Jump to content
Порталът към съзнателен живот
VIN

началото на края?

Recommended Posts

Здравейте

ще се опитам да не пиша романи, но имам нужда да споделя...не искам да товаря близки и приятели...

днес предприех една стъпка за която почвам да изпитвам угризения, но вече немога да живея така.
накратко: от около 7 години сме заедно имаме дете на 4години, нямаме брак.
всичко започна много хубаво и се развиваше чудесно. намерих наистина сродната душа, колкото и клиширано да звучи. интересите ни бяха почти еднакви, мисленето, желанията ни...
в един хубав момент решихме да имаме и дете, много желано и от двамата! и от там насетне графиката на нашата връзка започна да прилича на фалираща компания. само надолу и само негативи...
мога да разкажа моята гледна точка като не търся вина а по скоро обяснение...
след като забременя започна да се променя, да ми държи сметка за разни работи, да се държи лошо със семейството ми, постоянна драма за всичко, ревност, обиди...все едно нещо се отключи в нея.
имал съм няколко дълги връзки от които съм си взел доста поуки относно ревноста, потребностите и свободата.
след като се роди дъщеря ни тя се вглаби тотално в нея. като се запознахме имаше нещо което знаех че ще стане проблем но се надявах че ще се промени. незнам защо но тя не общуваше с нейни приятелки, тоест липсваха изобщо такива. с моите приятели се разбираше чудесно и за мен беше много странно как едно младо интересно момиче няма нито един близък човек....
и така нещата почнаха постепенно да се влошават, започна да ми държи сметка колко кога да се виждам с приятели. тя почна да отказва да излиза с тях, даже и косурите почна да им търси. след това си измисляше разни истории че изневерявам....доста банални!!! аз съм от хората които обичат да имат спокоен личен живот и схемата с изневерите ми е натоварваща, а и съм кофти лъжец :) влизаше ми постоянно във фейсбук профила, телефона....и ок преодоляхме го този момент...имаше кратко затишие...после се почна към семейството ми...там на приливи и отливи...после да ме критикува като баща...общо взето като изгладим нещо веднага се фокусираше да търси нова драма! 
проблема е че един месец са добре нещата два месеца е ад....и така вече 4 години. сега вече взе и да прехвърля на детето, имаше проблем в детската градина и тя така се вкопчи в това...от нещо дребно стана нещо голямо....тоест вглаби разни неща на детето с постоянни разпити ...
с времето и многото караници се отказах да противодействам, ходихме на семеен терапевт...не случаен!....но ефекта е 2-3 седмици и после се измисля нов проблем и се връщаме в изходна позиция....
покрай всичките тези караници изгубих доста приятели, хобита, реших че семейната кауза ми е по важна и  дадох всичко от себеси с надеждата че нещо ще се промени но уви.
днес събрах кураж и казах че е време да теглим някаква черта и тази агония да приключи. 
тези отношения са вредни  за нас и за детето което и двамата много обичаме. решихме да се разделим уж временно но дали това е ок...? не искам да тормозим дъщеря ни, принципно и не искам да ги загубя но живота който живеем не е хубав....тайно се надявам на някакво чудо....
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Това което описвате е зов за нужда от семейно консултиране. Силно ви препоръчвам да потърсите семеен консултант и заедно да преобразувате вашата връзка и отношения в любов и мъдрост в изборите към хармоничност и щастие. Прочетете тази статия от моят блог:  http://andreifilipov.blogspot.bg/2017/03/blog-post.html

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей и от мен ! Освен казаното от Андрей, което подкрепям с две ръце, бих препоръчала и да прочетеш Любовта отвъд думите - едно кратко представяне на отношенията между мъжа и жената. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е семейният живот, свиквай... Някой и да ти каже нещо по-различно, най-вероятно лъже (много често - за да излъже и себе си)... Такава е биологичната програма на човека, само степента на филмиране в нея е различна. До голяма степен единият пол приема другия просто като даденост, инструмент в процеса на репродукция. И ако не изпълнява безусловно своите функции, това е престъпление...

Проблемът обаче дори не е толкова в това, а във феминизирането на обществото. Мъжката роля е била по-различна навремето, и тези неща са се балансирали в някаква степ. Защото не може само да ми говориш тя какво се филмирала и ти горкия. Затова си мъж, да тропнеш с крак и да и определиш граници. В някаква степен жената играе ролята на пораснало дете което често не мисли рационално. Трябва да има "възрастен" в една връзка който да налага граници на поведение. В днешното общество ролята на мъжът като възрастен обаче бива отнемана, което води до такива проблеми. Това е ефекта на "самотната майка". Пример как съсипва и перфектните връзки...

Според мен, дръж се като възрастен. Научи се да бъдеш спокоен и да поставяш ясни граници. Дръж се с нея като с дете. Един от огромните проблеми на връзките в днешно време според мен е илюзията, че сме "равностойни". Човешката психика е детинска. Единственият начин да работиш правилно с нея е да я разпознаеш като такава, и да се превърнеш във възрастен. Не можеш да предполагаш, че разговаряш насреща със зрял човек, и влизайки в "играта", ти самият се вдетиняваш. Не влизай! С едно дете не можеш нито да се караш, нито да спориш, нито да обясняваш. Трябва да отстояваш мнение и да изискваш респект. Постави нещата просто - ако искаш да си с мен, следваш тези рамки. Дали ги харесваш, дали ги разбираш е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ. Това са философски въпроси, които не са отредени за същество което е 95% контролирано от егоистичните си инстинкти. Тя трябва да се сблъска с простия въпрос, който в крайна смета е определящия - цени ли те достатъчно да бъде с теб, или не. Когато го постигнеш, трябва да го отстояваш, защото всяко дете се опитва и пак, и пак да постигне своето, да те "провери". Не можеш един път да го "сложиш на място". То по детински ще се опитва при всяка ситуация пак да наложи своето. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей VIN, жената до теб всъщност винаги е била такава, просто си започнал да го забелязваш след втората - третата година, когато всичкото влюбване и илюзии падат и когато партньорите поживеят достатъчно дълго, за да се видят в различни ситуации. Поведението на жена ти е породено от страх. Дълбок несъзнателен страх, че ще те загуби. Вероятно той се засилва още повече, когато се появява детето и твоето присъствие става важен фактор. Т.е. загубата ти ще е фатална за нея. Разбира се това е несъзнавано и се проявява в различни страхове, които се отразяват на взаимоотношенията ви. От къде идва нейния патологичен страх от изоставяне и загуба не зная. Това се обследва в терапия. Вероятно е преживяла загуба под една или друга форма - физическа или емоционална, която е непреодолима за нея. Тя ще проектира страховете си върху най- близките си обекти - теб, детето и ще ги изживява под формата на преувеличени ситуации и измислени такива. 

Трудността тук идва, ако тя не осъзнава, че вреди на себе си и на семейството си и не предприеме мерки за решаване на този свой проблем. Ти за съжаление не можеш да решиш проблема, можеш да подпомогнеш под насоката на специалист.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето мнение резонира с това на Диляна. 

Раздялата сама по себе си не е решение. Не-раздялата също! Жената до теб търси внимание през драматизиране на ситуациите и силно прилепване. Със сигурност е изживяла болезнена загуба в някакъв период от живота си. 

Да игнорираш, да искаш да се разделиш, с човек, който постоянно тегли вниманието към себе си, ще го накара да става още по-агресивен в това. Това е нездравословна връзка, от която и дъщеря ви страда със сигурност. Забелязала съм, че хората, които имат поведение на пиявици се преживяват през другите. Собственият си живот не виждат като "достатъчен" (независимо от какво естество) и имат нужда от значимите други, които да пълнят със смисъл съществуването им. 

 

Вероятно ти се струва променена, защото самата тя е започнала да гледа на тази връзка като на жизнено важна. Без нея, така да се каже, тя няма идентичност. Безгрижието от периода, в който сте били заедно от скоро, е отминало - тогава не си бил толкова "вкоренен" е живота и. 

 

Терапия за нея и семейна терапия със сигурност, иначе от тук нататък просто няма да има полезен ход. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×