Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Slash15

Чувство за зависимост и самота

Recommended Posts

Здравейте! 

Пиша тук, защото имам нужда от помощ. Момиче на 19 години съм.

В момента се намирам в състояние, в което само плача. 

Живея в чужбина, но в момента съм в България до Юли. Имам си приятел с когото имаме връзка от разтояние. В България съм от Март месец и живеем с него оттогава.  От днес му се наложи да замине по работа в друг град за почти месец, като се прибере само за 2/3 дни след околко 2 седмици. Нямам приятели с които да излезна. Нито един близък до себе си. Може да разбирате, че той ми е и гадже, и приятел, и най-близкият до мен човек. Заедно сме от 2 години. Като сме заедно, нито се чувствам самотна, нито изпадам в тъжни състояния, но стане ли време да се разделим дори и за 2 седмици, губя мотивация за много неща. До никого не ми е, искам само той да си е до мен в момента. В такива моменти се чувствам сякаш съм зависима от него.  Повреме когато него няма да го има, ще ми дойде на гости една приятелка, но дори и до нея не ми е сега, а се зарадвах като разбрах, че ще идва, но тогава гаджето ми си беше тук.  

 Осъзнала съм, че много често се тревожа за бъдещето. Какво ще стане с нас? Ами ако той като се прибере, аз вече няма да съм си в България и ще трябва да замина? Не мога да приема факта, че бъдещето не зависи от нас. 

Как да приема факта, че нямам величие над бъдещето? 

Как да се успокоя и да се науча да обичам собствената си компания? 

Как да се оттърва от чувството за зависимост? 

Бих се радвала ако чуя вашите мнения и получа съвет от вас! :)

 

Редактирано от Slash15
обърках името на темата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може и да не ме вземеш на сериозно , Но ще ти кажа така . Малка си , изчакай 2 г .

Човек само може да работи за бъдещето , имайки някаква идея . А то , бъдещето се случва . Играеш ли шах ? Това е начина за посрещане на бъдещето .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Как да се успокоя и да се науча да обичам собствената си компания? 

Думата работа какво означава за тебе . Може да е усилието за постигане на цел . Независимо в каква област , материална или духовна , Една добра цел осмисля и запълва живота .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, АлександърТ.А. каза:

Думата работа какво означава за тебе . Може да е усилието за постигане на цел . Независимо в каква област , материална или духовна , Една добра цел осмисля и запълва живота .

Съгласна съм. Но дори когато съм заета и се занимавам ги имам тези мисли и се чувствам самотна. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 20.06.2018 г. at 14:59, Slash15 каза:

В такива моменти се чувствам сякаш съм зависима от него

Ти си зависима от него - сама се правиш такава.

Имаш работа по изграждане на здрава самооценка - тогава ще почнеш да се наслаждаваш на почти всичко, което посрещаш, а останалото ще смилаш качествено, без да те срива из основи. 

В 20.06.2018 г. at 14:59, Slash15 каза:

Как да приема факта, че нямам величие над бъдещето? 

Че нямаш контрол ли? След минути може да си мъртва, нямаш контрол. "Как да го приема?" - Отново издава желание за такъв контрол. Липса на Доверие. Нямаме ли доверие в живота, в себе си, в другите - нямаме здрава основа. Все сме тревожни, страхливи, неуверени - "Ами утре какво ли ще стане с мен?!" Докато си в това усещане за несигурност, нищо няма да се промени.

Първо прочети този материалпосле този  и този -  не са обемни.

Може да ти стори странно, че ти ги давам, но има какво да вземеш от написаното - минала съм през същите усещания, които имаш и ти и тези материали са моето същинско справяне с проблема с прилепналостта. Ако имаш въпроси по тях - питай смело. 

 

В 20.06.2018 г. at 14:59, Slash15 каза:

Как да се успокоя и да се науча да обичам собствената си компания? 

Като започнеш да си сама в собствената си компания! Изключи си телефона, излез на разходка, стой сама, без външни стимули. Просто си летни, седни и стой със себе си - от себе си не можем да избягаме. Можем да се обикнем дълбинно и истински обаче!  Погали тялото си, лицето си, косата си, огледай се в огледалото - кажи си: "ето ме, това съм аз! Обичам се! Обичам очите си, устните си..." и т.н - дай си обич и ласки сама на себе си, можеш и е нужно! :)

В 20.06.2018 г. at 14:59, Slash15 каза:

Как да се оттърва от чувството за зависимост? 

От нищо не можеш да се отървеш, само да го трансформираш. Писах вече, че имаш нужда от работа по самооценката - да обърнеш внимание на собствените си нужди, да Обгрижваш сама онези, които наистина можеш сама, а не ти е нужен друг!

Добавям - и от съзряване имаш нужда. Нездраво прилепнала си към партньора си - той има И собствен живот, не е твоя майка, а ти нейното новородено бебе. Имаш своя самостойност и той негова и отвъд реалността на тази връзка! Много е важно да я разпознаеш, но това трудно ще се получи само през обяснения във форум. 

С кого живееш в чужбина? Сама, родители, роднини, съквартиранти?

Работиш ли?

Обичаш ли живота си там?

Чувстваш ли се там зависима от нещо или някого?

Ако прецениш отговори, струва ми се, че има за разнищване. 

Задай си и следния въпрос: За кое в мен не мога да се погрижа и ми е нужен другия? Кое прави така, че да не мога да обгрижа тази своя нужда?

Защо ти е нужен друг, за да ти е хубаво? Кое прави така, че да не ти е хубаво и сама? 

Не казвам, че да сме отшелници е вариант. Но и другата крайност не е! :)

Гледай/слушай също това и това.

Могат да ти дадат ценни отговори. Да потърсиш книги и други лекции  на Екхарт Толе, също. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 23 часа, Ines Raycheva каза:

Ти си зависима от него - сама се правиш такава.

Имаш работа по изграждане на здрава самооценка - тогава ще почнеш да се наслаждаваш на почти всичко, което посрещаш, а останалото ще смилаш качествено, без да те срива из основи. 

Че нямаш контрол ли? След минути може да си мъртва, нямаш контрол. "Как да го приема?" - Отново издава желание за такъв контрол. Липса на Доверие. Нямаме ли доверие в живота, в себе си, в другите - нямаме здрава основа. Все сме тревожни, страхливи, неуверени - "Ами утре какво ли ще стане с мен?!" Докато си в това усещане за несигурност, нищо няма да се промени.

Първо прочети този материалпосле този  и този -  не са обемни.

Може да ти стори странно, че ти ги давам, но има какво да вземеш от написаното - минала съм през същите усещания, които имаш и ти и тези материали са моето същинско справяне с проблема с прилепналостта. Ако имаш въпроси по тях - питай смело. 

 

Като започнеш да си сама в собствената си компания! Изключи си телефона, излез на разходка, стой сама, без външни стимули. Просто си летни, седни и стой със себе си - от себе си не можем да избягаме. Можем да се обикнем дълбинно и истински обаче!  Погали тялото си, лицето си, косата си, огледай се в огледалото - кажи си: "ето ме, това съм аз! Обичам се! Обичам очите си, устните си..." и т.н - дай си обич и ласки сама на себе си, можеш и е нужно! :)

От нищо не можеш да се отървеш, само да го трансформираш. Писах вече, че имаш нужда от работа по самооценката - да обърнеш внимание на собствените си нужди, да Обгрижваш сама онези, които наистина можеш сама, а не ти е нужен друг!

Добавям - и от съзряване имаш нужда. Нездраво прилепнала си към партньора си - той има И собствен живот, не е твоя майка, а ти нейното новородено бебе. Имаш своя самостойност и той негова и отвъд реалността на тази връзка! Много е важно да я разпознаеш, но това трудно ще се получи само през обяснения във форум. 

С кого живееш в чужбина? Сама, родители, роднини, съквартиранти?

Работиш ли?

Обичаш ли живота си там?

Чувстваш ли се там зависима от нещо или някого?

Ако прецениш отговори, струва ми се, че има за разнищване. 

 

Задай си и следния въпрос: За кое в мен не мога да се погрижа и ми е нужен другия? Кое прави така, че да не мога да обгрижа тази своя нужда?

Защо ти е нужен друг, за да ти е хубаво? Кое прави така, че да не ти е хубаво и сама? 

Не казвам, че да сме отшелници е вариант. Но и другата крайност не е! :)

Гледай/слушай също това и това.

Могат да ти дадат ценни отговори. Да потърсиш книги и други лекции  на Екхарт Толе, също. 

Благодаря за изчерпателния отговор! 

Наистина имам нужда да работя над самочувстието ми. 

В чужбина живея с родители, сега като се върна ще започна да работя, досега не съм работила там. А доколкото дали обичам живота си там, харесвам го, не го обичам. Но постоянно ми се случва като се върна от България там хората са ми неприятни, искам си в България и не ми е комфортно там, но мине ли малко време свиквам. Имам много такива моменти, в които искам да се махна оттам. 

Дали се чувствам там зависима от някого или нещо? Не бих казала.. 

Когато сме отделени с приятеля ми, тоест аз съм в чужбина, той в България, съм си по-самостоятелна и не съм прилепнала към него, постоянно да ми звънни или пише. Просто, знам, че като си идвам е за малко и това предизвиква тези действия, но минат ли 1/2 дена, ми минава. 

Благодаря за материалите! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 22.06.2018 г. at 15:18, Slash15 каза:

Съгласна съм. Но дори когато съм заета и се занимавам ги имам тези мисли и се чувствам самотна. 

Вършиш нещата от , немайкъде,  по задължение . Идеята е да работиш нещо наистина значимо за теб , да влагаш ум и сърце :)
 

Цитат
Цитат

 

Добавям - и от съзряване имаш нужда. Нездраво прилепнала си към партньора си - той има И собствен живот, не е твоя майка, а ти нейното новородено бебе. Имаш своя самостойност и той негова и отвъд реалността на тази връзка! Много е важно да я разпознаеш, но това трудно ще се получи само през обяснения във форум.

 

 

 

Samo да добавя , че това не е лошо . Нормално е за хора под 21 г . Това е повода да се вглеждат в по възрастния :)  Дали той не се възползва от все още не напълно/хармонично оформения млад човек .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

На 19 всичко изглежда по този начин  - притеснително, малко страшно и твърде сериозно. За сметка на това аз мога да ти кажа, че сега са годините, в които си най-заредена със сили и е времето да разбереш, коя си, с какво искаш да се занимаваш и да не контролираш бъдещето, а да положиш основите да имаш това, за което мечтаеш. Ако не получиш нещо желано, значи не е било твоето. Както казва Руми "Това, което е твое ще бъде твое и през 100 планини" -  не цитирам дословно.

В какво си добра? Какво искаш да правиш след 5 години? Как се виждаш след 5 години? 

Каквито и да са отговорите сега е време да започнеш работата по него.

Контролът е невъзможен, наслаждавай се на момента. Ти си достатъчно силна, за да посрещнеш всяко едни събитие.

Прочети Вашите слаби места на Уейн Дайър. Мога да препоръчам и други заглавия. Сега е идеално време за четене.

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×