Jump to content
Порталът към съзнателен живот
M.Nickolov

Приятелка/партньорка

Recommended Posts

Навремето майка ми е отказвала на баща ми да излезе на първа среща с него в продължение на един МЕСЕЦ. И то не посреЦвом Вайбър или Месинджър, а на живо. Очи в очи, всеки път, когато я е чакал пред дома и с букетче, набрано от съседските дворове. Да са ми живи и здрави, догодина празнуват 35 години брак.

Ето ТОВА наричам аз истински мъж - такъв, който знае какво иска и е готов да се бори, за да го получи. На фона на тази история, твоето "ама аз и звъннах, а пък тя ми затвори, пък не ми се и обади после" .....ами не звучи сериозно.

П.С. А това " да ходи да я бият, щом това иска" не знам как ти се побра в устата, честно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..........

Блисс ,            Според мен , с това си мнение се вписваш точно в образа на приятелката му . Но само в една нейна версия . Той може  да провери това .

Както знаете човек среща много рядко , такива хора с които се чувства познат . С тях се разбира сякаш и без думи . Но те са единици през целия живот ...Така бе и с жена ми  . Въпреки това имаше неща които откривахме един за друг , години по късно .

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ми, не е женска солидарност.Ти искаш да бъдеш с жена, а отказваш да ги опознаеш. Жените не мислят като мъже .Те са много различни от нас.С твоите разбирания,  никога няма да заживееш щастливо с жена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Един мой приятел ми каза, че група от пет или шест човека са експериментирали с камъни. Бях им казал как да го правят и след това те ми разказаха. Експериментирали с камъни на брега на една пуста река. Опитвали се да ги почувстват с ръцете си, с лицата си, докосвайки камъните с езици, душейки камъните. По всеки възможен начин се опитвали да почувстват камъните - най-обикновени камъни, които намерили на брега. Опитвали го цял час, всеки с по един камък. И след това моят приятел ми разказа, че било невероятно. Всеки от тях казал: "Мога ли да задържа този камък? Влюбих се в него!" Най-обикновен камък! Ако имаш подходящо отношение към него, ще се влюбиш. А ако не притежаваш тази чувствителност, тогава дори и с много красив човек ще бъдеш като с камък: не можеш да се влюбиш".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Красива история, д-р Балджиев! Странно, но четейки темата се присетих за главата за лисицата и Малкия принц. Там нещата също са обяснени много точно, поне според мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Ми, не е женска солидарност.Ти искаш да бъдеш с жена, а отказваш да ги опознаеш. Жените не мислят като мъже .Те са много различни от нас.С твоите разбирания,  никога няма да заживееш щастливо с жена.

Не отказвам да ги опозная, а какви разбирания трябва да имам? Не ми се живее в такива връзки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се . Човек живее живота както го разбира , Това е факта . Въпрос , се появява когато иска нещо да промени , когато нещо не е доволен .Тогава стремежа е да разбере другия . Няма друг начин , освен напасване собствените представи с тези на другия . Работата е върху собствените разбирания .Не става въпрос да се откаже от себе си , от всички ценности като опит и познание . А само да провери ценностите на другите как се вписват в собствените . Нали за да има общество е нужно да се изоставят по острите камъчета създаващи проблеми .Могат да се изоставят само собствените остроти .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чета тази тема от самото начало и реших да дам своята женска гледна точка. 

Усещането, което имам е, че се опитваш да напаснеш жените, с които си във връзка в калъп, в рамка, в някаква твоя представа. Все едно правиш наслагвания върху техния образ и всъщност не виждаш, не опознаваш жената срещу теб.

Не е необичайно да наслагваме очаквания, но когато не го съзнаваме и продължаваме още и още, се чувстваме разочаровани от поведението, реакциите на човека отсреща - защото не играят по нашия сценарий... А те са си те, отделни хора, с отделна история, живот, опит, начин на разсъждаване. 

Не усещам от теб уважение към жените, някак детинско отношение имаш, бягство и сърдене, ако не е на твоето - не те упрекваме тук със съветите си, не го приемай така. Мисля, че нямаш много опит с жените - същински опит, не pick up свалки и секс.

Може би, ако опиташ да излизаш с жена без да имаш конкретна цел, без да мислиш ще пасне ли на сценария ти, ще ти бъде ли гадже, кога ще си легнеш с нея, а се фокусираш върху тук и сега - да говорите, да се опознавате, просто да ти е приятно в компанията ѝ. 

Поставих се на мястото на жените, за които пишеш, ей така, за опит и обратна връзка, съдейки единствено по писаното тук - чувствам се неразбрана и без особено значение. Все едно казваш: "My way or the highway!" Да не забравиш, че си ми направена от реброто, нали. :)

 

Но, ето, съзнаваш, че някъде по веригата има проблем, учиш се, опитваш, това е пътят - вървим си го! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, за да не отварям нова тема, ще пиша тук. Имам само един въпрос. Запознах се с едно момиче преди месец някъде, мисля си че ме хареса, ала понеже действам много ,,бързо” и ,,смело” най-вероятно е загубила интерес. Та, мисля да я поканя да излезем. Ако се съгласи да излезе, глупаво ли ще е според вас да й кажа че съм притеснен и я харесвам, съвсем ли слаб ще изглеждам и неуверен? Защото филма ,,усещане” ми е много непознат, и ако се доверя само на третото си чувство то там провала е ясен, не мога да показвам чувства много много, пък и не ги разчитам женските сигнали, както ги наричат. Аз лично си мисля, че варианта ми е да си го кажа директно, че я харесвам, може да се изчервя като домат и малко да ми се посмее...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти какво би си помислил, ако някоя жена ти каже,че те харесва?

Ще ти изглежда ли тя, слаба и неуверена, поради този факт?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен не би ми изглеждала , просто аз не съм уверен и От моите уста ще ми изглежда странно, ама вече толкова съм се излагал, че едва ли може да стане по-зле. От пистолет не ме е страх, от смъртта не се плаша, от жена ме е страх, това ако не е ирония:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако се опиташ да видиш в тази жена същото такова човешко същество като теб, може би ще помогне?

Защо отказът на една жена да се тълкува като провал на мъжа? Възможно е тази жена (този човек) да не е готов за връзка в момента, възможно е да има вече връзка, възможно е в момента да преживява или минава през лични изпитания, които правят такава връзка трудна или невъзможна.... Подкрепям д-р Първанов - опитай се да се поставиш на нейното място... 

Преди много години аз самата бях в подобна ситуация. Отказаха ми с много странно за тогавашните ми разбирания обяснение. Нещо от рода на "аз също много те харесвам и ми е много хубаво с теб, но не искам да проваля живота ти отново... а знам, че ще го направя... познавам се и знам, че не мога да се променя. Достатъчно ми е, че провалих вече няколко други живота...." Тогава и аз го приех трудно, но година по-късно осъзнах с благодарност, колко прав е бил човекът! И досега съм му дълбоко признателна за този отказ. 

Ето част от днешната беседа от Учителя: 

Цитат

 

В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш. Нищо повече. В този закон няма изключение. Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече. Не насилвай работите. Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него. Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си. Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон. Не пресилвайте реда на нещата.

 

Работа и почивка. Любов и мъдрост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не отказа го възприемам като провал на мъжа, провала е в това, че съм заспала и неуверена гарга. Вече няма смисъл да се занимавам, явно на едни им върви в една сфера, на други в друга и точно тази област ми е най-слабата и каквото и да правя, както и да подходя, не се получава. Имало е случаи в които ме харесват и пак по някакъв начин ги отблъсквам. Мислил съм си за самоубийство, ама не ми стиска. Дори и да хвана някоя, там пък ще започне някоя ревност и ще прецакам и двама ни. Иначе казват, че слабите се самоубивали, ако питате мен си имат кураж. Просто не виждам смисъл, щом за 31 години не се е получило и за още 1000 няма да стане, или те бива, или не. Не че като се жалвам тук ще променя нещо, малко ми олеква, да изпусна парата. Иначе хората са измислили предпазни средства, нямаше да е лошо да ползват презервативите през 80-те, поне моят баща да е ползвал, щеше да лиши света от едно недоразумение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Hendo, докато се възприемаш като недоразумение - ще бъдеш само недоразумение. Като жена ти казвам, че ако срещна притеснителен мъж последното, което си мисля е, че е смотан. Напротив, възприемам го като чувствителен, което за мен е много положително качество. Няма да ти казвам да се отпуснеш и да бъдеш "естествен", просто не спирай да опитваш. Както казва господин Ибрахим в "Господин Ибрахим и цветята на Корана" на Ерик Еманюел Шмит: "не-то ни е в кърпа вързано, въпрос на усилия е да получим и "да"-то". Ти в момента май си зациклил на "не"-то и не желаеш да положиш и грам усилия, за да получиш "да"-то, което е крайно непродуктивна тактика. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, Hendo каза:

или те бива, или не.

Знаеш ли, аз съм пелтек и пълен смотаняк. Бях и ще си ходя такъв...

Това, че си виждаме минусите и си ги признаваме, вее е силен старт за промяната им. Преди ако ми бяха казали, че ще мога да говоря що годе разбираемо пред хора, мислех, че ми се подиграват и не разбират. А сега мога да говоря пред двама или милион и двама и ми е все тая - харесва ми. А не преди дълго не беше така - ама никак не беше така. По отношение на жените - разбирам те прекрасно, през опита си. Пълен дришльо бях и съм си и не го крия от никого... Не можех да заговоря която и да е. Направо онемявах, като хипнотизиран, плюс пелтеченето и ...зле... Също като теб, въпреки смотаността ми, когато мадамата ме е харесвала, сам съм развалял всичко - от страх, задръстеност и скованост, неувереност и изцъкленост... Същото желание за бягство като теб - от социума в манастири, в духовност (ама нездраво, като опит за спасение от собствената сянка...),  от самия живот... Разбирам те, не от изсмукана от пръстите теория ти говоря. 

Всичко се променя, приятелю! Представи си, че искаш да станеш добър в мма. Отидеш един два пъти, умориш се на кондиционната тренировка, разтупти се сърчицето, праснат те два пъти, хвърлят те три пъти на земята, почувстваш се слаб и ... бягство. Да си признаеш, че си слаб, вече е сила! Когато приемеш ясно вижданите си минуси и систематично ги предизвикваш с непреклонна мотивация и дисциплина, отстъпват и започват да се превръщат в плюсове. Защото започваш да вземаш силата си от страха. А сега страхът ти е взел силата. За да си я вемеш обратно, правейки аналогия с мма, е нужно просто да продължиш, да укрепнеш, да прокараш мотивацията си освен през уменията и издръжливостта, преди всичко през собствените си слабости, които активно се вадят, но колкото повече смело излизат, повече се и преобразуват. Слабостта става на сила. Страхът на смелост. Няма мистика, има здрава работа. Същото е по отношение на социалните умения, мацките, живота! Иска се да минеш активно през собствената сянка, през страховете, да се окаляш здраво в тях, но вече градивно, преобразуващо, все по-надъхано и смело. Хъс за живот! Разбираш ли, приемайки смотаняка в себе си, можеш да го моделираш, да го превърнеш в яко копеле. С униние, мрънкане и бягане от активните усилия обаче не става. Променя се мисленето, работи се ментално, емоционално, много важно - в група и групи... Работата тук е тегава, но абсолютно сигурна, когато се следва посоката качествено. Ако за усвояване на един мма се искат няколко години, не мислиш ли, че също толкова са нужни за преобразуване на страховете в сила - когнитивно, поведенчески, хипнотично, медитативно, социално! Стабилните резултати идват още след няколко месеца такава работа, а стратегически устойчивите след 6 месеца, година... Тази работа не спира - защото нивата на силата са много, а творчеството започва да иска да се излива през теб и виждаш, че да, много различен си от преди, но можеш още повече... При това, не е гонене на моркова със сопата отзад, а все по-изгарящ хъс за живот! Мотивация, взета не от другаде, а именно от страха и отчаянието, ползвани като прекрасно гориво на силата ти! Няма мистика, а здрава работа! 

Жените ти пишат, че няма проблем да си фин и т.н. Да, няма, когато си смел и мъжествен и да, за да чуваш да-та, е нужно да минаваш смело през много не-та. Обаче и това са клишета, ако първо в себе си не превърнеш себемразенето в себеприемане и на този фон, всичките л. стават, както вече много пъти казах, суперско гориво! Има път към мъжествеността и не е загадка! С мрънкане не става, брат, Сега те боли и се самонаказваш още повече - ялова посока е това. Когато активно работиш по мъжествеността си, предизвикването боли, истински боли, смазващо е това нужно ежедневно предизвивкване в социални ситуации, на фона на когнитивна и т.н. работа. Обаче вече е градивно, израстващо напрежение, идващо не от самомачкане, а от декапсулиране, пълна искреност със себе си и света, от постоянното активизиране на старите програми и преобразуването им - тъгата, вината, страховете, унижението, слабостта. Не само, че не бягаш от тях, но активно ги вадиш на бял свят и преобразуваш самата основа на базисните себе и светоотносни вярвания в тях. Ако измрънкаш, че не може, означава че не си опитвал достатъчно дълго, силно, упорито, ежедневно и качествено! 

Път има. Можеш да го вървиш, можеш и да се приемаш за жертва или да осъзнаеш това си вярване и разграничавайи, се от него, да го ползваш като ядрено гориво за все по-изгарящата си мотивация! Път има, вървян е от мнозина. Бъди от тях! Има една тайна - колкото от по-долу тръгваш, по-нависоко стигаш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички за искреността. Много ни е полезна.

на Хендо пак ще повторя същото, но с други думи. Ти се фокусираш в себе си и жената я мислиш само като мишена, като обект на твоята смелост или мъжественост. То много мъже са така. "Отстрелват" жените. И ако падне супер, ако не здраве да е. 

Жената за теб не е от типа "плячка" - за тях си има мъжкари. Твоята жена е твой приятел - такава търси и там нещата стават сами, няма нужда да се ежиш и мъжкариш. Само че ако ти със себе си не можеш да се сдобриш и да се опознаеш с любов, то как ще опознаеш нея? А без да я опознаеш, тя ще бъде плячка, не приятел. Възможно е дори тази жена отдавна да е близо до теб, но ти да не я отразяваш... Това отблъсква жените - мъж, фокусиран в себе си, като капак и не се харесва. С такъв мъж да чакам да ме опознае и хареса - изгубено ми е времето.... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви, че след хилядата ми повтарящи се постове, си правите труда да ми отговаряте. Добър пример с мма, най-смешното е, че съм тренирал преди бокс и борба, макар и за кратко, ступвали са ме, било ме е страх, но някак си, не съм се отказвал, от преумора съм повръщал, един път здраво ме ступваше едно момче, бях останал без въздух, и съм бил пред отказ, ама съм си казвал „майната му, ще издържа още три минути'' , по-добре пребит, отколкото да сляза като жена от ринга. И там поне малко или много се държах мъжки, най-странно ми е, как жена ме плаши повече от нокаут и точно от жената бягам и избягвам контакта, дори да ми се е хилнала до уши. И после като събера смелост и ме отреже, се правя на сърдит, осъзнавам, че не съм прав и като малко дете се държа, не си говоря с тях...и подобни. Сега се мъча поне, колкото и да ми е тежко да се държа човешки, макар отвътре и да се яда. Като отида на терапевт се чудя от кой проблем да започна, все си мисля, че не съм казал достатъчно, или съм изпуснал нещо, тотална обърканост, от срамежливостта ли да започна, ревността ли, проблемите с мотивацията ли, макар че сигурно всичко е навързано си мисля.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Hendo каза:

странно ми е, как жена ме плаши повече от нокаут и точно от жената бягам и избягвам контакта, дори да ми се е хилнала до уши.

Така си е :) Често съм го чувал... Това, което премахва този страх, е себепознанието - целият ти живот стои зад него, цялата ти житейска история, възпитание... 

Това, което Донка ти казва, принципно е така, когато отношенията са на по-високо ниво, между зрели хора. Когато обаче сме позадръстенички със страхове, до там има път и няма как да се скочи с лъвски скок, а има постепенни стъпки, за които споменах по-горе. Да виждаш жената като равностойно човешко същество, на което с удоволствие да се възхитиш и да рзбираш, общувайки непринудено, е наистина прекрасно. Тогава и решаваш/ те докъде и какво искате. Но, това е когато страховете св преработени и в теб живее автентична смелост и спокойна харизма.  Няма как директно да си в тази позиция, без споменатата работа, твърдя го. Сега пробвайки я, би дал съвсем различно от желаното впечатление - просо засега не си там... 

За терапевта и терапията - всичко е свързано, да! 

Виж тези статии - дават добра светлина по въпроса:

Какво иска жената от мъжа (всъщност!)?

Отхвърляйки бащата (и мъжкия принцип въобще)

Обмен между мъжа и жената

Зад великия мъж - велика жена

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забравяте една подробност.. времената са се изменили. Преди хората са се женили на 20-21 години и са били малко по-решителни. Всичко в момента е един парадокс, целуваш се с момичета.. правиш секс и после ти казват че не се чувствали готови и не били сигурни в себе си. Съвета който ще ти дам е.. бъди себе си и опитвай колкото се може повече да намериш човека до себе си.. и не се разочаровай защото от 10 само една ще знае какво иска. Опитвам се да го прилагам този съвет, и отделно промених нагласите си но винаги бъди верен на своите принципи и ако една жена иска да се промениш заради нея.. то тя не е за теб. Човекът който те обича, няма да ти поставя условия и няма да те моделира според неговите възгледи. 

Хубаво е да си говорим сладки приказки и добрини, да ссме малко по-осъзнати, да сме самоуверени и да разчитаме на себе си.. но да не забравяме че не всички имат капацитета да видят нещата от този ъгъл (така е в real life) и накрая те наранявят защото не знаят какво правят.

Фокусирай се върху това какво обичаш да правиш- кариера, спорт и сложи жените на заден план, по-този начин ще махнеш фиксацията и като нищо може да ти дойде късмета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 8 часа, REAL_person каза:

Фокусирай се върху това какво обичаш да правиш- кариера, спорт и сложи жените на заден план, по-този начин ще махнеш фиксацията и като нищо може да ти дойде късмета.

Това е много добра насока!

преди 8 часа, REAL_person каза:

Съвета който ще ти дам е.. бъди себе си и опитвай колкото се може повече да намериш човека до себе си

Това също е така - въпросът е, че за да бъде човек себе си, е нужно да осъзнае и стопи бариерите пред това Себе - страха, вината, тъгата, отчаянието, автоагресията, болната навън насочена агресия и т.н. и т.н. 

 

преди 8 часа, REAL_person каза:

Хубаво е да си говорим сладки приказки и добрини, да ссме малко по-осъзнати, да сме самоуверени и да разчитаме на себе си.. но да не забравяме че не всички имат капацитета да видят нещата от този ъгъл (така е в real life) и накрая те наранявят защото не знаят какво правят.

Светът е в очите на гледащия го...  Да, хората и социалните нрави или липсата им, се изменят, така е. Има обаче жени и жени. Попадаме на такива, каквато е душевността ни (анима, Юнг), както и виждаме в тях, като под лупа амплифицирано и акцентуирано, което в себе си не виждаме, че e акцентуирано . Имаш частична обективност,  примесена обаче с много проективна идентификация на собствени несъзнавани, а засега и отричани характерови наличности, вменявани в света, жените и другите. Така е удобно, а и лесно.

Не коментираш мненията на жените, писали по-горе... Ако търсиш комуникация, резонираща с целта на този форум, моля направи го. В противен случай, не говориш с нас, а пред собствено сляпо петно на огледалото на ума си.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега ще ти дам следната ситуация : Бях на парти и с една колежка от работа много се харесахме.. целувахме се и излизахме заедно. Момичето беше много развълнувано както и аз.. беше споделила на приятели за мен още на втория ден. Изглеждаше по-срамежлива и сравнително активен човек, като ние споделяхме общи интереси. Дойде в нас след няколко дена, но не правихме секс понеже тя каза за мен това е много важно и аз казах няма значение.. искам да те гушкам. През цялото време когато излизахме заедно, аз реално я виждах като човек който наистина ме интересува, а даже не бих я определил като "гадже". Постоянно се целувахме, докато тя не замина до друг град за 2 дена понеже има участия и реших да и пожелая приятно прекарване, като смятах да не и пиша все пак не може всеки ден да се чуваме. Не и писах един ден, а на втория като и писах "Как си?" Тя ми реагира остро, не мога да ти пиша всеки ден бла бла, като разбрах че нещо е нервна и аз просто си казах окей. Това момиче се отдръпна, после пак ми пишеше, после аз се отдръпнах. И накрая ми пише след като се досетих сам, че е несигурна на третата седмица ми вика Мартине аз заминавам за Австрия зимата и не искам да въвличам в нещо. 

Жените, моля ви коментирайте това! Момичето е планирала да отиде в Австрия от месеци, но в същото време съвсем съзнателно ми даде някакви надежи и не ме спря нито един път (такива работи се казват от началото!). Аз и пожелах просто да е щастлива в Австрия и че не искам да коментирам случката, макар че тя искаше да излезем и да ми каже в очите че нищо няма да стане (след дъжд качулка) тоест да си прибавя още един лош спомен. Отказах и, след което и пожелах приятен ден.

Това да се целуваш с човека отсреща всеки ден, да лежиш до него и да си казваш мечтите е нещо специално. Това не се прави по този начин! Няма какво просто да и кажа зас тази ситуация.. супер незрял човек. Реших просто да се усмихна ако ще и тъпата съдба да ми праща още такива жени. Няма какво да добавя към нея, просто ще и кажа че не искам да комуникирам с нея.

 

После кажете ми защо привличам момичета в такива ситуации, когато не са готови? Аз не съм играчка.

Редактирано от REAL_person

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, нека жените коментират - аз ще се въздържа на 90%. Просто ще кажа, че през призмата на собствени невиждани от теб в теб самия програми, силно нараняващо пречупваш, свръхпреувеличаваш и най-принципно нормалните житейски ситуации и нагаждаш виждането си за тях по подсъзнанието си, което те води за носа, правейки те наранен роб на самия теб... Не е до жените! Докато не преработиш тези програми (сега са ти изолирани), ако външните мадами не ти ги случват (а животът ни дава преживелищно това, което не виждаме в себе си), сам ще ги предизвикваш на принципа на самоизпълнявщата прогноза.

Нека се включат дамите.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, щом думата е дадена на дамите, ще взема да се обадя. :hmmmmm:

REAL_person, чета темата ти от самото начало и понякога наистина ме вбесяваш! Чудя се откъде да те подхвана за този случай. Ще започна с голямата ти болка - че не ти е казала, че ще заминава. Ти наистина ли смяташ, че няколко месеца са толкова фатални за отношенията ви? Само за сравнение - една година след като са се оженили моите родители е трябвало да се разделят за четири години и половина, през които майка ми е гледала сама две деца. Въпреки това, когато баща ми най-накрая дойде в България и двамата бяха влюбени до ушите. Вярно е, че тази раздяла имаше унищожителен ефект върху брака им, но това се разбра впоследствие. Вие двамата с това момиче ще сте разделени само за няколко месеца, при почти неограничени възможности за връзка онлайн, нямате нито деца, нито някакви сериозни отговорности, които може да се повлияят от раздялата ви и въпреки това, ти се тръшкаш като малко дете. И да ти кажа - не се тръшкаш, защото тя заминава и ще ти липсва. Тръшкаш се, защото отношенията ви не се развиват по сюжета, който ти си написал в главата си и защото тя не се държи по начина, по който очакваш. Държиш се като малко дете, което още не е разбрало, че Вселената не се върти около него. 

Относно секса - аз като жена, която се отдава най-рано на третата среща и то само ако съм сигурна, че ще има и тридесета, мога да ти кажа, че изобщо не смятам, че ако мъжът се съгласи да изчака, ми прави огромна услуга. Повярвай ми, всяка уважаваща себе си жена възприема секса малко или много като подарък за мъжа, а не като нейно задължение. Твърдиш, че търсиш сериозна приятелка само че очакванията ти към жените са да се държат ку*венски и едновременно с това да са порядъчни. Еми, извинявай, ама това няма как да стане! Една жена е или едното, или другото. Следователно - или изчакваш порядъчната да е готова за секс, или спиш с лесната без да имаш големи очаквания от нея. 

Сложил си жените в някакъв калъп и не просто очакваш от тях да се държат по начина, по който очакваш, не, ти искаш от тях те да компенсират собствената ти неувереност и да ти "принадят" стойността, която ти сам не си си сложил. Виж се сам как се държиш:

преди 12 часа, REAL_person каза:

Това момиче се отдръпна, после пак ми пишеше, после аз се отдръпнах

Иди ми - дойди ми!

Всичко това произлиза от недостатъчното ти самоуважение и липсата на зрялост. Оттам идват и липсата на ясни и реалистични очаквания към жените, и липса на ясно осъзнаване какво представлява връзката между двама души, оттам е и привличането на жени, които са неуверени в себе си и двамата си играете игрички. И точно затова е и сърденето, че не ти е казала по-рано, че ще заминава - от очакванията ти, че всичко ще се развива по твоя "филм". Обаче в една връзка има двама души и така както ти си се "филмирал, така почти сигурно е, че и тя се е "филмирала" и има своя гледна точка как трябва да се развиват отношенията ви. Огромният проблем е, че двата "филма" май нямат пресечна точка. Предлагам ти да помислиш какво точно искаш от това момиче. Зимата още не е настъпила и имате достатъчно време, за да изградите силна връзка,  стига и двамата да го искате. А самата зима е едва няколко месеца и след нея неминуемо ще дойде пролетта. Ти трябва да решиш как ще я посрещнеш - с приятелка, която се е върнала от няколкомесечна раздяла или като продължаваш да пишеш в този форум.

Редактирано от Acid

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Просто вече ми е смешно. Защо изкарваш момичето светица? Как по-дяволите няма значение дали заминава? Ти изобщо знаеш ли, че съм имал с нея разговор още в началото че имам сериозни намерения, както и тя потвърди към мен. Ако е планирала да ходи в Австрия изобщо не е трябвало да се занимава с мен след като тя ми каза, по този начин не искам да наранявам никого. 

Кой съм аз няма как да знаеш от един форум, но вие жените имате склонност да забелязвате всичко но не и основното. Разбирам, че мислите емоционално, а не логически като нас мъжете. Най-добрата и приятелка сама ми каза, че тя е супер неадекватна и може да реши нещо за 5 секунди. 

Незрелият не съм аз в този случай, този който и пише в 2 вечерта и се обажда и каже че иска да я топли до себе си! Или може някой от вас да ми каже, че подсъзнателно имам скрит комплекс, аз не мисля че има перфектни хора. И вие имате комплекси и не можете да ме убедите в противното. 

Ти като си жена и си уверена много в себе си, не знаеш ли че си следваш решението което може би е от месеци? Казваш на човека съжалявам, имам планове за бъдещето. Това го разбирам и го приемам.

Как реагирах след като ми го каза? Просто и пожелах приятно изкарване в Австрия и лек ден. Нито съм я намразил, нито съм я игнорирал и наистина го мисля нека е щастлива. Само, че това са прищевки на незряло момиче. 

Какво значи по мой сценарии? Моите виждания са да даваш свободно на някой човек, защото така ти харесва.. а не защото чакаш нещо. Но той ако ти дава неуважение или няма едни 2 минутки на ден да те чуе, за какво ми е? Вие сигурно като имате връзки напълно оставяте партньора да си прави каквото иска и да ви търси когато му дремне нали..? Съмнявам се.

Някои хора не са готови за връзка и не искат  да са сами, което не е оправдание да се изгавриш с чувствата на другия.

Моето подсъзнание си е много добре и гледам реалистично, но е лесно когато не се случва на вас да дадете мнение.

И за модела.. на връзка всеки си има негов сценарии как да върви една връзка.. а моят не мисля че е лош.

Хубав ден и на вас!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×