Jump to content
Порталът към съзнателен живот
M.Nickolov

Приятелка/партньорка

Recommended Posts

преди 4 часа, REAL_person каза:

И за модела.. на връзка всеки си има негов сценарии как да върви една връзка.. а моят не мисля че е лош.

Хубав ден и на вас!

Също и на теб, най-сърдечно. Благодаря ти, че уважи това пространство!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хайде малко да сменим перспективата. Темата е важна не само заради М. Проблема е повсевместен, цивилизационен цирей е почти...:

 

"Трябвали човек най-напред да създаде добри отношения със самотата си, преди да встъпи във връзка?

Да, трябва да се примириш със самотата си дотолкова, че тя срещат двама господари - господари на своите същества, на своята самота - щастието не само се добавя, но се умножава. То се превръща в небивал феномен, в тържество. И те не се експлоатират, а споделят. Не се използват един-друг. Напротив, те стават едно и се наслаждават на съществуването, което ги обгръща.

Двама самотни човека винаги се изправят един срещу друг, винаги се конфронтират един с друг. Двама човека, които са познали самотата, са заедно и се срещат с нещо по-висше от тях двамата. Винаги давам следния пример: двама обикновени любовници, които са самотни, винаги се обръщат един към друг, двама истински любовници в пълнолунната нощ няма да се гледат един-друг. Може и да се държат за ръце, но ще гледат пълната луна високо в небето. Няма да са обърнати един към друг, а заедно ще са обърнати към нещо друго. Понякога ще слушат симфония на Моцарт, или Бетховен, или Вагнер заедно. Понякога ще седят край някое дърво и ще се наслаждават на изключителната същност на дървото, която ги обгръща. Понякога може да седят край някой водопад и да слушат дивата музика, която неспирно се сътворява там. Понякога, край океана заедно ще гледат в най-далечната точка на хоризонта. А когато двама самотници се срещнат, те се гледат един-друг, защото непрестанно търсят начини и средства да се експлоатират - как да използват другия, как да бъдат щастливи чрез другия. Но двама души, които са дълбоко свързани помежду си, не се стремят да се използват един-друг. Те по-скоро стават спътници, поемат на поклонническо пътешествие. Целта е висока, целта е далечна. Общият им интерес ги обединява. Обичайно общият интерес е секса. Сексът може да обедини две личности моментно, случайно и много повърхностно. Истинските любовници имат много по-голям общ интерес. Не че няма да има секс, може да има, но като част от една по-висша хармония. Слушайки симфонията на Моцарт или Бетховен, те могат толкова да се сближат, че да се любят, но това е в голямата хармония на симфонията на Бетховен. Симфонията е истинското нещо, любовта се случва като част от нея. А когато любовта се случва сама по себе си, нетърсена, ненамислена, просто като част от по- висшата хармония, тя носи в себе си напълно различно качество. Тя не е вече човешка, а божествена.

Думата „щастие” (англ. happiness) идва от скандинавската дума „хап”. Думата „случва се” (англ. happening) идва от същия корен. Щастието е това, което се случва. Не можете да го произведете, не можете да му заповядате, не можете да го принудите. Най-много можете да сте достъпни за него. Когато се случи, нека се случи. Двама истински любовници са винаги на разположение, но никога не мислят за щастието, никога не се опитват да го намерят. Така, те никога не са разочаровани, защото когато стане - стане. Те създават ситуацията - всъщност ако вие сте щастливи със самите себе си, вие вече сте такава ситуация, и ако другият също е щастлив със самия себе си, това също е ситуация. Когато двете ситуации се доближат, се създава една по- голяма ситуация. В тази голяма ситуация се случват много неща - без нищо да бъде направено.

Не се налага човек да прави нищо, за да бъде щастлив. Просто трябва да остави щастието да тече. Така че, въпросът беше, трябва ли човек първо да се помири със самотата си, преди да встъпи във взаимоотношение? Да - да, абсолютно. Така трябва да бъде, иначе ще бъдете разочаровани и в името на любовта ще правите нещо друго, което изобщо не е любов".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще подкрепя Георги, за по - обхватното мнение по темата, а не тясно конкретно. 

Типажите на REAL_person и Hendo са добре познати в психотерапевтичните среди. Това са двете крайности на страхът от обвързване предшестван от страхът от отхвърляне, като едната крайност преминава през връзките през "желанието за превъзходство" - брилянтно описано от Адлер, а другият стои в "комплекса за малоценност" също така добре описано от Адлер. 

Желанието за превъзходство е крайната фаза на развивания от детство комплекс за малоценност.  Тоест вторият типаж също ще стигне до тази крайност, но през един доста по - самоунищожителен начин, като започне да "подчинява" партньора през манипулативно страдалческо поведение. И в двата случая партньорството са неуспешни, което е ясно видимо за аудиторията тук, но не и за хората преживяващи това. 

Навременното осъзнаване на проблема и работата по него води до приемливи резултати и реализирането в партньорство на някакъв етап. Замирането в едната или другата крайност обаче, завъртат човека около собствената му значимост през комплекса и му пречат да прецени реалната действителност във взаимоотношенията. 

Наблюдава се често и не е някаква новост на днешната действителност, все пак Адлер е работил и писал в първата половина на миналия век. Днес, заради падането на доста от рамките и правилата във взаимоотношенията този тип поведение, не е воден от социалните изисквания, за да има шанса да промени живота си под натиска на средата. Преди 100 години, човекът се жени/омъжва/ и средата изисква стабилността на семейството. Тежко и горко на партньора, но пък това е шанс за страдащия. Днес, няма подобно изискване и хората с подобен проблем, преживяват многократно усещането си за провал във връзките, като само затвърждава едната или другата крайност на състоянието. Без реална възможност за осъзнаване. 

Тук идва моята любима тема, че когато искаме свобода на избора, първо е необходимо да сме достатъчно осъзнати, за да се движим в свободата и достатъчно наясно с целите и приоритетите си, за да можем да правим добрите за нас избори. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудя се момичето какъв комплекс има тогава? Разбирам че имам 100 неосъзнати комплекса и това което единствено съм искал е било откровенност и уважение. Съжалявам, не знаех че това да питаш партньора си “как си” означава че искам превъзходство. Не всичко в живота е теория.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Късмет? Какво е това?

Има една книга , ,,Изключителните ,, това е книгата - https://g.helikon.bg/154700-izkliuchitelnite.-istoriia-na-uspeha.html?gclid=Cj0KCQjw0dHdBRDEARIsAHjZYYAI7zxYr_AuerS9jdCrhi4WrA2z7Hfsa0FAoHCuz3O40Pr4xNSaxZYaAqy-EALw_wcB

Тя прави анализ на факторите за успех  най - успешните хора в човешката история. Първата глава е посветена на фактора ,,късмет,,.Книгата е в дъщеря ми  и не мога да кажа от колко глави е 9 или 11,  но със сигурност, ще кажа, че още две от главите са посветени на късмета.А, когато три от факторите / от 11 /  за успеха на един човек са посветени на късмета, няма какво  повече да се коментира.

Мога да кажа и за себе си, аз съм един успешен човек, и в основат на това лежи късмета ми. Без него, щях да съм ...друг.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да ги разбера тези жени. Първо ,сама ме пита кога ще излезем, преди две седмици.  После, като я поканих ме отсвири, каза някой друг път. Като й пиша в соц мрежата, не й се занимава, отговаря кратко с да и не. На работа пък се държи по съвсем различен начин, общителна, постоянно си засичаме погледите. Не мога да кажа, че ме харесва, така си мисля само, знам ли, може само да се забавлява. Само един път съм я питал да излезем, чудя се дали да пробвам пак, или да дам малко назад, дали да съм настоятелен, или малко да я игнорирам. Възможно ли е преди две седмици да ме е харесвала и вече и да е изгубила интерес? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, просто си играе, засега. Наживо, докато сте на работа, за десетина дни (или малко повече) общувай с нея по-активно, но без да я каниш и искаш нещо - просто чаровно и в същото време, присъстващ във вътрешната си стабилност. Тоест, отсъствие на онова просешко усещане за липса, на дай ми, защото нямам, а просто силно, през мъжественоста общуване без очакване и искане. След това, без да казваш нищо, спокойно се оттегли - неутрално и ведро. Оттегли се за известно време с разговорите на работа (освен по работа, кратко, но нищо повече), погледите, в соц. мрежа и емоционално. Получава се преливане, "игра на ластик". Ако има нещо към теб, като оттеглиш вниманието си, сама би те потърсила. Тогава каквото става понежду ви, става. Ако не те потърси, значи просто си е играела, държала те е "на кукичка", в позиция на един от хранещите я с внимание... 

Кязаното не е формула и ти го пиша не през психотерапевтичния, а през личния си опит. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 6 часа, Hendo каза:

Не мога да ги разбера тези жени. Първо ,сама ме пита кога ще излезем, преди две седмици.  После, като я поканих ме отсвири, каза някой друг път. Като й пиша в соц мрежата, не й се занимава, отговаря кратко с да и не. На работа пък се държи по съвсем различен начин, общителна, постоянно си засичаме погледите. Не мога да кажа, че ме харесва, така си мисля само, знам ли, може само да се забавлява. Само един път съм я питал да излезем, чудя се дали да пробвам пак, или да дам малко назад, дали да съм настоятелен, или малко да я игнорирам. Възможно ли е преди две седмици да ме е харесвала и вече и да е изгубила интерес? 

Фантазии и догатки. Нищо от което казваш няма конкретика. Колежка те пита, ще излезете ли на по питие. Най- нормалното нещо сред колеги. От тук нататък всичко е сюжет само в твоята глава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-важното което мога да извлека от тази тема е.. човек да умее да бъде щастлив със себе си дори и когато не е във връзка. Лично аз уважавам хората и съм възпитан културно, което може би ми дава някакви очаквания как би трябвало да се държат хората с мен. Мисля, че най-важният критерии който трябва да видим в човека отсреща е.. близостта. Ако имате връзка с някой и реално забележите малките неща, времето което отделя за теб, разговорите относно всякакви теми (пътувания, проблемите, мечти) то човека отсреща си заслужава. Но ако видите отношение в което, човека с вас се отдръпва, не ви изслушва, или просто не отделя никакво време за вас.. то според мен човека не ви уважава като личност и е най-вероятно с вас за да не е сам.

Отношенията ги свързвам с отглеждането на цветя, поливайки ги по-често те ще растат.

Редактирано от M.Nickolov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, дистанцирах се от момичето за няколко дни, но не можах да го направя спокойно и ведро :D . Дънер съм си, малко съм емоционален, видях я на улицата и нито аз, нито тя ме поздрави. После си казах, майната му, няма да се получи нищо, явно си е играела, но някак ми стана тъпо да се отминаваме така и си казах поне да поддържаме някаква комуникация, все пак работим заедно и е малко тъпо да се правим на непознати. Вчера си говорих с нея, общи теми някакви и се държа нормално, днес не знам поради каква причина ме гледаше все едно иска да ме убие и не си внушавам, просто минах и се усмихнах, а тя ме изгледа все едно иска да ме удари, с другите се държи нормално, усмихва се, говори и т.н. Мен малко на кръв ме гледа :D. Отначало си казах, може да не е в настроение, да е ядосана или нещо такова...но не мисля. Та мисълта ми е, да й се извиня ли? Макар че не мисля, че съм я обидил с нещо, освен че се подминахме, но пък и тя в случая не поздрави, поне се опитах след това, колкото и тъпо да се получи да се държа нормално и просто да мина в някакви чисто приятелски отношения, макар и да ми е трудно, защото съм малко ревнив, като харесам някое момиче, дори и без да има нищо между нас, аз като първокласник ревнувам, когато заговори някое момче, осъзнавам, че е крайно срамно и глупаво, дишам спокойно и си казвам „Тъпанар, защо си такъв женчо? Не можеш да я спреш да комуникира с хората, дори и жена да ти е.“ Някой път си мисля, дали в буквалния смисъл на думата съм бутнал, едни фантазии, филми, мисли, не знам при другите как е, но това моето не е нормално. Сега започнах да тренирам пак, поне да опитам да си изместя фокуса малко от това момиче и от жените като цяло, да ги сложа на заден план, както писаха по-горе.

Редактирано от Hendo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Фантазии и догатки. Нищо от което казваш няма конкретика. Колежка те пита, ще излезете ли на по питие. Най- нормалното нещо сред колеги. От тук нататък всичко е сюжет само в твоята глава.

 

А що се отнася до конкретиката, знам че липсва, то и в главата ми я няма и съм малко объркан, но просто усещах, че имаше интерес към мен, по погледи, комуникация...не мога да го обясня но го чувствах, може и така да е, всичко да е било в моята глава, не знам, просто писах това, което мисля, пък било то и нереално.

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, Hendo каза:

Фантазии и догатки. Нищо от което казваш няма конкретика. Колежка те пита, ще излезете ли на по питие. Най- нормалното нещо сред колеги. От тук нататък всичко е сюжет само в твоята глава.

 

А що се отнася до конкретиката, знам че липсва, то и в главата ми я няма и съм малко объркан, но просто усещах, че имаше интерес към мен, по погледи, комуникация...не мога да го обясня но го чувствах, може и така да е, всичко да е било в моята глава, не знам, просто писах това, което мисля, пък било то и нереално.

 

 

 

Няма смисъл да задълбаваш в едно момиче, ако е писано ще стане дори когато не форсираш нещата. Като цяло, какво ти пука ако нямаш приятелка? Нужно ли е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново! За много години. Исках да преотворя темата, след като научих много неща от самото и създаване през юни месец миналата година. Това, което промених като нагласи и мироглед беше, че не целях да постигна резултат да вляза във връзка а просто да приема човекът като приятел с който общувам. След известно време срещнах няколко жени след последния ми пост, но точно от тогава се чувствам изгубен. Излязох с момиче, което после пресрастна във споделяне и целуване (точно там момичето си личеше че е неуверено и реши да ме разиграва - един ден искаше да е около мен, а друг просто се опитваше да ме избягва). Това естествено не ми хареса, нямам против да общувам с нея но когато има и целувки за мен е по-различно отколкото нормалните човешки отношения. Все пак не целувам всяка жена която видя. Това което направих е да и съобщя директно, че това не ми харесва и понеже сме си колеги реших да минимизирам разговора на здравей-здрасти и така си остана, докато тя все още се опитваше някакъв контакт. Излизах и с още едно момиче, бяхме се запознали от обща компания  -  наистина е красива и просто реших да опитам пак.. излязохме смяхме се, звънеше ми около 2-3 вечерта споделяхме си. Естествено имаше някои базови "трикове" които повечето жени правят, да искат повечко внимание или да има изрази от типа на "не знам..ще видим кога ще излезем плюс смях" тези изрази ги разбирам и ги чета (разбира се след това излязохме). Смяхме се на първата среща, хапнахме и си говорихме интересни истории. После се разхождах с нея, хванах я за ръка и я прегръщах. Тя каза, че наистина е много по-различно от предишните и срещи и че нещата и харесват. След няколко дена следваха празниците през Декември и тя се върна в родния си град, което е нормално но комуникацията малко замря.. после след като се върна започна да ми увърта със различни номера нямала време, била изморена и така разбрах че вече няма смисъл. Интересното е, че нищо не промених в подхода си.. нямаше приказки в които аз я натягам или изисквам нещо. Това момиче обаче имаше много правила, доста беше ригидна и все имаше условия. Като цяло казах и да не ме занимава повече. 

Както каза Диди няколко поста назад срещам един и същ тип жени за да ме научат на нещо (Норбековци), но не знам кое точно може да е проблема. Късмета? Подхода ми? 

Тези случки ме напрегнаха, насъбраха ми се доста жени с които накрая се разделих/отчуждих. Ежедневието ми е малко афектирано от това, понеже постоянно мисля и задълбавам кое може да ми реши ситуациите в бъдеще.. така че да не се повтарят.

Благодаря предварително, ако можете да ми дадете нови насоки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, ако може и аз да се включа в темата. 1-во  искам да благодаря на всички, че ми помогнахте да открия отговора на един въпрос и най- вече на Диляна Колева, като жена. Терапевт ми е Георги Балджиев. N.Nikolov може тези редове да ти помогнат от теб зависи. Ето моята история и какво научих от тази тема. Приемам съвети и напътствия.

Срещнах жена, която е по голяма от мен с дете (Георги е запознат със случая). Сънувах я, а дори не сме се и срещали някога. Реших да и споделя съня си в мрежата и тя отговори. Започнахме да си пишем всеки ден. Факт е, че я усещам по всякакъв начин, въпреки, че почти не сме се виждали. И двамата имаме общи теми и интереси, може да се каже, че съм аз в женско тяло. Исках да излезем, но тя се овърташе, един ден ме покани на нейна тренировка по аеробика и аз отидох, защото исках да я видя (естествено бях притеснен, с 20 жени няма как да не се притесниш). Разговорите след това се задълбочиха още повече. Започнах да ходя  при нея във всеки един момент, когато мога (правех и изненади). Виждам, че има много страхове, а аз започнах да натискам педала - което е грешка, но след като го прочетох тук го осъзнах. Обсъждали сме всякакви теми с нея (духовни, мисли, действия, секс, чувства и т.н) Дойде момент, в който се отдръпна, а аз все повече я искам, определено  ми харесва във всякакъв аспект, но я уплаших. Една вечер, мислих пак да отида да я изненадам след тренировка, но попаднах на тази тема и реших да "не натискам педала", просто осъзнах, че трябва нещата да се случат от само себе си. Искам я, защото не съм усещал друг човек така, като нея (както ми е казвала и тя, но страховете и са много, виждам го в очите и). Реших да стопирам малко нещата и тя да вземе инияцитивата. Вместо да отида и написах това

"Знам, че си не спокойна имаш си свойте проблеми (някой от тях ги усещам), чак сега осъзнавам, че с някой изказвания се опитах да те притисна, харесва ми, че мога да споделям с теб и че те усещам още. Като споделих онзи ден за връзката си, не съм искал, а и не смятам, че рекушира върху теб (това е н3що минало) знам, че си различна и се радвам, че си моят сън (Не на друг). Харесват ми разговорите с теб, харесваш ми като жена във всякакъв аспект! Мислех да дойда тази вечер, но прецених, че пак ще е някакъв вид притискане! Би било хубаво и приятно някой път да се разходим, да отидем на кино или да тичаме. (smiley) не харесвам шибаните телекомуникации! Надявам се корема да е минал и да можеш да спиш с хубави мисли тази вечер и не само! Не оставих нещата да се случат от само себе си, а все бързам за някъде, както и да е. Няма да спра да ти пиша, но предпочитам да те гледам и да слушам, по реалистично е! Красива си, секси си, умна си - Прекрасна си! Не смятам да изхвърлям един сън на боклука!"

Всяка сутрин и вечер я поздравявам! Опитвам се да преместя фокуса си от нея, както преди да я срещна (защото тогава я срещнах). Виждали сме се около 10 пъти за по 30мин. (през цялото време аз съм ходил при нея, по-някой път и без да я предупредя). Не знам дали, подхода ми е правилен, но ще се разбера с времето. Смятам да се отдръпна и аз малко, да я оставя да си подреди нещата, но не смятам да спирам, контакт с нея, както казах не съм усещал така човек. Знам, кога ще се обади, знам кога ще ми пише, просто хващам мислите й. Ако е писано ще бъде, ако не ще се появи и друг човек, но не искам да прекъсвам  комуникация с нея. 

Трябва да оставим нещата да се случат, а не да бързам, всичко си има време и място! Колкото и да я искам тук и сега, толкова повече ми "бяга". 

"Остави нещата да се случат" това си припомних от тази дискусия. 

Искам да попитам Диляна Колева, като жена и психолог. 

С повечето жени, с които съм говорил (като приятели и любовници), всяка ми е казвала , че е имала само двама мъже в живота си (включително и въпросното момиче). Та въпросът ми е, защо точно двама? 

 

Благодаря на всички :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В ‎19‎.‎1‎.‎2019‎ г. at 14:31, g.ganchev каза:

 

"Остави нещата да се случат" това си припомних от тази дискусия. 

Искам да попитам Диляна Колева, като жена и психолог. 

С повечето жени, с които съм говорил (като приятели и любовници), всяка ми е казвала , че е имала само двама мъже в живота си (включително и въпросното момиче). Та въпросът ми е, защо точно двама? 

 

Благодаря на всички :) 

Странен въпрос ми задаваш :) 

Не мога да ти отговоря, нямам представа, явно е съвпадение. Но факта, че това по някакъв начин те кара да търсиш отговори в подобни съвпадения, говори за склонност твоя да бягаш от реалната обстановка за нещата. А това може да ти изиграе лоша шега.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти Диляна,

Просто ми правят впечатления малките детайли, както и изказванията. Гледам да не задълбавам много в тях да кажем, че е от любопитство. Още един въпрос ако е удобно, как мога да я накарам да се пребори със страховете си, да се опита да ме опознае? Жените сте много интересни (в хубавият смисъл на думата). Желая тази жена (във всякакъв смисъл) и не знам как да постъпя, дали да се отръпна за известнов време, да спра да пиша (май само това не съм пробвал като тактика). Разговорите са много приятни с нея, както и присъствието й, когато сме двамата (много малко сме се виждали)

 

Благодаря! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казваш, че тя има страхове. От къде знаеш? Тя е споделила някой свой страх или това са твои предположения?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сподели, че предишният и приятел много я тормозел (психически), че не искал да правят секс и т.н. Цитирам "Всички мъже са еднакви", Заговорихме се сподели, че и тя ходи на психолог, страдала от ниско самочувствие(цитирам "Като ти повтарят едно нещо много време, става истина за теб) Дори се подложила на хипноза.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×