Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте,не знам тук ли трябва да пиша,но наистина се нуждая от помощ и моля някой да ми отговори.Предварително се извинявам за дългия пост и ще съм благодарна на всеки отговор.От известно време имам един единствен страх, че ще полудея.Постоянно мисля за това.От сутрин до вечер си поставям всякакви диагнози,последната е жизофрения.Постоянно търся симптоми и сякаш вече имам някои.Като заспивам,се стряскам по някое време,мисля си постоянно нещо, постоянно имам различни мисли в главата си,които постоянно анализирам.Страх ме е от всичко,страх ме е,че както си стоя ще полудея и ще се озова в лудницата,ще стана за срам за децата си.Даже не ми се ходи на работа,да не откача там.Не ми се прави нищо,нито да чистя,нито да готвя.Нямам интерес към нищо.На моменти се чувствам като на сън.Не мога да се зарадвам на нищо.Когато говоря с някой, говоря с него,но постоянно мисля,как съм болна от жизофрения.Четох в интернет как при ОКР постоянно си повтаряш на ум,нещо което си чул и започнах да си повтарям наум някоя песен като я чуя,сигнала на телефона например.Но после реших,не е ОКР,това са звукови халюцинации, значи е шизофрения.Минавала съм през различни страхове, че съм болна от рак,че си гълтам езика,че ще умра,но съм се спрявяла сама.Сега не мога, защото не мога да кажа,ще откача и майната му.Пия едно уиски и се успокоявам,защо, защото съм жизофреничка.Ето даже искам да обясня толкова неща,но даже не знам,дали някой ще ме разбере.Та това,което ме тормози,луда ли съм,ще полудея ли,може ли от внушение да откача,може ли както си стоя, мозъка ми да изключи.Нормално ли е постоянно да мисля за нещо,абе луда работа.Благодаря на всеки,който ще ми отговори и ще ми даде съвет.

Редактирано от Lilito

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лили,

в поста ти ако преброиш колко пъти използваш думата "страх", сигурно ще ги изкараш десетина пъти. Това ти е - страх те е. И предишните ти форми на страха - от болести, са били израз на едно и също нещо, което се случва с теб - живееш в стрес. Стрес=изживяване на някакъв страх. Справяш се със стреса и страха изчезва - това като най-кратко обяснение на пътя за справяне. Иначе се иска добро разбиране какво в твоя свят става причина да изживяваш стрес. Много често може и да няма конкретна външна причина, а извора на стреса да се корени в характеровите особености, мирогледа, взаимоотношенията с хората и прочее.

Страха няма нищо общо с полудяването, защото самата налудност като психическа болест и страха от нея са несъвместими. Болните от шизофрения могат да имат страхове, които описват болестта им, но нямат страхове от болестта си. Разликата е горе долу като усещането при близането на сладолед през стъкло и консумирането му наистина.  В първия случай усещаш само хладината, но нямаш нито вкус, нито поемаш калории, ерго, няма как да ти се отрази на талията :) Докато във втория случай - хапването на сладоледа си носи и калориите и риска дори да си простудиш гърлото. Та ти си в първата позиция - усещаш само хладината от страха, нищо повече. Няма как да бъдеш засегната.

Никога няма да се разболееш от психична болест. Причините за това са много и може би ако стигнеш до идеята да започнеш психотерапия, ще ти бъде обяснено подробно. Сега просто трябва да го приемеш на доверие.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 11 часа, Lilito каза:

Не знам,дали някой ще ме разбере.Та това,което ме тормози,луда ли съм,ще полудея ли,може ли от внушение да откача,може ли както си стоя, мозъка ми да изключи.Нормално ли е постоянно да мисля за нещо,абе луда работа.Благодаря на всеки,който ще ми отговори и ще ми даде съвет.

Към Lilito,

Мила Лили, ти страдаш, защото не разбираш Живота, от Божествено Гледище. Само от неразбраните неща, се страда в Живота. Онова, което вече го разбираш (но го разбираш – не от човешко, а от Божествено Гледище) – повече няма как ти причинява никакъв дискомфорт.

Пишеш, че си била отлична ученичка, затова – преди всичко, съветът ми е да продължиш да се учиш, с оглед – все повече и повече да разширяваш и да задълбочаваш съзнанието си, тъй като възгледите за живота на всеки един човек, зависят от нивото на развитие на съзнанието му, към дадения момент. А както вече казах – дали ще страдаш, или не – зависи от това, доколко във възгледите си за живота (изразени чрез мислите, чувствата и постъпките ти) – спазваш, или нарушаваш Духовните Закони.

В този смисъл (понеже всеки човек има свой индивидуален житейски опит), колкото хора има на Земята – толкова и възгледи има, тъй като опитът на всеки един човек – не съвпада, напълно, с опита на никого другиго. Никой не може да мисли и да чувства, вместо теб, нали? Ти сама трябва да се научиш да го правиш, и то – да мислиш и да чувстваш, съгласно Волята Божия, защото това е ценното. Има достатъчно упътвания, в този смисъл.

Допуска се, но не е разумно, хората един другиму да си влияят, по въпроса – кое е възможно и кое е невъзможно, в живота; тъй като онова, което за някого е невъзможно, за другиго е напълно в реда на нещата (просто защото вече го е опитал и го е преживял). От друга страна – няма как човек да разбере другия, без да е преживял същото. Затова, принципно – нека да бъдем по-широко скроени и да уважаваме възгледите на всекиго, без обструкции (защото преди всичко, с неразбирането си на другия – вредим на себе си).

Ето какво казва Учителя Петър Дънов, в беседата: "Накъде" (и не само там), по въпроса за развитието на човешкото съзнание:
"Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате Волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл, и вместо да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте петле. Докато става това, човек ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства. Той трябва да работи върху себе си, да стане господар на мислите и на чувствата си. Това значи да живее човек по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот."
Това, че не работят върху себе си, с оглед – да повдигнат нивото на разбирането си на Живота и да облагородят живота си – е причината, поради която хората страдат.

Всеки земен човек страда, за да може лесно да влиза в положението на другите страдащи и да им помага, като (безкористно) ги облекчи, в неволята им, когато и доколкото може.

В този смисъл, ако онзи, който страда, е луд, то всички сме луди, преди да дойдем на себе си. А човек идва на себе си, само когато възстанови вътрешната си връзка на Любов, към Бога.

Искам, от опит, да споделя, с теб, че ако искаш да се освободиш от мъчението си – Любовта към Бога трябва да стане централна мисъл, в главата ти. Около тази Мисъл, ти трябва да се научиш да подреждаш всички останали свои мисли и така да преподредиш и устроиш наново, вътрешния си свят. (Защото щом търсиш помощ, в този сайт, посветен на съзнателния живот – сама виждаш, че уискито не помага, трайно; то само те облекчава, временно, но след това – мъчението ти се подновява, с още по-голяма сила).

Не мисли за мъчението си, като за нещо лошо, но се стреми да го преодоляваш, във всеки даден момент, когато го усетиш. Сложи в ума си Мисълта, че преди всичко друго – обичаш Бога и се дръж за тази Мисъл, защото само в Любовта към Бога – е силата на абсолютно всеки земен човек (без значение дали и доколко той го осъзнава). Който няма съзнателна Любов (първо към Бога, после към ближния и към себе си) – страда, защото духът и душата му са в недоимък; т.е. те не могат да се хранят, преди човек да започне да обича Бога. Любовта към Бога – е най-важната храна, за духа и за душата на всекиго.

Та, съветът ми е – започни да обичаш Бога, ближния и себе си (както е писано в Свещената Книга) и постепенно въпросът (с тези лъжливи паразитни мисли, които сега те тормозят),  ще се разреши, от само себе си, защото духът и душата ти ще се подсилят.  Това е сериозно.

От постинга ти става ясно, че ти прекалено много се фокусираш върху личността си, което ти пречи да видиш приоритетите на душата ти. За душата ти – първо е Бог, второ е Ближния (и ако вече не си забравила за себе си), накрая (каквото време ти остане) – наблюдавай промените, които стават в съзнанието си, в присъствието на Мисълта, че обичаш Бога (която дава сила). А съзнанието ти – ще се промени, към добро; т.е. ако постоянстваш – непременно ще оздравееш.

Ясно е, че няма да разбереш това, защото не си го преживяла и умът ти се съмнява, което е естествено.

Но ако си умна, докато се съмняваш, поне започни да четеш идеите на Петър Дънов – Учителя. Всички тези идеи са дадени, за благото на страдащите земни хора и се отнасят за разрешаване на проблеми, подобни на твоите.

Тоест – понеже ние, земните личности, все още не сме се научили да мислим правилно (а мислим безразборно), налага се да преживеем последиците от погрешното си мислене, за да се осъзнаем, че грешим и постепенно (момент, след момент) да се поправяме.

Тук е нужно не съмнение –  а само търпение и вяра (вяра, която да прерасне – в истинска Любов към Бога, която внася сила в човека). Защото ние сме Негови чада и трябва (във всеки даден момент), да имаме в главите си – Истинските Божии Мисли, пълни с Любов (а не лъжливите дяволски мисли, които ни измъчват – за да ни събудят от този кошмар, в който живеем, когато, в съзнанието си – сме далеч от нашия Небесен Баща).

Редактирано от Велина Василева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 9 часа, Lilito каза:

Пия едно уиски и се успокоявам,защо, защото съм жизофреничка.

Мила Лили, Не ти препоръчвам самолечение с алкохол! Той само задълбочава тревожността и страха. Като привидна патеричка е, с която обаче се изгърбваш и потъваш все повече в калта. 

Не виждам луд човек да е писал поста, виждам страхуващ се човек. В страха си, не в лудостта, и той те е завъртял доста, повярвала си му, защото е добър режисьор. 

преди 10 часа, Lilito каза:

Нормално ли е постоянно да мисля за нещо

Днешният свят е претоварен от информация, дори да не я търсиш целенасочено, те залива отвсякъде. Това води много, ужасно много от нас, до състояния като твоето. Има начини на справяне, не готови техники, а разбиране кое води до тревожността ти, до натрапливостите. Работа с убежденията, с нагласите, със собствените ти психични пластове. Претоварваме милите си мозъчета и телца, без да го съзнаваме. 

Съветвам те и аз, да отделиш време и средства за добър терапевт, това е безценно! Иначе трудно се излиза сам от тази буря. А с адекватна подкрепа става, повярвай ми. Няма нищо по-ценно от това да се чувстваме добре и спокойни в тялото си, живеейки качествено живота си. 

Пиши на Орлин Баев или на Георги Балджиев, те са много добри специалисти, а предполагам могат да препоръчват и техни колеги, в зависимост от това къде живееш. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, нова съм тук и наистина не знам къде да пиша, надявам се да  е тук.От известно време имам един единствен страх,че ще полудея.Лягам си,събуждам се с тази мисъл.Чувствам се безсилна.Постоянно чета в интернет за различни психични заболявания.Поставям си диагнози,ОКР,маниакална депресия,параноя,а сега вече жизофрения.И това не ми дава мира.Правя си постоянно тестове за психично здраве.Първо си поставих диагнозата ОКР, като тогава моят единствен страх,беше,че ще полудея, просто така,както си стоя,както си вървя,без да си поставям някакви картини или образи.После, след постоянно четене,разбрах,че при ОКР, постоянно си повтаряш нещо,което си чул,и аз така постепенно си пея наум някоя песен,която съм чула,дори и предния ден.Преди няколко дена прочетох,че това е звукова халюцинация и е признак на жизофрения.Постоянно анализирам всичко,което мисля.Друг признак от жизофрения е ,че преди да заспя,в почти сънено състояние и аз не мога да го обясня и сутрин точно сякаш преди да се събудя,си мисля в главата си как водя разговор с мои близки,с които сме се срещали през деня.Преди никога не съм забелязвала тези неща,но сега анализирам всяка своя мисъл,всяко нещо,което кажа.Прочетох в интернет в един форум за жизофрения,как при нея болестта се отключила една сутрин,като се събудила с хиляди гласове в главата си.На моменти всичко ми е като на сън,аз ли съм,ще откача ли.Говоря с хората,а в същото време постоянно си мисля как ще полудея.Постоянно търся симптоми.Моля някой специалист да ми каже,какво ми е.Вече не издържам.На почти 39 години съм.Всичко ми е безразлично,нищо не ми се прави,едва чистя и си върша домакинската работа.Не ми се ходи на работа,защото си мисля,как там ще полудея,ще се изложа мен и децата.Страх ме е .Притеснявам се, като полудея кой ще ми ги гледа,едното вече е голямо,но другото не е.Вместо аз да съм опората им,аз ще съм лудата им майка.Толкова съм изтрещя,че след толкова много четене на моменти се вглеждам в тях,да не би и на тях да им има нещо.Ставало е само веднъж,но ето още едно доказателство за това,че съм луда.Друго доказателство,пия 100г, уиски и се успокоявам,както при жизофрениците.Нацяло се вкарах във филма,след като преди няколко дена прибраха мой близък в психиатрията.Друг симптом на жизофрения, искам да спя и да не мисля.А ето и как започна всичко.А именно.Април месец преживях много стрес един след друг,свързан с децата ми,със загуба на близък човек,когото много обичах и то на фона на важно събитие,за което цялата организация включително финансова мина изцяло през мен.Да уточня,че само аз си знам как успях да се справя с всичко.Съпруга ми почти алкохолик,ми каза,че няма пари да се спасявам.Така два месеца,нещата минаха,но аз затъвам психически.Относно мен,бях нормално,лъчезарно дете,израстнах в семейството,в което не бяхме със сестра ми лишени от нищо.Баща ми можеше да се напие един път на 2 месеца, понякога строг,когато се напие може да се дразни с майка,но никога с нас.На  16 години върху мен беше извършено сексуално посегателство,от непознати,не в моя град,с това се справих сама,не казах на никой освен на сестра си,а в настоящия момент знаят мъжа ми и сина ми,никой друг.А може би,не съм успяла да се справя и затова сега откачам.Но както и да е.След това се оправих,продължих си живота,веселях се,обичах много да пътувам,което в момента също ме притеснява,в смисъл страхувам се да пътувам да дълги разстояния и на непознати места.Завърших средно образование с отличие,приеха ме студентка задочно,но не можах да завърша поради финансови причини.На 20 години се омъжих и родих голямото си дете,тогава за първи път по време на бременността,към края и месец след като родих,започнах да се чувствам зле,ходих по много лекари, включително и невролог,които ми казаха,че съм напълно здрава,тогава по врачки,магии,разваляне и нещата се оправиха,бяхме намерили в къщи едни неща и т.н.След това бях много щастлива,докато преди 13 години не хванах съпруга си в изневяра в точния смисъл на думата.Тогава щях да го оставя,но детето постоянно плачеше за него и аз не се разведох,така и до ден днешен.Животът продължи.От време на време съм минавала през различни фобии.че имам рак,че ще си глътна езика,че ще умра,но съм се справяла сама без хапчета и сега те направо ми се виждат смешни на фона на страха от полудяване.2008 родих второто си дете.Нямах страхове,гледах го сама, живота си течеше,започнах работа преди няколко години,която не ми харесва като цяло,в къщи пиян мъж,обиди,скандали,на работа кажи речи сама по цял ден,в къщи горе долу пак така,майка ми не е от хората,с които можеш да споделяш,добре,че е сестра ми,с която си говоря по телефона,но понякога и на нея и писва като започна да и обяснявам,че съм жизофрения. И така стигнахме до м.април и моята лудост.Извинявам се за дългия пост и се надявам някой специалист да го прочете и да ми каже луда ли съм,ще полудея ли?Може ли както седя и да изключа?Може ли през всички години да се е развивала жизофренията?Забравих да кажа ,че напоследък от време на време в главата ми излиза образа,на човека,който загубих и на трима други такива,абе направо съм си луда.Благодаря на всеки,който ще ми отговори!

Редактирано от Lilito
Промяна името на темата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

пълният контрол над съзнанието е невъзможен. Той също така е и доста вреден, тъй като от опитите за контрол ще се появяват още повече мисли и усещания, от които всъщност ти се опитваш да се отървеш. А и всичко това не е желателно също и защото обикновено прекомерният контрол води до огромни количества стрес за тялото и съзнанието.

Натрапливите мисли и усещания, импулси, са нормални. Приемайки, че това, което имаш в главата си като мисли не е нормално, е основният проблем. Решението е да позволиш на тези мисли да преминават, без да обръщаш внимание, без да се опитваш да ги промениш или спреш. Остави ги и ти ще се отидат, разбирайки, че вече не преставляват интерес за теб.

Изправи се срещу страховете си и започни работа с психотерапевт.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Lilito каза:

Извинявам се за дългия пост и се надявам някой специалист да го прочете и да ми каже луда ли съм,ще полудея ли?

Мила Лили, това, което преживяваш се случва, защото мноооого дълго си държала в себе си - най-накрая стреса избива. За да стигнеш до такива високи нива на тревожност, означава, че не си споделяла, таяла си мъките си в себе си. Всички си имаме мъки, преминаваме през трудности, просто често не си даваме сметка, че понеже не виждаме тегобите на другите, не значи, че ги няма. 

 

Ние сме автори на живота си и от нас зависи как смиламе трудностите. Надявам се да послушаш хората тук и да потърсиш терапия. Медикаменти не ти трябват, не, не си луда.

Терапията е полезна за всеки, защото при нея имаш Човек, специалист, който може кадърно да те подкрепи в пътя на справянето, на разбирането на собствената ти психика.

След тези състояния човек излиза много по-мъдър, удовлетворен и спокоен обичащ живота и благодарящ му!

 Дължиш на себе си да се обгрижиш, за да можеш после Ти да го правиш за децата си, за хората, които обичаш. Да се обгрижиш с любов и Доверие към трансформацията, която преживяваш, да се отпуснеш и да се споделиш с хора, които ще ти окажат подкрепа.

За да получиш помощ, е нужно да се отпуснеш - защото получаването идва от отпускането.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много Ви благодаря,Инес!Това,което ми пишете ми дава много кураж.Ако може да ми препоръчате някой наистина кадърен психотерапевт онлайн, защото съм от дълбоката провинция и нямам възможност в момента да пътувам.

 

Ето още едно доказателство,че не съм  в ред и колко съм отнесена,да не обърна внимание как съм писала Шизофрения,май,май наистина отключвам такава.Направо нова болест измислих.Нищо, клавиатурата ми прави номера,трябваше да обърна внимание.

 

И още нещо без да обидя някого,ако психиатър прочете постовете ми,дали ще е съгласен с Вас.Както вече казах,без да Обидя някого,сигурни ли сте,че няма да откача,мога ли да се оправя  без да пия лекарства,още изведнъж се извинявам.И наистина ли не съм луда и не мога ли да полудея?

Редактирано от Lilito

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече те е прочел психиатър - един от отговарящите тук е лекар-психиатър и психотерапевт: д-р Тодор Първанов. Най-добрият психиатър в републиката!

Не, не се полудява от това, че натрапливо те е страх от полудяване. Както и не се лекува с хапчета, защото няма какво да се лекува. Имаш да се учиш на доверяване, помъдряване, обичане, смелост. Това хапчетата не могат да ти дадат. Успехи!

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се справиш с проблемите си няма цена, защото да продължаваш да бъдеш в тях постоянно, не е живот. За малко сме на тази земя, в тези тела, и би било хубаво да ценим времето и живота си. В този смисъл справянето ти, е добре да бъде приоритет за теб!

преди 3 часа, Lilito каза:

Много Ви благодаря,Инес!Това,което ми пишете ми дава много кураж

Ето, виж това - от теб зависи кое как приемаш, куражът е в теб, аз не мога да ти го хвърля като фризби, ако го нямаш! Но ти можеш да го откриеш вътре в себе си, така както ще откриеш и Любовта и Вярата. Ти си ги позабравила сега, защото се връзваш на страховете си твърде много, а те са като обелки от банани, по които се хлъзваш и падаш. Трябва ти просто малко опора и нещата се подреждат. 

преди 7 минути, Lilito каза:

,ако психиатър прочете постовете ми,дали ще е съгласен с Вас.

Прочети постовете на Георги Балджиев адресирани към теб в тази тема, той е психолог с опит. 

В този форум има други теми на хора с натрапливости, които са в унисон с твоята - страхът от полудяване е основен. Но както ти казахме няколко човека - просто страх, на който ти се връзваш и той расте.

Всеки от нас има натрапливости понякога, мила Лили, аз също! Но просто не им се връзвам и те си отминават като вълни в морето. 

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И докато мислиш сериозно, карай го по-несериозно :) Защото сериозните хора имат сериозни проблеми, несериозните хора имат несериозни проблеми :) По типа проблеми, които искаш да имаш, сътвори Тебе-то с обич и уважение към себе си, доверие в битието и Бога! Защото друго не остава, след като отсеем важното от маловажното - задачата ни е да се научим да живеем така, както ни увещава и великият апостол Павел: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се” (Филипяни 4:4).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Извинявам се за въпроса,всички тук ли сте последователи на Дънов?"

На Дънов, не. На една по-широка перспектива към живота, да. Перспектива на творческа свобода, човещина, обич, живот от душа. Дънов е малък човек, като теб и мен. Принципите на бялото братство, към които насочва обаче, са глобално валидни. Могат да бъдат живяни през научния мироглед, будизма, вътрешното християнство и т.н. и т.н. Но, над обзначаващите ги  думички, това са принципите на Човещината. Така че, последователи на Дънов, не. На любовта, мъдростта, свободата да бъдем Човеци, да. Самият Дънов е казал, перифразирам по памет: "Не бъдете дъновисти - евтино е това. Бъдете ученици във великата школа на Живота!"... 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да допълня Орлин, никой от нас не е такъв стриктен, дори никакъв последовател, както може би предполага мястото ни в интернет, а именно Портала, посветен на Учителя.

Самият аз понякога съжалявам, че не съм намерил време да се докосна до мащабното наследство, оставено от П. Дънов. Прочел съм едва "Изворът на доброто", няколко беседи и две малки тематични книжки. И в малкото съм открил, че идеите, ценностите и повелята не са по-различни от тези в Библията, Бхагавад Гита, Упанишадите, съвременни мислители като Ошо, Нийл Доналд Уолш и редица други.

Благодарен съм, че Учителят е бил тук, че е предпоставил да  се съберем в това кътче на нета, където лично аз открих учители в професията, приятели, съмишленици и трибуна за обмяна на идеи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,И още нещо без да обидя някого,ако психиатър прочете постовете ми,дали ще е съгласен с Вас.Както вече казах,без да Обидя някого,сигурни ли сте,че няма да откача,мога ли да се оправя  без да пия лекарства,още изведнъж се извинявам.И наистина ли не съм луда и не мога ли да полудея?,,

Здравей!

Аз съм психиатър.Имам 30 години опит, чел съм постовете ти и ти гарантирам, че нито си луда, нито има каквато и да е вероятност да полудееш.Мога научно да аргументирам, но липсата на време, ще трябва да те принуди да ми се довериш.Касае се най - .обикновена хипохондрия/ страх от болести/.По тази и причина до момента не вземах отношение на постовете ти - хипохондрията е толкова разпространена,че ако обръщах внимание на всеки с твоите оплаквания, би трябвало да работя по 30 часа в денонощие. 

Дадени са ти много съвети, прецени кое ти звучи разумното и го следвай, но няма как да се справиш, без да спреш, напълно да четеш в нета, каквото и да свързано с темата здраве.

Ако, не можеш сама, да си го наложи направиш, помоли най-близкият си човек с който живееш да те контролира и пази от влизане в нета. Опитай се, поне една седмица да не влизаш и тук, според мен всичко което трябва да знаеш вече е написано. Влизането в сайта само те ,,държи ,, в темата. През тази седмица бъди активна, прави нови неща и спортувай, така мозъка ти ще си почине малко от страховете.

Пиши след седмица как си .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 17 часа, окр или лудост каза:

Извинявам се за въпроса,всички тук ли сте последователи на Дънов

 

 

може ли някой да ми отговори

Да си последовател на Дънов, без същевременно да си последовател на Христос (т.е. на Бога) – е напълно безполезно. Доколкото всеки човек сам се самоопределя – чий последовател е, то – мъчно е да се определи, външно – кой, на кого е последовател. Обаче, разумното е – за да се спасиш, един ден – от мъченията и страданията си (което е много важно, за теб) – да бъдеш последовател на Христос, което ще рече – да следваш Волята Божия, във всеки даден момент. Иначе казано, това значи – да следваш Христос; да бъдеш Христов последовател. А Дънов е само онзи, който прави Идеите на Живия Христос (за Когото четем в Евангелието) – по-достъпни; по-понятни на ограниченото и обусловено; т.е. (замърсено от егоизъм) обикновено човешко съзнание. Самият Дънов е човек, който (понеже сам е имал перманентна вътрешна връзка с Бога), е изпълнявал Волята Божия, във всеки даден момент и с това си качество – той е ценен пример, за онези, които ценят Съществените Неща, в Живота. Към такова състояние на съзнанието (каквото е имал Дънов  – наречено Свръхсъзнание – т.е. Единно Космическо Съзнание, или "нирвана") – един ден ще се върне всяка човешка душа, без никакво изключение. Великите Учители затова идват на Земята – за да се съкрати времето на страданията – за онези земни ученици, които вече са готови (доброволно и от Любов към Бога),  да влязат в това Единно Съзнание на всички Разумни Същества, в Битието. В този смисъл – съзнанието, че участват в Единното и Неделимо Съзнание на Великото Цяло (знаем, че Бог е Цялото), е белег за онези, които живеят съзнателен живот, в Битието. А всички онези, които считат, че животът, който тече през тях – не е Целокупният Живот; т.е. – не е Животът на Бога, а е техен личен живот, в който те са свободни да мислят, да чувстват и да постъпват, своеволно (т.е. произволно, а не съгласно Волята Божия, в дадения момент) – са (съществуващи) спящи духове и души, на които предстои да се събудят, в определеното им време, за да започнат Живота на безсмъртието си (в който и те ще се чувстват Едно с Бога). Такова е, накратко, Христовото Учение; т.е. това е посланието на Бог, до нас, земните личности. В този смисъл – разбирай Дънов – нещо като пощальон; т.е. като такъв, който в беседите и лекциите си ти казва, какво иска Бог, от тебе (да промениш в характера си), за да те приеме отново, в Царството си и да избърше всяка сълза от очите ти.

Ако има нещо неясно – само кажи и ще го осветлим, допълнително :) .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички.Търся компетентно мнение.В Ада съм от две години и не мога да изляза.Ще бъде дълго, надявам се че ще бъде и прочетено .От малка правя тези така наречени ритуали скачах, броях, пипах определен брой пъти разни неща защото нещо ще се. ....Някак си нещата преминаха пораснах ожених се и сега имам прекрасно детенце на 7годинки.Преживях развод, но слава Богу се отправихме с бащата и сме пак заедно , да смешно е ,, забременях втори път,но нещата не се получиха и трябваше да направя аборт в 4месец.От там започна кошмара.Мина се малко време и започнаха мислите че ще се случи нещо с детето ми, които ескалираха с времето че аз ще му направя нещо.Започнаха и ПА .Имах чувството че ставам и го правя.Имах усещането че губя контрол върху себе си.Незнам как но ПА спряха.Ходих на пстерапия може би от там.Сега мислите си стоят но някак не ме плашат така.Но на моменти си мисля че щом не ме плашат значи ИСКАМ.Първо си сложих диагноза Психоза, психопата, какво ли не.Мислите започнаха да се отправят и към мъжа ми.Известно време имаше един период на едно спокойствие което ме притесняваше.Как може да съм толкова спокоина мамка му.Мислите стоят, не ми пука от нищо, нищо не ми се прави, сякаш никои не обичам, незнам какво да кажа, чувствам се като предмет.На 16 бях когато ми поставиха диагноза епилепсия.Но някак не бяха сигурни.защото не съм припадала.Аз не си пих хапчетата и сега пак започнах да ходя по лекари защото започна да ми прилошава.И се установи пак епилепсия някаква слаба форма.Но наи новото в главата ми е че съм болна от шезофрения.Започнах да си представям че някои ми говори.Знаете какво ,,да нараня близките си,,.Незнам вече постоянно ми е в главата четох какво ли не и си добавям още и още неща.Според вас болна ли съм .Понякога си мисля че нищо ми няма че съм си много добре, че това са само глупости измислени от мен.Но в друг момент сякаш започвам да вярвам че съм полудяла и това е края.Имала съм мисли от сорта ,,И какво от това,,.Объркана съм, незнам какво мисля и чувствам, нямам мечти ,а бях толкова весел човек.Мамка му само на 27 години съм а не виждам изход.Лудите виждат и чуват нещата наистина или не.Аз ли си съчиниха всичко или съм за лудницата.Опасна ли съм за близките си.Съжалявам за дългия разказ , но вече не знам какво да направя и къде да отида.Не знам защо но не чувствам нищо.Нито страх, нито гняв, нито любов абсолютно нищо.Аз съм едно нищожество.Пълен непукист.Напуснах работа и сега сякаш ме е страх да започна нова, незнам дали ще се справя, дали няма да направя нещо.Мозъкът ми е извор на простотии.Детето ми е при баба си на село, направо се страхувам да е при мен , в Ада съм хора,помогнете ми .Искам да усетя всички емоции на света.Искам да седна да се нарева, искам да се зарадвам, искам да се ядосам.Ходих на психиатър и ми казаха невроза даже нищо не ми изписа заради хапчетата за епилепсията , добре бях докато не доиде новата мисъл за лудостта.

Редактирано от Никита никита

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, определено мозъка ти е извор на простотии, които ние наричаме натрапливи мисли.Имаш ОКР.Писано е доста по темата във форума.Потърси с търсачката  и прочети това което сме писали на другите с ОКР. Тук отговаряйки на едно момиче съм писал доста по темата-

но каквото и да говорим, каквото и да ти пишем най-правилното е да се започне психотерапия . Дори сутринта писах по темата тук - 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря много за бързият отговор аз знам , че е ОКР, но въпросът ми е дали може да се превърне в  шезофрения.Психоложката където ходя ме уплаши защото ми каза да отида на психиатър и да я питам дали трябва да продължа терапията.,да не изтървем положението, защото не работела с психотични.Е как да не се притеснявам. А преди време бях ходила и на друг психиатър които ми каза че ОКР се лекува само с медикаменти изписа ми ,аз си ги взех и след два дни се обезобразих.Изкривих се цялата.получих алергичен шок а лекаря не ми вдигна даже телефона.Чела съм всичко което ми пратихте от година чета всичко.Искаше ми се да дойда при вас , но съм от Бургас.

 

Редактирано от Никита никита

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чела ли си тази ми статия? Насочена е конкретно към окр, фокусирано в нараняване? Както и всяка от тези статии? 

В първата статия обяснявам, че няма как да полудееш, нито да бъдеш психопат. Можеш да се страхуваш колкото си искаш, но нищо повече. Относно психоложката ти - за колега, мога да кажа или добро, или нищо... 

Път има, при това не е никак труден, когато терапевтът знае накъде да те води, какво да прави, как се работи с окр. В статиите си го споменавам открито. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Категорично - риска да развиеш шизофрения е по-малък, от този на връстниците ти които нямат шизофрения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви много явно в моя град няма кои да помогне едната ме изкара екстрасенс а другата ме праща на психиатър.Страхувам се от това че не се страхувам вече не знам дали ме разбирате.Това че си представям че има някои до мен и ми говори ,представям си че с усмивка правя гадости и вече нищо не трепва в мен, няма го чувството за вина , незнам как да ви обясня не съм убедена вече че е само ОКР.Моля ако работите по скайп да се свържа с вас

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знам, че ОКР-то те прави недоверчива, но е така, напълно безопасна си за себе си който и да е друг.Молбата ми е  да прочетеш линковете които аз и Орлин сме ти дали.Ще се успокоиш малко.За съжаление, в момента не приемам пациенти.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И все пак ви благодаря от цялото си сърце и душа.Бъдете живи и здрави и подкрепяйте хората, до колкото ви е по силите защото сигурно и на вас не ви е лесно да слушате постоянно такива неща, но повярвайте ми това не е живот.Ако можете само да ми предложите някои добър психотерапевт в Бургас .Съмнявам се че ще има защото съм обиколила много,но все пак.....Хубав и успешен ден

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×