Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Разклащане на основите на религия, вяра, атеизъм, агностицизъм и други

Recommended Posts

И след цялото това прекрасно осъзнаване днес, (не)случайно попадам на тази песен! Поздрав и за вас.

 

Редактирано от holyvalentine

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат


    • За Размисъл Днес

       
      Беинса ДуноСегашните хора сами създават нещастието си. Господ те е пратил на земята да посадиш една добра мисъл, но ти не я посаждаш - мъчиш се. Трябва да приложиш едно желание, да се повдигнеш, но не го прилагаш – мъчиш се. Вложено е нещо в душата ти, което трябва да реализираш, но го отлагаш – пак се мъчиш. И след това се оплакваш, че работите ти не вървят. Много естествено, не изпълняваш, това, което трябва. (Беинса Дуно)

     

    •  

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    Цитат

    Ето тук идва промивката на мозъците според мен.

    Това е шаблон и означава , че някой е повлиял на нечие мислене . Единствения начин да намалим външното влияние , е като разглеждаме фактите и свързващите ги отношения с най малки подробности . При което достигаме до възможно най всеобхватно виждане за съответния факт .Друг важен момент е представата за човека , за неговото мислене и поведение . Реално човек възприема света чрез шаблоните , които е попил от средата и тези които е займствал от възпитателите . Реално човек около ,,двадесетата си година "г. започва усилено да преосмиля и променя внесените в него стереотипи , чрез съпоставянето им с това което вижда . Процеса продължава цял живот :) .Тези неща е важно да се помнят заради друг един факт . Човек може да се докосне до божественото и преживее вдъхновението и екстаза , за кратко . Причина че мисленето ни е  все още през , егоистичния ,,Аз" . Всички сме в това положение , Трябва ни постоянство  , ( ....в православието го наричат ,,ревност") в стремежа към истината .

    Цитат

    Така че... с моята майка се разбрахме, че за нея това е най-важното и че въпреки, че тя много ни обича, не гарантира, че няма да прави забележки по темата. А пък аз ѝ казах, че винаги когато ми е неприятно ще ѝ го казвам, за да се съборази, защото все пак ако обичаш някого би трябвало и  да уважаваш решенията и разбиранията му

    Прекрасно ! Това е любов . Да виждаш различията и те да са повод за размисъл . Защото Бог е цялото и не може да се побере в нечие лично мнение . Неговата истина е във всички мнения . Проява на любов е да я търсим с доверие , че е там .

    Цитат

    че сякаш чувал как падат дългогодишните окови на съзнанието му, и на негови пациенти, и освобождаването то това робство. Напоследък сякаш и аз ги чувам - разпадането на тези окови. С всяка малка победа, с всяка изминала крачка, с всяка нирвана, с моменти като днес.

    Това го разбирам като освобождаение извършено чрез лично израстване на разбирането , съпътствано от съществуващото предишно конкретно разбиране . Като двете не си противоречат . Те се допълват в една по всеобхватна картина .

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    В навечерието на разпятието аз имам нови осъзнавания. За пръв път този празник преминава за мен с по-осъзнат вътрешен мир. Днес имах вдъхновение да творя - беше в сферата на работата ми, но все пак творчество. А творчеството е вдъхновено отгоре, от Него - от Бог. Ние просто канализираме тези идеи за това което ни трябва, това е прекрасно усещане. Усетих цялост, свързаност. Прекръстих се. Но веднага се замислих - какво означава този ритуал за мен? Обясних си го с отдаване не почит на един велик учител, който ни е показал пътят към Бога. Но се замислих за християнството, което приема този велик учител за ЕДИНСТВЕНИЯ път към Бога. Демек, ако не накраш другите да се събудят си губиш времето, живота и целта в живота. Ето тук идва вината и аз отказвам да го приема. Ами Буда, ами всички останали древни и днешни, малки и големи учители? Не можем просто да игнорираме толкова много истини. Нали така?

     

    Също така се оглеждам за нови модели във вярата, общувам и виждам интерпретацията на различни хора за тяхната вяра. За мен това е важно, за да мога да намеря нещото, което да ми резонира, и да заместя старите - наложени модели. Моя много добра приятелка, която е много силна личност, вярваща в себе си и добър предприемач, ми каза, че Бог ѝ е най-големият съюзник и тя има специална връзка с Него. Тя не се плаши да прави неща за разлика от мен, да поема рискове, да ръководи живота си, като казва, че се чувства част от вселенската мъдрост и понякога когато е несигурна какво да прави или дали греши, призовава Бог да ѝ даде сигнал или да я спре. Това ми хареса като мислене. Освен това тя приема случващото ѝ се в даден момент като част от голямата картина, независимо добро или лошо. Това ѝ помага да приема нещата такива, каквито са. Това с ъщо ми хареса като мислене. 

     

    Аз , за разлика от нея, много се страхувам да предпирема действия. Винаги искам да предугадя накъде ще тръгнат нещата, какво ще стане и затова ми трябва Бог, някак си да ми каже отговорът в самото начало и аз да знам какво да правя. Но сега осъзнавам, че това всъщност е губеща позиция. Защото няма как да знаеш отговора докато не опиташ. Защото няма логика Бог да ти даде отговора, защото така няма да се научиш от опита. Това е велика осъзнаване.  И това ми пречи във връзките, в които аз се страхувам да опитвам. 

     

    Друг мой приятел - сериозен предприемач и коуч по личностно развитие каза не една негова лекция , че най-голямата му вяра е в себе си. Веднага след лекцията отидох да го попитам - ами къде остава Бог? Той ми отговори така - ако някога Бог те изостави, или ти се почувстваш изоставена, на кого ще разчиташ?? На кого единствено можеш да разчиташ? Тогава разбрах, че на себе си. Ако сам не можеш да се издърпаш за косата когато си в калта, можеш да си седиш и да тънеш там и да редиш празни молитви. Бог дава заряда и силите, но работата е твоя! Още едно велико осъзнване , за което съм много благодарна. 

     

    И с това искам да пожелая на всички: Весели празници и Честито възкресение Христово!

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Наскоро попаднах на тази статия свързана със сходна до тази тема. Разбира се, авторът е пресилил част от аргументите си и най-вече заглавието като финално твърдение, но като цяло е ценна. Липсва по-широко запознаване с концепциите.

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    По принцип информация от непознат автор е загуба на време . Освен , ако няма такова в излишък . ( Н )   Ако харесваш предизвикателствата за мисълта , Това е добра тема      http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Великият_път
     

     

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    Цитат

    "Христос дойде, за да задвижи себепознанието. Не за да спаси Света. Да задвижи себепознанието, където от вътре да се спасят хората с дълбоки, честни и искренни усилия. Човек трябва да се избави от себе си. Избавянето от тежкия живот не е идването на никакво историческо Събитие, а трансформиране на твоето съзнание."

    " Истинския човек не е нито християнин, нито мюсюлманин. Той е чисто съзнание. Не можем да кажем, че Слънцето е арабско или турско...или пък да кажем, че молитвата е българска или арменска...нали?...Къде отиваме ние...? Затова аз изнасям многобройни Учения, защото всички Клони са от едно Дърво...всички реки отиват в Морето.... Затова трябва да имаме широко съзнание. защото вече ще стане късно, то за много хора вече е късно, защото те смятат, че те са прави, само че навсякъде има определени хора - пречистени. Те като се съберат образуват Чистия народ, това е мястото, а на ниското ниво хората образуват разногласията, раздвоението и казват: Има в едно село, където мюсюлмани и християни живеят в разбирателство с години, винаги са се разбирали, защото там няма деление, защото тази простота и народна мъдрост е обединителна. Обаче този ум, който е станал сложен, политически, хитър, лицемерен, той всичко може да раздвои, само че това е негово падение."

    "Чрез чистото си съзнание Христос живее в Бога, и това е цялото обяснение на въпроса "Кои сме, от къде сме и къде трябва да отидем?...Христос е чистото Съзнание, а Бог е Изначалното. А Светът е изгубеното Съзнание, което е част от хаоса и част от Света."

    "Човешкият Дух в чист вид е Христос. И това е подобието на Бога. Най-великото Учение, това е чистото Съзнание. Христос живее вкоренено в Бога, в мястото на Пълнотата и Безкрая. Той е велик невидим Дух. Това, че се е явил, не го прави видим и разбираем. Явил се е - пак не го познаха милиони..."

    "Разпознават Го само избраните и определените. Христос е въплъщение на двуполовата Светлина. Образът Му е неисказан, и затова плътта не може да Му понесе Светлината. Тези, които имат съдба са се самоизпъдили от тази Светлина и от Бога, и са станали сляпа сила, невъзприемаща Истината. "

    "Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете, защото всеки сам и лично си ги изкупува. Той е слязъл за да покаже Пътя към себепознанието и Бога. Христос е разкритие на смисъла, който съществува отвъд този свят, отвъд оня свят, даже отвъд Вселената. Това е познаването на Любовта, която пък е същността на Бога."
    Елеазар Хараш

     

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    В 7.04.2018 г. at 23:23, Несъгласен каза:

    Много добра и твърде вярна по отношение на екзотеричните религиозни вярвания и системи. Има обаче езотерично разбиране, съвпадащо с адекватната, автентична и приземено приложна духовност. 

    Думите на Елеазар - красота!

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Александър Т.А - много хубави цитати. Браво! И благодаря. 

    Изминаха няколко дни откакто не съм писала, а се случи нещо , което ме разклати и което ясно ми показа, че човек спре ли да работи над себе си и да захранва връзката си с Бог, старите модели бавно ,но славно се промъкват в съзнанието, и ставаш уязвим. Уязвим към външните влияния, към чуждото мнение, а това автоматично значи отричане от себе си. Затова днес искам да пиша за връзката със себе си, чрез която Аз достигам до Бог. Не знам дали това е така и при други хора, но аз открих, че е вярно за мен. 

    Покрай Великденските празници се чух с една много добра моя приятелка, която все още живее в Англия. Тя е много добра жена и много чиста душа. От 18г е там и премина през разни перипети, една голяма нещастна любов и т.н. За да забрави този мъж, тя се отдаде на четене първо на мотивационни книги, после лека полека едни хорица я прикоткаха да започне да чете библията и някак си интуицията ми подсказваше, че нещо е станало с нея , защото не се бяхме чували много през последната година. Обадих ѝ се, а тя започна да ми разказва за промените, които са настъпили покрай нея, как тръгнала в една църква, как приела Христос в сърцето си, как  била born again. И колкото повече слушах, толкова повече ми потъваха гемиите. Нямаше я онази истинската, вдъхновената Таня, с желание за това и онова, с мъничко женска суета. Тази жена всякаш се беше предала, не я интересуваше какво става по света, за пръв път не боядисала яйца за Великден, тя е страшна домакиня, абе въобще Таня я нямаше. Напомни ми на моите първи години след сектата. И това ме отврати. Още една жертва, още една приятелка, която загубих в бездната на религията :(((( И от тогава това много го изживявам. Много ми е тъжно и съм разстроена покрай този факт. На времето така загубих братовчедка си. Замина за Германия и се омота в едни секти и от тогава загубихме връзка. Сега Таня!

    Говореше ми какво бил направил Исус Христос в нейния живот, как сега нейният живот бил различен, как и нейните приятелки били дошли в тази църква и как си четели бибилята. И не че  не беше щастлива, напротив, беше много щастлива, спокойна, но предадена. Усещала съм това спокойствие, да то се наслагва с хилядите проповеди, молитви и четения на Библия и то е толкова приятно и силно като чувство, че човек започва да се стреми към него като нощна пеперуда към крушка. НО за мен това е  просто крушка, а не Слънцето. Затова всички тези християни са толкова настървени да четат, да слушат проповеди, защото това е така нареченият техен бутон, с това те се захранват. Защото според мен това е, което им лиспва - връзката с Аза. Те центрират всичко в живота си около Исус Христос и какво е казала библията и започват да мислят само в тази насока. Какво би направил Исус Хрисос в тази ситуация, какво пише в Библията. Личната оценка и мисъл започва да отсъства и се започва едно страшно ровене из текстове, това което бях и аз преди. 

    В мен извира гняв в този ред на мисли. Защо и как хората могат да бъдат манипулирани чрез една истина, която на външен вид и на пръв поглед си е самата истина, но всъщност ги ограбва? Защото това е целта на религията, тя дава сила на теб, но за да направи себе си по-силна, защото твоята единствена цел е да ѝ служиш - The God Virus. 

    Но Таня беше толкова уверена в щастието си, в това че е прогледнала, в това, че е обрърнала поглед навътре в себе си и вече е задгърбила старото, че си помислих, коя съм Аз да съдя? Вероятно и по този начин се достига до Бога? Вероятно Той е избрал да има и такъв начин? И си дадох възможност да видя дали Таня е права. Когато познаваш човека и неговите искрени намерения, си казваш, е този не иска да ме излъже, сигурно е намерил щастието, чакай и аз да тръгна по този път. Така на времето се озовах в сектата. Нямаше да им се дам, но заварих там една приятелка от Пловдив, с която сме купонясвали през студенството и едно друго момиче от Казанлък, което беше много приятно. Доверих се на тях и тяхната преценка и се оставих, оставих се да правят с мен каквото решат. Беше за малко, но все пак ги оставих, и се повредих, защото ми пипнаха най-милото. Затова днес съм в този ред на мисли, личната преценка не може да отъства в работата ти с Бога!!! 

    Аз свърших много работа със себе си и да, беше трудно, беше страшно, беше огнено, но когато намериш Пътя, източника, просто знаеш , че си там. Таня казва: "Светият Дух е в мен." Майка ми казва: "Светият Дух е в мен. " Те всички говорят по един и същи начин и сякаш всички са го изпитали по един и същи начин. Спомням си на един ритрийт, на който трябваше да се раждаме отново, правихме толкова ритуали и упражнения, за да можем всички да преминаме през 'усещането' и да получим прераждането. Ама сякаш се работеше на конвеир. Всички трябваше да правим едни и същи неща и някои се вживяха и изпитваха разни работи, други се мъчеха да наваксат. Абе доста си прилича на психологичексата работа по семинарите, само дето там всеки е добре дошъл да изпитва и да отработи това, за което е готов. В църквата нямаше такава алтернатива. Ако на чуеш от Бог , значи си все още в греха. Самобичуване, молитви и всякакви други приоми, за да отидеш 'там'. Накрая проговаряш и 'езици' и всякакви неща, които не са ти ясни, in a state of delirium, и се питаш направих ли го, това ли беше. После получаваш това спокойствие, но то е там едно такова несигурно и ти не искаш да го загубиш. Не искаш да мислиш за нищо друго, за да не изчезне. Започваш да ограничаваш мисленето си, за да не ти пречи някоя твоя светска мисъл, или просто някоя ТВОЯ мисъл към това новопостигнато 'блаженство'. Започваш да не се интересуваш от светския живот, да избягваш всичко не-християнско, защото то те отдалечава от това 'спокойствие'. Колкото е по -далече източникът на непсокойствие, толкова по-спокоен си ти. И изведнъж изчезва светската суета, светът, семейството, старите приятели, всичко , което не е свързано с новооткритото си 'призвание'. Да, при просветлението също е така. Но аз намирам разлика, защото вече познавам и други просветлени хора. Затова ми хареса толкова много и този цитат на Александър.:

    "Истинскияг човек не е нито християнин, нито мюсюлманин. Той е чисто съзнание. Не можем да кажем, че Слънцето е арабско или турско...  ....Те като се съберат образуват Чистия народ"

     

    Но все пак се питам понякога дали в мен не говори Егото, дали все пак 'онези' не са прави? Егото изчезва с израстването, но това се случва бавно и постепенно и по желание, а не като го отстраниш хирургически. Има една хубава книга - Път със сърце над Джак Корнфийлд, който обяснява, че свързването с Бог може да бъде и в ежедневните дела и в обикновения живот, без да се отстраняваш от него, без да си в стъклен похлупак (както мен сума ти години), уж жив, а вътрешно мъртъв. Можеш да бъдеш 'включен' , но все пак да имаш собствени въжделения, собствени мечти, собствени надежди, различни от това колко добре служиш на Исус Христос и дали изпълняваш мисията си да „спасяваш други хора“. Замисляли ли сте се всъщност кое е смисълът на живота – в собственото ти спасение, откриване на кой си ти , правне на добро и помагане на другите или спасяване на други хора? Или всичко? Наблюдавам и си казвам има разлика как човек израства, а има ли? Има ли значение?? Между моето израстване и на Таня всички привидно е едно и също, говорим в същата насока, но фокусът е различен. Осъзнах, че много хора като Таня, които са плашливи и ги е страх да направят каквото и да е сами, е по-лесно да бъдат в група, да бъдат в общество, както тя сама каза, колко ѝ харесвало, че всички се подкрпяли, но виждам, и че е по лесно да те захранват наготово с голямата лъжица, да си ти го сдъвкали и да са ти го поднесли, но пречупено през тяхната призма, отколкото да минава през огъня на собствения си ад, докато се калиш и избавиш от собствените си стари стархова и окови. Но в крайна сметка, колкото и важно да е за мен да направя тази разлика,да, защото за мен е много важно да направя това разграничение, за да спра един път завинаги да се огорчавам и да се влияя от чуждото мнение, да разчитам на източника в Мен, да разчитам на Себе си и собственото си мнение, нужда, усещане, свързване. Дори когато пиша тази мисъл в мен се поражда съпротива, някак си вина и неудобство, че гледам да наглася себе си, да ми е добре, вместо да мисля за общото благо или нещо подобно. Ето тази промивка на мозъка още дерзае в мен. Нямам доверие на себе си като основен източник на мъдрост от извора. Това често ме изпълва с огорчение, гняв и страх. Дали има нещо общо с това, че ми е трудно да приема себе си?

    Да, и последнията цитат на Елеазар е наистина прекрасен!!!  Има ли подобни цитати в библията , които да показват Христос по този начин?

    Редактирано от holyvalentine
    Пропсунат текст

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Като една Дева в пълна степен, за мен религията винаги си е биля бягство от работата, за която съм дошла в този свят. За часовете, в които ще повтарям до умопомрачение мантри, аз мога да свърша толкова много полезни на хората неща, мога да науча толкова много полезни за мен неща.... изобщо  за мен духовното учение е истината. Да ми даде светлина, да се уча целият си живот тук на земята коя съм, защо съм тук, как точно да живея, та да осъществя върховния замисъл, с който съм изпратена.... И не само и просто да мисля и медитирам, и да се моля - работа и милосърдие. Или както казва Учителя - ние не сме в 14 век та да ставаме отшелници в пещерите. Сега имаме друга мисия. Не да бягаме от света в някакви изкуствено създадени от незнам кого си убежища, да бъдем в света, но да не сме от него. И един ден светът да се промени.... 

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    Цитат

     Нямам доверие на себе си като основен източник на мъдрост от извора. Това често ме изпълва с огорчение, гняв и страх. Дали има нещо общо с това, че ми е трудно да приема себе си?

    Всъщност ние никога не сме били, не сме и няма да бъдем източникът на мъдрост от извора. Ние сме тези, които черпим от този извор. Но не от щерните, които други са напълнили и водата застоява там и тинясва - от истинския извор. И не някой да чакаме да ни донесе, а сами да идем да отпием. Доверие можем да си имаме, че МОЖЕМ САМИ да го сторим - има път за всеки от нас отделен и за всеки има вода, но! сам да си я отпие... Мисля, че затова ти е трудно да приемеш себе си като такъв извор. Може би е добра идея да се приемем не като извора, а като душата, която сама стига до него и пие от него...

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Говореше ми какво бил направил Исус Христос в нейния живот, как сега нейният живот бил различен, как и нейните приятелки били дошли в тази църква и как си четели бибилята. И не че  не беше щастлива, напротив, беше много щастлива, спокойна, но предадена.

    Отначало подкрепата, заедността, получаването на цел и фокус, уж водещи към смисъл и любов, дава това усещане за намиране и сигурност. Докато се окаже, че предаването не е смирение на егото, а примиренчески мазохизъм, нагаждащ се към допусната поради собствена незрялост и несигурност чужда манипулативна система. А разликата между смирение и примирение е огромна. Смирението е стихване на егото, за да премине свещения трепет на Бога, даващ обаче вътрешна самоувереност, независимост, свободна воля не от его, а от на Духа си позиция. Дух, единен с Бога, дух който е собствената Христова/ Буда природа, не нещо привнесено външно.

    Нищо лошо в това човек да се стреми към общност, съпричастност, взаимопомощ, сигурност идваща от дадено учение и личност. В будизма се говори за трите стълба на Буда, Дхарма и Сангха, тоест за водача, учението и общността, като за изключително важни. 

    Привидно при зрялото следване на духовна пътека и сектанството нещата са подобни. Разликата я има. Адекватната духовна пътека води към лична зрялост, намиране на Аза, самоуверена вътрешна незаввисимост, допускане и дори стимулиране на себезаявяването като един от аспектите на проява на любовта, ведно със смиреното доверие. Доверие, но не сляпо, а първо на собствената вътрешна зрялост, любов, мъдрост и творческа свобода и истинност и след това, към всеки друг. Доверие, което никак не изключва здравия разум, но дори стимулира адекватната и резонна скептика. 

    При сектантската пътека, манипулативно се стимулира зависимостта от системата, откъсване от пречещото на тази зависимост, подхранва се мазохистичното примирение спрямо подаваното, представящо се за смирение, докато всъщност е автоагресивен мазохизъм. 

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Усещала съм това спокойствие, да то се наслагва с хилядите проповеди, молитви и четения на Библия и то е толкова приятно и силно като чувство, че човек започва да се стреми към него като нощна пеперуда към крушка. НО за мен това е  просто крушка, а не Слънцето. Затова всички тези християни са толкова настървени да четат, да слушат проповеди, защото това е така нареченият техен бутон, с това те се захранват

    Крушка е, защото не води към слънцето на собствената любяща мъдрост, а е единствено поведенческо обуславяне (conditioning), хранещо зависимото нагаждане към външния авторитет, вместо намиране на своя собствен вътрешен такъв (на Бога, Аза, Селфа, Буда природата). Тоест, поддържане или развиване на детска зависимост от големия външен друг, вместо порастване към зрелостта на вътрешния авторитет. 

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Защо и как хората могат да бъдат манипулирани чрез една истина, която на външен вид и на пръв поглед си е самата истина, но всъщност ги ограбва? Защото това е целта на религията, тя дава сила на теб, но за да направи себе си по-силна, защото твоята единствена цел е да ѝ служиш - The God Virus. 

    Гяволъкът е в подробностите, както се казва. На пръв поглед в сектата получаваш общност, учение и ужбог (умишлено така го пиша, защото не е никакъв бог). Всъщност обаче наместо да бъде поощрявано реалното намиране на реалния вътрешен Бог (Селф, цялостна личност, Аз), биваш откъснат от Него чрез създаването на безлюбна, зависима инфантилност и автоагресивно нагаждане, защото така решава манипулативният значим друг, водещ блеещото стадо. В зависимостта са травмите от самота, изоставяне, залепналата празнина, тъгата, когато големият важен проповедник не одобри и затова, за да не се случи, влизането в конформистко психично "надупване", развиващо травма от унижение, представяно за смирение, но всъщност представляващо самонараняваща, виновна автоагресия. 

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Вероятно и по този начин се достига до Бога? Вероятно Той е избрал да има и такъв начин?

    Не, дават се илюзии за достигане, не и реално такова, поради бариерите от психичен регрес в инфантилни невротични травми. Всъщност имаме отдалечаване. Защото Бог е любомъдра истина, докато манипулативните сектантски стратегии водят към зависимо смачкана лъжа. 

    Има все пак два варианта, относително водещи сектанта до някакво приближаване към Бога... Първият, ако е много примитивен и манипулативните стратегии просто няма за какво да се заловят в ума му поради глупостта му, а дори има нужда от такива външни окови, поради собствената си неразвитост. Вторият когато човекът въвлякъл се в секта, въпреки нея има собствено актуално преживяване на Бога при донякъде характерово обусловено по-слабо влияние от вина и зависимост. Отново ще бъде сектант, пак ще бъде залепнал и нагодено виновен, но по-малко и преживяането на Бога все пак, въпреки всичко, може да се процеди, поне донякъде - въпреки.

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Затова днес съм в този ред на мисли, личната преценка не може да отъства в работата ти с Бога!!! 

    Наложително е да присъства. Да, има вяра, но има и знание и те не си противоречат. Вярата без знанието се превръща във фанатизъм и фантазъм, а знанието без сърдечната вяра и обич, в слуга на властовата психопатия. 

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Таня казва: "Светият Дух е в мен." Майка ми казва: "Светият Дух е в мен. " Те всички говорят по един и същи начин и сякаш всички са го изпитали по един и същи начин. Спомням си на един ритрийт, на който трябваше да се раждаме отново, правихме толкова ритуали и упражнения, за да можем всички да преминаме през 'усещането' и да получим прераждането. Ама сякаш се работеше на конвеир. Всички трябваше да правим едни и същи неща и някои се вживяха и изпитваха разни работи, други се мъчеха да наваксат.

    Същото себеунижаващо, виновно нагаждане, поради страхливата зависимост от мнението на големия друг и изоставянето му.

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Абе доста си прилича на психологичексата работа по семинарите, само дето там всеки е добре дошъл да изпитва и да отработи това, за което е готов. В църквата нямаше такава алтернатива. Ако на чуеш от Бог , значи си все още в греха. Самобичуване, молитви и всякакви други приоми, за да отидеш 'там'.

    Една клиентка, ходеща на курсове по актьорско майсторство, даде пример за подходите на двама от преподавателите ѝ: "Единият ни учи да бъдем лоши негови копия, а другият да намерим собствения си творец, стил и подход." ... Не само ти е заприличало на пси работа. Има такава и при зрелите духовни подходи и при сектите.

    Първите водят към собствения вътрешен Творец, през индивидуалните особености и склонности към вяра (бхакти), разум и надхвърлянето му (джнана), медитативен транс (раджа), сетивност и действеност (карма) и комбинацията от тях.

    Сектите не само създават лошо подобие на всъщност отсъстваща вяра, любов, мъдрост и истина, но на практика отглеждат фанатизъм, вкопченост, отхвърляне на собствената автентичност както характерова, така и вътрешно божествена, социална и психична неадекватност и срив в здравия разум. 

     

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Накрая проговаряш и 'езици' и всякакви неща, които не са ти ясни, in a state of delirium, и се питаш направих ли го, това ли беше. После получаваш това спокойствие, но то е там едно такова несигурно и ти не искаш да го загубиш. Не искаш да мислиш за нищо друго, за да не изчезне. Започваш да ограничаваш мисленето си, за да не ти пречи някоя твоя светска мисъл, или просто някоя ТВОЯ мисъл към това новопостигнато 'блаженство'.

    Нищо не проговаряш. Проста психотерапевтична техника е, която се ползва за намаляване на невротичния контрол, проявяваща се през умственото бърборене и циклене през думите. Просто се позволява на мозъка да компилира уж фрази, думи и изрази, приличащи на език. В евангелистките църкви обаче, тази проста техника се ползва не терапевтично, а мозъчно промиващо, като видите ли, присъствието на светия дух. Не за освобождаваща загуба на невротичния контрол, стапяне на страхове и намиране на автентичост, а за поробващо сугестиране в съгласяващо автоагресивно нагаждане към другите. Евангелистите ползват масирано и сценична "хипноза", като принципът е същият - събореният на земята човек просто се подчинява на правения театър, за да не загуби одобрението на пастора. 

    Несигурно е това сектантско уж спокойствие, защото никога не е било мир, а е невротична глътка въздух от поробването, представяно за освобождение.

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Започваш да не се интересуваш от светския живот, да избягваш всичко не-християнско, защото то те отдалечава от това 'спокойствие'. Колкото е по -далече източникът на непсокойствие, толкова по-спокоен си ти. И изведнъж изчезва светската суета, светът, семейството, старите приятели, всичко , което не е свързано с новооткритото си 'призвание'.

    Илюзия е, когато се говори за духовност, да се има предвид някаква фантазност, откъсване от живота, сексуалността, социалното включване и бизнеса, професионалните постижения... Това не е духовност, а бягство. Реалната духовност се проявява в света, кариерното развитие, партньорските отношения, като състояние на съзнанието, което прави живота божествен, но и приземява Небето в ежедневната рутина.

    А механизмът на сектантска манипулация поощрява откъсването, давайки сурогат на спокойствие, докато всъщност отнема дълбоката вътрешна сигурност и истинско спокойствие.

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Егото изчезва с израстването, но това се случва бавно и постепенно и по желание, а не като го отстраниш хирургически.

    Според мен въобще не изчезва, дори и при най-постигналия самадхи, просветление и Бога. От наскоро проведен разговор:

    Въпрос: Интересно ще ми е да видя един Медитативно Ядосан Човек с Какво се Различава от Един Обикновенно Ядосал се Човек .Предполагам, че Медитивно ядосалият се човек не изразява гнева си навън нито го задържа в себе си а просто го неутрализира чрез Безпристрастното му своевременно ПриХващане и МироСъзнанийно Осветляване, докато гневът се превърне в нищо или в някоя позитивно зареждаща емоция,сила, драйв. Е Орли -  Самообяснението ми покрива ли се и доколко с твоето лично схващане по въпроса ?

     
    Отговор: Не мисля и не го чувствам така. Човекът си е човек. Ядосва се, яде му се, прави му се еди си какво си... Най-естественото нещо е да има Бог в човека и да живее през любовта - дали ще го наречем тиха молитва или медитация, все тая. Това е вътрешен център, средоточие на мисли, чувства и поведение. Образът обаче на някакъв свръхспокоен медитатор си е чиста проба розово бонбонен идеализъм, натрапен от романи и холивуд, - разбира се, това са мои заключения само. 
     
    Ако базисният темперамент на човека е холеричен или меланхоличен, дори и след известен психологически и сърдечен процес да осъзнае това присъствие на Бога/ Аза си и да го постави като ядро на живота си, темпераментът и базисните характерови импринти си остават такива, каквито са. Да, извличат се позитивните им потенциали - избухливият холерик влага темпера си в интуитивна готовност за мигновено вземане на добри решения, решителност и пробивност, меланхоликът прихваща тъгата си, а любящото присъствие на Бога я превръща в смирена мъдрост. Въпреки това обаче, избухливостта или известно потъване пак си ги има в споменатите примери, но просто човекът през сверяването с любовта много по-бързо прощава и извлича потенциалите от гнева и тъгата. Същото е с надлежащите характерови структури - не изчезват, но се вадят позитивните им потенциали. 
     
    Накратко, социалната персона и егото са си до голяма степен същите, но част от егото умее да замлъква и провежда любовта. Магарето си остава магаре, но се появява ездач, знаещ накъде го води!
     
    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Има една хубава книга - Път със сърце над Джак Корнфийлд, който обяснява, че свързването с Бог може да бъде и в ежедневните дела и в обикновения живот, без да се отстраняваш от него, без да си в стъклен похлупак (както мен сума ти години), уж жив, а вътрешно мъртъв. Можеш да бъдеш 'включен' , но все пак да имаш собствени въжделения, собствени мечти, собствени надежди, различни от това колко добре служиш на Исус Христос и дали изпълняваш мисията си да „спасяваш други хора“.

    Най-добре служиш на Христовата си природа, когато си социално включен, провеждаш присъсътвието си на Бога във всяка житейска сфера и превръщаш ежедневието си в постоянна молитва и богослужение. Не толкова с повтаряне на молитвени думички, а чрез мъдрото си, обичащо сърце, спускащо царството Божие в малката рутина. 

    За книгата "Мъдро сърце" на Корнфийлд - чудесна е.

     

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Осъзнах, че много хора като Таня, които са плашливи и ги е страх да направят каквото и да е сами, е по-лесно да бъдат в група, да бъдат в общество, както тя сама каза, колко ѝ харесвало, че всички се подкрпяли, но виждам, и че е по лесно да те захранват наготово с голямата лъжица, да си ти го сдъвкали и да са ти го поднесли, но пречупено през тяхната призма, отколкото да минава през огъня на собствения си ад, докато се калиш и избавиш от собствените си стари стархова и окови.

    Въпросът е, че каквото повикало, това и се обадило - самореализираща се прогноза, несъзнаваното самовъвличане в дейности, задоволяващи присъстващи в човека подсъзнателни вярвания. Когато в човека вече присъства страхливост и неувереност, се привлича към манипулатори, които да я експлоатират. В по-редки случаи, хора със склонност към манипулация също се привличат от сектите, защото им дават поле за изява. 

    преди 4 часа, holyvalentine каза:

    Нямам доверие на себе си като основен източник на мъдрост от извора.

    Именно до дълбоко доверие в Себе си води истинният път към любовта. Има го. 

    Редактирано от Орлин Баев

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Орлине, много благодаря за коментара!  <3 

    Също благодарности и на Донка!

    Много се радвам, че пиша в този портал и намирам съпричастие! Благодаря, че го има!

     

    Вчера след дълга разходка и време прекарано със себе си, успях сякаш да докосна проблема с Таня. Разбрах, че както мога да влизам в тези състояния, така и ще  мога да илзизам от тях, сама да се издърпвам за косата, и така и направих.  Просто осъзнах, че  я съпоставям с тази част в мен – малкото момиченце, което се нуждае от любов. А къде има вечен източник на любов – в Бог, Исус Христос, но често ни го представят като родител – баща, който те обича ако си добър и те наказва ако си лош. И вярвам, че когато някой ми заговори с пълната увереност как е намерил светия дух, как той е в него, как се е избавил от старото, аз започвам да се чувствам като пълна неудачница. Сякаш ми се иска да опитам от тази любов, но моя опит с нея е ужасно горчив. Продължавам да търся по собствения си път, но понякога е толкова трудно, а и си сам, че си казвам, сигурно защото не искам да следвам техния път ми е толкова трудно. Опитвам се да се натъманя истината според мен. Но, от друга страна, ако се представя в обувките на Таня, няма да бъда щастлива. Това не е моето. Но някак си чувствам отхвърляне. В момента,в който попаднах в онази тъпа секта чувствам отхвърляне, после от родителите ми, когато се заговори на тази тема, и от всички други, които безропотно са приели догмите и ученията на евангелизма и не можеш да намериш връзка с тях, ако не говориш същия език. Но най-лошото, което сториха с мен е, че започнах да чувствам отхвърляне от Бог и от самата себе си. Гадовете ми втълпиха, че те познават Бог всецяло и ето можеш да се докоснеш  до него ако не си в грях.

    УАУ... сега всъщност имах уау момент. Сега  разбрах какво е да си в грях. В грях означава, когато не си в унисон в себе си, когато живееш без вътрешната връзка в себе си, защото тогава изибраш мимолетните радости от света, а не истинското щастие отвън. Грях не значи точно 10те Божи заповеди и че някой ще те удари през ръцете, а значи че когато познаеш истинската радост, няма да имаш нужда от тези неща. Дали Таня е познала радостта по този начин? Не знам, но когато аз имам такова  осенение започвам аз да я познавам по моя си и започвам да бъда толерантна и към другите, защото аз просто знам, че това е пътят, това е любовта! Идва ми да напиша Това е пътят за мен и винаги съм се питала и съм била в дилема , има ли такова нещо като път за мен или Има един път и ние го откриваме по свой собствен начин, или Има само един път и всички трябва да го открият по един начин, и само той води нагоре и ако го откриеш си добре, а ако не го отркиеш си зле. Това също ме кара да изпитвам страх и вина, защото виждам размахан пръст срещу мен. Знаете ли... след всичките тези писания, започвам да откривам истината в Библията, във вярата и тънката манипулация на религията, когато започват да ти казват, че трябва да правиш неща заради Исус Христос и когато започва да става грозно. В Библията има мъдрости, които са ми липсвали през годините, защото аз не можех да погледна тази книга, толкова се бях отвратила от нея, не можех да вляза в църква. Всичко това беше свързано с болка и бич. Така че трябваше да отхвърля всичко от християнството в един момент, за да спра болката, но ми липсваше, липсваше ми любовта, липсваше ми опората, силата, която вярата ми даваше. Защото аз отидох вярваща в тази секта, не невярваща. Вярваща, но по мой си начин, неизраснала, но пък имах силна връзка с Бог и Той ми беше надежда и опора. Сега вече виждам, че мога да благодаря на сектата за това , което ме накара да видя по трудния начин.

    Редактирано от holyvalentine
    добавка на текст

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Здравейте Приятели, 

     

    Отдавана не съм писала по темата, но пък имам нови и чудесни осъзнавания. Все повече осъзнавам колко е вярно твърдението ' аз съм си най-важна'. Една приятелка го беше синтезирала за себе си след многобройни обучения и перипети през живота си, през които беше минала заради ниската си самооценка. Все повече осъзнавам, че любовта към себе си и приемането на самия себе си, са най-големия ключ към щастието. Тази сутрин медитирах и имах много важно осъзнаване. Бариерата или това, което ме спъва да обичам себе си, съм го прочела от светски източници така да се каже и видиш ли, в мен останалите грешни модели отпреди ми казват: 'Ама защо се доверяваш на светски източници? Трябва словото да слушаш, древната истина. Онези си пишат каквото им изнася.' Демек, ако го няма в религиозните книги, значи няма тежест. И усетих колко много този модел на мислене ме ивалидизира. Защото осъзнах, че личната мотивация идва от личната самооценка и любов към себе си. Колкото и да ти пее фалшивият пастор в 'църквата', как всичко идва от любовта към Исус, аз осъзнах, че докато захранваш чужди очаквания, то било даже на Исус Христо или на Бог, няма да бъдеш щастлив. Все един ден ще се умориш да се оптиваш да 'чуеш' как те искат да постъпиш в дадена ситуация. Ето това е жалката истина за фалшивото християнство. Ето това е дразнещото и тъпото. А аз намерих пътя, пролуката към истинското християнство, ако има такова наименование въобще или по-точно казано към истината в християнството - Обичай другите така както обичаш СЕБЕ си.   Тук себе си е написано на второ място и много хора акцентират на първото определение - на другите, но всъщност истината е , че не можеш да обичаш никого истински и безусловно докато не обичаш себе си по този начин!

    Алелуя! 

    Вече видях , че когато повдигна личната си самооценка, то неминуемо вдигам и оценката си за хората. По-малко се дразня, намирам по-малко причини да критикувам. И това идва от самосебе си, не защото съм го прочела или научила от дадена книга. Та сега се уча да вярвам малко повече на себе си. Та моят въпрос днес към вас е: според вас има ли една и съща истина, която се крие във всички религии и ние я намираме по различен начин и от различни източници. Честно казано аз намерих много отговори на въпроси в Разговори с Бога на Нийл Доналд Уолш, която е светска книга, но те са толкова истински и истинни за мен, че описват цялата ми същност като творение на Бог и Негово осъщестяване. Аз съм плод на една любов и аз съм любов, така че, най-напред имам задължения към себе си, да съхраня и усъвършенствам това, а и да го проумея преди всичко, преди да взаимодействам с другите. А и също така самото взаимодействие с другите ми помага да стигам до тези изводи. Така че, животът е самия учител според мен. Древните книги само дават насоки, които ако сме готови да чуем, ще имплементираме в нашите ценности и те ще ни помагат да се развиваме. Вече не виждам нещата като цялата истина да е написана в една кинга, и ти ако не я следваш, виждаш ли ще бъдеш нещастен. По-скоро започвам да виждам истината като нещо съвсем простичко - някоя формулка или теорема като 2+2=4, която е завоалирана сред или под хилядите натруфени думи, притчи, истории, поучения, евангелия. И тази истина е приложима във всяка житейска ситуация, просто от простичко примерче тя може да се превърна в сложна теорема с много неизвестни в даден момент, но когато знаем алгоритъмът, бавно и постепенно ще решим задачата и ще я сведем отново до простичкото примерче, отколкото да се отказваме. Така мисля аз. Само ми остава да изясня малкото въпросче, дали тази истина е една абсолютна константа или тя е същността на всеки един отделен живот. Както когато казваме ' за теб истината е една, за мен друга.' Ще се радвам на вашето мнение. Бъдете благословени!

    Редактирано от holyvalentine
    добавка на текст

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Една е, виждана различно от всеки, според призмите на разбиране и съзнаване. 

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Благодаря Орлине, сега остава да проработя над тази мъничка вина, която се прокрадва в дълбините на съзнанието ми, и която все повече виждам, че е насложена от сектата - че аз съм си най-важна. Разбира се, чувство за малоценност може да се придобие още в детството, а попадайки в една такава секта то да ескалира до безобразие - като неприемане, охвърляне на всичко свръзано със самия теб, защото не си в изпълнение на волята Божия и защото мислиш за себе си вместо за Него. Но както моята приятелка ми каза тази сутрин - 'самосъхранението е закон на Вселената'. Така е просъществувало човечеството от незапомнени времена, може и да не е закон на Библията, или на манипулаторите, които я употребяват, за да те държат в подчинение, но е противоестествено да отхвърляш себе си заради някой или нещо друго. Това го научих не от Библията, а от Разговори с Бога. Така че не виждам защо учителите на истината да са само светци, Буда, Исус  и т.н. Хора като Уейн Дайър, Майкъл Роуч, Джак Корнфийлд, Далай Лама и прочие, също могат да бъдат и са учители в наше време. Християнството се е загнездило в онези хора, които са живели в съвсем други времена и които са били отбрани и отрича други учения и учители. Да, разбирам , че за да се съхрани една религия, тя трябва да има строги канони, но дали тази строгост учи на самата истина? 

    Интересното е, че една рускиня ми спомена, че тя е христянка и вярва в православната църква, и как идвали да я убеждават 'свидетелите не Йехова' за някакви неща, и тя ги обяви като ерес, и че дрънкали глупости. Смешно е, как православната църква нарича останалото 'християнство' ерес, а пък те наричат православната църква закостеняла и мъртва, защото там нямало жив Бог, а само икони. Нещата започват да си противоречат още в самото начало, а уж и двете течения изповядват една и съща вяра и една и съща книга.

     

    И ако задълбая още малко по-надолу в себе си, при мен остава този лекичък страх, тази зависимост да търся и да отнасям всичко до 'мъдрите книги', да търся сигурност в нещо установено, вместо да вярвам безусловно на себе си. Сякаш аз не съм си най-важната, а Вселената, Бог и чак после аз - малката частица. Аз не разполагам с живота си, така че какво зависи от мен? Това обаче е грешно мислене, не знам от къде е заложено у мен и страшно много спъва мотивацията ми. Как мога да се преборя с него?

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Всъщност моето опознаване и изучаване на Библията сякаш започна и аз искам да дам примери, че всъщност личната самооценка и любов към себе си не се котира особено добре в Библията. Цитатите са на английски за съжаление, но в тези сайтове откривам повече информация. И ето:

     

    Christians sometimes think that having good self-esteem makes us prideful and self-centered. However, just the opposite is true. As we come to terms with how God has made us and look for the worth he has ascribed to each of us, we will gain confidence in our relationships with him and everyone around us (но нищо не се казва за връзката със самия себе си). This three-session course will help you get started.

     

    Session One

    What Is Self-Esteem?
    Self-esteem is necessary to think rightly about God and others. (отново нищо за себе си, макра че говори за self)
    Psalm 103:8–16; Mark 7:14–23; 8:34–38; Romans 12:3–8

    The Lord is compassionate and gracious,
        slow to anger, abounding in love.
    He will not always accuse,
        nor will he harbor his anger forever;
    10 he does not treat us as our sins deserve
        or repay us according to our iniquities.
    11 For as high as the heavens are above the earth,
        so great is his love for those who fear him;
    12 as far as the east is from the west,
        so far has he removed our transgressions from us.

    13 As a father has compassion on his children,
        so the Lord has compassion on those who fear him;
    14 for he knows how we are formed,
        he remembers that we are dust.
    15 The life of mortals is like grass,
        they flourish like a flower of the field;
    16 the wind blows over it and it is gone,
        and its place remembers it no more.

    Тук се разказва за един Бог, който не винаги е лош (забележете лош) и не винаги ще ви накаже. А накрая завършват с това, че животът ти е като трева разклащана от вятъра, нищо не зависи от теб. Толкова погрешно схващане. 

    Тук намираме още по- големи противоречия:

    Then he called the crowd to him along with his disciples and said: “Whoever wants to be my disciple must deny themselves and take up their cross and follow me. 35 For whoever wants to save their life[a] will lose it, but whoever loses their life for me and for the gospel will save it.36 What good is it for someone to gain the whole world, yet forfeit their soul? 37 Or what can anyone give in exchange for their soul? 38 If anyone is ashamed of me and my words in this adulterous and sinful generation, the Son of Man will be ashamed of them when he comes in his Father’s glory with the holy angels.”

    Че Исус ще бъде засрамен от тези, които не го търсят. Как Исус, който има безкрайна любов към цялото човечество ще бъде засрамен от разни хора, та това директно се превръща в крайна условност - Ако не си с мен, значи си против мен. 

    И това всичко са цитати за личната самооценка на човека?!? Част 2 става по-зле:

    Session Two

    The Self and Others
    The Bible is full of instructions about how we should relate to others.
    Jeremiah 9:23–24; Matthew 5:43–48; John 13:1–17; Acts 10:9–22; Philippians 2:1–11

    Scripture gives us an amazing challenge about the way we treat others. We are told to count others as better than ourselves. Even more astounding, we are told to love our enemies. Only in Christ can we do any of these things.

    Значи , ще трябва да третираме другите по-добре от себе си, тотално самоотричане. Значи, разбирам, че всичко това се върти около любовта, но любовта към себе си, към Бог, вселената. Библията е пълна със заповеди , закани и забрани, но много малко реално и в прав текст се акцентира върху любовта :( Демек, ако човек не се занимава с други източници на личностно развитие, реално шансът му на добре самооценка базиран само върху Библията е почти никакъв. При мен се получавам този парадокс, че реално аз търся истината там - в Библията, но откривам истината другаде. И това поражда вина. Явно Бог, добрият баща е свързан с християнството и Библията за мен от малка и те имат някаква значимост на комфорт и родителско тяло ако щете. И избирането на мои лични учители и източници на познание, всява в мен някаква несигурност и страх. НО пък и вече виждам какви щуротии всъщност са написани в Библията. Петър Дънов говори много по-открито за любовта и за Исус. Интересно е как той чете Библията?

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Всичко останало , което срещам като цитати е абсолютен бич за здравата самооценка, или поне използваните цитати за манипулирането й.

    Philippians 2:3-4 counsels us this way:

    Let nothing be done through selfish ambition or conceit, but in lowliness of mind let each esteem others better than himself. Let each of you look out not only for his own interests, but also for the interests of others (NKJV).

    For by grace are ye saved through faith; and that not of yourselves: it is the gift of God: Not of works, lest any man should boast. For we are his workmanship, created in Christ Jesus unto good works, which God hath before ordained that we should walk in them (Ephesians 2:8-10).

    Нататък продължава още по-зле. Че ти си важен защото Господ е пожертвал сина си за теб и твоите грехове. Никъде не се споменава, че Бог просто те обича и че съществуваш, и затова си важен. Не! Започваш да четеш и да се дразниш, че на всяка втора дума ти се набива в главата , че божият син бил умрял за теб. И в един момент си казваш абе, мама му стара, ми да не е умирал. Ето това е моята реакция към подобни простотии.

    Reject negative thinking. When you find yourself thinking negative thoughts about yourself and being overly critical, stop. Remind yourself that God loved you so much, He gave His only Son as a sacrifice so that He could live with you forever (John 3:16). God did this knowing that you are not perfect.

     

    1. What God thinks of you is most important. You do not have to be liked or approved of by others to feel valued. God proved how valuable you are to Him by sending His Son to die for you. He wants you to live with Him forever. You are of infinite value to God. Therefore, your goal in life should not be to please others and keep everyone happy. Your primary concern should be doing what pleases God.

    2. God wants you to care for yourself. Although the Bible tells you to “esteem others,” you cannot neglect or abuse yourself. Since Jesus died for you, He requires you to “glorify God in your body, and in your spirit.” You cannot glorify God in a neglected, uncared for body. Even Jesus took breaks from caring for others to care for Himself. God wants you to look after yourself.

    3. It’s okay to say “no” sometimes. Some people fall for the deception that caring for others at the expense of their own health gains them favor with God. This is untrue. It is also untrue that God condones covering up for others when they are sinning or submitting to someone in authority when they are asking you to do what is wrong. Rather than asking, “Am I expected to do this?” ask, “Does God require this of me?”

     

    Изобщо всичко това, което прочетох тази сутрин, много ме натъжи и разочаорова от Библията на тема самооценка. Никъде нищо не пише за нея, само колко сме ценни, защото Бог изпратил сина си на смърт да ни изкупи греховете. Силата ни е само в Исус Христос. Че не можеш да се осланяш на собствената си преценка и емоции, че даже и чувства. Просто ужас. Хиляди пъти съм по-щастлива , четейки други учители и източници и вярвайки на себе си. Въобще не виждам защо тази книга е станала толкова известна и популярна с това самобичуване и себеотричане. Въобще не виждам къде е любовта, тази простичката безусловната, заради която не трябва да се правят хиляди жертви. Това е някакъв пълен абсурд.

    Редактирано от holyvalentine

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites
    Цитат

    Петър Дънов говори много по-открито за любовта и за Исус. Интересно е как той чете Библията?

    Цитат

     

    Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните за любовта. Това е нова мисъл. Повтаря се. По три начина човек може да повтаря. Едно повторение има – да носиш Библията под мишницата като свята книга и да мислиш, че е свята. Никога не я отваряш, не я четеш какво е написано. Каквото е написано, написано е. Второто положение – отваряш, четеш, показваш и казваш: „Няма какво да се приложи. То е приложено, както е написано.“ Третото положение – когато четеш, разбираш, и започваш да прилагаш. Сега искам един от тези методи да приложите. Първия сте приложили, сега кой метод ще приложите?

    Учителят чете: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал, що дрънка“ – първото положение, носиш Библията под мишницата. „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм“ – то е също първото положение. „Ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, нищо не се ползвам.“ Да дадеш тялото си на изгаряне значи: тази Библия носиш в една златна чанта, даваш всичките почести, прах да не падне на светата книга. То е все първото положение.

    Сега второто положение: „Любовта дълго търпи, благосклонна е, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата не се радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.“ Сега туй е второто положение. Казваш: „Туй Господ да го направи, търпението.“ Туй, което Господ е направил, ако ти не го правиш, не го разбираш. Защото, ако имаш един бонбон направен и ти го носиш в джоба си, не го вкусваш, ти не знаеш съдържанието. Трябва да го вкусиш. Нещата във второто положение трябва да се опитат.

    ...

     „А сега остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.“ Значи, като минеш през всичките най-големи опитности в живота, че в тебе да остане вярата, надеждата и любовта. Туй нас засяга. Нищо като не може да разклати твоята любов, твоята вяра, ти си стъпил на третото положение. Дотогава, докато любовта ти се разклаща, докато вярата ти се разклаща, ти си във второто положение, то е още първото и второто положение. Когато любовта не се разклаща, ти си стъпил вече в третото положение.

    Трите положения

    Не съм чела по-ясни и разбираеми, приложими от нас хората, тълкувания на Библията, от тези в беседите на Учителя. Искрено препоръчвам. Преди да започна да чета беседите, Библията ми беше странна и мъглява, неприложима в днешно време. Учителя ми отвори очите за мъдростта, скрита в нея. 

    Христос не е човек, няма как да сравняваме себе си и своите преценки с него и неговите. Христовият дух е вътре в нас самите - ние избираме коя преценка да обявим за своя - неговата или на други духове... напълно оригинална лична преценка всъщност няма.... :) . Това е все едно да си изобретим свой личен език, който не е на другите. Христовият дух в човека е реално най-високото постижение на нашата цивилизация... Избирайки Неговата Истина, Път и Живот, обикновеният човек се присъединява към чиста и висока вибрация. 

    Мога да дам конкретни примери, ако е необходимо. 

    Редактирано от Донка

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Донка, много благодаря за отговора, да това е един цитат, който по-открито говори за любовта. Странна работа, хирстиянството нарича Дъновизма ерес, евангелистите мислят, че ортодоксалните църкви са мъртви и за нищо не стават. Кое всъщност е истината и защо тя е тооооолкова скрита в тази Библия? Да, примери биха били добри. Благодаря.  Но днес се замислих, кое всъщност в мен ме кара да съм толкова зависима от външни източници на информация? Защо не мога да вярвам в себе си и в моята преценка. ДА, аз съм част от Бога, от Вселената и нейните закони. Но защо толкова се вълнувам какво е казла Библията или някой друг. Одеве слушах една беседа на Уейн Дайър и човекът описва постоянно връзката с Бога, но никъде не споменава Библия. напротив, говореше за 10 правила, които той си е синтезирал и живее по тях, 10 вселенски закони. И част от тях също са в Библията, защото сигурна съм , те са съществували и преди нейното появяване. 

    Има нещо подсъзнателно в мен, което ме кара да се вълнувам толкова от този въпрос. Дали е страх от съзнателно взимане не решения. Например аз имам проблеми в любовта и осъзнавам, че моето виждане относно нея и сексът, може би не е съвсем рационално и това ми пречи да имам успешни връзки, както и самооценката разбира се. Имам чувството, че търся някакви добродетели в тая Библия, които да ми променят виждането относно любовта, защото това ми е някаква болка житейска, и затова ми е толкова важно да намеря отговор, но отговор, който да ме задоволява. 

    И най-накрая намерих една истина и то пак от човек , който няма нищо общо с християнството. 

     

    Редактирано от holyvalentine

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    "По какво се различава ученият от неучения човек?
    Ученият разполага със систематизирани знания. Той придобива не само нови знания, но се ползва и от тези, които учените преди него са придобили и систематизирали. Интелигентният пък има знания, придобити от своята лична опитност, или от опитността на своята душа.
    Ученият придобива знания отвън, интелигентният – отвътре, а неученият не разполага с никакви знания. Ученият разполага с известен капитал, а неученият няма никакъв капитал. Мъдрецът може да бъде учен и неучен. Ако е неучен, чрез светлината, която носи в себе си, той лесно придобива знания: по пътя на самообразование или по наследство.
    Има знания, които се предават от поколение на поколение. Например, стремежът към музиката се предава лесно от родителите на децата. Ако майката е музикална и е изучавала музиката в миналите си животи, стремежът й към музика се предава и на децата. Всяко нещо, върху което човек е работил съзнателно, лесно се предава. Предаването на дарбите и способностите наследствено изглежда несъзнателен, механически процес, но всъщност, не е така. Това се дължи на вътрешен, съзнателен напор, който се проявява навън. Така се обяснява размножаването на клетката чрез деление. Клетките са разумни, разбират езика на вътрешната сила, която ги подтиква към размножаване и постепенно усъвършенстване."

    Беинса Дуно "Учение и прилагане" 1928 г.

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Не разбрах, извинете, Уейн Дайър ли няма нищо общо с християнството? 

    И аз съм чела доста от тази литература, после намерих Учителя. Нищо лошо не мога да кажа нито за Дайър, нито за Уолш, нито за Чопра или Руис. Когато, обаче, пийнах от извора, осъзнах, че те превеждат, развиват, осъвременяват (с различен успех). И не е тук въпрос на някакъв фанатизъм за първенството на Учителя. По-скоро Словото като един извор с голям дебит слиза от високопланинското езеро и се разлива на ручейчета - различни, в различни места минават. Така че за всички различни хора да има на техния език, за техните разбирания и нива... 

    Колкото до самостоятелното вземане на решенията, на преценките - ние винаги го правим. Изборът да се присъединим към някоя хард секта също си е наш и свободен. А решенията на ежедневните ни задачки - съвсем. Аз си го представям като поход в планината. Разумният човек не тръгва сам, а с планински водач. Не че не може и сам.... но трябва да си поеме отговорността и риска. И последствията.

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Слънчева, това е прекрасен цитат. Благодаря!

    От всичките ми главоблъсканици и изпречващи се стени пред мен, които разбира се, са само в моето съзнание, и които могат да бъдат най-тежки от всички, разбрах че при мен има някакъв страх да бъда себе си , заради себе си. До онзи ден всичко вървеше добре, мислех позитивно, и нещата се случваха. После дойдоха мислите ама това позитивно мислене не е свързано с Бог по някакъв начин, много е автономно.Просто ако съм уверена, че всичко ще се случи по  най-добрия начин, и не се притеснявам за нищо (което на мен ми е непознато чувство) ставам някак си много автономна, нямам нужда от Бог. И това ме стресна. В същото време осъзнавам, колко съм залепена за този Бог, че всяка мисъл и действие ме отвеждат първо там, че без Него нищо не мога да направя, че съм малка, незначителна, плаха, и този Бог постоянно ти трябва и това е единственият канал, през който да стигнеш до желанията си. ДА, но това е кукичката за религията. Когато започна да си внушавам, че аз струвам, че моят избор е важен, започвам да изпитвам резистентност, нерешителност, защото това го няма в светите книги. Онзи ден си загубих 8 часа да търся за самооценката в Библията. Ама каква самооценка търся в книга писана преди 2000г. когато животът не е струвал нищо? Естествено и нищо не намерих, но това моето е болестно състояние, породено от някакъв вид страх, който аз не мога да открия, да извадя на светло и да преработя и затова той властва над мене по някакъв начин. И затова, когато чета книги, които не са 'святи' като Нийл Доналд Уолш, и всички , ко ито си изброила, имам някакво притеснение, че те са написани от светски хора, макар и пълн с истини, истини достъпни за мен и хранещи душата ми. Тази сутрин отворих безразборно книгата на Уолш и веднага попадам на 2 пасажа, които не можеше да са по-верни за мен:     'По някакъв начин си стигнал до идеята, че да си отказваш радост е богоугодно, че да не славиш живота е Божествено (или пък самата себе си). Отричането мислиш, ти е добродетел. .... 

    Така че първото нещо е да спреш да се самоосъждаш. Разбери какво желае душата ти и го последвай. Последвай душата.

    И сега тук аз започвам да търся доказателство в Библията, за някаква голяма тайна, скрита там, която да ти даде рецепта за добър живот. А парадоксът при мен, че това , което най-много отнема вътрешния ми мир са размислите за Библията, какво е казал Исус, тоя , ония и къде съм Аз във всичко това. 

    Започнах наистина да се чудя кое в моята психика не е наред, че да имам тази необходимост да се прилепвам към дадена идеология по такъв, чак болезнен начин, тази нерешителност, това неверие в себе си. И изучих различни методи за справяне със страховете. Но ми е интересно кое точно би ми помогнало. В психологията знам, че там се търси първоизточникът на страха , за да се преработи. Когато се извади на светло, той просто не е страшен. На семинари за личностно развитие учат на други техники, постоянно да си повтаряш колко си добър и значим и да си вдигнеш личната самооценка и вибрации, и тогава когато си по-щастлив и си в по-върхова форма, и виждаш, че можеш да се справяш сам, тогава страховете се разтапят. Всъщност не знам кой метод да избера. Не мога да проумея с годините точно какъв е този мой страх и срещу какви демони се боря, а това ме спира да се развивам, може би наистина трябва да го взема със себе си и по пътя той ще се трансформира. Но вече ми е ясно, че цялото това болезнено търсене на отговори е причинено от този страх, не просто познание за истината , а неистов страх да се прилепя за нещо сигурно и да съм там. Да не мисля, да не решавам аз, защото ще трябва да си нося последствията. Ако си убеден обаче в правотата на някой друг 'учител', е много по-лесно да кажеш, ама еди кой си казва....

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Самообичта и самоприемането са 2 чувства, които са тук и сега, и няма нужда да преминават през Библията и религията, че дори и Бог! И моето съзнание се обърква. Как може да бъде щастливо от тази self love, без това да бъде свързано с този Бог от Бибилята - със спасителното островче на моето съзнание, с което сме асоциирали получаването на любов.

     И за да идва всичко от едно място, и за да не е объркващо, аз се опитвам да ги свържа тези две неща, за да може да има само един източник и аз да си взимам от там каквото ми трябва. (Картата на съзнанието и подсъзнанеито е много сложно и интересно нещо. )

    Така че се очертават  два полюса единият , който е самоприемането и безусловната любов към себе си и другият, с който аз асоциирам любовта, сигурността, доброто – Библията и религията/вяарта. Но там намирам само примери за условна любов, не виждам някъде да се говори за безусловна любов. И всичко това с приеманто и упражненията да обичаш себе си такъв какъвто си започва да си противоречли с Библията, аз започвам да се отричам, в името на Библията и Исус Христос и Бог, защото там просто не намирам такива примери, а ми е залегнало в съзнанието, че в Библията и в мъдрите книги има отговоро на всичкко и на тази скрита истина, която може да ни донесе истинското щастие.Но после се обвърквам, за щото когато приема себе си и се обикна аз съм истинки щастлива и не ми трябва Библия или някой друг да ми го каже и започвам да отхвърлям тях. Така че е или едното или другото – или Аз или те, но чувстовот ми за самосъхранение работи дори и по – силно от Библията. Н о явно имам Библията като голям авторитет, и виждайки как другите богоговеят пред нея, без сигурно дори да са я чели и да знаят защо, но си казвам явно има защо и искам да го открия това защо, да го свъхржа с моите познания и открития за живота, които са семпли , прости , но работят. Не знам защо този свръх авторитет Библията трябва да води. Осван това в РАзговори в Бога Нийл казва, че нашата задача е да обичаме себе си и да следваме душата си, защото ние сме олицетворение на Божияат любов и ако не обичаме себе си, все едно не обичаме него, източникът от където сме дошли. Това е много по-достъпно за мен и работи. И ако не го пише в Библията , е значи трябва да я дискредитирам до някаква степен, защото аз започнвам да обвинявам себе си, че не съм права, че не съм намерила пътя, макар че се чувствам щастлива. Това е просто абсурдно!

    И в такъв случай ще дискредитирам всеки, който противоречи с намирането на МОЯТА истина – било то Библиля, Петър Дънов, Нийл Донал Уолш, Деепак или който и да е друг. Въпросът е да си взема което ми е полезно от тези източници, а не да изпадам в пълна зависимост от тях. Освен това, Донка, за мен в момента Библията и Нийл Доналд Уолш говорят съвсем противоположни неща, а ти казваш, че те са от един и същ извор. Ами как така? Аз не го виждам. Да изворът е Бог, но интерпретациите съвсем различни. Всъщност хареса ми сравнението с изворът и м алките ручейчета. Но явно изворът се разводнява, или ручейчетата събират още житейски опит и мъдрост преди да отпиеш от тях. И този житейски опит и мъдрост е по-лесен и достъпен за нас, за мен, а самият извор го виждам като някаква завоалирана сложна система , които ние трябва да открием и то всичко се обезмисля на тема любов. Просто в Библията виждам много условна любов, а това не мога да го приема повече. Дълго време работих с преодоляването на травмите от детството, на тема условна любов от родителите. Свикнала съм с нея и това за мен е нещо нормално – да имаш сигурност и обещания срещу това да си добър. Но не това искам да намирам в източника на любов – Библията. Вече разбрах, че има и безусловна любов и тя е истнината и е много по-красива. Не ми дава тази сигурност някак си, но ми дава вътрешния мир и смисълът на живота ми. В  Библията единственият израз на безусловна любов е:‘ Бог възлюби света толкова много , че му даде единствения си син.‘ Аз не виждам тук никаква любов , а отново поучения и наставничество и излишна драма.

    Тук постъпката не Исус христо е selfless безкористна , само пожервувателна, саможертвена – посланието , което се дава на християните, да обичаш ближния с повече от себе си, а човек който обича себе си, според мен би действал по друг начин и не би пожертавл себе си , което го прави selfish себичен, егоистичен, себелюбив.  Ето тези противоречия ме карат да се раздвоявам и да страдам, защото не мога да намеря един източник на истина за мен.

    А според вас какво точно символизира смъртта на Исус Христос и какво точно символизира възкресението му?

    Сподели това мнение


    Link to post
    Share on other sites

    Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

    Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

    Направете регистрация

    Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

    Нова Регистрация

    Влизане

    Вече имате регистрация? Влезте тук.

    Влизане Сега

    ×