Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Veselin111

До всички треперковци, колебливковци и предпазливковци

Recommended Posts

Това е Клер. Тя има муковисцидоза (cystic fibrosis). Това е нелечимо генетично заболяване, което прогресира във времето и завършва със смърт в млада възраст. Дробовете на болните се пълнят постоянно със слуз, инфектират се и множество от органите на болните постепенно отказват. Необходимо е дневно да се приемат антибиотици, както и около 50 различни медикамента. За да се поддържа болния жив, ежедневно се правят часове физиотерапия.

Мен лично това филмче много ме впечатли. Оставям всеки сам да си вади изводите.

(Дано се намери и кой да го преведе за тези, които не знаят английски)

 

Редактирано от Veselin111

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Яка, много яка! Свети в мрака! Ама, някакъв бозав наивен позитивизъм над потиснати страхови и тъжни вярвания за себе си като злощастна жертва? Не! Истински позитивизъм, идващ от цялостност, прегърнала подобни вярвания и стопила ги до провеждане на творчеството на любовта. 

Бях гледал за някакъв дюд, пукващ от рачец = всеки ден правеше по 1000 лицеви, движеше бизнеса си до последно. Като го питат защо, нали си отива след броени седмици, казва нещо от сорта: Да, но за мен тези седмици са колкото десетилетия за теб, затова живея всеки миг пълносъзнателно, напълно. 

Не болестите са страшни - те са от Бога. Супер уроци са - ако оцелее телцето, хубаво. Ако не, рестарт, душата продължава. Когато си хванат за любовта, мъдрознаеш, че смърт няма, че си безпределен и вечен, че играеш малката ценна, но и весела игра на живота, учиш се на детската площадка, градина, училище, уни... 

Ако живеем, да живеем! :)

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тя е живия пример, че човек въпреки обстоятелствата си, може да избере да бъде щастлив и да живее живот, с който да е горд. Знанието, че смъртта е неизбежна и дава свободата, която има. 

Тя се шегува: "Аз умирам... по-бързо от всички останали". Разликата между нея и всички останали е, че тя е много наясно, че смъртта й е неизбежна. 

Има едно друго много интересно клипче, в която тя разказва за "смъртта си" - как на 13 години изпада в кома след инфекция, и за малко да я изпуснат. След като изчерпват всички възможни начини да я спасят, като крайна мярка лекарите я закачат на апаратура, с коята шанса й да оцелее е бил под 1%. Тя казва, че никоя духовна практика, или позитивно мислене не могат да подготвят човека за срещата му със смъртта. Разказва как всяка клетка в тялото на човек крещи, че иска да живее, че раздялата с този свят е свързана с чувство за непоносимо скърбене.

Неподправено и истинско до жестокост.

Редактирано от Veselin111

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички истински неща и преживявания са такива - неподправени, автентични, незахаросани ! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знам за случая на Клер от няколко години. Онзи ден пак попаднах на нейните видеа, гледах и това.

В нея моментално се вижда този живец, светлина, които не разпознавам всеки ден в хората. И се зачудих кой всъщност умира и кой живее? Тя е В момента, просто е тук и сега и се наслаждава, обича, живее.

А хората, които нямаме подобни диагнози, забравяме, че това не е гарант за дълъг живот... А и да е - какво? Представата, че ще имаме дълъг живот, не е оправдание за пилеенето на дните ни - какви опитности носи пилеенето, вече смятам, че е индивидуално спрямо всеки.

Много често сме в следващия или предишния момент, мислейки за това, което може да е или за това, което е било, все искайки нещо, което предизвиква една постоянна неудовлетвореност

Хубави напомняния прави това прекрасно момиче, силна мисия има. <3 

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Всички ние сме аматьори в живота, и ако не се вглеждаме твърде много в грешките си, се получава чудна картина.

И научаваме, че нe красотата на образа ни прави благодарни - а шанса да рисуваме."  

- Някой си

 

В TedX лекцията си, тя казва:

 "Истината е, че живота не опира до това дали си щастлив. Живота е увеселително влакче от луди емоции. В един момент си добре, в следващия си самотен и отчаян, и нещата изглеждат сякаш никога няма да са наред. Не опира до емоциите, или как се чувстваш във всеки един момент, а какво правиш от живота си, и дали успяваш да намериш дълбока гордост в това кой си, и какво даваш. Защото това оказва далеч повече влияние, и е много по-дълбоко от това дали си щастлив, доволен или весел. Окей е да чувстваш болка."

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това момиче може да вдъхнови не само "всички треперковци, колебливковци и предпазливковци". Проблемът на трите групи, таргетирани в залавието на темата, не опира винаги и само до екзистенцията на Клер - проблематиката е много по-всеобхватна и съществува възможност споделеното от момичето да не профилактира адекватно всяко, подчертавам всяко, треперушене, колебливене и предпазлицикане.

Още повече, че така поставена темата някакси укорява плашливите хора. Те не са за укор - някъде по пътя си в контекста на безкрайността са тези хора и няма защо да им натиряме така - виж, виж умиращите, а ти колебливецо, си зациврил тука. Че доста често помага това напомняне - помага, факт. Но не може и не бива да се генерализира. Проблема със страха и тревогата е много по-всеобхватен от едно лигондрене на тема "о, ужас, страх ме е".

Надявам се бъда разбран правилно. Не искам дискусия или полемика по засегнатите от мен въпроси, а просто да я има и другата гледна точка. Е така за пълнота.

Иначе дето Орлин вика - кърти момичето, отвсякъде! И дано има повече силни дни на Земята, че да вдъхновява и още, и още.

Мерси за споделеното и поздрави! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, всеки си учи неговия си урок. Телесно заболяване, неврози, личностови разстройства, психози - все са пътеки. Телесното се вижда и сякаш е по-силно и тежащо, а психичното е някакси имагинерно, не можеш да го пипнеш. Но това съвсем не е повод за стигматизиране. Всъщност и от едното и другото искреният може да извлече много. А психичните състояния нямат общо със слабост или жалкост, когато преживяващият ги си взема скритите в тях бисери. Жалки могат да бъдат и преживяващите соматични и психични разстройства, когато се самопоставят в разбирането за жертва или оставят системата или някой си да ги постави там. 

Чудесна тема и послания!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 7 минути, Георги Балджиев каза:

Това момиче може да вдъхнови не само "всички треперковци, колебливковци и предпазливковци". Проблемът на трите групи, таргетирани в залавието на темата, не опира винаги и само до екзистенцията на Клер - проблематиката е много по-всеобхватна и съществува възможност споделеното от момичето да не профилактира адекватно всяко, подчертавам всяко, треперушене, колебливене и предпазлицикане.

Още повече, че така поставена темата някакси укорява плашливите хора. Те не са за укор - някъде по пътя си в контекста на безкрайността са тези хора и няма защо да им натиряме така - виж, виж умиращите, а ти колебливецо, си зациврил тука. Че доста често помага това напомняне - помага, факт. Но не може и не бива да се генерализира. Проблема със страха и тревогата е много по-всеобхватен от едно лигондрене на тема "о, ужас, страх ме е".

Надявам се бъда разбран правилно. Не искам дискусия или полемика по засегнатите от мен въпроси, а просто да я има и другата гледна точка. Е така за пълнота.

Иначе дето Орлин вика - кърти момичето, отвсякъде! И дано има повече силни дни на Земята, че да вдъхновява и още, и още.

Мерси за споделеното и поздрави! :)

Заглавието на темата ми беше с идеята да е шеговито. Не омаловажавам факта, че хората с тревожни разстройства в по-тежка форма понякога не могат да се справят сами и имат нужда от помощ. Преди няколко години и аз бях един от тях, и твърде добре знам какво е да си изправен пред подобен проблем.

Укора е ваша интерпретация. 

Не съм специалист като вас, но имам една теория - пациентите са пациенти, защото взимат живота твърде на сериозно :3d_088: 

(ясно е, че не всички)

Мерси за пояснението. Всяко нещо може да е безкрайно многостранно, ако човек реши да дълбае... 

преди 18 минути, Георги Балджиев каза:

Надявам се бъда разбран правилно. Не искам дискусия или полемика по засегнатите от мен въпроси, а просто да я има и другата гледна точка. Е така за пълнота.

Това няма да го коментирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 9 часа, Veselin111 каза:

Това няма да го коментирам.

Това вече Е коментар :)

Има една много хубава книга - "Прагматика на човешкото общуване" на Пол Вацлавик - там са описани подобни случаи на комуникация, която уж не е комуникация. Позовавам се на нея по повод следващите редове.

Тъй като аз съм специалист по комуникация не мога да подмина съобщението ти. Затова си позволявам да отговоря малко офф топик. И в резултат на прочитането на закодираното ти съобщение, искам да се извиня! Извинявай, че натоварих темата ти с моята интерпретация на заглавието. Да, прав си, това е просто една интерпретация. Тази интерпретация дори може би беше излишна, ок.

Поздрави! :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Заглавието на темата ми беше с идеята да е шеговито. Не омаловажавам факта, че хората с тревожни разстройства в по-тежка форма понякога не могат да се справят сами и имат нужда от помощ

Да шеговито е . Същноста на страха е ,,широко отворени очи " и решението е ,,затварянето на ужасените очи " . Само тогава има шанс да се види , че видението на очите е нищо пред постоянно течащия живот . Просто избор , решаващ . Избор и действие вътре в себе си .

Не зная английски , Гледал съм подобни клип/съдба .Преживяването е разтърсващо . Ако си  го позволиш . Да видиш уредения си жалък живот и сравниш  . Да видиш перфектния си битов конфорт , като живот в пашкул . Дебел твърд слой , който сам си оплел , разграничавайки се от света . Удобство , защита , осигуреност във какво . В спокоен сън , ако си послушен . 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво казано.

Интересно е как понякога губим толкова време в търсене на отговори, а в един момент осъзнаваме, че през цялото време сме си задавали грешните въпроси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А когато се досещаме за правилните въпроси, практически сме близо или направо знаем и отговорите! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още нещо ценно от Клер тук.


Основното послание в клипа е:

Не съм срещала никой в живота си, независимо колко успешен, който НЕ изпитва болка, и то много... Когато пуснеш нуждата да ти е комфортно през цялото време, да търсиш неща, които да те карат да се чувстваш винаги добре и не взимаш решения, за да бягаш от болката, тогава всъщност можеш да намериш Смисъла - своя смисъл, да живееш ПЪЛНОЦЕННО.

Когато разбереш, че да боли, е просто неизбежно, че е част от живота - твоя и на всеки друг. 

 

Струва ми се ценно напомняне това за нас, днешните човечета, честичко търсещи безопасно комфортче... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×