372. Най-малката и най-голямата любов - Утринно слово, 19 април 1942 г.

[Донка]

„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Четиринайсета глава от евангелието на Йоана. (Учителят прочете от началото до двайсет и пети стих.)

Утринно Слово: Най-малката и най-голямата любов - 19 април 1942 г.

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Цитат

 

В любовта има едно единство. Най-първо, трябва да приемеш Божията любов. Щом се говори за любовта, ти знаеш как да възприемеш първия елемент на любовта, той се отличава. Любовта е единствената сила в света, която дава най-малкото. По възможност толкоз малко ти даде, че ти с микроскоп трябва да го гледаш, не може да го видиш, толкоз дребно, че трябва да го търсиш с увеличително стъкло. Ако мислите, че много се дава в любовта, то е залъгалка. Тези, големите, работи, то не са най-малката любов. Любовта не се отличава с това. Тя в края дава най-голямото. В началото най-малкото ще видите. Едно малко семенце се посява в земята, после не можеш да го намериш; ако го потърсиш в земята, не можеш да го намериш. Ако оставиш, след десет–петнайсет години ще имате едно дърво, което е милиони пъти по-голямо. Туй, малкото, нещо започва да дава плодове, по-големи от себе си.

Та казвам, който не е приел малката любов, той никога не може да приеме голямата. То е невъзможно. Или казано: Божествената любов е подкваса за човешката любов. Във вашата любов трябва да влезе Божествената, да я подкваси, че тогава става на свят от нея. 

 

Най-малката и най-голямата любов