Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Привет!

Моят проблем е свързан с изневяра от моя страна. Имам мъж, с който сме заедно от почти 4 години и дете на 2 години. Преди 3 месеца започнах работа и на работното място срещнах колега, който явно доста ме хареса и започна да ме ухажва. Като се убедих, че има повече от приятелски и колегиални намерения му казах сериозно, че съм обвързана и имам дете, като мислех, че той ще се откаже. Оказа се обаче доста упорит и да си призная беше ми приятно да ми правят комплиенти и да ми обръщат внимание, имайки предвид, че вкъщи подобни неща ми липсваха съвсем. Мъжът ми е работохолик и непрекъснато беше на компютъра, като почти не разговаряхме, а камо ли да ми прави комплименти. Общо взето ме приемаше за даденост, като трябва да си призная, че и аз подхождах по същия начин с него. В един момент започнах да излизам с колегата ми на обяди, да ходя на фитнес и така докато един ден не ми предложи да отидем на бар. Не бях ходила доста отдавна, тъй като моят мъж не обича да ходи по барове/ заведения, така да се каже е домошар. Аз за разлика от него обичам да излизам, като трябва да отбележа, че аз съм на 27г. и може би поради това се чувствах малко като хваната в капан да стоя предимно вкъщи и да не излизам почти никъде. Така в крайна сметка приех предложението на колегата и излязохме. Прекарахме си доста добре и тогава преминах границата с колегиалните отношения, като се целунахме няколко пъти. След тази случка сякаш задръжките ми паднаха и така започнахме връзка, т.е той се превърна в мой любовник. Тук е моментът да кажа, че сексът не беше основното при нас, а по-скоро емоционалното общуване. Доста се увлякох с него и честно казано не се криех особено от мъжа ми, който по принцип е много спокоен човек. Той беше толкова завладян от работа, че имах чусвтвото, че дори да разбере за изневярата ми няма да ми обърне внимание, а ще си седне на компютъра, защото "работата никога не свършва". Уви не стана така. Тъй като изобщо не се криех ( не знам поради каква причина, а още по-малко знам и защо преминах границата с колегата) той ме хвана още на първия месец и разбра всичко и то с подробности. Аз не изпитах никаква вина тогава...може би защото го бях приела за даденост, а може би защото ме е лъгал няколко пъти за семейните ни финанси и на два пъти преди това го бях хващала да си пише в сайтове за секс запознаства ( за тройки), като в случая той е искал да е третата страна.  Като разбра изпадна в шок, не можеше да спи, а вечер сновеше и се ровеше из телефона ми, търсейки още доказателства. Аз не чувствах почти никаква вина.Сложи различни програми за проследяване на всички нива, а именно с кого говоря, какво говоря, с кого си пиша, къде ходя...За мен винаги семейството е било най-важно и аз за миг не съм се колебаела кого да избера. Мъжът ми обаче беше убеден, че имам сериозни колебания. Най-лошото в тази история е, че аз не се спрях след като ме хвана, а  само станах малко по-предпазлива, като разбира се опитах се да спра напълно, но не ми се получи. Колегата не се отказваше от мен и даже почна да ми пуска леки оферти, че ако реша да се разделя с мъжа ми е на моя страна и мога да отида у тях. Тотално се обърках, защото може би исках да бъда и с двамата и то напълно. Не с двамата едновременно. Исках да съм изцяло с единия, но и с другия. В крайна сметка продължих да лъжа мъжа си и паралелната връзка, защото просто не можех да спра и да избера. Така в един "хубав" ден мъжът ми каза, че иска да се разделим, макар и временно, за да имаме време да осмислим какво да правим. Той се е консултирал с психолог, който му е обяснил, че  е най-добре да сме разделени най-малко 1, 2 месеца, за да се отрезвим и да вземем разумно решение. Другото, което казва, че трябва да направя е да опитам да съм с колегата, за да усетя разликата между любовник и обикновен мъж със своите недостатъци и предимства. Един вид той се надява да се разочаровам от него. Обаче аз не приех варианта за раздялата и се опитах да предложа варианти за помирение. Мъжът ми уж се съгласи, но на другия ден докато бях на работа ми беше събрал багажа и ме изхвърли от уж семейното ни жилище. Каза, че се разделяме (уж временно) и всеки да помисли. Но се държеше много озлобено и понеже майка ми остана да събира неща от моя багаж...тя ми сподели, че бил много щастлив от факта, че се разделяме. Нощта след раздялата не мигнах цяла нощ и не спрях да плача. Непрекъснато ми излизаха спомени отпреди...колко добре си живеехме и колко ни беше спокойно.  Чувствам страшна вина за всичко, което направих, защото не се спрях и след като ме хвана първия път. Не мога да си обясня защо го направих и защо чак сега осъзнах, че той е всичко за мен... Както казах обаче той май е много щастлив и тъй като телефоните ни са свързани  видях, че е слушал песента "Най-щастливият ден". В същото време колегата ми продължава да иска да се виждаме, но усещам, че явно и при него е била водеща тръпката от изневярата, макар той да е в свободен човек. Аз самата не знам какво да правя и как да постъпя... Страшно съм объркана .Искам да си върна мъжа, защото за мен той е всичко. Предложих му дори да напусна работа и да отида с него в провинцията и да му помагам с неговата работа, но той не ми отговаря. Явно е решил раздялата да бъде твърда. В същото време изпадам в депресивни състояния и чувството за вина е огромно. Роднините не ми съдействат да се чувствам по-добре, а като съм с детето вината ме завладява. Усещам, че отново търся контакт с колегата ми, а ме е страх, че така ще загубя всякакъв шанс за помирение с мъжа ми. От друга страна, той настоява да отида да живея даже при колегата, за да мога да преценя за себе си какво ще избера. Не знам доколко е искрен обаче в намеренията си. Много съм объркана. Не знам как да постъпя? Бих била благодарна на всякакви съвети. Знам, че звучи много объркано. Искам да допълня, че ще се срещна с психолог и може би ще взема някакви успокоителни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

в края на този пост ще ти изпратя линк относно лекарствата и техният "смисъл", по-скоро безсмислие, като категорично смятам, че нямаш нужда от тях и само ще ти навредят.

На въпроса ти, защо си го направила, знаеш сама отговора -  за да привлечеш вниманието на мъжа си. При такива ситуации, в които усещаме липса или празнота, наистина е добре да подходим с разговор в семейството, а ако не даде резултат, посещението при терапевт е отлично решение. Там можете да изложите своите гледни точки и да стигнете до решение чрез негова помощ.

Колегата ти и ти сте се оказали "подходящи" за ситуацията, като сте се отдали на момента, а не на това, докъде би довело едно подобно нещо. А ако заживеете заедно това, че е по-добър или привлекателен, ще изчезне. Емоцията ви се основата на "невъзможно е да сме заедно", а не на любов.

Относно временната раздяла - предложи на мъжа си да се срещнете заедно с този психолог, при който е ходил, както и да ходите заедно на семейна терапия, и да временната раздяла е подходяща, защото накрая може да се окаже, че живеете по-добре един без друг, а ако това е така - със сигурност това не е бил твоят човек и ти ще срещнеш друг. Вселената си знае работата. 

Уважи решението на мъжа си, ангажирай се изцяло с детето, спортувай, излизай, дишай и живей, дай му този месец ако откаже семейната терапия и нещата ще се наредят. Не го притискай, не притискай и себе си. 

Разбирам, че мислите ти са свързани с неговата липса и  си в труден период, за което ти съчувствам.

Прочети Любовта отвъд думите. 

http://xyli-leonis.com/2018/01/22/нима-всичко-което-смятаме-че-знаем-за/ - относно лекарствата.

Поздрави !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×