Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Димитър Ангелов


Recommended Posts

Здравейте преди 5 години получих първата си криза в училище. Като се връщам назад в спомените си бях притеснителен по тих стеснителен по природа явно съм по плашлив. От 5 години насам преминах и преминавам през неприятни ежедневни усещания в тялото си от паническото разстройство. Правил съм кризи много пъти съм посещавал спешно отделение бил съм в тежки състояния. Въпросът ми към вас е свързан с мастурбацията! На 15 годишна възраст започнах да мастурбирам на порно клипчета. Правил съм го всеки ден по един път случвало се е и до 2 пъти на ден да стигам. Имало е моменти когато засичах колко дни не трябва да го правя. Примерно минаваше една седмица и го правех. След 3 дни пак ми се искаше да си пусна порно и да мастурбирам. Това е периодът 15- 16г. В 10 клас получих първата си криза, като си спомням че на предния ден мастурбирах и вечерта почувствах стягане в челюстта. Важно е за мен да знам този мой навик ли е причината за страданията които изпитвам и до днес. Възможно ли е чрез мастурбацията да ми се е променило нормалното функциониране на хормоните в мозъка, защото преди 5 месеца спрях антидепресантът от който се чувствах добре без да се консултирам с лекар и за 3 месеца се влоших. Сега има моменти когато просто чувствам паметта си отслабена симптомите са шум в ушите, стягане в челюстта , стягане в лявата половина на лицето, замъглено виждане с лявото око, стягане в главата, силни болки във врата пукане, изтръпване и омекване на крайниците, скованост в ръцете, потене на дланите, люлеене в тялото, загуба на енергия и тегло. Бях зле тези дни и получих тежка криза психиатърът при когото съм в момента ми сменя лекарствата освен това ми спомена за метод Транскрениална Електростимулация. Какво ви е мнението за ефективността на този метод?  

Линк към коментар
Share on other sites

Така, както описваш  състоянието си , трябва да се обърнеш към психотерапевт.Нито лекарствата, нито транскраниалната стимулация ще ти помогнат трайно./ описваш симптоми на стрес/ , а при него първото средство на избор е псохотерапията. Така ще се научиш да контролираш стреса си.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,
Мастурбацията при младежките (до колкото разбирам не си на повече от 20-23 години) е нормален процес при опознаване на тялото и сексуалността. Проблемна е когато се превърне в зависимост и изкриви естествената нежност в интимните отношения, давайки фалшива гледна точка (тази на страничния наблюдател, а не на съпреживяващия). В древния изток са смятали мъжката семенна течност за свещена, съдържаща енергията на живота. Разпиляването ѝ се считало за излишно хабене на енергия (чи), която е нужна за поддържане виталността на ума и тялото. Но въпреки това умът държи контрола над тялото, а не обратното.
Но сега сме в 21 век. Внушенията на масмедиите и културата ни коренно променят и най-изтънчените взаимоотношения - любенето е принизено до чукане; общуването "душа-душа" - до разговор през екрана.
Едва ли този ти "навик", както се изразяваш е пряка причина за страданията, които изпитваш.
Твърде млад си, за да бягаш от проблемите си чрез медикаменти.
Насочи се към психотерапия, както съветва д-р Първанов. Така ще може да се научиш да слушаш тялото и душата си, и да откриваш какво ти казват (а те са едни от най-ценните съветници). Влезеш ли във връзка с тях - ще откриеш ефективния път за промяна и преодоляване на страданията.

Линк към коментар
Share on other sites

В 22.06.2018 г. at 1:20, д-р Тодор Първанов каза:

Така, както описваш  състоянието си , трябва да се обърнеш към психотерапевт.Нито лекарствата, нито транскраниалната стимулация ще ти помогнат трайно./ описваш симптоми на стрес/ , а при него първото средство на избор е псохотерапията. Така ще се научиш да контролираш стреса си.

От гр. Плевен съм студент съм живея на общежитие в София преди няколко дни получих поредната тежка криза! Психиатърът при когото съм е в София той ми каза за тази стимулация и поради това, че съм зле с близките ми взехме решение да се подложа на тези процедури. Последната комбинация от която се чувствах добре беше есобел20мг и флунаксол, но от декември 2017г. ги спрях рязко без консултация и след 2 месеца започнах постепенно да се влошавам. Върнаха ми терапия с есобел20мг и флунаксол нямаше промяна. След това пих ламиктал няколко дни пак без резултат. Сега към есобел 20мг пия хедонин от който вечерно време ми става зле така и през деня.  Паралелно с това правя и стимулация от 2 дни в медицинския център на психиатърът при когото съм. Много сме объркани със семейството ми. В момента разговарям и с човек който е нещо като психоаналитик. Понеже във София съм с временно Местожителство а и сега, като съм зле последно бях в Плевен. Разговарям с него по телефона временно се успокоявам и след това пак съм зле. Защо става така? и се питам как и по-какъв начин може да ми помогне психотерапията, като аз временно се освестявам и след като излезна от кабинета на специалист пак се чувствам зле и постоянно усещам симптоми по тялото си. Едни ми казват, че с лекарства ще се оправя други ми казват за методи като стимулацията и аз се обърквам все повече и повече въртя се в омагьосания кръг и нищо не правя.    

Линк към коментар
Share on other sites

През нета можем само да гадаем точно какво състояние преживяваш. Ако обаче лекарят, към когото си се обърнал е добър диагностик и ти е казал, че имаш просто панически атаки/ тревожно разстройство, тогава никакви хапчета и механични процедури не могат да решат нещата. Ако лекарят те е определил като тревожно-невротичен, има само едно решение - психотерапия, в която участваш съзнателно, мотивирано, отдадено, решително, с благодарност и упорита постъпателност. Ако при положение, че лекарят ти е добър диагнистик и те е определил просто като тревожен, тоест като страхлив и продължава да настоява да пиеш химия, сбъркал си е професията. 

Току-що, m12mkl7 каза:

по-какъв начин може да ми помогне психотерапията, като аз временно се освестявам и след като излезна от кабинета на специалист пак се чувствам зле и постоянно усещам симптоми по тялото си.

С такава настройка на липса на свързване между симптомите, предизвикващите ги, подлежащи характерови схеми/ страхове и посоката на справяне, зададена от и вложена в самото ти състояние, няма как да ти помогне психотерапията. Не е за лошо преживяването ти, не е за да се гърчиш, а за да те насочи към някои характерови програми, които имаш да преработваш - за добро е, винаги е било за добро. Сегашната ти настройка е механична - сякаш искаш гадното нещо да се махне от теб, жертвата, която страда и не го ще. Такова отношение завърта оста на възприятието си около его, искащо от неговата малка позиция да му е хубавичко и както то иска да бъде... Да те направи по-смел, по-смирено себезаявяващ се, по-мъжествен, смислен и щастлив иска неврозата ти. Въпросът е да осъзнаеш към какви характерови дисбаланси сочат симптомите ти, да си научиш уроците и си вземеш изпитите, вече зададени в учебния материал на преживяванията ти. Самите симптоми въобще не са лоши, а директно те свързват със споменатите характерови вярвания/ схеми, които имаш за задача да преобразуваш до акордирани със смисъла, любовта, смелостта, сърцатостта. Какви точно са тези вярвания, до това ще достигнете с психотерапевта ти.

Разбираш ли, да ходиш на психотерапия няма нищо общо с ходенето при соматичен монтьор/ механик, т.н. лекар. Работи се през разширяване на съзнанието и мъдростта, смелостта и целостта ти като Човек. Свързват се когнитивни точки, задава се активно следване на посока на промяна в характера, мисленето, чувстването, волевото и социално поведение. Нищо общо с механичната псевдомедицина. Псевдо, защото една реална медицина би осъществявала холистична връзка между тялото, ума, чувствата и духа на човека, познавайки свързаността и многопластовостта на цялостната му природа. А сега питаш от механична его позиция - от такава може да ти се помогне само механично - спорт, дишане, малко релаксация... А това, към което те води тревожността ти, а именно към мъдрото ти сърце през себепознанието ти, може да бъде реализирано през по-цялостен, съзнателен подход. По-горе психиатър-психотерапевт (д-р Първанов) те насочи към психотерапия. Питаш как може да ти помогне - отговорих ти, Послушай го! 

Току-що, m12mkl7 каза:

Едни ми казват, че с лекарства ще се оправя други ми казват за методи като стимулацията и аз се обърквам все повече и повече въртя се в омагьосания кръг и нищо не правя.    

Опитът ми сочи, че лекарствата на ниво невроза не само, че не помагат, но хронифицират положението, потискайки подсъзнателни съдържания, с които няма как на фона на химичен прием да се работи, дори при успоредно провеждане на психотерапия. Такова успоредно провеждане е допустимо в единични, много редки случаи, не и като правило, освен ако колегите държат да бъдат неуспешна и неефективна част от медицина, собственик на фармацевтичната индустрия.  

За транскраниалната стимулация - вероятно има своята си роля при някои неврологични състояния. При психогенните тревожни състояния обаче ролята ѝ е не по-голяма от захарно плацебо хапче. Насочи се към майстор, наистина силен в психотерапията психотерапевт! 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 3 часа, Орлин Баев каза:

През нета можем само да гадаем точно какво състояние преживяваш. Ако обаче лекарят, към когото си се обърнал е добър диагностик и ти е казал, че имаш просто панически атаки/ тревожно разстройство, тогава никакви хапчета и механични процедури не могат да решат нещата. Ако лекарят те е определил като тревожно-невротичен, има само едно решение - психотерапия, в която участваш съзнателно, мотивирано, отдадено, решително, с благодарност и упорита постъпателност. Ако при положение, че лекарят ти е добър диагнистик и те е определил просто като тревожен, тоест като страхлив и продължава да настоява да пиеш химия, сбъркал си е професията. 

С такава настройка на липса на свързване между симптомите, предизвикващите ги, подлежащи характерови схеми/ страхове и посоката на справяне, зададена от и вложена в самото ти състояние, няма как да ти помогне психотерапията. Не е за лошо преживяването ти, не е за да се гърчиш, а за да те насочи към някои характерови програми, които имаш да преработваш - за добро е, винаги е било за добро. Сегашната ти настройка е механична - сякаш искаш гадното нещо да се махне от теб, жертвата, която страда и не го ще. Такова отношение завърта оста на възприятието си около его, искащо от неговата малка позиция да му е хубавичко и както то иска да бъде... Да те направи по-смел, по-смирено себезаявяващ се, по-мъжествен, смислен и щастлив иска неврозата ти. Въпросът е да осъзнаеш към какви характерови дисбаланси сочат симптомите ти, да си научиш уроците и си вземеш изпитите, вече зададени в учебния материал на преживяванията ти. Самите симптоми въобще не са лоши, а директно те свързват със споменатите характерови вярвания/ схеми, които имаш за задача да преобразуваш до акордирани със смисъла, любовта, смелостта, сърцатостта. Какви точно са тези вярвания, до това ще достигнете с психотерапевта ти.

Разбираш ли, да ходиш на психотерапия няма нищо общо с ходенето при соматичен монтьор/ механик, т.н. лекар. Работи се през разширяване на съзнанието и мъдростта, смелостта и целостта ти като Човек. Свързват се когнитивни точки, задава се активно следване на посока на промяна в характера, мисленето, чувстването, волевото и социално поведение. Нищо общо с механичната псевдомедицина. Псевдо, защото една реална медицина би осъществявала холистична връзка между тялото, ума, чувствата и духа на човека, познавайки свързаността и многопластовостта на цялостната му природа. А сега питаш от механична его позиция - от такава може да ти се помогне само механично - спорт, дишане, малко релаксация... А това, към което те води тревожността ти, а именно към мъдрото ти сърце през себепознанието ти, може да бъде реализирано през по-цялостен, съзнателен подход. По-горе психиатър-психотерапевт (д-р Първанов) те насочи към психотерапия. Питаш как може да ти помогне - отговорих ти, Послушай го! 

Опитът ми сочи, че лекарствата на ниво невроза не само, че не помагат, но хронифицират положението, потискайки подсъзнателни съдържания, с които няма как на фона на химичен прием да се работи, дори при успоредно провеждане на психотерапия. Такова успоредно провеждане е допустимо в единични, много редки случаи, не и като правило, освен ако колегите държат да бъдат неуспешна и неефективна част от медицина, собственик на фармацевтичната индустрия.  

 За транскраниалната стимулация - вероятно има своята си роля при някои неврологични състояния. При психогенните тревожни състояния обаче ролята ѝ е не по-голяма от захарно плацебо хапче. Насочи се към майстор, наистина силен в психотерапията психотерапевт! 

Благодаря за изчерпателният отговор бих искал да се възползвам от вашите съвети, ако ли не препоръчайте ми добър диагностик и психотерапевт.

Линк към коментар
Share on other sites

Пиша на л.с.

 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Някак си не го разбирам добре това -,,В момента разговарям и с човек който е нещо като психоаналитик.,,.

Ако е психоаналитик, той трябва сам да ти поясни, как работи психотерапията и какво трябва да правиш за да преодолееш оплакванията си, а не питаш непознати хора в нета. Това така ли е?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...