Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

И все пак ви благодаря от цялото си сърце и душа.Бъдете живи и здрави и подкрепяйте хората, до колкото ви е по силите защото сигурно и на вас не ви е лесно да слушате постоянно такива неща, но повярвайте ми това не е живот.Ако можете само да ми предложите някои добър психотерапевт в Бургас .Съмнявам се че ще има защото съм обиколила много,но все пак.....Хубав и успешен ден

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново.Аз упорито продължавам да се безпокоя.Днес започнах работа и се появи отново онзи импулс ,че ще нараня някого.Сякаш искам, опитвам сячески да се контролирам.В добавка с новото че си представям че някои ме кара, но защо вече е и към чужди хора , онези мисли към роднини от любов Ами към непознати?Импулс че ще започна да говоря глупости, все едно едвам се сдържам да не го направя.И си казвам какво като ги Кажа.Незнам какво да си мисля.За психиатър ли съм , да пия ли хапчета, може ли да е психоза

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,И си казвам какво като ги Кажа.,,

 

Това е правилната стъпка, както и да потърсите помощ в Бургас. Не е психоза, но ако не намерите психотерапевт, временно трябва да приемате успокоителни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никаква психоза - просто неувереност, правеща стрес, резултиращ в натрапливости които се разклоняват в нови, когато не се разрешават качествено. Хубавото е, че когато психотерапевтът ти е добър, справянето е piece of cake! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Успокойх се поне за момента,благодаря за което.В процес на търсене съм, на добър терапевт , но просто незнам кои може да бъде той.За съжаление мъжа ми мисли че просто си втълпявам разни неща и никои не може да ми помогне освен самата Аз, което също ме измъчва.Какво е мнението ви за хомеопатията и ТЕС техниката.Благодаря предварително

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тя и водката успокоява за момента, както и ксанаксът ... :) Успокояването се случва, но ако е цел, спъва терапевтичния процес. Защото за да го има стратегически, в терапията често биваш предизвиквана, вадена от зоната на комфорт отново и отново, запокитвана в страховете ти умишлено, за да се научиш вместо да бягаш от тях, да ги стапяш с все по-присъстващата си сърцатост. Тес, пренареждане на матрицата - чудесни техники са, когато са правени в контекста на по-цялостна, холистична психотерапия. Сами по себе си са о'к за по-модерирани случаи. Специално за окр, не са основен похват. Хомеопатията - няма лошо, но при окр също не е решаващ фактор. Силната психотерапия, водена от майстор в работата си психотерапевт е такъв фактор! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам че не можете да ме насочите към конкретен колега, в областта, Питах за хомеопатия и тес защото единствено това намерих в Бургас , човек които се занимава с тези неща професионално Казва се доктор Гълъбов.Решила съм веднъж завинаги да изляза от този кръг, извинявам се че постоянно задавам въпроси.Хиляди Благодарности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ТЕС и хомеопатията специално за ОКР, нямат решаващо значение - писах за тях. Добри са принципно, но специално за ОКР, не са решаващи. Питайте доктора дали може да ви помогне специално за натрапливости- аз не го познавам. 

Току-що, Никита никита каза:

извинявам се че постоянно задавам въпроси.Хиляди Благодарности.

За това сме тук, за да отговаряме. :) Благодаря на свой ред! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, Никита никита каза:

За съжаление мъжа ми мисли че просто си втълпявам разни неща и никои не може да ми помогне освен самата Аз,

Най-краткото определение за това какво е психотерапията гласи: Психотерапията е помощ за самопомощ

Твърдението на мъжа ти е една от най-опасните категории твърдения - полуистина. Така е - ти имаш определен модел на мислене, който генерира проблема. Да, променяйки модела си на мислене, ще секне и горивото, което подклажда проблема. Обаче - факта, че го правиш ти, съвсем не означава, че без външна помощ е възможно в разумни срокове да се преодолее погрешното мислене. Като започнеш психотерапия, помоли терапевта си да направите една обща сесия с мъжа ти. Тя е необходима, за да е наясно той какво предстои и да помага, когато е необходимо. Почти задължителен елемент от терапията е.

Ако влечението ти към хомеопатията в случая е неизбежно, по-добре се насочи към цветотерапия по Бах. Но само заедно с психотерапията, иначе ще увисне в психичното ти пространство като ланска бобена шушулка. Хомеопатията е по-скоро метод за лечение, а Бах терапията има съвсем друга философия. За ТЕС Орлин ти е обяснил чудесно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Помили съпруга си да, потърси сам информация за ОКР в нета.Ако е умен, ще разбере сам за какво става дума.Ако не е .....лоша работа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами не иска , а може и да е чел и да не ми казва.Като цяло ме подкрепя , успокоява ме, аз мислих , че ще ме остави като му разкажа всичко, че ще избяга, но не.Поне за сега!Но на моменти се ядосва, писва му, затова избягвам вече да му казвам какво ми е мълча си, лошото е че като ми се плаче , което се случва вече много рядко не мога да си позволя да се разплача, за да не ми се налага да се обяснявам защо го правя.Между другото се сетих че първата натрапчива мисъл още преди години в главата ми беше че ще имам живота на леля ми, които не е никак лек, детето и почина.След това беше другата гадория богохулна извратена мисъл може би година ме мъчеше и изчезна.Когато родих станах ужастно ревнива дали пак не е било натрапчива мисъл? Незнам.Беше като мания.Е мина с развод.И сега с тази мисъл за детето не знам как ще свърши страхувам се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като не му се чете, терапевтът ще му обясни. Много е важно за изхода партньорът да знае как да реагира на натрапливостите, за да бъде съдействаща част от справянето. Не да ви жали, нито да натяква, а да помага с правилно отношение. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доктор Първанов възможно ли е, ако намеря добър терапевт по скаип да се случат нещата.Търся, Търся и не намирам тук в моя град , не искам да пия хапчета достатъчно пия за епилепсията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Състоянието ти не е от скоро, това ще затрудни пълното справяне с ОКР-то, но при всяко положение, ще се почувстваш по-добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново.Така и не можах да убедя мъжа ми да започна психотерапия, а нещата започват да стават все по зле.Преди два дни разбрах че съм бременна вместо да се зарадвам аз изпитах едно безразличие.Сякаш не го искам.Ужастна съм.Започна се отново кошмар.Кошмара че имам шезофрения.Представям си че някои седи до мен и ми говори, даже не знам точно какво.Просто постоянно си мисля че някой ми говори.Че ми казва например,,Видя ли,, Направи го,, ,,Как си,, Сякаш се усещам на моменти че аз самата си го съчинявам и незнам какво да ми каже този глас в главата.Просто нещата не са добре.Имам чувството че всеки момент мога да започна да говоря на глас.Чувствам се като балон, който всеки момент ще се спука.Блокирала съм.Лягам и ставам с тази мисъл.Има ли изследване за тази болест веднъж за винаги да разбера.Всички около мен ми казват че нищо ми няма, но аз ще се гръмна от напрежение.Мисли от сорта и какво като съм болна, усмихвам се в мислите си просто не знам .Казват че лудите хора не се чувстват луди, е аз не се чувствам луда, но знам че това не е нормално.И все едно се появява гласа ,,Кои ти каза че не е нормално,,Имам чувството че ще повярвам на тези мисли и тогава какво ще правя казвам си стигааа Млъкниии вече.....Преди бях убедена че е ОКР но сега вече незнам, незнам ......Не мога да обясня напълно защото съм тотално объркана.Искам вече това да свърши.....Мисля че разбрах причината от детството защото не го помнех, сестра ми ми го припомни.Не помнех нищичко.Как баща ми се напиваше и правеше панайри, блъскаше, хвърляше, псуваше, но какво от това.....

Редактирано от Никита никита

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Никита никита каза:

Здравейте отново.Така и не можах да убедя мъжа ми да започна психотерапия

Какво означава това - какво каза той? 

И онлайн терапия, както вече е писано, е приемлива идея, ако нямаш друг вариант за момента. 

Не мога да помисля за причина, достатъчно сериозна, поради която да не си помогнеш - очевидно не се чувстваш добре и не живееш качествено живота си. Това трябва да ти е приоритет - иначе нищо друго не може да потръгне, също. 

Помисли дали не е добра идея да покажеш на мъжа си писаното тук. Все пак вие сте партньори, очакването е да сте равни в това партньорство, той не би трябвало да ти е господар, взимайки решението за терапията ти вместо теб. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма изследване за шизофрения, но и да имаше ОКР-то нямаше да ти позволи да приемеш ,че не си болна.

Съжалявам за съпруга ти, но и ....как ще живееш с човек, който не ти вярва , не те разбира и подкрепя? Как?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но това не е ли симптом на болестта.Какво да ви кажа, за него такива проблеми не съществуват.За никой около мен това не е проблем.Аз забравих как се живее.Затъпях , колкото и смешно да звучи.Имам чувството че се правя на жертва, че всичко това си го измислям.Че ви лъжа, като ви пиша.Не мога да го обясня.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ines съгласна съм с теб , но аз ходих на психотерапия една година близо и почти нищо не се промени.В началото той беше съгласен , но вече му писна.Аз естествено гледах да не му казвам всеки ден всичко, з да не го натоварвам.Яд ме е , че не можах да се свържа с доктор Първанов по рано.Много ме е яд.Тук никой не може да ми помогне, даже невроложката ми го потвърди.А психиатрите искаха да ме тъпчат с хапчета, които ми докараха алергичен шок.Сега просто нямам възможност, найстина нямам.........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Какво да ви кажа, за него такива проблеми не съществуват.,,

Съжалявам, но това не говори добре за интелект му. Наистина съжалявам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иначе след разговора с вас доктор Първанов се преродих, около две седмици аз живях, може би не напълно , но усетих едно облекчение.Какво да направя.Опитва се да ме разбере.Успокоява ме постоянно.Но на мен това не ми е достатъчно, защото аз не му казвам всичко това.Страхувам се.Какво ли ви занимавам, аз съм загубена кауза.......Петно.....искам на моменти да плача , но вече и това не мога.Сякаш нищо нормално не остана в мен.До скоро имах едно огромно желание .Да напиша книга когато се оправя.Дано успея някога.Винаги съм имала мечти а сега нямам.Очаквам бебче , а не мога да се зарадвам, сякаш не знам какво е това.Радост.ПФфффф.Сякаш и не искам.

 

преди 14 минути, Никита никита каза:

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, не знам от къде и как да започна, защото колкото и да се опитвам да съм кратка мисля че няма как да побера всичко в няколко изречения. Преди 4 години започнах да ходя на психолог, защото ме измъчваше мисълта че живея живота си заради другите, че не мога да изказвам и отстоявам мнение пред по - "висшестоящи"(родители, учители, работодатели...). Нищо не ми носеше удоволствие или удовлетворение. Винаги съм искала да имам семейство и дете. Точно когато се отвори тази тема в един от сеансите и психоложката ми каза че всичко е с времето си, се появи приятеля ми от преди 7 години. Бяхме се разделили по настояване на родителите ми и колкото и да ми беше тежко, с времето отмина. През периода в който бяхме разделени той не спря да ми звъни, а аз всеки път му обяснявах че не искам да съм с него. Вътрешно обаче тези обаждания галеха ехото ми и може би това беше причината да му се обяснявам всеки път вместо да си сменя номера. Поредната му поява точно в този момент, след думите на психоложката (сякаш е пророк) и след моя копнеж по голямата любов, бяха причина да започна да се виждам с него пак. Знаех че родителите ми няма да го приемат, защото е от ромски произход, и решихме да заминем в чужбина заедно и да живеем тайно от нашите. Брат ми също дойде с нас, но бремето да живея скришно и като престъпник нещо което ме прави щастлива, започна да ми тежи. Казах ва нашите и те оправдаха очакванията ми. Започнаха да ме заплашват че майка няма да ходи на лекар(тя е с няколко заболявания, едно от които рак на щитовидната жлеза), баща ми ще получи инфаркт и двамата ще умрат от срам заради мен. Опитах се с помощта на брат ми да им обясня че с него се чуствам добре и съм щастлива, но те казаха че и от небето звезди да ми сваля само и единствено заради това че е от ромски произход няма да го приемат, а за мен ще завещаят на цялата рода даже до погребението им да не ме допуснат. Така се принудих да се разделя с него за втори път. Проблемите заради които започнах да ходя на психолог се завърнаха още по еволюирали - въпреки че минаха 10 месеца от раздялата понякога толкова ме боли че заради безсилието да се опълча на родителите си, загубих възможността си да съм щастлива. Започнаха постоянно да ми се въртят мисли от рода на: заслужава ли си изобщо да живея, що за нищожество съм аз че нищо не мога да направя така както аз го искам. Веднъж изпих няколко парацетамол от любопитство какво точно е чувството. Знаех че няма да ме убият, не съм и целяла това, но исках да видя какво е, защото ако реша да сложа край на живота си обесването или прерязването на вени ни би било моят начин. Понякога психическата болка е толкова силна, че трябва да я превърна във физическа и тогава си правя разрези по бедрото с ножче от самобръсначка. Психоложката ми казва че не може да ми помогне от разстояние и при толкова нередовни сесии. Не знам какво да правя. Трябва ли да се консултирам с психиатър за медикаментозно лечение и 2 седмици престой в България дали ще са достатъчни? Трябва ли да кажа на семейството ми че отивам на психиатър и да им покажа по някакъв начин как се чуствам и какво преживявам или няма смисъл? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Препоръчвам Ви психотерапия. Добрият психотерапевт ще може да Ви обясни дали имате нужда от медикаменти, не Ви съветвам първо да се обръщате към психиатър.

Имате много работа със себе си и ако приемате единствено медикаменти, ще бъде замазване на състоянието, в което се намирате. 

В 21.07.2018 г. at 2:19, Askim каза:

Психоложката ми казва че не може да ми помогне от разстояние и при толкова нередовни сесии. Не знам какво да правя. 

Има добри специалисти, които работят онлайн, не е същото като живия контакт, а и сесиите трябва да бъдат редовни - колкото каже терапевтът Ви. 

Имате много работа по опознаването на собствената си личност, дори по доизграждането ѝ. Отношенията с родителите са нездрави, по това също ще се работи. 

Потърсете специалистите, които отговарят в темите от този раздел и се свържете, с който решите. 

Успех! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Askim здравей, неприятна ти е ситуацията. Имаш нужда от подкрепа, за да изясниш за себе си приоритети.

С родителите ти повтаряте едни и същи отношения един към друг. Което идва да ми каже, че повтаряш тахния начин за виждане на света и отношенията. От една страна не ти харесва, но от друга нямаш друго знание. На финала се чувстваш базпомощна и объркана и започваш да се режеш. Какво имам предвид, опитай се да проследиш това през което ще те преведа.

Моделът на родителите ти:

- Не приемат изборът на детето си /партньорът не ни харесва, няма да позволим да присъства в семейството/

- Манипулират, като заплашват, че ще се наранят .

- Залашват с отхвърляне

Цел: Да постигнат това, което те искат.

Твоят модел:

- Не приемаш изборът на родителите си / не харесват партньора ти и не искат да общуват с вас/

- Самонараняваш се

- Обмисляш да ги заплашиш,че ходиш на психиатър, за да се стреснат и да ти обърнат внимание

Цел: Да постигна това което искам.

Като се отдалечиш, ще видиш, че вие с родителите ти правите едно и също нещо,  затова се сблъсквате. Ако си виждала диви овни как се бият същото е. И двата са силни, могат да се бият по един и същи начин, вплитат рогата си и това продължава с часове, докато се уморят или на някой му се счупи рога. Това се случва, защото никой от тях не прави нищо различно.

Нека видим какво е различното което можеш да направиш?

1. Да приемеш изборът на родителите си. Те не харесват етноса на твоя любим. Това е тяхно право. Предполагам, че нямаш намерение да живееш с тях до краяна живота си. Значи може да живееш с любимия човек, да създадеш семейство и своя общност, а родителите ти на този етап, просто няма да са в нея. С времето живота ще се движи и ще се променя. Ако следваме вярването, че човек получава това което дава, то значи, че когато ти приемеш техния избор да не общуваш с тях, но следваш своя - да живееш с любимия. То и при тях нещата ще се обърнат, те няма да харесват човека до теб, но ще приемат изборът ти да си с него. 

2. Самонасочената агресия във вид на самонараняване, да я насочиш навън, за да я трансформираш. Зад агресията стои страх. Изведи страхът на светло. Кажи го: Страх ме е да остана без семейство. И сега ще видиш, че няма нищо страшно. Защото семейството разбира желанията на сърцето. Ако не го прави, значи това не е съвсем твоето семейство. Разбирайки това, ще спреш да се чувстваш безпомощна и през смелостта ще създадеш Своето семейство. Своята здрава и силна общност. До тук сте трима - ти, любимия човек и брат ти, дори сте повече от майка ти и баща ти.  И вече си направила най- трудното да обявиш началото.

3. Заплахата е избор на слабия манипулатор, изхвърли я от главата си.

Така, изходи има колкото искаш. Въпроса е в промяната на гледната точка и научаването на новите модели. А това е добре с водач да го правиш :)

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Благодаря за коментара Диляна. Наистина интересна и различна гледна точка. Опреличаването на диви овни определено много ми допадна, но проблемът е точно там че аз нямам силата или смелостта да им се противопоставя. Приех искането им, колкото и да е против волята ми, а сега съжалявам. Не знам дали бих могла трети път да изляза пред тях и да заявя че аз въпреки всичко искам да съм с този човек( от общи познати знам че и той все още го иска; аз не отговарям на телефоните му, защото знам че няма да издържа), а това да изключа семейството си от живота ми изглежда невъзможно. Казваш, че имам нестабилна връзка с родителите ми, а аз цял живот съм гледала на тази връзка като неразделна част от мен. Не знам как да го обясня. Сякаш без тях не мога да съществувам. Доколкото за психолога - бях им го казала докато се опитвах да обясня, че докато съм с него се чуствам добре, а преди това бях толкова нещастна че започнах консултации. По този повод те ми казаха че и звезди да ми сваля от небето няма да стане, а щом съм имала намерение да посегна на живота си да се прибера вкъщи и каквото става, да става пред очите им. Това беше първична реакция на гняв и може би разочарование според мен и понеже 2 дни след този разговор аз отстъпиха и се разделихме, темата за психолога никога не е повдигана. Просто не знам как да постъпя. Станах ужасно параноична. Не искам да разговарям или да се виждам с никого, а пред тях се държа сякаш нищо не е станало и всичко е нормално само и само да не се притесняват и да не повдигат темата. Нямам желание за нищо. Ям, спя, работя, повтарям. Искам да работя до изтощение само и само да нямам време и сили да мисля. Работя по 12-13 часа 6 дни в седмицата за да може като се прибера да ям, да спя и да нямам време за друго. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×