Jump to content
Порталът към съзнателен живот
iti

Антинатализъм

Recommended Posts

Първо, надявам се темата да съвпадне с "Мостове към определени от екипът на сайта духовни учения"...
 
Не намирам източници на български които да пишат на тази тема, а западните изпадат в класическите извращения когато някоя идея, започне да се развива като идеология. Първо каква е идеята, защото повечето надали са запознати изобщо с думичката. Идеята е много обща, че човек съзнателно прави избора да няма деца. В този много общ смисъл, всъщност по-голямата част от обществото се оказва антинаталисти. Заради това,  и принципно дълбоките корени на тази идея, си мисля, че някакъв обзор е необходим, колкото и рядко да виждам смисъл в развиването целенасочено на някаква по-сложна тема.

Първата основна точка е, че антинатализма не може да бъде идеология, или някаква общовалидна философия, защото представя само финална идея, която може да произтича от най-разнообразни и често противоречиви мотиви. Всеки който се опитва да налага някакво общовалидно мнение относно човечеството като цяло (а някои дори говорят и за целият животински свят) е за психиатър. Повечето които се самоопределят за антинаталисти са точно такива за съжаление. Все пак те са малка група, да започна с по-голямата - несъзнателните антинаталисти. Те изповядват по същество същата идея - секса е за удоволствие, от което следва, че няма нужда той да води до създаването на живот. Включва нормалното за днешно време масово ползване на контрацептиви, аборти, нежелание за семейство, от там и официален брак, поемане на отговорност. Има съзнанието, че правенето на деца е нежелано, поне на този етап, който е недефиниран като продължителност. Въпреки, че могат да бъдат дадени ред причини и оправдания, главната е търсенето на лично удовлетворение и удоволствие от живота. Повечето в тази група (в която са далеч над 50% от обществото) не биха се нарекли антинаталисти, и това наистина не е технически правилно. Има друга думичка за тях - хедонисти (която също надали биха приели). Голямата част от тях най-вероятно ще създадат поколение "по някое време", "по някакъв начин", защото на някакво ниво те все още не могат да се откъснат от желанието да изпълнят биологичната и социалната си програма. Въпреки това повечето които са разглеждали демографските процеси знаят, че голяма част от тях също се и провалят (особено ако прибавим дългосрочните психически проблеми които завещават на децата си, ако имат такива)... Така че човешкият вид като цяло (и особено в развитите държави където хедонозма е популярна идеология) спира да се репродуцира в нужната степен, дори да се запази сегашното население. Всъщност тези страхове че планетата ще се пренасели са остарели. Това се случава само в частни райони на земята, докато в т.н. "развити" общества съществува обратния процес - на депопулация, поради което и имиграцията стана такава голяма тема в Европа и Щатите. Япония примерно, която е ксенофобска цивилизация, е в процес на видим демографски срив за който се говори открито. Това изобщо не е проблем само там... Никой обаче не засяга коренът на проблема, защо запада се обезлюдява, и защо се налага да се внасят хора отвън в опит да се избегне демографска и икономическа катастрофа. Естествено, намесена е политика и противоречиви теми, в които нямам намерение да навлизам... Дори не обвинявам хедонизма, защото за мен е нормален процес, който ограничава естествено популацията. Просто описвам процеса, който не е характерен само за нашите ширини, и от несъзнателен има потенциала да се превърне в съзнателен.

Каква е другата част, съзнателните антинаталисти. Тук според мен мотивите са най-разнообразни:

 - подобно на предната категория хора, но съзнателни хедонисти. Т.е. не виждат лична изгода да правят и да се занимават с деца. С представянето на по-ефективни мъжки контрацептиви, с глобалното намаляване на доходите поради глобализация и роботизация, участието и на двата пола в икономиката, според мен тази категория все повече ще расте. В съвременното общество, детето е като цяло дългогодишна и скъпа инвестиция, и дори тези които решат да имат деца, все повече ще се замислят сериозно, дали повече от едно си струва. Това естествено е далеч под нужното за репродуциране на вида число, което мисля се води средно 2.1, но варира много в зависимост от смъртността и хората които тотално се откажат да имат деца. Поради практическите фактори, надали нещо може да се направи на индивидуално ниво за тази категория.
 
 - хора които осъзнават своите лични проблеми, често идващи още от детството, които ги водят до повтаряне на дисфункционални модели. Често е свързано с редица от лоши избори на партньор. Това в някаква степен, на съзнателно или подсъзнателно ниво ги отблъсква от желанието те да имат деца и да им предадат същите модели на свой ред. Подозирам, че голяма част от особено женското безплодие и спонтанни аборти на психологична почва, идва и от такъв несъзнателен блок. Както знаем, подобно нещо става и при много животни които спират да се репродуцират когато са в плен. Задейства се програма на самоунищожение. Това е обаче индивидуално и по-скоро рядко, може би се иска някаква по-висока вътрешна морална система. Това са хора които очевидно трябва да работят с психолог.
 
 - идеята, че животът като цяло е пълен със страдание, и положителните му страни се обезсмислят или поне не са оправдани, имайки предвид отрицателните. Това е много обща, неясна и необоснована идея, която се опитва да се обособи като философия, но е на ниво сляпа идеология. Често може да има корени в хедонизма, но тук има и някаква начална реализация, че в живота има обективни пречки и проблеми които са по-големи от нас и извън нашия контрол. Какви точно са тези проблеми и как, дали можем да се справим с тях е по-скоро мътна история, защото човека е капитулирал още преди да изучи това в дълбочина. Решението за такива хора естествено е работа с психолог, за да разберат от какво точно бягат и какво могат да направят по въпроса. 
 
 - изградена по-ясна представа защо животът има негативни страни, които контрастират на личният морал или рационално мислене. Това е някакво развитие на първата идея, която вече няма нищо общо с хедонизма, а осъзнаването на някаква вътрешна морална или интелектуална бариера. Примерно нежеланието да убиваш, за да оцелееш. Повечето хора не мислят над това колко живот бива убиван за да могат те да съществуват. Живеем в "развито" общество, в което сме натоварили друг да убива вместо нас, а ние като добри консуматори предпочитаме да живеем в невежество. Какво щеше да бъде ако всеки трябваше собственоръчно да убие живота който намира в чинията си? Щяхме да живеем доста по-различно ми се струва... Тук са примерно някои вегани, които са решили да доведат идеята до край. Т.е. идеята че животът е пълен със смърт и дори самият ти стигаш до положение да се отвратиш от себе си и видът си, защото участваш в един изконно порочен процес. Дори да приемем ползването на растителна храна като по-хуманно, то колко животински/растителни хабитати се унищожават за производството и, колко пестициди биват изпръскани в почвата и водоемите, да не говорим и за ГМО което ще става стандарта в бъдеще. В крайна сметка по-един или друг начин човек може да се замисли колко живот трябва да бъде унищожен, за да съществува човешкото същество на "гърба" на това унищожение. И как това се връзва със собствената му морална система. От друга страна, дори чисто интелектуално, може да присъства мисълта за пълно безумие и безсмислие на живота, чрез идеи като нихилизма примерно. Защо да продължавам в един безсмислен (и пълен със страдание) процес на репродуциране? Подобни състояния са все по-лични и трудни за преодоляване. Трудността е, че човек ясно вижда проблем и той не е базиран на негов недостатък, който иска да преодолее, а напротив - на негово качество. Т.е. е съмнително доколко един психолог може да помогне в случая, ако подобни неща се отключат. Нима трябва или изобщо може човек да се откаже от по-дълбок морал и по-дълбоко мислене, и да се превърне отново в несъзнателен звяр, само защото това е необходимо за оцеляването му в днешното общество? Тук може би работата с психотерапевт би помогнала, но човек сам трябва да реши как да се справи с този конфликт. За мен реалното решение е търсенето на повече познание, разбиране и търсене път напред. Обществото не е развито да имаме ясна представа какъв е точно този "път напред", но отделни "фрагменти" има пръснати навсякъде, защото не сме първите, нито последните изправени пред този проблем. Човек трябва и да е наясно, че преди да стане по-добре, може да се наложи и да стане по-зле...
 
 - пак по-скоро развитие на предното - реализацята, че човек сам за себе си е същество което може да става само по-тъжно и по-нещастно. Примерно, на най-елементарно ниво, че консумеризма с който е захранван толкова години, реално не го прави по-щастлив. По-скоро т.н. човешкият прогрес, се опитва да ни предпази от неудобства, злини, което обаче ни е направило в същото време и много по-сензитивни към останалите злини които не могат да бъдат избегнати или са част от самият този процес. Изобщо какво е негативното в човешкия живот, е силно субективно. Не е "абсолютно" понятие, което значи че никога не може да бъде и "поправено". Това е осъзнаването на генералния факт, че интелектът и по-голямата степен на осъзнатост, водят паралелно и до по-голям потенциал за изпитване на страдание и причиняване на страдание. Факт е, че човешкият вид доби възможността да унищожи планетата която му даде живот. Факт е, че човешкият вид доби възможност да контролира за своя изгода огромни маси от хора и животни, много от които бяха избити в този процес. В този уж прогрес, гражданското общество спря да бъде адекватен коректив на своето управление. Защото това управление разбра... както и всяко предишно, че за него е по-изгодно да поддържа масите тъпи и безсилни, за да укрепи собствената си власт... и мисля че напълно успя в тази си задача. Днешният човек се възприема уж като все по-свободен, но рационално погледнато - бива вкарван все повече в плен на една опресивна системата. Свободата му е илюзиорна... Хората бяха и разделени/разцепени по всякакви показатели - полови, расови, религиозни, политически, интелектуални. От десетилетия ставаме свидетели на все по-нарастващи конфликти, които могат да завършат с анихилация на вида чрез ядрена или биологична война, генно инжинерство не само върху растения но и върху хора и животни, транхуманизъм, или просто участието в дисфукционален начин на мислене и живеене. Това са все неща които не бяха възможни при уж по-примитивното ни ниво на развитие. Един вид, ние сме като мишки в клетка, които въртят едно фискирано колело и стоят реално все на едно и също място, а движението е само илюзия в ума им. Всичко се променя, и едновременно с това - си остава същото... На това ниво според мен помага откъсването от системата, адаптирането на минимализма като начин на живот, реализацията че прогресът е илюзиорен и човек търси някакво "безвременно" състояние за себе си. Т.е. освен четене, трябва и някакво практическо действие.
 
 - по-дълбок духовен катарзис за какво този живот наистина е, какво ти наистина си, и че трябва да прекъснеш омагьосания кръг. Ако ти искаш да спреш да се прераждаш, и искаш да се завърнеш към изконното си състояние (на мир, Бог, Рай, Брахман, именна много), то естествено няма как на свой ред ти да създаваш живот. Тук вече става дума за единици, за монашество, съзнателен аскетизъм, отричане на волята за живот, която постепенно човек осъзнава - е противоположна на това просто да бъдеш. В най-духовният си смисъл, антинатализма според мен може да се опише и като Хегелианска диалектика, която обаче самият Хегел не довежда до край 
 
 pure being + pure nothing -> pure becoming
 pure becoming + experience -> pure being + pure nothing
 
 Т.е. за мен процесът е цикличен, като циклите му се контролират от опита и разбирането. Човек не може да "избере" къде се намира в тази система, има път който трябва да извърви, опит който трябва да натрупа. Този път "започва" (условно казано, реално няма начало) чрез илюзията, че "не си". Когато "не си", се появява възможността за опита от това да "не си", и от там възможността да "ставаш/развиваш" чрез постепенното приемане на този опит. Очевидно, обратното, знаейки напълно че си, не може да съществува такова нещо като опит, защото няма "не си", не съществува живот, а само "нищо". В процесът да "ставаш себе си", крайната цел е да "станеш себе си" чрез акумулиране на опит и разбиране, до степен да разбереш отново че си, и върнеш към предното състояние. Интересно, че Хегел и Шопенхауер колкото и да са се мразели, разкриват от различни гледни точки този процес. Шопенхауер като трансцедентален идеалист отрича съществуването на такова нещо като pure being/pure nothing (защото представлява "нещо в себе си", при което не може да бъде разглеждано от умът ни), но в същото време иска да предположи за него, и затова посочва процесът който е най-видим за нас - pure becoming, като го разглежда под формата на воля за живот. За него тази воля не може да се обясни чрез нищо, т.е. тя е "сляпа", безсмислена за логическият апарат който притежаваме. В същото време Шопенахуер предполага естественият завършек на този процес - отричането на волята за живот (поради което самият той е наричан антинаталист). Но какво става след това отричане, е отново неразбираемо за умът ни (затова и нихилизмът не е решение). Хегел е абсолютен идеалист, така че дава на въображението си пълна свобода, което има и позитивни и негативни последици. Идеята му за "чисто съществуване" като "чисто нищо" за мен е феноменална. Да не забравяме, че и двамата са били запознати в някаква степен с източния мистицизъм (освен западния), което им е дало насоката. Хегел не вижда (или не иска да види) обаче доколкото знам цикличност в процеса, а само прогрес напред към някаква имагинерна идеалност. Само че тази идеалност, стои още в началото, така че цикълът, завръщането към "изначалното", е очевиден и разбран от почти всяка религия (макар че го описват чрез собственият си метафорен език). В този контекст, антинатализмът се явява всъщност нещо положително, защото представлява завършеност. Конфликтът вече е преодолян, и човек приема завършеността не като нещо негативно, т.е. като пречка да "живее", а напротив като метод да "умре", т.е. да се завърне към това което наистина е. Естествено ние сме програмирани да изпитваме страх от този процес. Първо защото го асоциираме с физическата смърт (а той няма нищо общо с нея), но и този страх ни напомня, че животът не е доизживян. "Големият конфликт" не е нищо друго освен катализатор на трансформация която е нужна, но човек трябва да е готов да понесе този конфликт, за да премине "от другата страна". Тази последна част като цяло липсва във философията на антинатализма ми се струва, поне развита, въпреки че Шопенахуер прави директна връзка между отричането на волята за живот, и светците на източния и западния мистицизъм. Като цяло обаче антинатализма се асоциира с песимизъм, въпреки че на определено ниво, това е ултимативното "добро", нашето освобождение от "клетката". Проблемът е, че достигането до това ниво е мъчителен и сложен процес...
 
От тук и проблемът с антинатализма. Той е наистина обоснован философкси само на този последен много рядък етап на развитие. Обоснован е и като строго личен морален избор, далеч от всякакви идеологии, чужди вмешателства и генерализации. Иронично, точно тези групи ще бъдат нападнати от обществото, защото са съзнателни за изборът си. Тези които живеят безотговорно и несъзнателно (т.е. повечето) няма да бъдат обвинени, защото това би значело да се самообвинят, което на свой ред изисква отговорност и съзнателност... "Правилният антиналист" обаче не трябва да налага изборът си на никой, нито да позволява на друг да се меси в него. Има достатъчно доводи и за, и против този избор, включително и въпросът дали е изобщо способен да го направи и изправи срещу природата... Важно е човек да прецени кои доводи се отнасят наистина за него, и кои ползва само за оправдание. Истинските доводи са най-вече на духовен и морален план, не задължително философски. Този план е лично негов, и ако съществува и е убеден в него, то не трябва и да се притеснява от външната критика която неминуемо ще дойде. Няма нещо по-лошо и деструктивно от това да отричаш собственият си морал. Трябва да търси повече познание, и да избягва многото капани по пътя,  както на нихилизма, така и прекаления идеализъм. Т.е. нужен е сложен баланс между рационално и ирационално, залитането в коя да е посока може да доведе до доста неприятни последствия. 

Аз бих избягвал и изобщо този "етикет" - антинаталист, защото е неизбежно да бъде "омаскарен" като всичко останало. Това е просто право на личен избор, като всеки друг, и няма как само по него човек да бъде разбран, или самият той да разбере себе си. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×