Jump to content
Порталът към съзнателен живот
geshh

Зависимост от психотерапията, проблем

Recommended Posts

Здравейте! За пръв път влизам в този форум. Аз съм мъж на 33.

Преди година и половина започнах психотерапия за пръв път в живота си. За около година и 2-3 месеца имах около 30 посещения при терапевта. Тогава реших да прекратя терапията с този терапевт и да потърся друг. Преди около 2 месеца започнах да работя с друг. Досега сме имали 4 срещи. По 1 на 2 седмици.

Проблема който имам е следният. (това е моето тълкуване на нещата)

Постепенно развивам зависимост към самата терапия (такава изпитвах и при предишния терапевт), която се изразява в това, че много често водя мислени диалози с психотерапевта, които понякога са много натрапчиви. Когато имам проблем в живота си ми е трудно да взема сам решение, а веднага започвам да очаквам срещата си с терапевта с надеждата, че той ще реши проблема. От друга страна съм много чувствителен от мнението на терапевта както и от въпросите му, които много често изживявам като критика. Затова и ми е доста трудно да взема сам решение в живота си, понеже се притеснявам дали терапевта ми ще го одобри. Последното беше особено силно при предишния терапевт. Така влизам в ситуация в която  от една страна очаквам терапевта да реши проблема, а от друга ми става все по-трудно да говоря за проблема за да не получа някакъв съвет от него. Всичко това засилва допълнително и без това голямата ми пасивност. Страдам от силна чувствителност спрямо критика, като понякога мога да изживея един най-обикновен въпрос като такава.

Всичко това ме кара да се питам каква полза може да ми донесе една психотерапия при тези условия. Ясно ми е , че трябва да се науча да поемам сам отговорност за действията си, но това означава ли да прекратя терапията?

Самото ходене на терапия е нещо което правя много трудно, чувствайки се сякаш го правя по задължение, защото трябва. Нямам особено желание за него, но и осъзнавам , че може да ми бъде полезно.

Съжалявам ако мислите ми звучат объркано, те са такива.

Моля за искрено мнение на специалист.


 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Ясно ми е , че трябва да се науча да поемам сам отговорност за действията си, но това означава ли да прекратя терапията?,,

Напротив, психотерапията е процес, в който клиента се научава да бъде самостоятелен и поема отговорност.Тук, важното е, да се разбере,че е процес, тоест, това научаване, става постепенно и почти винаги не със тези срокове, които клиента очаква. Понякога, това става с 10 сесии, понякога с над сто.Факторите, които оказват влияние са толкова много,че няма как да ги изброя.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди всичко, проговори това с терапевта си. Ще се окаже, че просто пренасяш в него и терапията собствено отношение и процеси, идващи вероятно от възпитанието ти. Оттук насетне е важно в работата с терапевта и в групата му, да се предизвиква активно тази ти неувереност във вземането на собствени решения, за да създадеш здрава себеоценка, граници и самоприемане. Сега ти се струва, че ако не се съобразиш с мнението на значимия друг, той ще те отхвърли/ изостави. Съответно залепваш. Вътрешен твой мит е, но те държи неуверен. Напротив, когато се себезаявяваш спокойно, посрещаш страха си от отхвърляне, изоставяне, необичане, излагане в очите на другия и ти се налага сам да се обикнеш, приемеш, утвърдиш в собствените си очи. Тогава даваш и масирани подсънатени послания на другите за уважение и те уважават, но вече не ти е толкова важно, тъй като самият ти се уважаваш спокойно, просто защото те има и дишаш! 

Сподели с колегата и го проработете. А за дължината на терапията - зависи и от него и от теб. Качествен, не количествен процес е. Колкото повече усвояваш това здраво себезаявяване и  в следствие на това, самоприемане, терапията се разрежда умишлено, преминаваш все повече в групата на терапевта си, докато не след дълго нямаш нужда и си живееш живота. Защото, както винаги повтарям, животът не е за психотерапия, а за живеене! терапевтът сам ти предлага това разреждане на сесиите, преминаване в групова терапия и спиране, когато види, че смелостта ти нарасне и процесът в теб си върви!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×