Veli123 Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Здравейте! Може ли да ми дадете съвет как да се справя с дереализацията. Това чувство е постоянно и вече мисля че няма да се махне!!!! Получих го преди месец след него имах силна тревожност, изпадах в паника, но не съм имала паник атака, а постоянна тревожност за собственото ми здраве. Говорих с психотерапевт който ми каза че след като изчезне тревожността и то ще се махне, състоянието ми е доста по- добро относно тревожността но това чувство не се маха. Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Здравей, логикага на въпроса ти следва логиката на медицината - нещо, което пречи следва да се махне, отстрани, потисне. В областта на чувствата, въобще в ментално-емоционалния свят, тази логика е неприложима. Обикновено чувствата ни са някакво следствие на начина ни на живот, мисловните модели, в които поместваме представите си за света и живота въобще. Конкретно дереализацията е едно следствие от състояние на пределна мобилизация, в което се намира тялото ти, причинено от хормона адреналин, което състояние във физиологията наричаме стрес. Тази мобилизация или стрес са в резултат на нещо в живота ти, което изисква приспособяване, но все таки то не се случва. Например приспособяване към нов етап от живота, към ново начинание - работа или проект, нови или пък стари и "затлачени" взаимоотношения с хора около теб, въпроси от филосохско естество и прочее. Щом като посещаваш психотерапевт, всичко това би следвало да ти бъде подробно обяснено както и да получиш яснота с какви стъпки в един планов процес на психотерапия ще преодолееш и трансформираш затрудненията си. Изисквай го от него - очевидно тревожността, което е просто друг начин да наречем стреса, не е преодоляна (но не и махната). Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 ,,че след като изчезне тревожността ,, ,,състоянието ми е доста по- добро относно тревожността,, Ами, човека ти го е казал , изчезва тревожността и то изчезва.Ти не казаваш,че тя е изчезнала, то също не е изчезнало.Търпение! Veli123 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Благодаря Ви за отговора! Аз имах онлайн чат с психотерапевт и той продължи три дни. Беше ми разяснено, че при мен това е вследствие на много натупани емоции задържани в мен. Аз по принцип съм много притеснителна, загубих родителите си. Мисля че всичко това което психотерапевта ми обясни е така, но след като започнахме да обсъждаме как да се справя с това състояние той ми каза че ако не мога да се справя сама да потърся психиатър който да ми назначи лечение, аз така и направих но това чувство не изчезва, имах загуба на апетит, болки в тила, гадене, замахване и всичко това изчезна след лечението, но дереализацията си остана. Това ме накара да потърся вашата помощ! Да ми дадете насоки как да се справя сама. Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Изчакай.Нищо не прави, приеми,че тя е само знак,че още си в стрес, нищо повече./ апропо, най-мощно средство тя да се махне е тичането или каране на колело/ Veli123 и Орлово гнездо 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Много Ви благодаря! Просто имах нужда да знам, че ще се махне! Страхът дойде оттам че психотерапевта не ме насочи към начин за самостоятелно справяне с проблема, а ме насочи към психиатър и след като видях че не се повлиява от лечението още повече се засили страхът ми! Благодаря ви още веднъж за отделеното време ще започна да спортувам, вдъхнахте ми вяра и кураж! Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Съвсем нормално е след такава загуба да изпитваш подобни прояви на стреса. Психотерапевтът би трябвало да може да ти помогне без да те праща толкова бързо на психиатър - все пак, загубите са част от живота и цялото човечество е живяло хилядолетия без назначаването на антидепресанти по този повод. Често насочвам хора като теб, преживели загуби, които трудно приемат, да намерят някоя баба или дядо - на село, познати, няма значение и да си поговори с тях - да попие от мъдростта на годините и опитността на живота. Онзи ден една приятелка постна нещо много хубаво във фейсбук - копирам ти го тук, нищо, че обхваща по-обща тематика - идеята е ясна. Цитат Според Лао Дзъ „Колкото по-надалеч отиваш, толкова по-малко знаеш“. Толкова се омотахме между чията и булгура, между йогата и тантричните практики, плюс констелации, корелации, медитации и всякакви -ации, че забравихме да го живеем тоя живот тук и сега. Отидохме твърде далеч и знаем все по-малко. Нима баба ти, която е на 70 и от 30 и повече години поддържа с перфекционизма на будистки монах малката си градинка пред къщата, не е повече дзен от теб? И независимо от градушка, природни катаклизми, слани, болежки в колената и кръста и всякакви несгоди тя не продължава да сади пак и пак? Ако нещо умре, да го съживява отново и отново, да се навежда за всяко буренче, да полива всеки стрък. Това не е ли хармония? Не е ли устойчивост? Тя понася загуба на близки, притеснения, болести и всичко, което й е поднесъл животът, без едно семенце чия да е слагала в устата си. Точно това е дао пътят. Да си в хармония всеки ден. Да живееш достойно и балансирано всяка минута. Да преминаваш през бурите като вековно дърво, да си адаптивен като вода. Нещо, на което може да те научи всяка една баба – от тук до Куртово Конаре, без да има вид на метросексуален хипстър в мегаскъпо студио на „Витошка“. Ето защо трябва да сме по-свързани със земните неща, преди да отиваме далеч при небесните. Обичайните занимания, вършени с любов и перфекционизъм, усмивката и смирението ще ни пречистят всяка клетка много повече от турбо екстра филтърна кана с йони от Телешоп за 59 и 30. Всички духовни практики, балансирано хранене и добавки могат и са полезни, но не когато забравяме, че живеем земния живот на хора. Защото, ако си медитирал осем часа, гладувал си десет дни и си правил йога три месеца, но слезеш пред блока нагрубиш съседката, хвърлиш си фаса през прозореца и накрая се намусиш вкъщи, че са ти разместили фън шуй шадраванчето – от горните ти духовни практики няма никаква полза. НИЩО НЕ СИ СВЪРШИЛ, АКО СИ СИ ЗАБРАВИЛ ЛЮБОВТА ВКЪЩИ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Много истини има в този пост, но аз се мислех за силна мислех че съм го превъзмогнала по някакъв начин дори нямах представа че мога да изпадна в такова състояние поради стрес. Посещавам често баба си говорим на тази тема и преди говорехме. Не съм се затваряла в себе си. На моменти ми става толкова тъжно гледам сестра си и си мисля аз толкова ли съм слаба виж я нея държи се гледа детето си и не е изпаднала в такова състояния а аз се самосъжалявам вече, искам да съм същата като преди искам да се смея с глас искам да се отпусна да си живея спокойно. Започнах с карането на велоаргометър, карах половин час, но се чувствам слаба, това нормално ли е! И друго което исках да попитам е след като нямах апетит в началото отслабнах а аз по принцип съм слаба, защо след като си ям нормално вече не мога да си върна килограмите това също ме притеснява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Току-що, Veli123 каза: Започнах с карането на велоаргометър, карах половин час, но се чувствам слаба, това нормално ли е! Съвсем нормално е - в стремежа си да се адаптира към стресовата ситуация, тялото е изразходвало определено количество енергия и докато не го стимулираш да произведе още, ще ти е изморителен спорта. Но не трябва да спираш! В резултат на спортуването се образуват едни специални клетъчни енергийни централи - митохондрии се наричат. С времето ще стават повече и енергията ти ще се повишава. Току-що, Veli123 каза: И друго което исках да попитам е след като нямах апетит в началото отслабнах а аз по принцип съм слаба, защо след като си ям нормално вече не мога да си върна килограмите това също ме притеснява. Логиката е същата - тялото ти е в повишен разход на енергия заради нуждите от адаптация към стресовата ситуация - всичко, образно казано, се "похарчва" за текущи нужди и не остава за запаси, които се явяват върнатите килограми. Като се успокоиш и спортуваш редовно, тялото ще си регулира теглото точно така, както е най-добре за него. Тялото има своя логика и тя няма нищо общо с логиката на оценката, която обикновено си даваме. Довери му си, довери си се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Благодаря Ви! Разбирам това което ми обяснихте, ще продължавам да спортувам и се надявам в най- скоро време да напиша положителния резултат! Не трябва да се вглеждам във всяко нещо защото явно това прави стреса ми още по- голям, трудно е но ще се справя! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 ,, и си мисля аз толкова ли съм слаба виж я нея държи се гледа детето си и не е изпаднала в такова състояния а аз се самосъжалявам вече, ,, В психологията няма такова понятие, като ,,слаб,, и,, силен,,. Всеки чове,к при определени условия, изпитва стрес.Всеки.Не напразно, Ханс Селие, откривателя на стресовата реакция казва ,,Стреса е, като солта и пипера за живота, без него живота е безвкусен,,.В този смисъл, не бива да се укоряваш или изпитваш лоши чувства към себе си за това. Veli123, Лина Коцева, Орлин Баев и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Просто така го почувствах като слабост, но никой не е застрахован в този живот от нищо, това е едно предизвикателство и аз се надявам съвсем скоро да премина през него! Благодарение и на вашата подкрепа аз знам че ще успея! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Голям проблем за мен беше и това че изчетох всичко по темата и много хора казват, че дереализацията им е от години. Надявам се това да е само и единствено защото не са положили усилия като например да спортуват и това че живеят в непрестанен стрес. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Точно така, пият лекарства и си мислят,че стреса им ще премине. Това обаче не е така, мисленето не се променя от лекарствата и стреса си е на лице. Орлин Баев и Veli123 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Понеже аз още пия лекарства ще се консултирам с психиатъра за тяхното спиране, за да мога да продължа без тях. Да очаквам ли връщане на всички симптоми след спирането им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Е, нали се променяш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Да, надявам се, значи всичко зависи от мен разбрах ! Благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 9, 2018 Доклад Share Добавено Април 9, 2018 (edited) Хубаво е да си слаба - на това се учиш. В това е най-голямата сила! Смирена сила, сила на вяра и любов. Колкото по-"силна" си, повече потискаш страхове, които не искаш да видиш и повече стрес поддържаш подсъзнателно. Когато си позволиш да си на слабостта нищото и на провала размазването, тогава си най-естествено силна, а тревожността изчезва, съответно и дереализацията. Това е накратко. Иначе пси обяснението през защитните механизми е малко по-дълго, но в крайна сметка казва същото. Довери се на урока по смирение, виж какви страхове в себе си имаш да осъзнаваш и гушкаш - гушкай с доверие в готините им послания и ставаш не като преди, а много по-щастлива и смислена, сега! Прочети Дао дъ Дзин на Лао Дзъ Виж и това, това и това Редактирано Април 9, 2018 от Орлин Баев Василена Христова, Veli123 и Ines Raycheva 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 9, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 9, 2018 Благодаря Ви за отговора! Ще се пусна по течението, ще гледам с други очи на всичко това, колкото и да ми се струва трудно, ще спра да бягам от това чувство, имам усещането че имам нужда просто да си почина от всичко! Ще изчета препоръчаното от вас, знам че всичко което казвате и препоръчвате е много важно за справянето с тази тревожност и дереализация! Аз наистина дъгио време задържах емоции и не ги изразявах, трупах ги в себе си и чаках някой друг да промени нещо а не аз самата! Винаги гледам да премълча вместо да кажа това което ме мъчи! Благодаря на всички ви за разбирането и отговорите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 10, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 10, 2018 Здравейте! Извинявам се за въпроса но ме тормози и се напрягам излишно може би но искам да попитам нормално ли е да имам повишено отделяне на слюнка от няколко дни и на какво се дължи, понеже психиатърът ми каза че не е възможно да е от медикаментите! Възможно ли е да е от стреса! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 10, 2018 Доклад Share Добавено Април 10, 2018 Колкото повече си мислиш за слюнката толкова повече ще се отделя. Ти на десет или единадесет години си? Veli123 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 10, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 10, 2018 Хаха знам че е глупав въпрос но веднага в главата ми изкачат мисли за болести, не мога да го контролирам, ужасно е! При всеки симптом си казвам край това вече е признак на нещо лошо!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 10, 2018 Доклад Share Добавено Април 10, 2018 Оф и аз имам - сигурно е симптом на преживящото свободно време дизийс или на баничковиден синдром - помоооооощщщщ!!!!!! Veli123 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Veli123 Добавено Април 10, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 10, 2018 Хаха всичко изглежда толкова просто, но наистина ми е трудно да не мисля за такива глупости! Преди никога не съм се паникьосвала от такива неща! Не съм обръщала внимание, но сега е друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 10, 2018 Доклад Share Добавено Април 10, 2018 Да не вземеш да се отпуснеш и се довериш на неслучайната мъдрост на симптомчето си, водещо те към пускане на невротичния свръхконтрол и доверие в живота и себе си? Или така по дифолт дълбоко уважавайки се, накъдето те води това доверяване, да се заявяваш, да не си оставяш магарето на здравата асертивност в калта на себепотискането си? Недей, моля ти се! Никакво отпускане - борба, стягане, контрол и още контрол, битка, на война си - със сянката си. Малко се бориш, повече, повече ТРЯБВА да контролираш - можеш. Ами ако се отпуснеш и довериш на посоката, в която вече те води дереализацията, както правят примерно йогите, които сами си я причиняват и ѝ се кефят силно, тогава ще ти се наложи да бъдеш автентична, да си казваш и каквото ти на сърцето, да ти е на устата и в делата. Сакън, н"дей тъй ся, кво ш:кажат орътъ?! Не, табу, карай си по познатия начин, свикнала си си, то магаренцето на егото само знае пътя към къщи,в оборчето на себепотискането и невротичния свръхконтрол - малко боли и сърби, ама си е привично... Никакъв спорт, дишане, медитация, доверяване - табу! По-добре изчети на всички световни езици форумите с ревльовците и ревлите - та ти знаеш колко кошмарно сериозно е положението, нали?! Помни - никакводоверие в себе си, тялото си, в мъдростта на живота и Бога, никакво, това са глупости! Потисни се, внимавай какво казваш, шшшшшшшшш!!! Veli123 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.