Jump to content
Порталът към съзнателен живот
wonderful

Любими детски приказки

Recommended Posts

Кои са любимите приказки на децата ви? А вашите?

Приказка-колко хубаво звучи! Разказват за красиви места, далечни земи, необикновени хора и вълшебства.

Въображение, фантазия и мъдрост.

Ако искате разкажете приказка.

На какво ни учат те?

"Красавицата и звярът", "Палечка","Пепеляшка", "Спящата красавица", "Снежанка и седемте джуджета" са едни от моите любими приказки.

Колко голяма е силата на любовта, която може да развали магията, да върне към живот, да преобрази звярът отново в човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любимите ни приказки са много. Най - много обичаме Мечо Пух, Пепеляшка и Снежанка и седемте джуджета. Толкова много са, че няма да ми стигнат и десет странички. Грижовните мечета, Франклин - който го четем от 2001 г. първо на английски, Принцът и Просякът, Питър Пан, Целият живот е една невероятна приказка :sorcerer::king::yinyang::angel: и не спираме да се забавляваме.

и както е казал Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пиша моите любими приказки, че още нямам деца - всички вълшебни, от по-новите, освен изброените и Мери Попинз.

Редактирано от tamin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че се включихте tainstvena_f и tamin !

Tamin, можеш да изброиш, кои са тези по-нови вълшебни приказки, ще бъде интересно. За Мери Попинз само съм чувала, разкажи нещичко. Много обичам приказките и детските филмчета. С дъщеря ми гледахме няколко филма от поредицата "Барби във...". Много ни харесаха.Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бих искала да изброявам любими, много са. Но най- изумителното е, че цял живот не ми омръзва да ги чета. и все нови неща откривам в тях. Сякаш са на много етажи. Ето, какви важни неща всъщност казва Андерсен в приказките си! Всичко, което търсещият ученик трябва да знае, е разкрито там! Само да има очи да го види! И не само неговите приказки, разбира се, са такива. И ми се струва, че за всяко дете е много важно да получи необходимото си количество (ах, и качество!) приказки, иначе ще бъде лишено от много важна информация. И е възможно най- голяма стойност да имат именно разказаните, или поне- прочетени приказки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Написала съм го малко объркващо. :1eye: Исках да кажа, че ми харесват всички вълшебни приказки(и стари и нови), а от по-новите освен тези, които вече сте изброили - Питър Пан, Мечо Пух и т.н. много ми харесва Мери Попинз. Това е приказен роман на Памела Травърз. Става въпрос за една добра вълшебница - Мери, която става гувернантка на децата на порядъчното английско семейство Банкс. Тя пристига летейки с чадъра си, довяна от източния вятър, но това виждат само децата. Само те виждат и множеството чудеса, които следват след появата на Мери - приключения със смехотворен газ, танцуващи крави, звезди, великанки и джинджифилови курабийки. Мммммм. Неща, които едно дете може да види и разбере т.е. този, който не е замърсил връзката.

Сега се сетих и за Рей Бредбъри с “Вино от глухарчета”, но това е юношеска литература. Там има много ежедневно вълшебство, но е за по-големички деца.

Има и много други, ако се сетя ще пиша. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, че се включвате. А темата наистина е чудесна. Толкова мъдрост има в хубавите детски приказки и толкова истина.

Tamin, много хубаво разказваш. Така темата ни се превръща в приказна. Ако прочетеш някоя нова вълшебна история, ще се радвам да споделиш с нас!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, wonderful! Наистина темата е чудесна и любима.

Сетих се преди малко за една страхотна детска квижка “Момо” на Михаел Енде. Момо е съвсем малко момиче, което може да изслуша всеки и той да си тръгне щастлив, без тя да му е казала и една дума. Когато господата в сиво от компанията за пестене на време, завладяват времето на всички хора, убеждавайки ги, че животът е пълен с ненужни занимания като смях, разговори, сънища, зяпане през прозореца, разказване приказки на децата и т.н. тя с помощта на приятели успява да върне откраднатото време. Незабравима е срещата и с часовете-цветя.

За тази книжка се сетих докато четях мненията в темата “За каквото си роден, това ще работиш”. В “Момо” има един метач, който всеки ден мете улицата, но не мисли за това колко неизметено му остава, за да приключи, а се оставя на удоволствието от самото метене. И така мете, мете из целия град... Но това се променя, когато среща делово облечените сиви господа от огромната компания за пестене на време... :o

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:D Детските книжки са хубаво нещо. Майка ми много ми четеше. А някои бях научил на изуст. По-късна слушах касети с детски приказки-''Халифът щърк'', ''Али Баба'', ''Снежанка''... Сега не се сещам да прочета ;) май трябва... Редактирано от Trance

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомняте ли си приказката за Чук и Пук, които живеят в детските зъбки – книжка, която има голяма мотивационна роля . Децата много я обичат. Веднага са готови да рисуват пушек с четката върху зъбките си - отвън, отвътре и отгоре – А Чук и Пук поели към морето свое! :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Тainstvena_f, знаеш ли че съвсем смътно си я спомням, сигурно са ми я чели доста отдавна. Откъде ли може да се намери? Ти имаш ли я?

Лека нощ и сънувайте приказка!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти, tainstvena_f за приказката, която ще ни напишеш!

И аз ще ви разкажа една приказка:

Подарък за най-слабия

Лъвът гледал телевизия. Предаването било за животните в гората. Той много се натъжил като видял колко беззащитно е зайчето. Останалите животни, по-силни от него го гонели, плашели и то треперело от страх. А било толкова добричко.

Пристигнал в гората колет(голям сандък), на който пишело "Подарък за най-слабия". Пощальонът, черен гарван, не знаел кой в гората е най-слаб. Затова като срещнел някой от горските обитатели ги питал: "Ти ли си най-слабия?"

Зверовете го поглеждали свирепо, как така, те ще са слаби, но като им казвал, че има колет за най-слабия изведнъж всички искали да бъдат такива. Така реагирали и Лисана, и глигана, и Вълчо. Гарванът се сетил за зайчето и отишъл при него. Зверовете го последвали.

Всички животни се събрали около колета, който още не бил отворен. И все още се надпреварвали кой да бъде най-слаб. Отворили сандъка, посипали се портокали и какво се случило? Оттам излязал лъвът-царят на животните. Най-силният от всички зверове в гората. Лиса, Вълчо, глигана, всички се разбягали. Само зайчето останало, треперейки от страх. Една сълзичка се стичала по муцунката му. Лъвчо отишъл при него и му казал да не се страхува.

Прегърнал го с лапа и от този ден той станал неговият защитник в гората.

Поздрави!

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ПРИКАЗКА

ГОРСКИТЕ ЖИТЕЛИ

Една съчка изпука и Козлето Хлъц се сепна от обзелата го дрямка. Огънят хвърляше мека светлина наоколо, а от нея се образуваха игриви сенки. Всяка вечер семейство Кози - така се казваха - сядаше около огъня и най-старшия - Татко Брадатко четеше историите от Книгата на Съкровеното.

Тази нощ беше вълшебна! Въздухът, пропит с аромат на билки и треви, вдъхваше наслада, тук там в тъмата проблясваха светулки, а из дърветата се носеха звуци на нощните птици, в тревата скрибуцаха щурци, на небето имаше безброй звезди, а Луната спокойно се рееше сред тях.

Козлето Хлъц беше щастливо! Семейството му също. Те бяха Горски жители. Сутрин рано преди изгрева на Слънцето, Мама Козана – така се казваше - ставаше да приготви закуската. Татко Брадатко се пробуждаше след нея, сядаше на масата хапваше, пиеше топъл чай и тръгваше на работа. Той помагаше като отчетник в семейната библиотека на Бухала Съсед АлабаК- това му беше името. В знак на благодарност за предания труд Бухала подари на семейство Кози Книгата на Съкровеното.

- Вземи я Татко Брадатко – му беше казал един ден Бухала Съсед АлабаК – така и не успях да я разчета, може на теб да ти се отдаде. Тази книга ми е наследство от незнайни времена. Предците ми казват, че е писана от Човеците-Легенди.

Оттогава всяка вечер Татко Брадатко четеше откъси от протритата книга в уюта на семейната обстановка. Но много често Козлето Хлъц забелязваше, че баща му някак разсеяно гледа в жълтите страници.

След като изпратеше Татко Брадатко да се труди, Мама Козана сядаше на закуска с двете си дечица: Козлето Хлъц и Сестричка Козичка - така се казваха.

Сестричка Козичка се роди четири години преди братчето си Хлъц и като кака много се грижеше за него.

След приключване на сутрешните домашни занимания, Мама Козана отиваше в гората. Там събираше съчки, горски плодове, коренчета от ядливи растения, билков чай и други вкуснотии за малките палавници.

Козлето Хлъц притежаваше един верен приятел - Мечето Момчето - така се казваше. То беше родом от семейство Мечокови от близката дъбова гора. Баща му Цанко Мецанко работеше като горски паж при кмета. Мама Мецана имаше домашни ангажименти.

Хлъц ходеше почти всеки ден у Мечокови. Мама Мецана го гощаваше със сладко от боровинки или боров мед. Беше много приятно!

Като сплотена дружина Мечето Момчето и Козлето Хлъц всеки ден бродеха из близките шубраци и играеха на стражари и апаши.

Вечер, след като се наиграеше до насита, козлето се прибираше у дома гладно и изморено, но с видно удоволетворение.

Цялото семейство сядаше около софрата и хапваха прясно набрана тревичка, коренчета или супица от жълъди. И както обикновено Татко Брадатко събираше около огнището семейството, почесваше многозначително с копито дългата си брада, взираше се в Книгата на Съкровеното и ...

Те бяха щастливи!

Но един ден Сестричка Козичка изчезна. На Козлето Хлъц така и не му обясниха къде е кака му. Занизаха се тъжни дни. На въпросите „Къде е кака Сестричка Козичка” Мама Козана му отговаряше с мълчание и наведена глава. Но веднъж таткото на Хлъц го извика насаме и му каза:

- Виж сине, сестра ти я прибра Домакина. При всеки Горски жител рано или късно идва този Домакин, а той като представляващ Гората има правото да ни приютява за нея. Това е което зная, а какво става след това го пише в Книгата на Човеците-Легенди, затова чедо, трябва да придобиеш уменията на Сиромах-Проникновение за да се обозначиш в нея.

- Но тате, какви са тези умения и що за книга е това? – попита с широко отворени от почуда очи Хлъц.

- Сине, откакто се помня сред Горските жители се носи мълвата за значението на уменията и обозначението с написаното в книгата на Бухала Съсед АлабаК и затова, отиди в Центъра на гората в него имало поляна, а в нея стои Явната Тайна и може би ще проникнеш в знанието за Гората и представляващия я Домакин.

- А откъде знаеш за Центъра, Явната Тайна, Домакина и Гората?

- Всички Горски жители са чували за тях, но никой не ги познава. От уста на уста се предава неразбираемите от мен думи, че Гората е Витален самобитен Принцип, а Домакина обслужващата му Изява – каза замислено Татко Брадатко.

И така една ранна утрин Козлето Хлъц нарами торбичката, приготвена от Мама Козана, сбогува се с родителите си и пое към невидимия Център. Преди това смяташе да попита своя верен приятел Мечето Момчето дали ще го придружи до непознатото. Нямаше намерение да се бави дълго.

След като изслуша Хлъц, Цанко Мецанко поклати рошавата си глава и каза:

- Е козле това е отговорно задание и сам не ще се справиш. Отидете с Мечето Момчето, може да успеете.

Мечето Момчето много се зарадва, подскочи тромаво на задни лапи, прегърна приятеля си и двамата поеха да открият Центъра и прилежащата му Явна Тайна.

ПЪТЯТ

Козлето Хлъц се събуди внезапно. Нещо прошумоля край него. Слънцето все още не се беше показало над гората. Тъй като се чувстваше изморен, се отпусна на меката трева и като се замисли осъзна, че не помни колко дълго с Мечето Момчето бродеха из гората. По пътя си бяха срещнали доста Горски жители, но всеки един от тях не знаеше що е Явната Тайна, Домакина подсигуряващ Гората и Центъра в поляната, но все пак бяха чували за тях.

Зайко Самознайко им разви нечувана теория. Бръмбара Бегач бе запален землемер и им се почуди на заниманието „Губите си времето” обезкуражи ги той. Елен Познавача бе сигурен, че Центъра на гората с поляната е в частното му имение, а миналата нощ една летяща мишка ги сметна за безумци.

Всичко това натъжаваше Хлъц, но нещо вътрешно и непознато не му даваше покой да се отказва от търсенето. Мечето Момчето вървеше с него и се наслаждаваше на красивите горски пейзажи.

СРЕЩАТА

Първите утринни лъчи погалиха муцунката на козлето и то реши, че е време за ставане. В устата почувства горчивина и реши да пийне в близкото ручейче малко водица. Стана и бавно се заклатушка към него. Надвеси се и отпи няколко глътки, а от водата го наблюдаваха две сънени очи на стар козел. Хлъц се втрещи. Нима отражението от водата е негово? Нима бяха изминали толкова много години? А къде е изгубеното му детство, мама, татко и сестричката?

Тези мисли го развълнуваха и той тихо заплака. Сърцето му, свито от мъка, сякаш беше спряло да тупти. В отчаянието си толкова силно започна да хлипа, че събуди приятеля мече. Мечето Момчето застана до него и заговори:

- Приятелю какво си мислихме, а какво стана. Дали не се загубихме в нашето търсене? Не беше ли по-добре да си стоим в къщи?

- Братко не знам, но снощи в сумрака по пътя насам, оттатък онзи хълм, минахме покрай един стар дъб, а той сякаш ми каза нещо, но умората ми беше голяма, та не го разбрах. В мен има нещо което ме кара постоянно да търся и не бих спрял сега – каза Хлъц и погледна към Мечето.

- Аз също не се отказвам, защото гората е красива и ми е приятно да й се наслаждавам.

Двама приятели поеха по обратния път към тайнствения дъб. Не мина много време и навлязоха в една малка поляна, в чийто център стоеше вековно дърво. Хлъц застана под него в очакване да се случи нещо забравено.

Тогава чу:

- Ти отново си тук?

- Какво си ти? Аз не те познавам! – учуди се Козлето.

- Аз съм Дъб-Явление.

След известно време на тихо съзерцание Хлъц видя, че от корените на Дъб-Явлението се стелеха следи от пресъхнал поток и щом погледна към него малкото корито започна да се пълни със златиста вода. Потокът се състоеше от дванайсет свързани квадрата, а в центъра стояха различни по форма островчета.

Всичко това на Хлъц му изглеждаше нереално, като на сън. Без да вдига глава попита Дъб-Явлението.

- Що за необикновен извор! Не съм ли го чувал някога?

- Той е Извор-Знамението СисонГ не винаги е тук и не всеки желае да пие и живее в него – отговори дъба.

Козлето Хлъц разпозна, че квадратите представляват букви. То пожела да вникне в съдържанието им. Трескаво зарови в торбичката и извади забравената Книга на Съкровеното, разлисти я, но разочарованието му беше толкова голямо, че изстена на глас. Страниците бяха празни. Що за книга е това? Какво четеше Татко Брадатко всяка вечер?

- Чедо – намеси се Дъб-Явлението – за да разбереш какво пише в древната книга слей се с Извор-Знамението СисонГ.

Хлъц не вярваше, че му се случва всичко това, но бавно се наведе над потока и отпи три глътки. В устата не почувства нищо, но сърцето му сякаш заби по-бързо. В следващият миг страниците на Книгата на Съкровеното се изпълниха с букви, подобни на тези от извора.

- Каква е тази писменост Дъб-Явление? – запита Хлъц.

- Тя е Словесна Пантомима.

- А какъв е смисълът от изявеното чрез дванайсетте йероглифа?

- И в тях синко е втъкано Името на Неизразимото, произнесено само веднъж в мига на Сътворението, този миг никога не е съществувал, винаги е сега и ще бъде така и занапред. Името е изживяно единствено от Абсолвентите на Съществуванието.

Хлъц не чувстваше тялото си. В съзнанието му звучеше музика от камбанен звън. В такава радост Сиромах-Проникновението погледна към отсрещния бряг на Извор-Знамението Сисонг, а оттам облято в светлина отстояваше Сребърно Същество.

- Какво си ти? – попита Сиромах-Знамението.

- Аз съм Човек-Легенда, Пазачът на Входа – прозвуча от устата на Съществото.

Сиромах-Проникновението не чу звуци от произнесеното, но разбра, че Човек-Легендата общува като придава чувства.

Красотата на Сребърното Същество зашемети обозначения Сиромах-Проникновение и той заплака като задълго. От очите се лееха сребърни сълзи и то по никакъв начин не можеше да ги възпре.

Колко дълго плака не разбра, но губейки се във времето Сиромах-Проникновението се вторачи през сълзи в очите на Човек-Легендата - Пазачът на Входа. От тях струеше светлина.

Тогава то съзря в себе си древна неутолена жажда и се надвеси за да я потуши от Извор-Знамението СисонГ. За негова изненада, от водата го наблюдаваше отражение подобно на Човек-Легендата. То инстинктивно се отдръпна. Отражението направи същото. Тази игра продължи известно безвремие и като в магия Сиромах-Проникновението разпозна в отражението на Извор-Знамението собствената си Индивидуалност. То не беше козел, а Сребърно Същество - Човек-Легенда.

Сиромах-Проникновението прелисти с копитце Книгата на Съкровеното подарена на Татко Брадатко от Бухала Съсед АлабаК и започна да се обозначава в квадратните букви чрез Словесна Пантомима.

ИЗБОРЪТ

Регистрирайки безналичност от Виталния Самобитно-автономен Принцип изграждащ Гората, в която съществуваха Горските жители, прибирани от Домакина за нейната поддръжка, Сиромах-Проникновението се въздигна пред представилото се човешко Изображение, в очакване да се влее към неговите чувства.

От Пазачът на Входа възникна следното изявление:

- В предстоящото безвремие ти си Сиромах-Проникновение и имаш две възможности. Първата – Мисия-Избавление Benedictio – с която оставаш като Явление в Гората за да запознаваш чрез Словесна Пантомима Горските жители за това което видя, това което чу и това което си. С този избор придобиваш първите седем Природи от буквите на Извор-Знамението.

При споменаване на първият избор откъм Дъб-Явлението се чу дълбок стон.

- Втората възможност - Изход-Утешени Consolamentum – с който припознаваш деветте Аспекти-Йероглифа, които са първоначалните структурни Идеи от твоята същност, чрез което се обозначаваш с това което съм, а си бил и ти - Човек-Легенда, Сребърното Същество, част от Първоначалната Реализация на Непроизносимата Тайна.

Сред възникналата тишина Сиромах-Проникновението въстана и рече:

- Аз искам да съм ................ !

( чувства )

ПРОЛОГ

Над гората се стелеше сянката на залязващото Слънце. Птиците се гушеха сред клоните на дърветата, готвейки се за сън. Щурците подгряваха за нощната си серенада. Мечето Момчето държеше безжизнената глава на приятеля си. Цял ден Козлето Хлъц бълнуваше, мяташе се насам натам и говореше неразбрано. И ето сега всичко приключи... Домакинът го прибра.

Мечето едва стана, остави бездиханното телце на Хлъц, закри с лапички кръглите си очички и зарида. Не му оставаше нищо друго освен да се прибере у дома. А имаше ли някой там? Все едно. Той се обърна към пътеката и тъкмо да направи крачка, забеляза пред него една сребърна сълза да виси във въздуха. Капката леко се откачи от точката си на присъствие и бавно пое към земята. При допира си с един камък, Мечето Момчето сякаш чу:

- Мамо ... татко ... сестричке ...

КРАЙ НА ПЪРВИ СЕЗОН

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имало едно време :rolleyes:

Много , много отдавна - през петдесет царства назад :king: мама ми четеше приказки от книжката "Косе Босе" на Ран Босилек .

Смътен детски спомен е жив в мен- от детския дом са ни водили на кино/филма е по приказката за омагъосаното дърво-това ми го е уточнила мама/, не си спомням сюжет , в мен е живо стаписването от вълшебствата които съм видяла.

След това 3- 4 клас ,бях запленена от илюстарцията върху корицата на книгата " Малкия приц"-Екзюпери.

Тогава събирахме лайка по поляните и я предавахме в изкупвателен пункт.С парите който събрах си я купих- бях безкрайно щастлива , че я държах в ръцете си и........ доста разочарована/тогава/ ,нищо неразбрах от нея.

Минаха години, докато я разбера.

От тогава вече знам - От къде произлизам аз - от своето детство :sorcerer:

От тогава вече знам- Най същественното е невидимо за очите,най- същественото се разбира само със сърцето.

От тогава имам ценности за всеки ден.

Дъщеря ми обичаше да и чета приказките " Дивите лебеди"," Грозното пате", " Ферди Мравката",

" Пинокио"

А синът ми слушаше всичко което ,тя му пререзказваше по свой начин.

Сега :3d_015: сякаш вече имам крила- пея песнички и редя стихчета ,на първото си внуче -Сашко :3d_041: . В скоро време -живот и здраве да дава Господ, ще се роди и малката Калинка Малинка . :3d_064:

И тогава , тогава баба Квачка - Забавачка / т.е. аз/ :3d_029: ще се развихри.

Така , че давайте идеи - да пия от извора.

Стремя се да живей в мир с душата си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Научих се да чета на 3г.и половина и толкова обичах и обичам да чета, че изглежда не дадох шанс на мама и на баба да ми разказват приказки. Любима ми беше "Дивите лебеди". И сега много обичам приказките.

Много обичах разказите на баба за чудните приключения на Марко Поло.

Когато дъщеря ми беше малка (сега е на 14), й разказвах измислени от мене в момента приказки, в голяма част от които и тя беше героиня. Може би защото изпитвах трудност да пресъздавам познатите ни от литературата приказки. Действието на моите импровизации обикновено се развиваше в морските дълбини.

P.S.Спомних си току-що едно прекрасно преживяване. Бях на 9-10 години и бях болна (боледувах много рядко и затова си го спомням). Мама ми четеше "Малкият принц" на Екзюпери. И я тълкуваше. Мама напусна този свят много рано и всяко докосване до "Малкия принц" ми спомня за нея.

Редактирано от НелиТ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Научих се да чета на 3г.и половина и толкова обичах и обичам да чета, че изглежда не дадох шанс на мама и на баба да ми разказват приказки. Любима ми беше "Дивите лебеди". И сега много обичам приказките.

Много обичах разказите на баба за чудните приключения на Марко Поло.

Когато дъщеря ми беше малка (сега е на 14), й разказвах измислени от мене в момента приказки, в голяма част от които и тя беше героиня. Може би защото изпитвах трудност да пресъздавам познатите ни от литературата приказки. Действието на моите импровизации обикновено се развиваше в морските дълбини.

:3d_081: И на мен ми се е случвало да импровизирам, страхотно е :thumbsup2: .Това са най-хубавите приказки :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Къщичка под снега" /Емилиян Станев/

И сега си плача на воля като чета

undefined" Майчина сълза"

Благодаря Силвия ,много вълшебства и поуки има в нашите народни приказки - непременно ще я разкажа на Сашко :3d_117:

Но в онзи първи филм -приказка /от детските ми спомени / ставаше дума за принца който трябваше да занесе вълшебното дърво ...някъде .И сега виждам как принца носи дръвчето с трептящи ,пееши листа , как върви по един дъговиден мост , но не му стигна времето и заклинанието го настигна в средата на моста ...........-той се превърна в мечка.В този момент спря дъха ми и нищо повече не помня.

Дано я открия някой ден.

Интерпретации!?! :3d_102: Нещо наше , нещо весело

Украсила съм детската -до сега детска на моите деца , а сега- детска на децата на моите деца.Кръжок - "бабина сръчни ръце" измайсториха Слъце , Луна ,рибки ,цветя и Слънчоглед -моето любимо цвете.

Сашето се заглежда най-дълго в слънчогледа- баба му реди.

Сашко гледа слънчоглед ,

Сашко ще расте напет.

Който гледа слънчоглед ,

ще върви напред!

Сашко ще върви напред,

виннаги напред и все напед

в душата си ще носи слънчоглед.

:3d_030:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Листата на брезата

Леда Милева

Карнавал в гората

Как започна?

Есента боядиса листата

на брезата.

После ветровете -

през лятото спали -

се разбудиха

и надуха кавали.

Те свиреха тъй весело,

че листата се засмяха

и заиграха.

Песента на кавалите беше звънка,

а дръжката на всяко листо е тънка!

Листата се отрониха

и политнаха с ветровете.

- Какво ще правим, кажете? -

питаха листата

на брезата.

- Ду-ду-ду-у-у! - пищяха ветровете

с кавали. -

Не сте ли разбрали?

Днес ще има голям карнавал.

Вижте върбите -

позлатили са си косите.

Вижте младия бук -

облякъл червен ямурлук.

Дори шипката си е наметнала шал.

Да вървим! Карнавал, карнавал!

Тъй свиреха ветровете.

А листата

на брезата

се въртяха,

танцуваха,

летяха.

И кой би ги спрял?

Бяха канени на карнавал.

Златушко

Листата

на брезата

отидоха на карнавал.

Всичките ли?

Не.

Останаха две -

Златушко

и Треперушко.

Златушко

дълго се люшка

на своето клонче.

Погледа, почака

и заплака.

- Защо плачеш? -

попитаха две тревички. -

Тръгвай! Отлитнаха всички.

- Не можах да се откъсна,

когато бе време -

вече е късно.

Сега кой ще ме вземе?

Тък ще изсъхна. Самичко.

- Защо? -

извикаха двете тревички. -

Не искаш ли да слезеш при нас?

- Че защо съм ви аз?

Едно малко, жълто листенце!

- Ти ще ни бъдеш палтенце!

Ела, ела -

много близо е зимата зла.

Без теб ще загинем в дните студени!

- Без мене? -

Тъй се зачуди Златушко

сред голите клони,

тъй трепна, че в миг се отрони

върху двете тревички.

А тревичките се свиха

в малкото жълто листенце

като в палтенце.

Треперушко

- И аз ще литна! -

реши Треперушко. -

И аз съм листенце,

и от мене ще стане палтенце

за някоя малка тревичка.

Скочи от клонка висока,

но падна до потока.

Огледа се, почака

и заплака,

защото наблизо нямаше

нито една тревичка.

- Не плачи -

каза мравката кротка. -

Ти ще станеш на лодка!

- В такива минути тежки

не ми е до смешки.

От мене лодка не става!

- Напротив. Аз търся точно такава.

Виж ме - не съм дебела.

Аз съм малка, но смела.

Ако и ти си юнак,

до морето ще плуваме чак!

- Юнак съм! -

Треперушко отвърна

и в лодка за миг се превърна.

Отплува листенцето леко

далеко, далеко, далеко.

Майката и врабчето

Майката на листата

беше брезата.

Цяло лято се кипри -

зелена,

пременена.

Сега остана самичка.

На пръсти се надигаше

брезата и гледаше -

къде отидоха децата?

Но ето

долетя врабчето.

То беше ходило на карнавала

и още отдалече

рече:

- Чудесно беше. Просто нямам думи

да ти опиша всички маски и костюми.

А твоите деца - те бяха най-красиви.

И как танцуваха! Същински балерини!

За тях ще се говори пет години...

И всички казваха: "Брезата е честита!"

- Ами Златушко? - майката попита.

- Златушко ли? Най-малкото листенце!

Той стана на палтенце

за две тревички голи.

- А Треперушко?

Какво направи той?

- Видях и него.

На лодка стана и отплува към морето.

О, Треперушко е юнак!

Врабчето си отиде.

Започна да прехвърча сняг.

А майката-бреза усети, че заспива.

Тя беше уморена, но щастлива.

Добри деца отгледа.

Нека спи.

До пролетта.

Тогава, щом усети тръпки,

ще се разпукнат нови малки пъпки

и нежно майката ще ги прегръща

и пак ще се повтори приказката съща

за листата

и брезата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Песента на синчеца

ИВАН ВАЗОВ

Малко цвете съм в полето,

аз съм синия синчец,

любя въздуха, небето,

кича полския венец.

Кат небето се синея,

ако ситно и да съм,

с мойта хубост хубавея

всяка нива, слог и хълм.

Аз съм синчец, аз съм радост,

бодил по мен не расте,

аз съм просто, като радост.

Аз съм мило, кат дете.

Бог самичък ме посея

и поля ме да раста,

на свобода аз живея,

на простора си цъфтя.

Малко цвете съм в полето,

аз съм синия синчец,

любя въздуха, небето,

кича полския венец.

1882, Хисар

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Молитва

И в а н В а з о в

Дядо господи, прости ме,

моля ти се от душа,

с ум и разум надари ме,

да не мога да греша!

Запази ми ти сърцето

от зли мисли и неща,

всичко видиш от небето:

зло до мен недей праща!

Дай на мама, дай на тате

здравье, сила и живот,

мир, любов на всички братя

и добро на наш народ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дивите Лебеди на Х. К. Андерсен, ето тук, защото има и картинки:

http://gergana1.dir.bg/animals/children_tale_1.htm

:3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мишленце

Мъничко мишленце

с дълго опашленце,

наперени ушички,

светнали очички

Страхливо то излиза

и сладко се облиза

ах, тези трошички

дано успея да ги хапна всички!

Докато я няма маца мързелана,

бързо се нагълта

и в дупката нахълта!

Лиляна Трифонова( от моята майка)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×