

То,трябва да стане, основното чувство, което ще кара клиента  да експериментира нови форми на поведение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 12 часа, д-р Тодор Първанов каза:

За съмнението- в хода на психотерапията съмнението трябва да бъде заменено с любопитство.

Много хубаво казано - и Инна (авторката на тази тема) е живото доказателство за това. Ето че на 45-ия си пост прояви искрено любопитство!

Инна, всички добри прогнози са с теб! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички за подкрепата! Ето че днес съм на фирмено парти на 200 км от дома просто ей така, за да се предизвикам. Преди няколко месеца за нищо на света не бих тръгнала, но сега смятам да предизвикам себе си и да разчупя кръга. Вярвам,че мога!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, докторе! Вашите думи ( на всички вас специалистите, пишещи във форума) имат лечебни свойства, дават вяра и надежда. Бъдете щастливи!

Редактирано от Inna123

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×