Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Разклащане не основите на религия, вяра, атеизъм, агностицизъм и други

Recommended Posts

Напоследък имах едни доста дълбоки мисловни брожения по горепосочените проблеми. Намерих много интересни книги и дискусии за атеизма, особено обяснението на религията като вирус, който се самоиздържа, за да съществува. Ето тук може да се намери дискускията с Др. Даръл Рей: 

Освен, че ми бе интересно, освен елементарни въпроси, се разискваше и книгата му The God Virus , a също така прочетох и книгата му Сексът и Бог, как религията изкривява нашата сексуалност. Много интересно четиво наистина. Но после слушайки цялата дискусия за атеизма, някак си не се съгласих с тях напълно. Да, много доводи се даваха против религията като такава,но с техните опити да обяснят всичко, те просто остават в главата и забравят за духовността, която съществува в един човек. Аз не бих могла да живея без представата за Бог където всичко се рационализира, но всъщност открих, че нашата вътрешна карта на ценностите ни, често е заложена в главите ни като малки и ние дори не ги поставяме под съмнение някои от тях. Например да кажем Амин на много неща. Но когато започнах да поставям всичко под въпрос се обърках. Обърках си и моята карта с ценности. Установих, че ние всички имаме малки островчета, на които се спасяваме и това са така наречените механизми за справяне, с които се успокояваме в дадени ситуации и се спасяваме от стреса. Освен, че осъзнах колко лесно може да ми се въздейства отвън, също така осъзнах, че може би сега е моментът като осъзната личност вече да си изградя нова карта с ценности, които да се градят на лични решения, усещания, и нужди, а не да приемам наготово идеологии и да се опитвам да се вместя в тях, потушавайки вътрешните си конфликти. Едно от нещата , които когато поставих религията под съмнение беше какви са всъщност ползите и вредите от религията през вековете? Дали е имала само негативно или само позитивно влияние? Със сигурност не е второто, но дали е и първото и до каква степен? До колко религията е зацапана и размита от догми, норми , страх и вина и до колко е чиста духовност? Исус Христос в християнството олицетворение ли е на любовта? Да , така се тръби в християнството, но като се замислим това са едни готови модели, които ни се набиват в главите от  малки, чрез книжки , проповеди и т.н. Това са въпроси свързани с агностицизма. Ние имаме право да вземем информирано решение за нашите ценности. Запитах се дали моралът е свързан с религията? Кой го е измислил? Гледах една беседа, в която се казваше, че религията е барометърът на доброто и лошото и без нея няма да съществува обективен морал, а само субективен, и така ще има само човешко мнение, като няма да има етика, защото никое човешко мнение няма да е по-важно от друго. Примерно убийството , самоубийството за едни може да е непростимо престъпление, а за други може да е ок, в зависимост от обстоятелствата. Религията , вярата поставят едни основи, в които да има отправна точка за добро и лошо. Но пък за да стоим в доброто, трябва ли да сме под страх да не нарушим на някого закона? Да чувстваме вина?  А също така молитвата, благодарността? И те ли са измислени от религията? 

Аз лично изпитвам страх, че моите модели няма да отстоят във времето и пространството и ще се срина под напора на напрежение и проблеми, някак си нямам вяра в себе си, че моите ценности са важни за мен и че работят за мен. Че аз не мога да се сравнявам с някви големи умове, които са измислили големи идеологии, но пък с каква цел? 

Религиите наистина ли целят да ни доближат до Бог или обслужват свои собствени цели? Това ми е трудно да разбера - какво мога да си взема от тях като чиста духовност и какво са догми и ограничения , целящи да подчинят личността на властта им. 

 

Всъщност големият ми страх идва от там - да пусна досегашните ми разбирания, малките островчета на комфорт в подсъзнанието ми, за които съм се хванала като удавник за сламка, но които са само едни островчета на фона на карта, която може би не ми върши толкова добра работа, защото има механизми, които ми пречат да бъда спокоен и уравновесен човек и спъват развитието ми. Така че, за да пренаредя картата, ще трябва да се освободя и от островчетата, които ще придобият друг облик в една нова карта. Просто пускането на старите модели е много трудно, защото трябва да пуснеш това, което си бил до сега. За мен Исус Христос е едно такова островче. Научена съм от малка, че той е олицетворение на любовта, че е заченат без 'грях', но тези неща не отстояват във времето на моите вярвания. време е да го проверя с моите сетива и с моите убеждения на този етап и да се убедя дали трябва да го харесвам или не, и как въобще би било добре да възприемам Исус Христос. Защото всъщност аз бих искала ако той ми е някакъв модел на поведение, в труден момент да взема пример какво е правил, и да предприема действие,  а не да търча към църквата да се изповядвам, да си обръщам другата  буза, да бъда добричка, и въобще да вървя против себе си и да се подтискам още повече, а не да се измъквам от проблема. И освен това кой е асоциирал Исус Христос с любовта? Ако е имало исторически такъв характер, то той е събирал ученици да проповядва, изцелявал е, говорел е на хората, че ще се спасят ако го последват в божието царство, но никъде няма в прав текст разговор за любов, освен да обичаш ближния си , така както обичаш себе си. ДА, ама толкова много хора има ниска самооценка, така че те съвсем не обичат себе си, а как да обичат ближния си? Значи ще е по същия начин, ако те не си позволяват, ако се подтискат, то тогава няма да позволяват и на ближния да има, няма да му желаят доброто. Така че всъщност това едва ли е добър модел на поведение. Някой може ли да даде руги примери защо Исус Христос е любов и с какво може да ни бъде за пример освен, че е   евангелизирал големи маси от хора?

По-нататък намирам друга статия, с друго мнение. http://www.changingthefaceofchristianity.com/opinions-and-editorials/an-atheist-call-for-christian-compassion/ Човекът разсъждава върху това дали християнството като религия , целта му е да помага на бедните, да евенгелизира и въобще, християнството в днешния му вид има ли някакъв принос към духовното израстване на хората, а и помга ли дори и на бедните или на някой?

"Samaritan’s Purse implements the model of the Bible story of the good Samaritan, and follows Jesus’ teaching to come to the aid of the world’s poor, sick, and suffering. "

Does God Care About the Poor?

Not long ago I posted a Facebook comment supporting health care financing reform. A friend commented that God intends for the church to help the poor, not the government. I responded that if that’s true, God apparently doesn’t care much about the poor.

Let me explain. To be fair, some Christians make amazing sacrifices to relieve the suffering of others. However, I’ve observed a “body of Christ” that provides no convincing evidence that God has any interest in whether or not people have food, health, or freedom from exploitation.

A Church Too Focused on Evangelism

As a charismatic Christian, I believed that the Holy Spirit lived in every Christian, teaching and inspiring him or her to do God’s will.

I was troubled by the prevailing attitude among evangelical Christians that serving people’s needs was secondary to “saving them” through the Gospel.

I’ve often heard this attitude defended with the argument that the gospel offers eternal life, which is much more important than our present physical needs. I understand that perspective, but I am unconvinced that it justifies the church’s focus on evangelism over compassion and service.

Това ли е целта на християнството? Не е ли спасението на душата ти неговата същност? Ето това ме навява на мисълта, че масата хора са водени за носа от маса идеологии, но те не са се запитали какъв е смислът на всичко това за самите тях? За какво ги ползват. Какво искат да постигнат.

Редактирано от holyvalentine
добавка на текст

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората са прави - религията е опиум за народа. Политическо-икономически институции са, които могат да имат, но рядко имат общо с духовността. Защото религията е за тези, които се страхуват от ада, а духовността за вече познаващите го добре и затова имащи силите да летят в небесата на творчеството и живеят Бога/ любовта. 

Не би трябвало да е споменатото религията, но е станала такава. Дори и в йога - твърди се, че е над етническа и над догматично религиозна, докато всъщност се пеят хинду мантри и изповядват хинду философии, въпреки твърденията. Исус - има екзотерина и езотерична религия. всичко казано от атеистите, се отнася до екзотеричната и е правилно. Езотеричната, вътрешната религия, съвпада с духовността. В нея Христос няма общо с приказката за малки деца за някакъв дърводелец с бяла пижама и сандали, стоящ безработен, докато прича по баирите, нито с Марийка, криеща заработката си от римските войници, заявяваща непорочно прихващане. Що да е порочно, се пита човек, ако Аллах (така се нарича Бог/ Бох/ Бхага /от санскритското Бхага идва думичката в славянските езици/ в някои християнски деноминации в Азия). е дал този метод за прокреация и дали не е манипулация цялата история около вината, порочността, раждането вече в първороден грях...  В езотеричното/ вътрешно разбиране на Бога, Христос е собственият вътрешен духовен принцип. А помазването му (Христос значи помазан) е свързването и идентичността с Него, животът от неговата позиция. Много може да се каже...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине, здравей и благодаря за от отговора. Да, много може да се каже по темата, защото аз виждам как наложени и дълбоки модели за вина дърпат конците на личностното ми развитие, както и на много хора в това число. Точно това искам да изчистя все още, освен моята лична травма от религията, искам да разгранича духовността от всичко друго човешко насложено и искам тази духовност да ми помага в трудни моменти и да ме окрилява. Един приятел каза: Когато израснеш над това се чувстваш велик бог в собствената си реалност.  И аз много споделям това му мнение. Искам да намеря отговор Исус допринесъл ли е наистина с нещо за любовта и спасението на душите , показвайки им тази правилна посока, и дали наистина има такава история зад религиозността, и кое наистина го свързва с любовта. Ако Исус Христо може да ми бъде някакъв модел, то трябва за себе си да знам защо и да взимам пример, ако си заслужава. За сега все още Исус Христос е спасителното островче на комфорт наложено в детството. Той е там в църквата и помага като се прекръстиш и се помолиш ... ама толкова. Чета и други подобни постове и виждам колко се разединени и търсещи хората сами по себе си. http://frankpowell.me/jesus-hates-religion

Много от тях говорят да следваш Исус, но защо трябва да следваме някой извън себе си? От написаното от тях виждам, че много го виждат също така като този голям комфорт, островчето за спасение, което им е наложено или в детството или на по-късен етап. Това е също както при мен, макар че няма доказателство, че този Исус (плаващо понятие) им е дал реално някаква любов или нещо веществено. Мисля, че поради липсата на други източници на любов, така широко обсъждани и прокламирани, хората се ориентират към Исус, защото не знаят как сами да обичат себе си, а и често им трябва модел. Мен също ме е страх да пусна този модел и се държа за него като удавник за сламка, защото няма с какво друго да го запълня. А този модел е пълен с вина.

 

А и в крайна сметка не се разбира дали същността на християнството е да помага на бедните или на хората изобщо или да евангелизира повече хора. Защото в крайна сметка аз виждам като погрешно да тръбиш на някой, че твоят път е по-верен от нечий друг, защото Бог или някой друг ти го е казал и ти като добър роб отиваш да изпълниш повелята. А къде е свободната воля?

Редактирано от holyvalentine
добавка на текст

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сергей Лазарев дава чудесни отговори на въпросите ти. В тази статия коментирам негови текстове тематично, през призмата на психологията и психотерапията. Самият Лазарев говори постоянно през терминологията на религията, ползва думата Бог, но в езотеричния смисъл. 

Думите, посланията на Йешуа Машиах (Исус Христос) - прекрасни са. Но също така могат да бъдат схващани външно и езотерично цялостно. В тези девет статии коментирам езотеричното значение на думите на Месията от евангелие от Матей:1 , 2 , 3 , 4, 5 , 6 , 7 89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен лично формалната религия на църквите се отнася към вярата както порнографският филм към безусловната любов. Да бъдат поставяни в една редица, мисля, е кощунство. И ми се струва, целенасочено.

Моля, не съдете за това какво е казал Христос по това, което казват самопровъзгласили се негови последователи, лепнали го на бойните си знамена. Просто хванете книгата на Христос и си прочетете извора. Същото важи и за Учителя. 

Изпълнението на Божията воля не само не изключва свободната воля на човека - точно обратното. Само едно същество със свободна воля (Божие подобие) може да осъзнае разликата между своята лична воля и Божията воля. И да избере пътя си така, че личната воля да хармонира с Божията. Не че не може да направи обратното. Бог ще го остави. Но никой в тази вселена не е освободен от закона за причината и следствието. Ударим ли си главата в стената по своя лична свободна воля, свободно трябва и да си понесем болката. Бог никога няма да ни я удари, напротив - ще ни предупреди, но няма да ни спре.

Днес в нашия неделен клас четохме една много силна беседа - точно в този ред на мисли - струва си да се прочете и осмисли внимателно.  Страхът :

Цитат

 У съвременните християни има едно криво схващане на нашите отношения към Бога, към религията, и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа. Някои, например, считат религия да идат без друго в черква, да запалят една свещ, да се прекръстят, и мислят, че като направят тия неща, имат религия. Обаче религията е нещо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме любов към Бога.

Та "религиите", които отклоняват човеците от любовта към Бога към купуването на свещите, са тези, които налага правилата и разделенията. Те определят кои са праведници и кои не - т.е. да не се обърка някой да иде да си купи праведничеството от друг търговец.Обикновена пазарна икономика. Подобно на това, вместо да живее здравословно, мързеливият човек предпочита да се тъпче с хапчета за всичко. Вместо да се упражнява, мързеливият ученик предпочита да препише, за да избегне неприятностите с една фалшива оценка. Вселената е холографска. 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът е същество което живее във фабрикувана реалност. Всяка идея се изкарва от контекст и се налага върху масите като "новата световна истина". Така беше с религията, така е с атеизма, така беше с комунизма, така е и с капитализма. По някое време полюсите отново ще бъдат сменени. Който не е забелязал, има постоянна динамика, човек непрекъснато е бомбандиран от идеологии, често диаметрално противоположни, никога не е оставян намира. Всяка идея се превръща във вирус и се разрушава, друга идва на нейно място. Защо е така? Навремето постнах един документ в който е обяснено... но като за интелигентни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещата са много прости, пък вие преценете опиум ли е, или друга залъгалка...

Реално когато човек (пиша "човек" защото само той на тази земя си дава сметка, че е жив и съществува, а и че може да умре в следващия миг) осъзнае, че смъртта съществува, че живота му не е вечен и че няма нищо сигурно в него, когато осъзнае, че поведението му (личното му) и това на другите хора, е меко казано деградивно, той започва да търси решение на тези проблеми.
Реално религията тъй се е родила и думата "религия" е вложен този смисъл, с оглед края на пътя.

Човек, ако е трезвен, си задава съвсем нормални и логични въпроси, от рода на "Защо съществувам? Защо въобще се родих? От де произлизам и защо точно сега, по този начин? С какво е полезен моя живот, каква е неговата цел?" и пр.

Та разсъждавайки над тези неща, търсейки отговорите човек разбира много неща, изучавайки.

Примерно, че във всеки един момент можеш да умреш и нито имаш контрол над това, нито сигурност.

Всичко, което имаш, може да изчезне и да бъде изгубено за миг - дом, семейство, състояние...

Нема нищо сигурно и нищо което да е постоянно.
Това е ужасяващо.

Налице са три неща - фактите за смъртта, за непостоянството и да това че нямаш контрол.

В Процеса на наблюдение и на изучаване, човек разбира, че всичко следва някаква закономерност, която е много дъбока, много скрита и не се вижда лесно. Примерно неравния старт при раждането - едни се раждат болни, други не; едни бедни, други не и т.н.
Едни цял живот пируват и безчинстват, убиват, режат глави, изнасилват... други живят най-мизерно, умират от глад, жажда, от издевателства, или в робство (с или без окови)...
Човек започва да изследва тези неща, но най-вече нещата които му се случват на него и ако има буден ум и шанс, човек достига до разбирането на/за закономерността - че всяко нещо е следствие от друго и в същото време е причина за следващо следствие.

Следващото нещо, което прави човек, е да изследва тази закономерност, да разбере какво стои зад нея, дълбочината и .
Това е пораждането на религията, на истинската религиозност.

Разбира се, днешните форми на религията са безпощадно изопачени от егоизма и тъпотата.

Та, аз лично не виждам как тази истинска религия може да бъде разклатена, още повече в из основи, защото тя лежи, се гради на факти от т.н. реалност.
Има смърт и непосдтоянство; поведението ти е зло и егоистично, породено от неведение, неудовлетворенотст и желания... ; съществува закономерност.

И ако човек не спре до тук, може да навлезе още по-дълбоко в разбирането на Щастието.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесна тема, благодаря!

Споделям голяма част от всичко написано от предишните постове. Религията е просто наложено схващане от групи хора и с това се делегира власт.

Всичко, което ние сами открием, преживеем и в тишината на ума разберем е нещото, което е духовност. Да слушаме себе си, да сме наясно със себе си, да си даваме сметка от къде и защо проявяваме определени  качества... Важно е да живеем, да търсим и откриваме/преоткриваме всичко... Много тежести от миналото носим и докато светне нашата си, чиста, Божествена същност минаваме и през ада. Но си струва...

П. П. Филма “Контакт“ е нещо много добро за вътрешните преживявания. “Аз знам, че преживях нещо и то е там...“

 

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятно е да се види толкова загриженост . Но ми се струва че на ,,Holywalentine" и трябва метод . А ,ако използва вече някакъв , да упорства . За да ѝ  стане навик.

 

Цитат

Искам да намеря отговор Исус допринесъл ли е наистина с нещо за любовта и спасението на душите , показвайки им тази правилна посока, и дали наистина има такава история зад религиозността, и кое наистина го свързва с любовта. Ако Исус Христо може да ми бъде някакъв модел, то трябва за себе си да знам защо и да взимам пример, ако си заслужава.

Чудесен въпрос . Но кой живеещ  може да му отговори , вместо ,,Аз" ? Въпроса , как се различава истината е въпрос на вътрешна организация и натрупван опит .Не е въпрос на расъждение , а жизнен опит натрупан с наблюдение  в търсене  причинноста . За мене начина е един , няма значение как го наричаме . Медитация , метода Силва, спиране на света (Кастанеда). Начина е човек да развие наблюдателя в себе си . Да може да наблюдава , без ума да коментира .Човек  наблюдавайки собствената си субективност се учи да я преодолява и навлиза в обективноста .

пп

Цитат

 

"Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Евангелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."

http://www.beinsadouno.com/статии/d0b7d0b0-d183d187d0b8d182d0b5d0bbd18f-d0b8-d183d187d0b5d0bdd0b8d0b5d182d0be/пътища-и-методи-за-влизане-във-връзка

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мистика, мистицизъм  - Вяра в божественото, в тайнственото. Тайнственост, загадъчност...

Мистично християнство - Мистицизмът е схващане, според което познанието за Бог може да бъде придобито (само) чрез пряк личен опит.

Това са само определения, но мисля, че това е моето разбиране за Христос и християнството.

Дали е имало реален човек Исус Христос? - Да! Не са го разбирали тогава, не всички биха го разбрали и сега. Учителя и учението още не сме проумели... Но все пак живота ни учи и ако имаме доверие в един Висш смисъл, мисля, че в някой миг всичко се прояснява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слънчева и всички други участници, много благодаря за отговорите. Александър, прав сте, че ако съм само наблюдател ще намеря сигурно отговороите много бързо, но аз се афектирам, И най- вече се афектрирам, защото имам моменти на прояснение, и знам какво значи тази връзка , за която говоря, моментите , в които си в абсолютна хармония и просто знаеш всичко. Просто е много трудно когато изпаднеш от тях. А зад цялото това мое търсеене разбира се, съществуват травми от детството, от миналото. Това е свързано със самооценката ми, доколкото съм разбрала и с безусловното ми приемане. Освен, че съм имала доста ригидно детство по отношение на дисциплината и самозаяваяването на Аза, то след това попаднах в секта, в която индоктринацията на тема религия беше над всичко друго свързано със заробване не личността, но не и любов. От тук идват и трудностите ми при прочита на доста такива текстове. Например самият текст на Сергей Лазарев. Онзи ден един приятел ми изпрати линк от твоя сайт Орлине,  с текста на този човек. Ние дискутирахме съвсем различни неща. НО прочетох нещо в този текст, което тотално ме срина: 

„Всяко деградиращо извращение изниква от преклонението пред наслаждението (а в основата си то е задвижвано от либдния, сексуален нагон, бел. ред.)… В съвременната западна цивилизация, прекланянето пред сексуалното наслаждение незабелязано, но безвъзвратно убива любовта и вярата. Когато на първо място се слага наслаждението, а любовта на второ, това по същността си е начало на процеса дяволизъм.
 
Стига да постави нещо пред Бог и пред любовта и душата неусетно започва да се разпада. Разпадането първо се проявява с греховно поведение, постепенно с изгубване на нравствеността, след това – с извращения и престъпления, после – с болести, злополуки и смърт. Случва се за спасяването на душата да ни дадат болестите на ранните етапи, преди да деградираме до извращения и да извършим престъпления.“ Опит в оцеляването 1, стр. 65
 
Не мога да разбера защо всеки провъзгласил се учител, пророк или просто човек, който смята че има да казва някаква истина свързана с просветлението , религия, вяра, започва с отричането на сексулаността. Винаги, ама винаги в подобни текстове, където са намесени цитати особено от моноистичните религии, сексулаността е дисектирана от останалото човешко съществуване. Нарушена е целостта на съществуването и моят директен прочит на това е : Това , което си ти, не е достатъчно добро за Бога. Трябва да внимаваш, трябва да си спираш сексуалните пориви, за да видиш аджеба това  дали няма да ти затъмни Божията любов. После питах този приятел , който ми изпрати текста, но за него той си беше съвсем нормален, докато за мен този абзац си е чисто анатемосване. И проблемът ми е, че аз търся Божествената любов, търся смисълът и често го откривам, но когато попадна на такива текстове, които уж трябва да ме научат на нещо, аз се чувствам укор , порицание и че чисто и просто аз не принадлежа към лоното на тези 'светци'. 
 
Беседите на Екхарт Толе за силата на настоящия момент и за намирането на Бога, но не чрез кръста, имаха много по-голям  ефект върху мен и ми помогнаха да осъзная, че нещата идват отвътре, от самата мен. Просто трябва да се науча да си вярвам и да приемам най-вече себе си за авторитет, а не да залагам на подобни външни писания. Да, ако те могат  да ми донесат нещо, чудесно, но в повечето случай ме докарват до хапчета. Защото сексуалната енергия е толкова силен драйв, че самото й подтискане може да довете до шизофрении и други тем подобни психични разствойства, а не обръщането към Бога и възъджанието да я излекуват. Това за мен не е успешна рецепта, защото тя съсипа живота ми. Говоря за индоктринацията, а не вярата в истинския Бог. 
 
Даръл Рей , https://www.dnes.bg/mish-mash/2011/05/26/bez-bog-za-po-dobyr-seks.119622 , в книгата си Секс и Бог - как религията изкривява нашата сексуалност, обяснява точно механизмите на вина и срам заложени в 'Божествените' учения, за да манипулират секса, и от там колко милиони хора по света страдат от такава репресия. Самият той, превърналрнал се в атеист от пастор обяснява, че много хора, избират атеизма като форма на вярване, не защото отричат самата велика сила, която съществува, а защото не могат да намерят обяснение за любовта и смисъла на Божията любов в догматичните религии, и просто започват да търсят рационално доказателство.  Да не говорим, че пастори и различни 'учители' , които твърдо прокламират въздържанието от секса и неговата убийствена греховност, са хващани в сексуални скандали и скрити афери. 
 
Често когато аз самата спроя с разни хора по темата и си защитавам позицията, ми се казва, че аз просто имам его и трябва да го махна. Лично за мен , това е поредният канон, сложен в устата на някой многознайко, който или говори наизуст, или от собствената си позиция решава какво трябва да се случи в моя живот. Не мисля, че вярата в Бог трябва да нарушава целостта си and hell no, не си давам сескуалността. НЯкак си не мога да повярвам, че моите разбирания и схващания са също толкова важни, както и нечии други. Веротяно не мога да приема себе си на наякаква ниво напълно ( травма от детството), за да си кажа  просто да, това е моето схващане за Бога, може да се различава от mainstream разбиранията, но си е мое! А за мен тази любов е важна, израснала съм с нея и тя е това пламъче, което никога не угасва и те топли, но не мога да пожертвам част от мене за нея, за щото как Бог ще ме обича друга? Сега разбирам защо хора с различна сексуалност - гейове , лесбийки , джендъри всякакви други имат голям проблем със себе приемането си - защото са отхвърляни не всяко едно ниво - общество, вяра, религия. Колкото и човек да си повтаря , че се обича и че се приема, когато е отхвърлен от няколко или много места, той започва да го чувства и да страда. 
 
Също така, интересно ми е, че естествено подобни текстове не отхвърлят сексуалността изцяло, нали, не я заклеймяват тотално, защото човечеството все пак трябва да се възпроизвежда, нооооо... всичко, което излиза от границите на 'нормалното' започва да става 'извращение', нещо лошо. А а коя по дефиниция е добрата сексуалност и какво значение има човек какво прави в секса, за да се счита той за добър или себе си да счита, че е свършил правилното нещо? Един мъж да има една жена , те да са женени, ако може да слагат и дупка на чаршафа като евреите? Ако посегнат да правят секс, да се супер смирени и да си повторят поне 10 пъти, че това е в името на Бога? Еййй хора, опомнете се... ние сме създадени да имаме тази страст, че дори и похотта. Че ако погледнеш партньора си мръснишки, че ако си поиграете за чистото удоволствие от това, вече си принизен до ада. Сексът бил животински нагон и ни принизявал до животните, според някои религии и други учения. Правененто на секс за удоволствие е погрешно според тях. Ами в природата където с много малко изключения някои  видове животни правят секс за чисто удоволствие, останалото разнообрази на нашата фауна на планетата прави секс точно и само за продължение на рода си. И секс само за размножаване не ни ли оприличава точно тогава на животните, пита д-р Даръл Рей? Аз също мисля така. Освен това къде е похотта в самите животни?? Танците и ритуалите , с които мъжките привличат женските обикновено са толкова красиви, защ ото е на път да се случи нещо толкова красиво. Което точно е животинско в негативния смисъл залаган в секса? Липсата на любов? Ами сексът както и останалите ни нужди  - сън , вода , храна, въздух, има нужда от проявление. Това е нормално човешко качество. И ето тук църкви , религии и разни учения намират ниша да манипулират хората, защото когато се вкара вина от самия акт, църквата е мястото където човек да търси облекчение от тази вина, и така порочният кръг се затваря.  
 
Да, друго е когато удовлетворяването на тази потребност стане фикс идея и водещо, безсмислено съществуване. Някои прекаляват с наркотици, алкохол, а други просто с храна. Достигат чудните 500кг и не могат да стават от леглото си после. А ето,  храната по принцип е полезна, Тя ни е необходима да живеем, но с такова прекалявае ни унищожава. ТАка че... ако само в този смисъл , се дават съвети (дори не казвам, да се отрича сексът), как да се от насяме към секса, тогава съм съгласна с подобни текстове, но никъде нищо не е обяснено така. Обикновено са използвани силни думи като извращение, отвращениея, грехове, падания. Pleaaaaaseeeee stop! За тези писатели, просто преста нете да бъдете темерути и оценете истиснката същност на човека, или му дайте шанс той да  я оцени чрез любовта, а не анатемата!
 
Всъщност, тук аз достигнах до много важно заключение за себе си, чрез всичките си размисли и прозрения :) Благодаря още веднъж на всички участници, вие ми помогнахте, благодаря и на този форум. Всяка малка крачка е важна. Сигурно ще има и други, но важното е ,че напредвам по пътя, бавно преодолявайки най-вече себе си!
 
 
Редактирано от holyvalentine
добавка на текст

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво толкова, някакъв си Ад. Ти и без това си в него.
Щом не преживяваш тотално щастие, по един абсолютен начин, и щом преживяваш на негово място страдание, значи си в Ада, до някаква степен.

Сега ще опитам да обясня вън от шегата.

Да речем, че има щастие, което се случва, което познаваме при определени условия. Да речем, че всички други удоволствия са онези дози, които ни задоволяват частично, толкова колкото да ни излъжат за да не намерим въпросното щастие.
За разлика от абсолютното щастие, всички останали форми на относително щастие, са мимолетни.

Все едно някой да ти предложи да не огладняваш и непрекъснато да вкусваш невероятен нектар от благодат, а ти да държиш на това да се храниш с обикновена храна, която не те засища завинаги и не те прави на 100% здрав човек.

В този смисъл всичко, което те отдалечава от Пътя и от Божественото, условно казано по този начин, е грях.

Сега, другата гледна точка, тотално различна от горната.
Сексът не е никакъв грях. Дори извратения секс не е грях. Дори безчувствения секс не е грях. Всички те имат един и същи корен - правиш ги защото искаш щастието си, а искаш щастието си, защото се обичаш.
Убийството не е грях, кражбата не е грях, изнасилването не е грях. Всичко това вършиш, защото искаш щастието и защото се обичаш.

Ок, ще каже някой, но правейки това ти нараняваш много същества. Да! Точно това го прави неправилно.
Обаче сексът е доброволен, стига да не е с кокошка, или да не насилва човек козата, или друго същество.
Ако сексуалният партньор е ок за игричките, в това няма нищо лошо.
Лошото е ако се наркоманизираш и ако загубиш Пътя. Какво значи да загубиш Пътя?
Значи да забравиш, че тези удоволствия не са Удоволствието и да спреш да го търсиш.
Ако правиш какъв и да е секс, без да губиш разсъдък, без да губиш осъзнатос, че това е просто мимолетно удоволствие, което е нетрайно, което идва и си отива и което те "храни" само докато е, няма от какво да се притесняваш. Можеш да ползваш всички средства и всички дупки, с който и да е, стига да е съгласен и да не се забъркват драми (което е почти невъзможно, особено на енергийно ниво).
Та въпросът е деликатен.

Моя опит с Тантра и със секса е, че той може да се интегрира в Пътя, т.е., че може да го ползваш като условие за постигане на просветление, стига да знаеш как. На мен ми се е случвало, но не с всяка жена, а с супер ограничен брой, да кажем с две жени през целия ми живот, а аз съм почти на 40.

Та, ако знаеш как да практикуваш, ако познаваш същността на практиката, можеш да ползваш всичко за нея. Абсолютно всичко.

 

Съществуват две крайности - едната е въздържанието/потискането, а другата да се отдадеш без бариери.
Едната ти казва "грях е", а другата ти казва "не е грях". В средата между двете е разбирането. Нито си се потиснал, нито си се подал.

За мен лично сексът може да бъде падение, но може да бъде и стълбица към небето, а може и да е Божествена красота.

Колкото до страстта и похотта, то има разлика между двете.
Да изпитваш страст, в сексуално отношение, е нормално, но ако си твърде похотлив човек, то това е "остър завой".
Защо просветлените не изпитват страст? Защо са в многократно по-силно блаженство и чистота, защото нямат тази необходимост, защото това е спряло да ги храни.

Останалите ни се прави секс, защото искаме отново да си дадем удоволствие, да се насладим.
А защо? Защото искаме да ни е приятно, да изживяваме щастие.

Защо?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за отговорите, но ей Ники, твоят отговор беше право в десятката за мен. Да, аз тръся точно такова отворено виждане. 

Говориш за тантрата, тя е интересно изживяване. Ходила съм на един семинар, но не успях да вникна дълбоко в нещата. От една страна се обясняваха техники, чисто физически, от друга - това божествено единение. Но точно тук не успях да вникна. 

 

Значи аз съм наясно, че тези мои 'проблеми' , така да ги нарека,  идват от някаквъв непреработен от детството модел, и със сигурност самооценката тук играе голяма роля. Но при мен не толкова сексът е самият проблем, колкото до това да си позволявам да експериементриам с нещо, което ме вълнува, да си давам, да си казвам, че заслужавам, и да чувствам тръпката от това, а да не е като самобичуване. Тогава каналът точно към божественото се затваря и започва натрупване на напрежение, стрес, безпокойство, неосъщественост, неудовлетвореност, загуба на щастие, тъга, ярост, гняв. Колко по-отдалечен човек може да бъде от Бога по този начин?  А също така свързването на секса с нещо мръсно. 

 

A да не говорим, че познавам  хора със силно изразено либидо, които имат разнообразен сексуален живот, и предпочитания различни от общоприетите, и които си позволяват да ги живеят. Тези хора са интелигентни, успели в една или дурга насока и изглеждат щастливи, уверени в себе си и  доволни от живота. Не виждам нито да са деградирали, нито да се пропаднали, нито да са извратени. Не знам кой точно до колко е еволюирал в духовно развитие, но тези хора обичат себе си преди всичко и това ги прави щастливи. И за мен пътят към духовната любов започва от тук. Няма как да я изпитваш ако първо не я изпитваш към себе си. Иначе тази любов се превръща в един ластик, който се опъва и те жилва на всяка твоя мисъл, - " Помисли ли за мен. Аз съм  любовта към Бога, не ме забравяй, без мен няма да можеш да бъдеш щастлива.' И когато това започне да трови всяка твоя една мисъл, се превърща в тежко бреме, а не в освобождаване. 

Всички тези изродени мисли, са благодарение на сектата при мене. Преди това просто имах нормални мисли. Страшна промивка на мозъка. 

Редактирано от holyvalentine

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За текста от Лазарев: никъде няма анатемосване на каквото и да е. Човекът казва, че е нужно на първо място да се сложи любовта. Това представлява същността и на тантра по отношение на секса - вливането му в любовта. Когато обаче я няма любовта, не само сексът, а цялото възприятие, мислене, чувстване и живот потъват в постъпателна регресия от невроза, психопатия, до примитивизъм, което с невъоръжено око можем да наблюдаваме в съвремието. Има ли я любовта, не само сексът, но всичко в живота се превръща в молитва и медитация - преживелищно е простичко, обяснително е витиевато...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целта на Тантра е просветлението, а практикуващия го търси, за да може адекватно да е (в) реална помощ за всички, за да може всички да изживяват Щастие.

Въобще за какво друго човек би практикувал?

Хората практикуват за да постигнат освобождение от онези неща в тях, които скриват и препъват любовта и мъдростта, които пречат на тяхното изявление. Хората практикуват за да премахнат т.н. воали които скриват/забулват истината/реалността.

Правят го от любов към себе си и от любов към другите... От гледна точка на Будистката Тантра и Махаяна, това е Бодхичитта и това отношение Орлин е прав.

Съществуват три основни типа бодхисатва - пастир, лодкар и царствен.

Пастирът води своето стадо към освобождението и заедно с него сам той встъпва в него.

Лодкарят е дал обет да не постигне пълно просветление и реализация докато не помогне на всички същества да се освободят, затова той непрекъснато ги прекарва до "другия бряг", но сам той не слиза на него.

Царственият бодхисатва е самата Тантра - той търси и постига просветление защото знае, че единствено по този начин би могъл на 100% да помогне на всички, да има пълната/абсолютната Яснота и всичките способности да го прави.

Тантра обаче е ходенето по острието на бръснач. Тя задължително трябва да се практикува под надзора на реализиран учител! Това е много важно, защото тя е директен сблъсък и работа с най-ниските, с най-дълбоките нива на т.н. подсъзнание.

И сексът е също там, както е и установил Фройд.

Той го свързва с т.н. либидо/желание/копнеж, който движи всички същества.

И това са три основни въпроса:

Какво искам?

Защо го искам?

Кой съм аз?

Ето защо в Тантра не само не отричат секса, а ако е нужно даже го толерират, защото според този възглед всичко може да се впрегне в Пътя, но Пътя е преди всичко осъзнатост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички учения имат за цел просветление, напредък, всяко е стигнало до някъде. За днес, за този етап от еволюцията моето учение намерих в беседите на Петър Дънов. Всичко друго само допълва, разширява опитностите. Важно е да слушаме душата си, вътрешните си усещания и бавно картината се подрежда.

„Христос работи в света, но хората не Го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? Искате да го галите, да го целувате, да го носите на ръце? Това не е идея. Какво печели детето ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново като малко дете. Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това, Христос се ражда едновременно в много души. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите. Това е Възкресение. Това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка, като братя.“

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Ники_ каза:

... И това са три основни въпроса:

Какво искам?

Защо го искам?

Кой съм аз?

Ето защо в Тантра не само не отричат секса, а ако е нужно даже го толерират, защото според този възглед всичко може да се впрегне в Пътя, но Пътя е преди всичко осъзнатост.

Един от съвремените големи тантрически учители в Нингма (Ваджраяна), Норбу Ринпоче, разяснява, че човек може да пие алкохол на корем, стига докато пие да не губи осъзнатост и дава за пример големи адепти, които няколко пъти са демонстрирали как не губят осъзнатостта си, въпреки литрите алкохол, които поемали... Тоест те оставали трезви.

Подобно е със секса. Съксът може да е свещенодействие, стига човек да е водещ от тази нагласа и стига да знае как да го извърши.

Например за Подмасамбхава се казва, че постигнал абсолютно просветление чрез съпружески практики с една от своите съпруги Шакя-Деви:

Цитат

In a state of intense bliss, Padmasambhava and Sakyadevi realized the infinite reality of the Primordial Buddha Mind, the All-Beneficent Lord (Samantabhadra), who's absolute love is the unimpeded dynamo of existence. Experiencing the succession of the four stages of ecstasy, their mutual state of consciousness increased from height to height. And thus, meditating on Supreme Vajrasattva Heruka as the translucent image of compassionate wrathful (energized) activity, they together acquired the mahamudra of Divinity and attained complete Great Enlightenment.

http://www.dharmafellowship.org/biographies/historicalsaints/lord-padmasambhava.htm

Все пак интересуващите се могат да "хвърлят едно око" на следното:

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

,,Всичко що е от по-напред писано за поучение , нам е преднаписано ; та чрез търпението и утешението на писанията , да имаме надежда"

Няма лоша религия .Има неразбиране в проповядването и  прилагането . Няма по--долна или по--горна , а само различна . Някои откриват това което други вече знаят и знаят това което другите сега учат . Душата расте в свобода според себе си , и наставленията на Духа .

Цитат

Важно е да слушаме душата си, вътрешните си усещания и бавно картината се подрежда.

. Секса е много особена материя и за това трудно разбираема не само за мен :) . Според Щайнер в края на предишната епоха , в процеса при създаването на ново  поколение , Яхве  е вложил  противотежест за домогванията на Луцифер и Ариман . Като  запечатва предаването на паметта( ДНК) и вкарва зародиша на човешката любов . Всичко което не е свързано с главата , с мисленето . Всичко което е свързано с чистото естествено влечение на физическото тяло , е принципа на Яхве , заложен в секса ...Сега ние имаме методи за справяне с тези домогвания . Но също имаме нова задача , да издигнем егоистичния си ,,Аз" до съприкосновение с висшия . И не съм чул за друг така верен начин , от търсенето и прилагането на Любовта . Израснах в България и знам че българите са готови , трябва малко усилие .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, стана ми интересно, бодхисатва пастирът, лодкарят и царственият, са метафори за нирманакая, самбогакая и дхармакая?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, Орлин Баев каза:

Ники, стана ми интересно, бодхисатва пастирът, лодкарят и царственият, са метафори за нирманакая, самбогакая и дхармакая?

 

Според мен не са.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Що се отнася до секса и до сексуалното общуване, не съм виждал по-естествена йога от тази, която Творецът я е заложил в социалните взаимоотношения - тези с партньора, с родителите, с децата, с близките/приятелите, с ближните, с животни, растения, със стихийте и с планетите/системите/космоса, що се отнася разбира се до онази йога с външна насоченост.

Къде другаде можеш да развиваш любовта, мъдростта?
Сексуалността е една от най-висшите интимности. Никой не е по-близък с теб в сравнение с партньора и с никой друг нямаш този велик шанс да запалиш огъня в трите главни кухини - коремната, гръдната и черепната.
Любовта има много форми; наслаждението има много форми, мъдростта има много проявления, но любовта и наслаждението и проникновенията, който човек може да получи във взаимоотношение с правилния партньор, това е най-върховно.

Сърцето на човек се развива от дете, чрез взаимоотношенията с родителите - получавайки и давайки любов. След това идва общуването с партньор, в който човек се влюбва, с който евентуално изживява целия си останал живот, с който дели и добро, и зло.
Всички тези форми на любовта и сутиации, тази подредба сътворена от Твореца, тя е най-естествения метод за еволюция. Това е самия живот, в който се случва цялата кармична обусловеност.

В Тантра и Дао твърдят, че дори и без любов, дори секса в началото да е "гол", дори тогава човек има шанс и дори тогава, от тази позиция у човек може да се появи любовта, а тя е много необходима за разширението на ума, за омиротворението му.

Ще посоча един много елементарен пример - миговете по време и след оргазъм ума (логическия прагматичния) е спрял.
В миговете на любов ума е спрял.

Ум, Няма ум, Умът е Сияйност.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново, 

Много интересни отговори наистина, както искам и да споделя мои много интересни изживявания, свързани с просветлението на душата ми, в отговор на моето търсене към вътрешния мир. На няколко пъти през последните дни ми се случва да изпадам в нирвана - едно такова кратичко изживяване, което е супер еуфорична радост, просто от това да си, тогава когато всичко толкова те радва без причина, че ти идва да се разплачеш. Сега вече разбрах какво е истинската любов. И каква е разликата със секса. И това се случи тогава когато си дадох, когато си дадох позволение, свобода, да изживея нещо по начина, по който го исках. И разбрах много. Сега искам да споделя най-важното, което научих, защото търсенето не спира до тук, то продължава и това не значи ,че няма да има моменти на затъмнение, в какъвто съм сега :). И за това искам да споделя също. 

 

Разбрах, че намирането на Бог, на любовта, на свързаността, и на целостта, ако щете, започва с намирането на себе си. Медитациите, семинарите, всички полезни неща, които лекуват Аза ни, и ни карат да се заобичаме са само първата стъпка към божествената любов, защото няма как да разберем, че някой, който дори не можем да видим или усетим ,ни обича отвън, ако ние не се обичаме отвътре.  Точно тук правя съпоставка с религията и сектите. В такъв момент на просветление, аз имам нужда да разчленя и добре да разбера разликата между двете, за да се освободя от старото. 

Религията в нейния догматичен вид, (поне християнството), не учи на любов към себе си. Напротив, учи на себе отрицание и на любов към Исус, ближния и т.н. Но това аз се уверих ,ч е е невъзможно, защото се опитваш да запълниш дупки на липса и в един момент винаги си нещастен. Онзи ден имах сблъсък с майка ми, която ходи в евангелистка църква, и която, въпреки, че е интелигентна жена, се е оставила да бъде повлияна от техните учения. Преживяла е нещо приятно жената, която тя нарича среща със Светия дух, а дори и така да е, тя смята, че като начука на някого библията в главата и то по начина, по който им се проповядва там и това ще му оправи всичките проблеми. И това за нея е толкова силно, че тя е готова да губи приятели, да спори и да влиза в конфликти с абсолютно всеки, за да защити тезата си. Но на това ще се върна малко по-късно. 

Та онзи ден ѝ споделих нещо хубаво , което ми се случи. Срещнах една жена съвсем случайно, за която отдавна си мислех и много исках да си направя среща, но не знаех точно как. И съвсем случайно я срещам на улицата и ѝ задавам въпроса, който много исках да й задам. От известно време практикувам идеята за положителното мислене, за правилната настройка, която привлича правилните неща. Това разбира се не е само някакво пожелаване, а увереността в свързаността с Духа, която имаш. Съответно майка ми ме изслуша, но положителната реакция на радост, която очаквах, тя казва многозначително.  'Нали знаеш, че това , което ти се е случило не е от положителното мислене. Ама хайде да не отварям темата.' И това много ме вгорчи, направи ми отрови деня. Първо отхвърлянето като майка -дъщеря. И второ отхвърлянето ми като човек с неговите разбирания.

Ето това ме дразни в религиите, които евангелизират - омаловажаването на човешките разбирания, различни от техните, невъзможността да се зарадваш на нещо нехристиянско. В крайна сметка, тя не разбира, че двете неща идват от един и същи Източник, но аз вече разбрах, че няма смисъл да тръбя или  налагам , или да споря са моята позиция - тя е важна за мен. Иксам просто само да продължавам да я затвърждавам. 

 

Но всъщност, точно тук се замислих за следното, което породи в мен конфликт. Любовта и разбирането за Бог тръгва от Себе си, както аз разбрах, или тръгва от 'светите' книги??? От любовта към Бог, към Исус Христос? Майка ми по цял ден 'чука' Библията и разни книжки, написани от евангелизатори, как да се разбира Библията. Според мен там са я тренирали не как да мисли за Бог, а какво да мисли за Него. В крайна сметка вечерта я конфронтирах за забележката ѝ, казвайки ѝ, че ми е станало много неприятно и че тя постоянно го прави. Този път обаче реших да ѝ говороя с любов, вместо да се врязвам и да се стига до конфликт, защото тя вдига гарда и започваме да се караме. Тя ме изслуша и се съгласи, че понякога неволно го прави, даже ми сподели, че се е случвало и с други хора, което ми хареса. Но после ми каза, че това в нея е толкова силно, че не може да има толеранс на тази тема. Можела да бъде толерантна с всичко останало, но това за нея било най-важно. Ето на тези индоктринации ме хваща яд, защото аз бях същата по едно време. Доктор Даръл Рей го нарича 'Вирусът - Бог'. В крайна сметка казва тя, това , което е изживяла е толкова ценно, че искала и другите да го изживеят и най-важното за християните било да учат и другите на това. Ето тук идва промивката на мозъците според мен. Аз ѝ казах, че няма как да научи някого на нещо, ако не му е дошло времето, но отговорът веднага идва - че той щял да си отиде неспасен и нямало време. В крайна сметка добре видях лимитираното ѝ разбиране, защото за тях спасението единствено значи къде ще отидеш след смъртта. Ако с това ги държат, и за това е цялото бързане, това е просто смешно. А иначе тя се опитва да цитира някакви научни факти от книжките, които чете, с които евангелизаторите се опитват да се впишат в научните изследвания, за да не се въртят само в сферата на приказките, защото много хора все пак се опитват да се обяснят някои работи, колкото и на религията да не ѝ е приятно подчинените ѝ да мислят рационално. 

 

За нея цялото 'спасение' не идва със собственото ти проглеждане, а видиш ли ти озовавайки се там, ставаш воин на Господ и започваш да водиш битки и за другите. Ето това е вирусът на религията. И ето тук тя се издънва най-много, защото хората бягат от вирусите. Доктор Даръл Рей казва, че много християни са обсебени да евангелизират, отколкото да помогнат на някой в нужда, защото това постоянно се начуква в главите им. Смятат , че като пъхнат библията в нечий ръце, като посеят семената, и са си свършили работата, но всъщност не помагат с никакъв практически съвет, а дори и с нещо материално, ако е наложително. 

 

Тук в мен се породи още един конфликт, точно как да помогнеш на другия в даден момент. Понякога е достатъчно да му пъхнеш малко пари в ръката, а понякога това не е достатъчно. Разбирам намерението да помогнеш на някого като му дадеш собственото спасение в ръцете , но това дали е християнско, или просто човешко?!?? На мен самата ми се случи нещо подобно напоследък. Срещнах човек, който отчаяно се оптива да избяга от себе си, заринат в работа, безсъние и нездравословен живот. Опитах се да говоря за семинарите, за себеоткриването, което ще го избави от това му състояние, но той гледаше със скептицизъм. За него избавлението беше да ме върже в кафез, да съм само негова, и от това да идва мотивацията му - от моята любов към него. Сякаш видях себе си много години назад. Празно, измъчено съществуване, в което не можеш да намериш точния път. Хрумна ми идеята да му предложа безвъзмездно пари, да отиде на семинар за личностно развитие, защото просто ще прогледна къде му е грешката. Идеята му се струва смешна и тъпа. Опитвам се да му обясня къде греши, но нищо не влиза в главата му. Според него аз съм го лишила от любовта си, и това е проблемът. Ето тук изпадам в ситуацията на нещо като евангелизация и в мен има голяма дилема, от която ми се свива целият корем - аз искам да помогна и го правя безкористно. Но тук се замислям какво всъщност стои зад християнката евангелизация и колко е безкористна тя? Дали зависи от съотвения индивид? Защото с всяка евангелизация се цели продължението на вируса, а до колко се цели спасението на точно този човек, на разрешението не ТОЧНО НЕГОВИЯ ПРОБЛЕМ. Аз не предлагам на този човек да отиде на семинари, защото искам да вдигна рейтинга на водещия  или да го направя по-богат, а защото смятам, че наистина са ми помогнали. В религията обаче не е така. Ето тази чиста, безкористна идея да помогнеш на някого може да бъде зацапана с вълчите пориви на алчни и подмолни евангелизатори. Винаги съм се чудела до колко този хора всъщност вярват в доброто и до колко са обсебени от доктрината??? И до колко това е тяхна отговорност??? И до колко трябва да им 'вляза в положение' или да се чувствам кофти за тях, че не разбират доктрината и евентуално са подмамени, защото според мен някои я разбират, но предпочитат да стоя там, защото е по-лесно и им е сдъвкано преди да им го поднесата в устата. 

 

Така че... с моята майка се разбрахме, че за нея това е най-важното и че въпреки, че тя много ни обича, не гарантира, че няма да прави забележки по темата. А пък аз ѝ казах, че винаги когато ми е неприятно ще ѝ го казвам, за да се съборази, защото все пак ако обичаш някого би трябвало и  да уважаваш решенията и разбиранията му. Та това исках да споделя с вас днес.. дали Азът е пътят към достигането на Бога,  или тези други учения. Но писането ми действа толкова терапевтично, че смятам, че сама достигнах до някои заключения :) Въпреки всичко ще ми е интересно да видя какви са вашите гледни точки и вашите разбирания. Дали те се допират до моите или как вие сте си намерили пътя?

 

Аз лично много се упсокоих когато го намерих и не смятам да се чувствам виновна, че видиш ли ако не евангелизирам хора , животът ми няма смисъл. Според мен майка ми не е намерила себе си, въпреки, че е намерила един Бог някъде отвън. Нея много я дразни твърдението, че Бог е вътре в нас и ние сме Бог, това да се обожествяваме, я плаши. На нея ѝ идва като богохулство. Ето тук виждам празниата, която тя се оптива да запълни. Др. Рей много ме съгласи с едно негово твърдение, че християните често са обсебени да евангелизират, защото ако не натискат постоянно бутона, който да им носи успокоение, чрез молитви, изповеди и  четене на библия, те не са спокойни ако и другите не мислят като тях. И според мен не са спокойни, защото не са намерили себе си под цялата догма и индоктринация. И когато усетят нещо различно от това, на което ги учат, или когато видят, че някой е щаслтив просто от себе си , изпитват страшно безпокойстви и тревожност, затова е по-лесно и хубаво всички да вярват , в това в, което и ти вярваш. Така няма да си задаваш въпросът - Прав ли си? Ох приятели, много се радвам на това, което написах днес. Изхвърлих гоям камък, дано е бил оинтересно четиво и за вас и не ви е отегчило. :) Смятам, че това са жизненоважни въпроси, на които ако всеки намери отговор в себе си, ще бъде много щастлив човек. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И след още един момент на нирвана, на общение с Него, осъзнах, че Божията любов е толкова голяма, всеобхватна и безмерна, и добра, и хубава, че наистина те кара да се чувстваш малък. Но проблемът в религията е, че те кара, да се чувстваш, че сякаш не я заслужаваш и това, че си я получил не е твоя залсуга , а е милосърдие на Бог, и ти си толкова недостоен за нея, че постоянно трябва да въртиш като хамстер колелото, за да не изпаднеш от нея, и да 'продължаваш да заслужаваш'. Ето това е нещо, което ме мъчеше дълги години. А всъщност разбрах колко е простичка тази любов, и че тя е насочена директно към теб. Тя е безмерен източник. Но твоя е задачата да я откриеш и да се настроиш на тази честота, защото и тази задача не е лесна, а и аз си скъсах задиника от 'бачкане' , за да достигна до тук, така че тази любов не е милосърдие, тя е заслужена, а и даже не е залужена, тя е просто там, за този, който търси и който иска да намери и да си спомни. Осъзнах, че Бог, Исус не се нуждаят от величаене. Величието е в мен самата като израз на Неговото съществуване. Животът на Исус е знакът за тази любов. Смъртта, кръстът на Исус е дарът, който той ни оставя за доказателство. Величието е в смирението и в любовта на собствената  душа. Ти получаваш тази любов и от тук нататък ти я трансформираш и ти решаваш какво да правиш с нея, това е свободният избор. 

Стивън Хасан, друг лидер, психолог и консултант по прекъсване на влиянието на тоталитарни секти, казваше в неговата книга Combatting Cult Mind Control,   че сякаш чувал как падат дългогодишните окови на съзнанието му, и на негови пациенти, и освобождаването то това робство. Напоследък сякаш и аз ги чувам - разпадането на тези окови. С всяка малка победа, с всяка изминала крачка, с всяка нирвана, с моменти като днес. Благодаря ви, че сте тук и има на кого да споделя.

Редактирано от holyvalentine

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×