Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Не бях видяла, че ми е писано там , отново благодаря!Остават ми няколко дни до раждането , сега няма как да започна , но след това ще се свържа с нея.В момента варианта ми е психиатър може би.

Редактирано от Никита никита

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте минавам да споделя с вас моята радост , родих дъщеричка, вече си имам две прекрасни дечица и заради тях съм длъжна да продължа напред и да се справя.Не бях ви разказала за един сън, преди около година, в който се намирах в нещо като затвор, много тъмно и подтискащо място , появи се едно много хубаво момиченце, аз хем плачех ,хем бях щастлива, прегръщах я и я целувах.Каза ми, че когато дойде всичко ще се оправи.Когато се събудих, мислих, че това е детенцето, което загубих, после мислих, че това е моето АЗ .Сега когато забременях знаех че ще е момиченце, сигурна бях.И ето я моята Валерия.Вярвам ,че всичко скоро ще свърши, естествено мислите се насочиха и към нея, но се опитвам да не анализирам.В момента това което ме мъчи е, че не мога да и се радвам, тази апатия , но знам че ще отмине всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обръщам се с молба за съвет.Тодор Първанов и Орлин Баев , от може би две седмици се чувствам спокойна.На моменти имам тревожност, но не е всеки ден.Мислите вече почти не ме плашат.Притеснява ме факта че си казвам Добре съм, но мисълта е там.Тези който нараняват близките си, така ли се чувстват.Четох преди време че , преди да го направят се чувствали добре.Снощи  за пръв път спах спокойно, бях сама с децата, от както се помня не съм спала спокойно,или въобще,когато няма голям човек при мен, в тъмното, в случая мъжа ми го нямаше.Сънувах отвратителен,гнусен,сън, но този път не се хванах.Та въпроса ми е .Мисля другия месец да започна терапия.Ако съм добре, и не ме притесняват мислите, какво да му кажа.Имам но съм добре? знам че може би ще се появят нови, или отново същите.Но в случая какво да кажа.ИЛИ ОКР-то отново ме лъже, за да не отида.Или вече мисля като психопат?  знам че пак всичко ще се повтори, потрети, както е било през всичките години.Трябва да отида нали?Между другото, искам да кажа, че не помня почти нищо от детството си, освен страховете си.Относно хипнозата искам да знам, опасна ли е? Разбрах че помага много, но малко се страхувам! Исках да напиша и нова тема, но не мога, за сънната парализа, има ли общо със състоянието.Не бях споделила, че преди няколко месеца, се събудих , сигурна съм че не беше сън, бях обзета от страх, не можех да си движа тялото ,беше вкоченено,, нито да говоря.Единствено си мърдах очите.Уплаших се ужастно много, виках колкото мога, а се чуваше все едно шептя.Виках ПОМОЩ, за да ме чуе мъжа ми.Убедена съм че не беше сън.Ако въобще е било сънна парализа, или някакъв шок!!!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На въпросите -

Ти все още си в темата на натрапливостите и това,че малко са намалели нищо не значи.Ако не започнеш психотерапия те пак ще се развият.

Хипнозата е напълно безопасен метод, въпроса е, защо аз, който имам стотици сесии с хипноза , не я използвам в терапията на натрапливостите ? 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хипнотерапията при натрапливости може да е част от терапията или не. Ефикасна е, колкото и когнитивната терапия. Централно променящи нещата са поведенческата и базираната на медитация терапии. 

"...дали не мисля като психопат...?" - виж тази ми статия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никита, лесен начин за справяне с проблема няма. Споделям мненията и на Орлин и на д-р Първанов, хипнозата е прекрасен метод, но не е панацея. Очакванията, че като преминеш хипнотичен сеанс ще се случат чудеса, особено при ОКР, са несъстоятелни. 

Ако работиш със специалист, който знае как да работи с ОКР и ползва хипнозата като метод е чудесно. Той ще прецени, кога и как да включи метода в терапията. 

Когато ОКР се появи, то показва проблем на личността, с който тя не може да се справи. Но проблемът НЕ Е самото разстройство, то е индикация за истинския проблем.

Вероятно имаш голям проблем с приемането на промените в живота си, независимо дали са позитивни или негативни. А може би, загубите те травмират, или неизвестното за теб е голям проблем. Или нещо съвсем друго, което не можеш да осъзнаеш и решиш. ОКР идва, за да те фокусира в пълните си глупости, само и само да не се сблъскаш с истинския си проблем. Така че, префокусирай се в действителността и управлявайки ОКР то, реши истинския си проблем. Това с помощта на терапевт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Леле колко точно ме описахте.Промените бяха не малко.Развод, изневяра(простих), загуба на детенце.Не искам да се оплаквам, не искам и вече да ме съжаляват, но не мога да ги забравя.Мисълта ,за всичко това ме убиваше.Запечатоха ми се .Особено когато беше аборта, беше с хапчета в 4 месец, изкараха го в болницата, защото не успях да се изчистя.Хвърли го в една гнусна кофа, и си тръгнахме.Но всеки човек минава през различни етапи и има проблеми.Правих се на жертва постоянно, сякаш се хвалих за всичко,което минах.Сякаш ми беше хубаво.Оплаквах се постоянно.Сякаш исках нещо лошо да ми се случи, или съм искала найстина?Защо?За да ми обърнат внимание?Виждам колко глупава съм била.Да ме съжаляват!!!Защо обаче започвам да губя критичност към мислите?и това не ме плаши?Какво става с мен?Дали е мисъл, приличаща на желание или реално такова.Въображениеро ми играе постоянно, а аз го допълвам все повече.Понякога си казвам да ще го направя, ще вляза в затвора и това е!!!И до там Друго не мога да измисля.Разбирам ви , като ми обяснявате, за момент си казвам Да те са прави, но после пак.Всичко от което съм се страхувала стана.И развода, и изневярата.А сега?Не искам да ми се случват хубави неща,а те ги има!! Аз не мога да им се насладя.Какъв човек съм.Колко терапии минах и нищо не разбрах за себе си.Даже се обърках повече

 

Съжалявам ,че постоянно пиша, разбирате ли че ръката ми автоматично натиска и не може да спре.Незнам защо ,но на вас имам пълно доверие, може би за това го правя.Пак казвам че знам, че с писане не става.Осъзнавам го.Искам един ден да вляза и да напиша как съм се оправила и съм щастлива.Да се похваля ,а не да се оплаквам.

Редактирано от Никита никита

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писането се явява като част от натрапливостите / ритуал/.Не е полезен за цялостният процес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В ‎6‎.‎4‎.‎2019‎ г. at 19:02, Никита никита каза:

Леле колко точно ме описахте.Промените бяха не малко.Развод, изневяра(простих), загуба на детенце.Не искам да се оплаквам, не искам и вече да ме съжаляват, но не мога да ги забравя.Мисълта ,за всичко това ме убиваше.Запечатоха ми се .Особено когато беше аборта, беше с хапчета в 4 месец, изкараха го в болницата, защото не успях да се изчистя.Хвърли го в една гнусна кофа, и си тръгнахме.Но всеки човек минава през различни етапи и има проблеми.Правих се на жертва постоянно, сякаш се хвалих за всичко,което минах.Сякаш ми беше хубаво.Оплаквах се постоянно.Сякаш исках нещо лошо да ми се случи, или съм искала найстина?Защо?За да ми обърнат внимание?Виждам колко глупава съм била.Да ме съжаляват!!!Защо обаче започвам да губя критичност към мислите?и това не ме плаши?Какво става с мен?Дали е мисъл, приличаща на желание или реално такова.Въображениеро ми играе постоянно, а аз го допълвам все повече.Понякога си казвам да ще го направя, ще вляза в затвора и това е!!!И до там Друго не мога да измисля.Разбирам ви , като ми обяснявате, за момент си казвам Да те са прави, но после пак.Всичко от което съм се страхувала стана.И развода, и изневярата.А сега?Не искам да ми се случват хубави неща,а те ги има!! Аз не мога да им се насладя.Какъв човек съм.Колко терапии минах и нищо не разбрах за себе си.Даже се обърках повече

Ето ти го отговора. ОКР се е появило, за да те защити, да отклони трайно от мисленето за онези неща, които душата ти още не може да преживее. Сама виждаш, че когато кризите на ОКР се активират, спираш да мислиш за всичко, което дълбоко те разстройва и "забиваш" на фантастичен сюжет с невъзможно продължение. 

Ето това е "помощта" на ОКР. Тя обаче е неефективна, защото докато не се върнеш там, където те боли истински. Не се ли престрашиш да го изговориш "до дъно", да позволиш на терапевта да те поведе към различни гледни точки, към осмисляне и осъзнаване на загубите, окр ще идва, за да те разсейва всеки път, когато животът те срещне с нещо напомнящо на твоя страх, на загубата, на терзанията ти. Дори и чисто технически да отработиш ОКР, емоционалната преработка е гаранцията, че то никога няма да се върне. 

А относно загубите пускам ти една прекрасна притча, през която може да погледнеш по друг начин на развода, изневярата, аборта и всичко друго което си губила напоследък.

http://lammen.bg/корен-от-горчица/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но каква помощ е ОКР-то.Да забравих ги, на моменти само се сещам и плача.Преживявам го наново.Не обичам децата си, разбирате ли, такова е усещането, както и всички около мен.А аз започвам да му вярвам..Това нормален човек няма да го усети.Когато пък им се зарадвам се усещам че им се радвам грубо, целувам ги  и ги прегръщам, но се усещам как стискам.Ще започна отново терапия, няма да спра, но незнам вече какво бих добавила, всичко съм казвала на терапевтката с която работех най дълго.Да имаше ефект, защото поне гадните ПА изчезнаха.Връщаше ме назад, аз ги преживявах, многократно.Но защо всички тези неща ,който ми се случиха сякаш ги исках?ЕТО ТОВА НЕ МОГА ДА СИ ОБЯСНЯ,И НИКОЙ НЕ МИ Е ОБЯСНИЛ?И стигам до извода че на мен ми е хубаво да ми е гадно.Благодаря ви за пореден път на всички.Ще ги прочета още сега

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, че ги искаш е лъжа на ОКР-то ти.То ти дава , лъжливи, плашещи те мисли и ти му вярваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако повярвам до такава степен,че да направя нещо?Защо ги стискам?Защо позволявам.Надявам се че терапевта ,при който ще започна да ходя ,ще оправи тази каша в главата ми.Имам толкова много въпроси, на които не мога да намеря отговор, а сама се оплитам още повече.В момента, реално аз не мога да отговоря , на въпроса дали искам или не.Това ме тормози най много.Ако успея да кажа ,че не искам, да съм сигурна че е така,всичко ще свърши.

 

Аз така тормозя себе си, близките си,даже и вас,за което съжалявам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Момиче, почти всички мисли, които споделяш тук, не са твои, а на ОКР-то ти. Те са, само  една лъжа, нищо друго.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доктор Първанов възможно ли е да нямам епилепсия а това да са ПА.От вчера насам поне 10 пъти изживях ужаса на уж прилошаването.Усещам миризма, сърцебиене и тялото ми гори,бързам да отида при някой, усещам нереалност, както и че някой все едно ми е стъпвал на стомаха.Последното ЕЕГ беше добре, но предните не чак толкова.Възможно ли е да улавя и ПА това ЕЕГ.Този път ме държа повече,а не както обикновено секунди.Моля ви за последен път като професионалист, да ми дадете ваше мнение.Терапията е ясна започвам скоро, но тези неща, с хапчета ли ще се махнат или с самата терапия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато бях ходила на психиатър, който ми каза че ОКР се лекува Единствено с Медикаменти, каза че може да е от него миризмата, и да не бързам да ходя на невролог.Обърках се вече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Никита ,

На тази страница , това е десетото ти мнение . Преглеждам отговорите и виждам че избирателно разбираш казаното .Просто прескачаш обясненията на специалистите и само  повтаряш преживяванията си . Независимо че ти казват нещо друго и то конкретно , само да е вмъкната думичката ,,болест" , си казваш -----да явно съм болна .

Голямо момиче си и смятам че няма да се обидиш като директно ти кажа :    Вярваш в глупости . Трябва ти терапевт , да те научи как да мислиш . На кои неща да вярваш и кои да пренебрегваш .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 16.04.2019 г. at 0:50, АлександърТ.А. каза:

 Никита ,

На тази страница , това е десетото ти мнение . Преглеждам отговорите и виждам че избирателно разбираш казаното .Просто прескачаш обясненията на специалистите и само  повтаряш преживяванията си . Независимо че ти казват нещо друго и то конкретно , само да е вмъкната думичката ,,болест" , си казваш -----да явно съм болна .

Голямо момиче си и смятам че няма да се обидиш като директно ти кажа :    Вярваш в глупости . Трябва ти терапевт , да те научи как да мислиш . На кои неща да вярваш и кои да пренебрегваш .

Разбира се ,че не се сърдя.Даже незнам как не са ме изхвърлили вече.Съжалявам хора , найстина.Просто ме е страх, може би Много.В момента в който си Кажа че имам проблем, че трябва да ида на терапия, другия глас казва, нищо ми няма, за какво ми е тази терапия.Този път найстина ще опитам да се сдържа и да не пиша повече.Извинявам се на всички ,че досаждах постоянно с досадните си въпроси.Все пак благодаря че ви има.Надявам се че наистина е ОКР , а не нещо друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук в "Психотерапевтични насоки онлайн" не правим терапия - насочваме, споменаваме някои жалони в пътя на справянето, даваме кураж. И това е нещо, но актуалната психотерапия е различна - изисква много мотивация, действия, активност, напускане зоната на комфорт постоянно с промяна на отношението и учене.

В обществото могат да се наблюдават нещо като "талази" или дори "модни трендове" в преживяваните невротични състояния. Обществено "развитие" в невротичния процес, следващо хода на индивидуалната невротична етиопатогенеза. Паника --> когато е нерешавана качествено, преминаваща в генерализирана тревожност --> когато също е потискана неразбиращо --> окр, хипохондрия, агорафобия и т.н. --> когато дълго време процесът е поддържан, биологията защитно депресира, превключва в режим на прегаряне, в модалност хронична умора, за да предпази от тревожното високо напрежение.

Преди стотина години, а и хилядолетия преди това, на "мода" е била хистерията на сексуална основа - поради репресираното от църковните догми либидо. Понастоящем конверизонните и соматоформни състояния (хипохондрия, хистерия) са едни от най-"хлъзгавите" за работа, понеже в основата си носят печалби социални и за оцеляване, които всъщност напълно приемат и си искат играния и пред самия себе си театър. Та, терапевтирайки "натрапливи мисли" за болести, е важно да се знае дали са действително такива, или са единствено прикритие на хистрионни и/ или конверзионни психодинамики в основата си. В статията си Хистерия и хипохондрия пиша за това, а в текста си Характеропатии, описвам разликите между невротичното конверзионно разстройство и хистрионната характеропатия (дръпни надолу до хистрионно личностово разстройство). 

Да приемем обаче, че говорим за натрапливости, функциониращи през собствения си механизъм, неподлежани от хистрионни характерови динамики. Винаги дидактичната работа по общите механизми на състоянието, е следвана от успоредната диалектична такава, при която се преобразуват характеровите потенциали до адаптивни. Самият дидактичен вектор вече води до характерово преобразуване, както и диалектичният, до промяна в параметрите на преживяваната невроза. Успоредни, взаимодопълващи са, а противопоставянето им е фалшива дилема. За това пиша в статията си Диалектика и Дидактика в психотерапията

Психотерапията при окр прилича на помощта на човек, давещ се в океана на собствения си ум, постоянно заливан от вълните на натрапливите си невронни пътечки. Като старт, нужно е да стъпи на островчето на здравия разум. Той е малък, хлъзгав, вълните постоянно го помитат обратно в бурното и плашещо го море, където акулите на страховитите мисли заплашват да разкъсат него или близките, върху които пренася невротичната си загриженост. Тази когнитивна работа по преформулиране, реструктуриране, нормалииране и правилна визия за ставащото, е начална, отправна точка. Островчето на здравия съзнателен разум е твърде мъничко, а натрапливите вълни огромни, силово грабващи и завъртащи в страхуваното, бликащо от бездните на несъзнаваното. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Твърдя обаче, че колкото и малко да е това разумно островче, стъпването на него представлява важна част от терапевтичния процес. Човек се научава да вижда, че не е нужно да ходи по подхлъзващите го когнитивни изкривявания, както и че може да се хване за опората на една относителна връзка с реалността - поне за малко, докато вълните отново пометат. Тогава обаче вече знае, че има изход и може да се върне обратно на тази относително стабилна опора, дори да се качи на фара-наблюдателница на метакогницията си, откъдето да започне да осъзнава по-голямата си невротична картина и трасира пътя към психичната си сигурност, здраве, цялостност и стабилност. Сирените на плашещите го мисли отново влизат в този фар, повличат и захвърлят във въртопите на ужаса за пореден път - пътят към тази разумна и панорамно по-висока наблюдателница обаче остава открит и връщането там е все по-често и по-задълго. В годините практика на психотерапия осъзнах, че едно необходимо, но само по себе си недостатъчно условие за провеждането на психотерапия, е високият интелект - за потърсил психотерапевтична помощ, минимум IQ 110. Останалите условия: устойчива мотивация, дисциплинираност, готовност за осъзнаване и напускане на вторичните и първични "изгоди", все по-често пребиваване в зоната на възможностите, готовност за учене, развитие, правилна широка и висока визия. излизане от "жертва" мисленето и заставане в тази на студент в житейското училище, здрава духовност не от его позиция, а от тази на Себе си и т.н. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човекът е когнитивно донякъде научил се да се задържа на "земята" на здравия разум и вижда от по-високата панорама на метакогницията, започва да разбира, че именно вярата му в гласовете на сирените на натрапливостите му е тази, която го ужасява. Осъзнава все повече, че техните гласове са кошмарни само докато им вярва буквално. Тогава, вече избор на терапевта е дали плавно да го поведе през хипнотерапия към основата, към дома на сирените, където вижда, че всъщност са русалки, пеещи песните на любовта, защитата и смисъла, или директно да го насочи към дълбокото гмуркане и удряне на дъното на страховития океан, което парадоксално премахва борбата и бягството от страхуваното и със създадената гротеска и пародия води до хумора, прерастващ в смирението на молитвеното доверие, преливащо се в медитативния подход, имащ при окр ключова роля. 

.....

Често под етикета окр, както споменах по-гое, се "натикват" хистерията, хипохондрията, хистрионната характеропатия или граничността с връхче от натрапливости.Друга честа грешка е приравняването на обсесивно компулсивното р-во с натрапливото личностово р-во (ананкастна характеропатия). При последното, натраплвата идеация и ритуалност, са его синтонични, желани са, докато при типичното невротично окр, са его дистонични, противоречащи на разбиранията и нежелани. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×