Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, пиша тук, защото не успявам да се справя сама. Живеем с мъжа ми на семейни начала от 11 години, имаме дъщеря на 7. Винаги сме си споделяли всичко и преди всичко сме били приятели. Преминахме през изключително тежко изпитание преди 4 години, когато аз се разболях тежко и той беше неотлъчно до мен. Слава богу, на този етап всичко това е минало и заедно преборихме болестта ми. Едва преди година успях да изляза напълно от депресията, която подобни болести предизвикват. За съжаление през тази година, когато аз съм изплувала, той се е отдалечавал от мен, както и от детето. Мислех, че има нужда от почивка и се заех с всички задължения, за да му помогна, но грешно съм изтълкувала отчуждението му. Оказа се, че през това време той е открил по-забавна компания в лицето на една нова колежка. До физическа изневяра (само веднъж) се е стигнало преди 4 месеца, но емоционалната е продължила около година. Разбира се, осъзнавам, че сама съм го подтикнала към това, но не мога да превъзмогна ревността си, а той продължава да иска да излиза с колегите си, където разбира се е и тя. Твърди, че е било грешка, но пък и не съжалява особено. В момента сме разделени, за да премисли всеки за себе си, дали можем да продължим заедно. Неговите желания са да има повече свобода, да не трябва да ми казва дали ще закъснява или не от работа, да излиза, без да го питам кога ще се прибере, т.е. според него - да не го контролирам. Аз не го възприемам като контрол, а като притеснение, когато закъснее, а не се е обадил или като не знам кога ще се прибере, когато  е с колата. Не може да ме разбере, че не мога да му имам доверие, когато излиза с тях и няма как да не го питам и да се сърдя. Той е на мнение, че сега като сме разделени, му е по-спокойно, защото няма кой да го пита нищо и може да излиза, когато пожелае... Аз съм сама вкъщи с детето и ми е много криво. Искам да спасим семейството си, но не мога се преборя с чувството, че съм жертва, а той иска прекалено много от мен. Опитахме през тези месеци да се справим сами, като говорихме, говорихме и говорихме.... Твърде многото приказки, се превърнаха в обвинения и само влошиха положението... Моля за съвет как да се справя със ситуацията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Объркана - каза:

 Искам да спасим семейството си, но не мога се преборя с чувството, че съм жертва, а той иска прекалено много от мен.

Тук имам няколко въпроса.

Как си представяш да "спасите "семейството?

Какво означава за теб "жертва"?

Ако правилно съм разбрала, той в момента не живее с вас и не иска нищо от теб, по скоро ти искаш от него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как си представяш да "спасите "семейството?

Искам да продължим заедно напред и да преодолеем различията си.

Какво означава за теб "жертва"?

Не ми се навлиза в подробности, но преживявайки страшна болест с всичките физически и психически последици от нея, сега търся спокойствие и разбиране, а получавам изневяра. Както писах, осъзнавам добре вината си за случилото се, но се старая да стана отново пълноценна жена и партньор.

Ако правилно съм разбрала, той в момента не живее с вас и не иска нищо от теб, по скоро ти искаш от него.

Да, в момента не живеем заедно по моя инициатива. Твърде много започнахме да се обвиняваме за миналото и да се вторачваме в недостатъците си. А това само започна да влошава отношенията ни още повече.

Търсим диалог и двамата. Виждам, че и той не е готов с лека ръка да ни отхвърли, но ми поставя условия, за които не знам как да постъпя. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей и от мен!

За какво изпитваш вина всъщност ? Не смятам, че си се разболяла умишлено или периода, през който си преминала е бил твой избор, за да изпитваш вина.

Трудностите ни учат, те са тези, които раждат истината и ни показват, колко силни сме всъщност. Ако се върнеш назад ще видиш, че точно в трудните моменти си разбрала някои от най-важните неща в живота.

Разбирам ситуацията ти, искаш да върнеш нещата и да си щастлива най-накрая, да получиш заслуженото. Не смяташ ли обаче, че нещата би следвало да са естествени ? Така както сте се влюбили, така са се случили някакви неща и сега пак се случват. Всичко е било и е естествено.

Пробвай, опитай да оставиш нещата да се случат и вярвай. Вярвай, че най-доброто за теб предстои. Ако това е твоят човек, ще бъдете в един дом, на един диван с детето ви, без да се налага да убеждаваш някой, коя си и  какви качества имаш. Борбата за нещо  - да, разбира се, за да получим първо трябва да дадем и да положим усилия. Но нека всичко е в граници. 

Отдели време за себе си - танцувай, спортувай, запиши се на курс, отглеждай детето си. Отвори прозореца утре сутрин и дишай. Вдишай живота обаче и се усмихни. Тук си, жива си, здрава си и днес си се събудила, за да изживееш още един ден на тази прекрасна Земя. Знам, че не е лесно и на приказки звучи много готино. Но нищо не ти струва да опиташ.

В живота ни се случват само неща, които можем да понесем.

Имай малко повече вяра във Вселена. Тя винаги е приготвила по някое чудо за нас, за ъгъла. В природата има баланс - щом едно нещо си отива, значи идва нещо друго. И е неговото време.

Късмет  !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Василена Христова каза:

Здравей и от мен!

За какво изпитваш вина всъщност ? Не смятам, че си се разболяла умишлено или периода, през който си преминала е бил твой избор, за да изпитваш вина.

Трудностите ни учат, те са тези, които раждат истината и ни показват, колко силни сме всъщност. Ако се върнеш назад ще видиш, че точно в трудните моменти си разбрала някои от най-важните неща в живота.

Разбирам ситуацията ти, искаш да върнеш нещата и да си щастлива най-накрая, да получиш заслуженото. Не смяташ ли обаче, че нещата би следвало да са естествени ? Така както сте се влюбили, така са се случили някакви неща и сега пак се случват. Всичко е било и е естествено.

Пробвай, опитай да оставиш нещата да се случат и вярвай. Вярвай, че най-доброто за теб предстои. Ако това е твоят човек, ще бъдете в един дом, на един диван с детето ви, без да се налага да убеждаваш някой, коя си и  какви качества имаш. Борбата за нещо  - да, разбира се, за да получим първо трябва да дадем и да положим усилия. Но нека всичко е в граници. 

Отдели време за себе си - танцувай, спортувай, запиши се на курс, отглеждай детето си. Отвори прозореца утре сутрин и дишай. Вдишай живота обаче и се усмихни. Тук си, жива си, здрава си и днес си се събудила, за да изживееш още един ден на тази прекрасна Земя. Знам, че не е лесно и на приказки звучи много готино. Но нищо не ти струва да опиташ.

В живота ни се случват само неща, които можем да понесем.

Имай малко повече вяра във Вселена. Тя винаги е приготвила по някое чудо за нас, за ъгъла. В природата има баланс - щом едно нещо си отива, значи идва нещо друго. И е неговото време.

Късмет  !

Много Ви благодаря за подкрепата! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За нищо :) Животът е шарен, от Объркана може да станеш Щастливка Позитивкова :) на мен ми харесва

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Василена Христова каза:

За нищо :) Животът е шарен, от Объркана може да станеш Щастливка Позитивкова :) на мен ми харесва

Ще ми стане мантра :) На мен също много ми харесва, понеже винаги съм била много позитивна, а сега не се чувствам себе си от тези негативни емоции :) 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко ще се нареди ! Късмет !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 7 часа, Объркана - каза:

Как си представяш да "спасите "семейството?

Искам да продължим заедно напред и да преодолеем различията си.

Какво означава за теб "жертва"?

Не ми се навлиза в подробности, но преживявайки страшна болест с всичките физически и психически последици от нея, сега търся спокойствие и разбиране, а получавам изневяра. Както писах, осъзнавам добре вината си за случилото се, но се старая да стана отново пълноценна жена и партньор.

Ако правилно съм разбрала, той в момента не живее с вас и не иска нищо от теб, по скоро ти искаш от него.

Да, в момента не живеем заедно по моя инициатива. Твърде много започнахме да се обвиняваме за миналото и да се вторачваме в недостатъците си. А това само започна да влошава отношенията ни още повече.

Търсим диалог и двамата. Виждам, че и той не е готов с лека ръка да ни отхвърли, но ми поставя условия, за които не знам как да постъпя. 

 

Подчертах думите "спася" и "жертва", защото те показват отношение към проблема. Тежки думи са, задават тежест и сериозност. Семейството преминава през кризи, понякога по - тежки, понякога по - леки. Те са неизбежен спътник на партньорския живот. 

За да се преосмисли едно партньорство и да продължи по- дълбоко и по - зряло като отношения, не се започва с поставяне на условия и правила, които стоят на "болните" места. Най- напред се хваща здравото ядро, а то започва с отговора на въпроса: " Къде съм аз в твоя живот? Коя част от моето присъствие е важна за теб?"  

Семейството е екип, а работата в екип изисква обща цел, планове и приоритети. Те се изясняват и виждате къде са ви допирните точки. Преглеждате "основата", ако тя е здрава има на какво да се гради, ако не е, каквито и тухли да полагате, каквито и правила да измисляте те ще паднат при първия лек трус. 

Разделянето е лесно, другото е трудно, но и градивно - да се прибирате всяка вечер на едно място, да лягате в едно легло, да споделяте обща храна, да се сблъсквате с ежедневните проблеми. Това е което свързва и то довежда до отговори. Другото е лесно, но и деградивно. Разделени, постепенно всеки започва да гради своя собствен свят, насочва мисли в други посоки, започва да прави индивидуални планове, отхвърля част от общите отговорности. До момента, в който връщането обратно ще стане трудно, дори нежелано. 

Когато проверите "основите" градежът изключва условията, а се държи в общото, в компромиса /което е от едното и от другото да създадем нещо ново, трети вариант/ В компромиса / приет по описания начин/ се състои творчеството на новото семейство. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви Диляна Колева. Надявам се да не е късно и да успеем заедно да извървим пътя си. Мисля, че успях да проумея същината на проблема, който е в мен самата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×