Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

преди 23 часа, Monoty каза:

Доктор Първанов ще съм ви благодарна ако ми кажете за сънищата защо постоянно сънувам такива неща?Дали съм шизодфреничка?

:)  Честита коледа !   

 

Цитат

Диляна Колева -------Добавено Wednesday в 15:52

Monoty, до сега не съм чула някой с реален психичен проблем да пита или да се притеснявай дали е луд, още по-малко да пише по форуми.

Честито рождество Христово . Това означава че у всеки има една възвишена същност , едни светли и обичливи мисли .Коледата е повод да ги потърсим у себе си . Да изоставим всичко неприятно и не  обръщаме внимание на противните натрапливости . На кого му трябват? И ако нямаме още навика да избираме мислите си , да действаме . Да правим всички хубави и приятни неща за които се сетим . Да погалим детенце по главичката и го успокоим с добра дума . Да зарадваме някой с каквото и да е . Не ми трябва реален повод , за да благодаря на някого , хей така  . Без значение дали познавам  неговата доброта ... Живеем във общност и всеки се нуждае от нашата подкрепа  дори и да не го знае . Оставете притесненията за собствената си персона и дайте на близките си това което им е нужно , колкото можеш . Без притеснение . Вниманието , обичта всекиму е нужна .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 138
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Здравейте за много години живи и здрави и много щастливи.Имам едно питане, и ще помоля да ми отговорите.Относно мойте най страшни мисли, да не нараня детето си.Още в началото бяха ми се появили в главата че той е дявол, което е присъщо за шизофрения.Не мога да си спомня единствено дали бях го прочела някъде, или ми изникна само в съзнанието.Сега отново се сетих за това.Някак си се опитвам да не обръщам внимание, но няма как.Не мога да определя дали това е истина или не.Дали си въобразявам или вече започнах да го виждам. Също така започнах да мисля че нямам проблеми.Притеснява ме факта , че чета хора който се страхуват от мислите си, както бях аз преди, а сега аз не се притеснявам,по скоро усещам напрежение.Имах период и все още на моменти , че искам да направя някакви гримаси, и бях посъветвана от терапевта да ги правя, естествено сама, за да видя че нищо няма да се случи.Усещане че всеки момент ще кажа нещо, и то е почти на устата ми.Нещо почти като шепнене.В момента не мога да определя даже как се чувствам.Не мога да кажа че виждам и чувам,но не мога да кажа и обратното.Страшно ми е объркано.Не мога да се подигравам на мислите, както бях посъветвана.Сякаш не искам.Когато се чувствам спокойна  пак не мога да разбера кое е вярното.От няколко дни имам бучка в гърлото, усещам я, като хляб заседнал.Вече нямам желание да говоря с никои, даже с терапевта си.Всеки път ме пита какво точно мисля, и чувствам, а а не мога да отговоря точно и ясно.Изморих се да обяснявам на хората.А сега докато пиша незнайно защо изговарям всяка буква в главата си, изписвам я с пръста си.Вярвам на сънищата си, което  е също много мъчително.Когато ме сърби носа, което е смешно, а започвам да си мисля, че е за лошо.И действително ставам по зле.Гледам детето си и сякаш не мога да повярвам че е станал толкова голям, изтървала съм най ценните години.Изтрити са много от спомените в детството ми, както и от последните няколко години.Случки, който въобще не помня.Имам чувството че искам да ми се случват лоши неща.Че се успокоявам.Стигнах до извода , че винаги съм се правила на добър човек, за да се харесам на всеки, и когато не се получи, ето че дойдоха ужасяващите мисли.Може би съм много лош човек, и съм се опитвала да го скрия.Исках да напиша всички неща , но те са много.Искам да знам все още ли мислите че това е ОКР.Моят терапевт е на мнение че е, но аз извъртам всеки път нещата, да стават по зле.Искам да кажа че от малка си въобразявам какво ли не, главно от филми, след което си го представях.Страхувах се.

Редактирано от Никита никита
Линк към коментар
Share on other sites

В 27.12.2018 г. at 23:41, Човек_88 каза:

Хаха, не се сдържах, но браво на доктора. Не само, че е напълно прав, а и искрено ме разсмя. 

Мога да дам съвет на пишещите в темата за ОКР - прочетете книгата "Обсебен мозък". Дори да не ви помогне, не вярвам да навреди.

Чела съм я.По никакъв начин не ми помогна.

Линк към коментар
Share on other sites

Въпроса не е в това само да я прочетеш.Нужно е да спазваш стъпките които описва автора за справяне с натрапливите мисли.

Практиката е важна, не четенето.Важно и разбирането,че справянето иска упоритост и воля и ще отнеме месеци, да не кажа година - две. Прочети и спазвай и препоръките във втората книга ,,Ти не си твоят мозък,,. 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Първата мисъл когато прочетох, че трябва да осъзнаем че имаме ОКР, беше ,,значи и да го направя , аз съм болна,, като успокоение.Получих ПА четох още малко и спрях.Може би сега като се чувствам малко по спокойна, трябва да я прочета отново, бавно и спокойно.

Линк към коментар
Share on other sites

Доктор Първанов мислите ли, че и бременността ми допринася още за състоянието.Възможно ли е да се пооправят нещата след като родя, защото реално мислите дойдоха след загубата, когато трябваше да направя аборт.И също така ми правиха изследвания на витамин Д и е под стойностите, това също фактор ли е според вас.

Линк към коментар
Share on other sites

Хормоналната промяна по време на бременност, оказва голямо влияние върху психиката.Интересното е,че тази промяна е наистина непредвидима - срещал съм жени, които да казва,т че периода в който са били бременни, е бил най-щастливият в живота им, но съм чувал и обратното.

Витамин д определено  влияе върху психиката.Знаеш сама, ниските му нива са свързани с депресията, но аз съм имал и пациенти с ОКР, които когато си направиха изследването бяха с ниски нива.така,че съм им препоръчвал да го приемат като добавка.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря много за отговора.Невеоложката каза сега да не пия, но се замислям дали да не започна да приемам,защото беше доста ниско.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Здравейте отново , днес чета пак тук всичко за да се успокоя.Но не се получават нещата.Другия месец ми предстой да си имам още едно слънчице.Ноо мисълта е че не го искам ,започвам да мисля че е така.Гледам близките си и наум ги обиждам и какво ли още не.Да не говорим за детето ми, което гледам и си казвам че не го обичам, не е хубав, не е перфектен и какво ли още не.Кязвам си ги тези неща наум , това част от натрапчиви мисли ли е отново.Усещам се назлобена на моменти, казвам си "Сега ще е"даже не знам какво точно ще е.Продължавам терапията , да на моменти съм по добре , но като дойде другото всичкико хубаво приключва .Мисля все ,че като родя да не би да не си искам децата.Не ме радват , не ги обичам така както преди?Истина ли е това?Може ли някой да ми обясни какво означава да приемеш мисълта?Мисля че аз го разбрах по различен начин, още когато четях в началото ,че трябва да се приемеш.Приех че не ги обичам и че ще стане нещо.Как да приема звяра ,изрода в мен?Опитвам се да си наложа че трябва да приема мисълта че е там, просто мисълта, но не се получава.Приемам всичко за истина, а не някаква си шибана мисъл.Моля ви обяснете ми.Не намирам тема където сте писали, кое по точно да приема и как.Започвам да се приемам такава и ако продължа да вярвам че съм , ще направя ли нещо.По мойте мисли "ДА".

Линк към коментар
Share on other sites

Никита никита - може ли да ви попитам нещо - съпругът ви/партньора прочел ли е всичко, което специалистите тук са ви писали?

Линк към коментар
Share on other sites

Как да го прочете, нямам смелостта да му покажа.Не знам как би реагирал.Кязвала съм му страховете си, но скоро спрях, защото не искам да се притеснява.Снощи пак аз мислих дали да стана и да направя нещо, и се съгласявах.Казвам Аз , защото така го усещах и сега и тогава.Мисля че няма оправия.

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко знае вече незнам какво да му кажа.То не е веднъж, два, знам че звучат всички неща смешни и налудни, но това е истезание.Отричах хапчетата ,но явно ще се наложи като родя.Просто не виждам изход.Ако започна да го мисля найстина, както в момента мисля че е?По добре да ме пробират в психото!

Линк към коментар
Share on other sites

Има някои тънкости при терапията с тези състояния. Една от тях е, че хората, с които общуваш най- често трябва да присъстват с теб на някои от срещите, за да са запознати с разпознаването на състоянието. Те са незаменими помощници в откриването и стопирането на натрапливости в първата фаза на терапията. 

След като се научиш да ги различаваш, /щом не можеш сама, то с тяхна помощ/ вече можеш да прилагаш техниките за повлияване на натрапливостите и да ти се получава бързо успокоение.

Много важен е момента, с разкриването на причината тези натрапливости да се появят. До нея може да се достигне, след като вече си се научила да управляваш натрапливите мисли. Тогава ще разбереш с помощта на терапевт, защо са се включили и от какво те разсейват и разфокусират. Следва разглеждане и пренареждане на гледната точка, отношението или самата житейска ситуация. Едва тогава може да се каже, че си се справила със състоянието.

Това е терапевтичния план на този вид разстройство. Как си представяш това да стане тук през писане на постове. Това е много последователен и насочван от терапевта процес.

Ако ходиш на терапия, и терапевта ти работи с ОКР и натрапливи неврози, той е наясно как да те води. Ако ли не, не го отлагай, това трябва да се случи.

Като те чета ти си в самото начало, преди първата част от състоянието - не разпознаваш натрапливостите /не си критична към тях/ и близките ти хора не са запознати със спецификата на състоянието. Не можеш да продължиш така.

Линк към коментар
Share on other sites

Знам, че тук няма как да се оправя.Просто когато ми е много криво, най вече вечерта, искам да кажа на някой, и започвам да пиша тук.Провеждам терапия по скайп но сега я разредихме много, тъй като нямам възможност за всяка седмица.Искам да се обедя че е ОКР, че това са само мисли, но нестава.Терапевта ми каза да им се присмивам, да но в момента, в който ми го каза, аз вече не исках да ги махна тези мисли, сякаш пойсках всяка една от тях и станаха по истински.Имам чувството че вече не ми пука какво ще направя.И това ме връща назад.....Толкова време съм по различни терапевти и започнах да се отказвам....вече нямам  нито пари, нито желание да обяснявам едно и също всеки път....Хубав ден ви желая и бъдете здрави!!!!!

Линк към коментар
Share on other sites

преди 38 минути, Диляна Колева каза:

След като се научиш да ги различаваш, /щом не можеш сама, то с тяхна помощ/ вече можеш да прилагаш техниките за повлияване на натрапливостите и да ти се получава бързо успокоение.

Много важен е момента, с разкриването на причината тези натрапливости да се появят. До нея може да се достигне, след като вече си се научила да управляваш натрапливите мисли.

И аз твърдя това и то отдавна. За да се стигне до откриване на причините, трябва първо да овладееш симптомите, което става чрез определени методи и техники. Това ти дава успокоението, адекватността и потенциала да продължиш напред, към разкриването на другите причини. Но докато се тресеш от симптоми и не можеш дори да се концентрираш, няма как да пристъпиш към това разкриване. Затова моите постове са насочени първо към овладяване на страха и симптомите и след това към изследване на причините за тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Никита никита каза:

Знам, че тук няма как да се оправя.Просто когато ми е много криво, най вече вечерта, искам да кажа на някой, и започвам да пиша тук.Провеждам терапия по скайп но сега я разредихме много, тъй като нямам възможност за всяка седмица.Искам да се обедя че е ОКР, че това са само мисли, но нестава.Терапевта ми каза да им се присмивам, да но в момента, в който ми го каза, аз вече не исках да ги махна тези мисли, сякаш пойсках всяка една от тях и станаха по истински.Имам чувството че вече не ми пука какво ще направя.И това ме връща назад.....Толкова време съм по различни терапевти и започнах да се отказвам....вече нямам  нито пари, нито желание да обяснявам едно и също всеки път....Хубав ден ви желая и бъдете здрави!!!!!

До колкото усещам имате нужда от качествена терапевтична работа с опитен специалист, познаващ в детайл проявите на ОКР (както казват терапевтите пищещи тук).
Задължително е съпругът ви да е присъствал на взаимните срещи с терапевта, досега не е ли идвал поне веднъж? Съпруга ви наистина е ценен съюзник и незаменима част от подкрепата и процеса.

Понякога е много трудно човек да попадне на специалист, от който да е доволен. Но не бива да се отказва, дори ако трябва да посещава такъв в други градове. Както знаете психотерапията ( понякога в началото в комбинация с медикаменти) е единственият път за изход. Ще имате цялото време на света след раждането да продължите в тази посока!
Колкото и да се разочаровате на моменти, във вас все пак живее силата и дълбокото желание да подобрите състоянието си!

Линк към коментар
Share on other sites

Да няма да се откажа, принципно не се давам лесно, все пак съм козирог :) , прав сте колкото и мисли да минават в главата ми ,току що ме разплакахте, защото дойде това желание за уцеляване и справяне.Искам да отбележа в същото време се страхувам да го кажа, но съм идея по добре от миналата година.Поне ПА ги няма.Много ви благодаря на всички.Оценявам го найстина.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте , чета книгата Обсебен Мозък, по бавно и се опитвам да не прихвана това което са описали хората там.Прочетох нещо ,което не разбирам.,Човек с ОКР описа много добре какво става с тези, който не се съпротивляват,,Лошите навици си правят гънка в мозъка ти!И тези ужасни,натрапчиви мисли остават вечно в нея".Аз бях посъветвана да ги приема, да не се съпротивлявам.За това ли стигнах до извода ,че искам, да нараня детето си?Като желание!!! Пише също че ако си мислил някога че имаш ОКР значи е така ,Аз бях убедена, но тогава правех само онези ритуалчета.Да сгъна  одеалото идеално, да има симетрия във всичко,равни разстояния между предметите,да погледна уредите, все още за уредите се заглеждам, но не както преди да слагам ютията на лицето си за да съм сигурна че е истинала или когато  заключвам вратата да ддърпам.Незнам колко пъти съм я разбивала!!!Сега тези мисли.Как прогоних ритуалите.Казах си един ден няма да стане нищо,  мина се доста време и дойдоха само мисли!!!Сега малко се плаша,защото пише, че това е болест.Приемам го зле.Не ме успокоява,както пише.Ако го приема като болест, веднага минава мисъл че щом съм болна мога да направя нещо!!!Никъде не намирам хора ,който мислят че е истина.Аз съм го приела прекалено като истина ,усещам притеснение ,но и в същото време или съм си врълпила,че е желание или незнам.....

Редактирано от Никита никита
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен при натрапливости е важно първо да се направи разграничение между фантазиите и реалността. Да се осъзнае илюзорността на мислите. След това да се преустанови всякаква съпротива срещу тях, защото това ги угоява. Ако има ритуали, тогава да се опита контрол на тревожността, която пораждат, ако не бъдат изпълнени, на малки порции. Давам прост пример: Ако си мислиш, че тръгвайки някъде, не си спрял котлона вкъщи, и е нужно да се върнеш поне 5 пъти от пътя, за да провериш, тогава може да си поставиш за цел да започнеш да се връщаш 4 пъти, 3 пъти, 2 пъти, 1 път и да овладяваш тревожността, която се появява, ако не се върнеш и не провериш, т.е ако не изпълниш ритуала си. Самият ритуал е вид награда, защото той намалява тревожността, но същевременно увековечава и състоянието. Може да се прибави спорт, медитация, релаксации. Другото е опитен терапевт, воля, мотивация, практика и евентуално помощ от медикаментите.

Линк към коментар
Share on other sites

В 12.02.2019 г. at 23:04, Човек_88 каза:

 

Не мога вече да разгранича натрапчивите мисли.Гледам детето и си представям как го правя.Понякога даже си казвам даа сега , усещам се че си отварям устата.Сякаш наистина искам, мисля че това няма да е ОКР.Плача в момента и незнам , защо точно.Не мога да разбера реално какво мисля и искам.Ако е шезофрения, дали досега щеше да си проличи, хората около мен щяха ли да забележат. Искам да умра в същото време ,ме е страх, за себе си, повече отколкото за детето.Писна ми,писна ми, писна ми......

Редактирано от Никита никита
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново, прочетох книгата, "Обсебен мозък,, но не намирам точно моя проблем.Да има мисли за нараняване, но там са само страх, а при мен много време беше страх, а сега е направо като желание.Събуждам се вечер и си казвам АЗ ставам и го правя,мога да го кажа на глас, така го усещам.Усещам се злобна.Намерих много неща който бях забравила, как съм се молила на Господ и трябваше на другия ден пак да го правя, да не се разсърди, Преди това богохулните мисли, проверките ,които все още правя, постоянния страх да не съм забравила да направя нещо, или оставила ли съм детето на градина, ужасната ревност, която ми пречеше да се радвам , препрочитането на субтитри, броенето.Но тези неща поотшумяха някак.С ревността се справих като си казах накрая каквото такова, вече се беше стигнало до развод Сега  като се сетя сякаш исках да ми е изневерил, за да се скараме.Пак беше като желание.Е как да се успокоя ,предположение че за трите месеци в който бяхме разделени, той го направи.Тогава си седнах на гъза.Мисълта изчезна.Ами и сега ли така ще стане? Но тази мисъл как да се справя.Не знам само мисъл ли е, или е желание.Как да го разбера веднъж завинаги.Ако има и депресия, тя ли предизвиква това желание и агресия в мен.Днес бях на косъм да кажа на глас че искам.Отрази ми се и това убийство, което дават по новините, но то всеки ден дават нещо подобно.Така ли е мислил и се е чувствал?Страхувам се от следродилна депресия.Не мога да спя вечер, събуждам се с мисълта да стана и да направя нещо.Не ми се говори, не ми се излиза, постоянно бързам, за незначими неща.Абе за една тъпа манджа се притеснявам ,че нямам време и бързам.

Редактирано от Никита никита
Линк към коментар
Share on other sites

@Никита никита, в друга тема ти препоръчаха терапевт, при когото да отидеш. Разбирам, че си объркана - във форума са ти дали насоки - това е, тук няма как да се прави същинска психотерапия, от каквато ти имаш нужда.

И те съветвам да спреш с гледането на новини, с четенето им също. Сведи ползването на компютър, телевизор, телефон до минимум, движи се, не яж рафинирана захар - това ще донесе някакво облекчение, но не е решение в никакъв случай. 

 

Успех! 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, има много с тази фамилия . Ще се опитам повече да не пиша, виждам че постоянно пиша едно и също, когато ми е зле.Съжалявам за всичко.И ви благодаря на всички....

Редактирано от Никита никита
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...