Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Отварям темата, тъй като Стелиян Славов спомена за духовния байпас в един свой коментар съвсем наскоро, което ме подсети за този позабравен от мен термин - а е тема, запознаването с която е много полезно, освен любопитно. 

С Орлин също сме говорили неведнъж за фалшивата духовност, служеща за бягство от реалността. 

В този блогпост съм събрала полезни източници по темата, а тук директно ще си позволя да цитирам психолога Джон Уелууд:

„Духовен  байпас” е термин, измислен от мен, за да опиша един процес, който видях да се случва както в една будистка  комуна, в която бях за известно време, така също и в мен самия. Въпреки че повечето от нас са искрени в опитите си  да работят върху себе си, забелязах една широко разпространена тенденция да се използват духовните идеи и практики за заобикаляне или избягване на нерешени емоционални проблеми, психологически рани и недовършени задачи на развитието.

 

Когато сме в „духовен байпас”, т.е. заобикаляне чрез духовното, често използваме целта за пробуждане или освобождение като рационално обяснение на това, което аз наричам преждевременна трансцендентност: опит да се издигнем над суровата и хаотична същност на нашата човешка природа, преди да сме се изправили лице в лице и да сме сключили мир с нея. В такива ситуации сме склонни да  използваме абсолютната истина, за да говорим с пренебрежение или да отхвърляме изцяло основни човешки потребности, чувства, психологически проблеми, проблеми с общуването и дефицити в развитието. 

 

Опитът да се премине отвъд нашите психологически и емоционални проблеми посредством избягването или заобикалянето им е опасен. Това създава травмиращо разделение между нашата буда-природа  и човешката ни същност и води до концептуален, едностранчив вид духовност, когато единият полюс на живота се засилва/издига/преекспонира за сметка на неговата противоположност: Абсолютната истина е предпочетена пред относителната, безличното пред личното, пустотата пред формата, трансцендентността пред въплъщението и безпристрастието пред чувството. Човек би могъл например да се опитва  да практикува непривързаност като отхвърли нечия нужда от любов, но това само премества тази нужда по-дълбоко, така че тя често става несъзнавана и действа прикрито по един вреден  начин."

 

Какво мислите вие по темата? 

Какъв е вашият опит с "духовния байпас"? 

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 33
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Доховен чиляк: Ама аз съм свръхпозитивен, щото ме е страх да не бъда негативен, нали какво ще кажат хората. Обаждам се по 300 пъти на ден и пиша по 300 месиджа на гаджето, защото съм духовен и много я обичам. Обаче съм много добър, грижовен, винаги помагам, макар и да се самонатиквам в 13 глуха, ползват ме, ама съм духовен алтруист, никакъв мазохист, не. Обаче затова пък знам кое е правилно и как трябва да се живее и само да посмее някой да не е в кутийките ми - бива веднага насечен на парченца. Избягвам да общувам и си седим пред компа - еми то аз съм си самодостатъчен, това ми е хималайската съвременна пещера - не, не бягам и не съм сцепен от емоциите си, от които бягам, просто съм ултрадуховен. Мдам. 

Ма направо съм мегадоховен - знам, че съм специален, много специален, не съм като другите, често влизам в едни такива като на сън състояния, чета много ченелинг, знам че конспирацията ... майката на всичко. Бок е льобоф или бой и льобоф... 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Не може , лесно да се спасим от илюзийте . Важното е да има хора , да напомнят алтернативите  .

Цитат

а тук директно ще си позволя да цитирам психолога Джон Уелууд:

Изпитвам известна неприязън , когато се налага да цитирам чужденци за моя , обикновен живот . Да , те назовават факта и това ми върши работа , въпреки че  ,,америка" всеки сам я открива.------------това е за  въпроса  :)

пп   . Орлин го е класифицирал . Много лесно човек прозрял нещо съществено . До като го разглежда , неусетно бива подхлъзнат от егото . Бива разчленен и закован в постижението си , неусещаш превръщането , на духовното в псевдо . А застоя е мързел :) . Това е българския аналог на  ,,духовен байпас" . Задържане на приятното .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

преди 4 часа, АлександърТ.А. каза:

А застоя е мързел :) . Това е българския аналог на  ,,духовен байпас" . Задържане на приятното .

Това е съвсем Друго и няма пряко отношение към термина, до колкото е обяснен от създателя му. 

Ползвайки Духовния Байпас сме в бягството, често несъзнавано, с илюзорната идея, че си помагаме.

Липсата на готовност за справяне с проблемите не мисля, че се дължи на мързел - може би по изключение. 

С Духовния Байпас можем да рационализираме, оправдаем неприятни за нас състояния - не винаги целта е самият комфорт. 

 

преди 4 часа, АлександърТ.А. каза:

,,америка" всеки сам я открива.-

Т.е разрешенията си всеки сам би могъл да открие или поне да дооткрие - съгласна съм. Такива термини са полезни, за да постигаме разбиране спрямо езика, чрез който общуваме, за да участваме в т.нар езикови игри, в които сме постоянно, всъщност. :) 

Редактирано от Ines Raycheva
Линк към коментар
Share on other sites

духовен байпас е активност до като мързела е пасивност ? Дообре . Оставям миризмата на чуждото , дразнеща невежото ми чело . :)  (ето моя байпас)   Значи (полусериозно) , не желая силни емоций , а тих спокоен разговор .

 

Мързела е съзнателен начин за заобикаляне на проблеми . Или несъзнателно поведение на страх , също неудоволствие от сблъсъка с ,,нещо" . И това става чрез илюзорни умствени съграждания .,,Щом е работа все някой ще я свърши .Има хора и за такава работа"

Липсата на готовност за справяне с проблем се дължи , и на мързел . От ситуация се излиза с действие . А протакането и впускане в продължително обмисляне преминаващо във фантазия си е мързел (страх , неувереност, неразбиране --също) . ,, Накарай мързеливия на работа , за да те научи на акъл"  Това си е бягство , отказ от правилното действие . Това е поведение на ,,интектуалния" тип човек . Той се издига над битовия проблем , опитвайки се да го реши по  духовен път . Добър стремеж ако не се прекали в заобикалянето на обикновенното действие , взимане на решение . По някога един шамар решава въпроса . :)  По някога един шамар е върха на необяснимо сложна вътрешна борба , кристализиращ в отказ от по нататъшно протакане . Истинско духовно решение :)

Мързела е несъзнто поведение попито или принудително насадено от околните . Но идва момент за сравнение/размисъл . И в този момент на честност може да се види разумната/ефективност --интелектуализирането на проблемите , като мързел .Ако от списъка с прояви на байпаса , извадим две    - вяра, че индивидът върви по духовен път  и сляпо , или прекалено толерантно състрадание . С останалите може да се обясни и мързела ...Да си призная това --на пръв поглед .

Разбирам че духовен байпас  е духовен начин за заобикаляне на проблем .Най общо бих казал същото и за мързела . Смятам че и аз , както много , имаме нужда от нещо външно , за да получим тласък в развитието .  Да преосмислим познатото  . Значи благодаря , повода го имам .

Прояви на духовния байпас са: 

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Добър термин е дуовният байпас. "Духовно" заобикаляне на нерешености чрез интелектузлизации, рационализации, формиране на реакция, отреагиращо заобикаляне и др.. Последното точно изразява на пси език разговорното духовен байпас. Докато действат, тези психични механизми, накичени с думичката духовност, потискат, изтласкват, замитат под килима на съзнателността и така хронифицират и карат нерешеното да гние и се множи количествено разнообразно и качествено деградиращо. 

Здравата духовност е себепознание, приложено в делника, в най-малките ежедневности. Познаване на сянката толкова, колкото и на светлината, на свръхсъзнателността, едновременно с подсъзнателността. Зрялата духовност по никакъв начин не е напудрено-розова. Адекватна е, проява на виделината на любовта е в бита. А нездравата е бягство, опит чрез илюзия, наричана духовност, да бъдат изолирани собствени "гнойни абцеси". 

При байпасната "духовност' имаме опит за изолиращо цензуриране, отричане и дисквалифициране на неприемани сенчести наличности, което сцепва целостта. нека я видим през някои типични маладаптивни пси защитни механизми.

Интелектуализацията е опит чрез мислене и говорене за дадена проблематика, тя да бъде контролирана и поставена на дистанция с помощта на сигурността на хващането в думите, в интелекта. Донякъде е нормален механизъм, когато присъства готовност за оцялостяване. Тогава е здрава, приложна философия, подобна на източната. Става нездрав механизъм, когато обличането в думи е ползвано като дисоциация от болезнените съдържания. Такава интелектуализация се превръща в мислене за мисленето за мисленето, в натрапливо  предъвкване, чрез което се изразява невротичният свръхконтрол, потискащ нежелано "недуховния" страх, страст, болка... Голяма част от западната философия (не цялата но определено присъства такава тенденция) е такова невротично мислене за мисленето за мисленето за мисленето, несвързано нито с актуална духовност, нито с приложението ѝ в бита, но всъщност витаеща в сигурността на "добрия" ум, който не изоставя. Дървена е такава философия. 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Рационализацията често се бърка с интелектуализацията, но е различен механизъм. Тя е извиняване на собствено непоемане на отговорност за решаване на нежелани вътрепсихични съдържания и процеси чрез уж рационални обяснения, изнасящи отговорността във външни фактори. Свързана е с външна локализация на контрола, отказ от актуално себевладеене при съзнание за авторска позиция в живота си. От рационализацията до обвиняващото съдене, крачката е нищожна. Когато е казвал "не съдете, за да не бъдете съдени", Йешуа всъщност е казвал (на съвременен пси език) "бъдете творци на живота си, поемете здрава отговорност за съдбата си, спрете да  рационализирате.". Такава визия автоматично пренася Бога от външен, във вътрепсихичен, централен обект, поставя го в ядрото на вътрешната цялост. 

В контекста на духовния байпас, рационализацията се явява извинение за липса на активно включен социален живот, за "аз съм над нещата и това не е важно" поведение, за непоемане на отговорност, за грубост, наричана искреност и духовна дисциплина, за равнодушно безлюбие, съвсем различно от равнозначната (equanimity) синтезираща визия на любовта, характерна за настоящата духовност. Извинения за липса на сърдечна емпатия и помагане в нужда, оправдавани с карма (нищо общо - именно карма поставя в ситуации, в които любящата дхарма се проявява в помагане)... 

 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Често "духовният" формира реакция, тоест изразява отношение противоположно на актуално наличното дълбоко в него. Изтласканите сенки на лошото момче/ момиче, курвата, курваря, глупака, бохема, насилника, безскрупулния, властния и т.н., биват "замазвани: чрез проявявано външно отношение на осъждането им при тръбене за доброта, чистота, интелигентност, аскеза, дружелюбна взаимопомощ, състрадание, алтруизъм. Не че в последните има нещо лошо - напротив, когато са част от реална, оцялостена духовност, са най-прекрасните нравствени достижения на Човека, основа за събуждането за Същността му. Разликата е голяма.

В здравата духовност прегръщането на вътрешния насилник го канализира в мотивирано, здраво себезаявяване. При байпасната псевдодуховност насилникът, властолюбецът е изолиран, външно е съден, защото несъзнавано поведението му е желано, колкото и да е замазвано това желаене чрез противоположните думи и механични действия - човекът е сцепен невротично (има и психотично, по-дълбоко сцепване, за което сега не говоря). 

Когато вътрешната курва/ курвар са приетмани, либидинозните заряди се вливат в доверие в собствената сексуалност като част от духовността, при естествено умерен сексуален живот. Когато са потискани, социално тръбим за чистота, осъждайки порока, но когато тапата на потискането бъде изместена от чаша алкохол или отслабване на невротичния свръхконтрол (а това закономерно се случва), нежеланите и компресирани сексуални заряди избухват в неовладяеми ексцесии, последвани от невротична вина, ново потискане и повтаряне на сценария... 

Когато бохемът и глупакът биват потискани, ако потискането е успешно, резултатът е сухо безжизнен аскетизъм, следващ дървено ригидна житейска философия. Зарядите на бохема и глупеца не изчезват обаче - активно са приписвани (проектирани) в света и другите с осъждането им. Когато бохемът е осъзнато прегърнат, стремежът към удоволствието бива сублимиран/ трансформиран в нагона към смисъла, носещ проникалото всеки житейски миг блаженство. Интегрирането на глупеца пък се превръща в спонтанно доверие в творчеството, осъзнавано като неотделима част от това на Твореца.

...и т.н. ...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

По-горе имплицитно споменах отреагирането - когато изтласкващият "духовен" механизъм на формиране на реакция претърпи крах, потисканото съдържание експлоадира в уродливи, изкривени ексцесии от сексуалност, насилие, грубост, безразличие, зависимости, антисоциално поведение... 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Псевдодуховността се маскира и като алтруистична, всеприемаща, над нещата. Всъщност байпасът ѝ нерядко се проявява през проективна идентификация. Властовите импулси са замазани от външно показвана доброта, мекота, усмихната уж човечност. Властността, алчността, агресията обаче така не изчезват, но са активно проектирани като ригидно властови и манипулативно контролиращи опити другите да се подчинят на идейно и социално-поведенческите, финансово-властови и доминиращи попълзновения, на "аз знам кое за теб е добре и как трябва да мислиш, чувстваш и живееш..." проекции, интрузивно държащи обектите им (другите) да се идентифицират с и подчинят на съдържанията им.

Замазани зад благовидно "духовни" рационализации, всъщност насилническо властови съдържания, автоматично стремящи се към пълна доминация над обектите си. Такъв "духовник" по-твърдо ригидно или по-меко психопатно-съблазняващо (стоманена ръка в кадифена ръкавица) всячески се опитва да наложи себе си, идеите и присъствието си в по-малък или по-широк мащаб. Какъвто и да е мащабът на такъв държащ социалната среда, сектантското подразделение да се съобрази с него или дори бидейки световноизвестен гуру, принципът е същият. А именно, маскирана властова психопатия, проявявана през уж духовно налагане. 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Наивният позитивизъм е също вид духовен байпас, през който нежеланите импулси и съдържания се замитат под съзнанието, откъдето необезпокоявани започват да се процеждат като невротични емоционални и телесни симптоми. Има зрял позитивизъм - самата дума positum означава цялостност, нежели частичност чрез отричане на нерешености и изместване (друг защитен механизъм) на вниманието в его желаното. 

Друг байпас е шизоидното бягство в "духовна" фантазия. Фантазията е нещо прекрасно, когато е творческа, приземена, свързана със социалната реалност, градивно въздигаща и подпомагаща я. Бягство е, когато служи за заместване на социални липси чрез фантазен метаудоволствен сурогат. 

Пасивната агресия/ мазохизмът е клише за фалшивото представяне на невротична динамика и поведение за духовност. Не е - байпас на страха от излагане, унижение и отхвърляне е такава "духовност". Поради страха от директното себезаявяване, индивидът трупа автоагресия, рационализирана като "аз съм добър и духовен". Мазохизмът обаче представлява прикрита садистична агресия към обекта си. Агресия, зад която стоят себеунижаващи, малоценни себеотносни вярвания. Тези вярвания, ведно с автоагресивното, себемаргинализиращо поведение, са директно долавяни от подсъзнанието на така значимия за мазохиста друг. Автоматично отношението и поведението на другия става по-агресивно, маргинализиращо, потъпкващо, което задоволява и на принципа на самоизпълняващата прогноза, реализира мазохистичните вярвания. Прикритата агресия на мазохиста също се чувства от подсъзнанието на заобикалящите толкова, колкото и подлежащите я страхове, което поражда защитно дразнене и ответна емоционална реакция. Тогава мазохистът получава "пълномощно" да действа садистично, пораждайки вина в рецепиента на породената от него самия садо-мазо динамика. Завърта се порочен, емоционално гноен кръг, нямащ общо с никаква доброта и духовност, макар и често да се прикрива зад такава. Здравата доброта започва от самоуважението и директното, на мига и на място заявяване на потока на любовта, протичащ през смиреното себедоверие. Здравият егоизъм е проява на автентична духовност! 

Идеализмът и идеализацията, така типични за масата духовни системи, сами по себе си представляват регрес на психиката до инфантилно състояние, въздигащо големия друг или принципите му на пиедестал, за да бъдат интроецирани, интернализирани като собствени. Идеализмът е първи братовчед на перфекционизма, при който идеи са въздигани като свръхценностни. Не винаги идеализацията е деградираща (ползва се дори в Гуру йога и т.н.), но винаги е инфантилно регресивна. С лекота преминава във фанатизъм, когато "духовността" е байпасна...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Духовните общности, дори и тези с най-центрираният и прекрасен мироглед, са като магнит за хора с шизотипна, магическо и пожелателно мислене идеация (юродиви, казано според православната терминология), личностови разстройства и психози. Ведно със заземената, сърдечна човечност, определяща реалната духовност, в такива общности може да бъде наблюдаван грязен фанатизъм, отричане на различието, нарцистична гордост, зависимо прилепване... Добре е човек да умее да различава, да пресява зърното на духовността от представяното за такава гнила плява. 

Защото говорейки за духовните байпаси, можем да останем с впечатлението, че духовността се свежда до псевдодуховността. Не, има истинска, заземена, топло сърдечна, братолюбна, естествена духовност, съвсем простичка в същността си, така както гениалните неща са простички и естествени! Тя не зависи от теоретините рамки и терминологията на бялото братство, християнството, йога, адвейта веданта, будизма и т.н. Тя е спонтанната проява на човечност, дружелюбие, взаимопомощ, любящо доверие в Себе си и дълбоко истинното в брата. Любомъдра истинност не говорена, а живяна е! Оттам, през каквато и система да са практикувани себепознавателното съсредоточаване, съзерцание и мъдрост, няма голяма разлика, стига изначалната Човещина да е налице! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

преди 4 часа, Орлин Баев каза:

В здравата духовност прегръщането на вътрешния насилник го канализира в мотивирано, здраво себезаявяване. При байпасната псевдодуховност насилникът, властолюбецът е изолиран, външно е съден, защото несъзнавано поведението му е желано

 

преди 4 часа, Орлин Баев каза:

Псевдодуховността се маскира и като алтруистична, всеприемаща, над нещата.

Благодаря, Орлине прекрасно си допълнил темата! Повечето хора, имащи се за "духовни", с които съм се срещала, прекрасно отговарят на тези описания! 

Онзи ден едно момче много уверено ми показа техника, при която в имагинерен тефтер написваш с вълшебно-въображаема химикалка всичките си неуверености, хвърляш го зад себе си и си пречистен! Вече си супер уверен, лишен от гадния излишен товар! Напомня ми това на пиенето на медикаменти постоянно за всяко неразположение... Да премахнем, да отрежем, да променим - бързо и от раз, и да забравим, разбира се. 

Точно това замазване на прозорчето, през което гледаме света, е пагубно in the long run. "Какво става, нали съм много духовен, следвам еди-кое-си учение, защо съм нещастен?!" 

Играла съм го тоя филм с духовния байпас, тц, не върши работа. То е като да си постоянно пиян... В един момент разбираш, че не можеш да подържаш това състояние, тази илюзия. 

Но от друга страна на всеки му идва моментът да провиди това - има хора, толкова убедени, че да са свръх позитивно-замазващи е the way to go, че всичко друго им се струва грубо насилие, което както си писал, бива осъждано, те не разбират въртопа, в който са се вкарали, искайки само хубавко и беличко в живота - ако може някой друг да им го изпере... ;)

Редактирано от Ines Raycheva
Линк към коментар
Share on other sites

Бе кви са тея пси механизми, кви пет леа? Облачна духовност или коктейл мента с мастика, все тая. Ето, в кошчето, изгаряме, прихващаме подсъзнанието със симпатична магия - яку колкуту аку, мъ айде како с мерако... Народо му дай леп и зрелища  де кракотопка, де пси дузпичка. Ся, цялостно съзнание, тва зарежи... Цялостност, развитие - а, не, тва сваля рейтинга, няма ни зрители, ни желаещи. Колкото по-лесничко, бързичко, примитивничко повече зрители - де футбол, там и пси футбол. Вършинният алпинизъм никой нито го гледа, ни рейтинг носи... 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

"http://robertmasters.com/writings/spiritual-bypassing/

...Any spiritual path, Eastern or Western, that does not deal in real depth with psychological issues, and deal with these in more than just spiritual contexts, is setting itself up for an abundance of spiritual bypassing. If there is not sufficient encouragement and support from spiritual teachers and teachings for their students to engage in significant depth in psychoemotional work, and if those students who really need such work don’t then do it, they’ll be left trying to work out their psychoemotional issues, traumatic and otherwise, only through the spiritual practices they have been given, as if doing so is somehow superior to—or a “higher” activity than—engaging in quality psychotherapy."...

Линк към коментар
Share on other sites

Много хубава тема.
Широко наблюдавано явление.

При всеки е заложен изначалния стремеж към Духа и свръхсъзнанието, но не всеки има интелектуалните умения да различава здравата духовност от илюзорно създадената такава.
Забелязвам, че при личности с по-слаби мисловни умения (логическо и критично мислене, базова подготовка в някоя наука), но и едновременно с фина, ранима душа, байпасът бързо започва да тиктака, особено когато в живота им липсва изградена представа за "идеалния Аз". Четат книги, прилагат дадени духовни практики (но само чисто външно и поведенчески), срещат се със себеподобни, умело поддържайки бягството от Себе си.
Така често се създава един изкуствен образ (субличност по Асаджоли) на Висшия, идеален аз, който е примамлив за слабия Аз, даващ комфорт и сигурност (но само привидно).
Това не е желано от нито един духовен учител от древността до днес.

 

"Учителя каза, това, Учителя каза онова" - аланкоолу, що не се хванеш да си откриеш своя собствен вътрешен учител?
"Ошо медитациите ме върнаха към живота" - а бре, моме, що не практикуваш техниките на Хитлер, че и той като бай ти ошу си е бил чист престъпник?


Интересно е, че "хората на науката" ( в смисъла на позитивно-редукционистичната, материалистична "наука"), при които религиозните чувства и емоционалност не са развити на едно толкова фино ниво, колкото при предходния споменат тип, не влизат в тази ни представа за "духовен байпас". Ще кажете, защото отричат божествеността или не вървят по пътя на психо-духовната реализация?
Но как при тях би могло да се изрази това?

 

Редактирано от Стелиян Славов
Линк към коментар
Share on other sites

Открих в една статия, публикувана на 20.03.2018:

The term spiritual bypassing first surfaced in the literature in 1984 with the publication of an article in Transpersonal Psychology called, “Principles of Inner Work: Psychological and Spiritual” by John Welwood. In this article, Welwood retold the story of his formation within Eastern religion and his subsequent contact with Western psychology. After a period of paying close attention to how members of spiritual groups interact with each other and navigate developmental tasks, he noticed a problematic phenomenon: I started to pay more attention to a disturbing tendency among certain members of spiritual communities. Although many of these spiritual practitioners were doing very good work on themselves—which I bow to and respect as extremely important—still some of them seemed to be using meditation or their spiritual involvements to bypass certain kinds of personal emotional “unfinished business.” There is a certain temptation, which I can observe in myself as well, to try to use spiritual practice to rise above the difficulties of unresolved personal problems and emotions… I have come to call this tendency to try to avoid or prematurely transcend basic human needs, feelings, and developmental tasks “spiritual bypassing.”

Имало даже и измерване "The Spiritual Bypass Scale - SBS-13". :)

Линк към коментар
Share on other sites

Открих и въпросите към скалата за измерване на духовния байпас. Много свежи! 

1. My spiritual life helps me feel my emotions more fully.
2. When I feel emotional pain, the first thing I want to do is pray or meditate about it.
3. When I am in pain, I believe God will deliver me from it.
4. When something tragic happens (to me or to others) I say that God will intervene.
5. It is more important to me to seek spiritual guidance than to seek aid from a psychological helper.
6. When experiencing difficulties, I believe it is most important do deal with the spiritual source of my problems.
7. I believe it is preferable to cure emotional problems by being spiritually advanced.
8. It is more important for me to be spiritually awakened than to feel emotionally intact.
9. I beleive that healing one's spirit takes precedence over healing their emotions.
10. When someone I know is in trouble, I believe it is because they have done something wrong spiritually.
11. When someone I know is experiencing hardship, I believe that it is due to spiritual attack/oppression.
12. When someone confronts me, I tend to over-analyze his or her spiritual motivations for confronting me.
13. When I face a life challenge, I always consult with a spiritual or religious teacher.


Вижте въпрос 10 и може да трансформираме онзи виц:
"Двама психолози вървят по морския бряг и виждат давещ се човек,който крещи: "Помоооощ,помоооощ!". Единият казва: "Този човек има проблем", а другият: "И важното е, че говори за него!"
В същата ситуация на отговор, само че от двама "духовни люде", коментирайки виковете за помощ: "Това е кармично, в минал живот е удавил някого и затова сега той се дави".

 

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм съгласна с изброеното по-горе. Възможни са грешни преценки. За мен, например, много от точките наистина работят в посока осъзнаване, приемане и следване на Божията воля - зависи вече как човек разбира Бог и Божията воля и как ги прилага в живота си. 

Отделен въпрос - болен човек, който няма силите и шанса наистина да се справи с проблемите по житейския, светския начин, все пак получава шанс да поживее с байпас и с него да започне да осъзнава и променя себе си. Така че, да не абсолютизираме и заклеймяваме - инак ние ще се превърнем във фарисеите. 

Правило е, че наркоманията се познава по абстиненцията - страдание при липсата на дрогата. Проблемът с байпаса и фарисейщината се проявява в момента на тяхното страдание. Може би това си струва да се коментира в темата :) Благодаря за нея. 

На мен много силно ми е подействала за осъзнаване Фарисей и митар.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 6 часа, Донка каза:

Не съм съгласна с изброеното по-горе. Възможни са грешни преценки. За мен, например, много от точките наистина работят в посока осъзнаване, приемане и следване на Божията воля - зависи вече как човек разбира Бог и Божията воля и как ги прилага в живота си. 

Твърде общо казано - аз поне не чета мисли. Кое изброено, кои точки, с кое по-точно несъгласна?

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам за кои точки говори Донка, но бих се радвала, ако сподели, благодатно ще е за четящите и пишещите в темата.

В 3.07.2018 г. at 11:09, Стелиян Славов каза:

When something tragic happens (to me or to others) I say that God will intervene.

Много от нас, аз включително, сме била в тази точка (и не само в нея). Но по този начин затапваме болката, изтласкваме я. Опитваме да се успокоим и приемем, но резултатът е непреработени, болезнени, разкъсващи емоции, които рано или късно си пробиват път по един или друг начин. 

В 3.07.2018 г. at 11:09, Стелиян Славов каза:

When I am in pain, I believe God will deliver me from it.

Да, ако боли, ако си болен, ако си на смъртния си одър, същинското Доверие в Бога със сигурност е трансформиращо и подпомагащо. Но идващо на фона на същинско разбиране и приемане на болката, на болестта, а не като "хапче" за бързо избавление, всъщност замазващо "очите". 

В 3.07.2018 г. at 11:09, Стелиян Славов каза:

When I feel emotional pain, the first thing I want to do is pray or meditate about it.

Същото важи и тук. И аз ползвам молитвата и медитацията. Преди да започна да опознавам съдържанията на собствената си психика, обаче, ползвах медитацията механично, неосъзнато, а молитвата - в редки случаи, като просия. Сега се уча, но определено ги виждам в друга светлина, усещам ги с тялото си по съвсем друг начин. Като израз на Доверието, което първо тръгва от мен към мен. There is no quick and easy way out of the pain. 

Въпросът по-скоро е да не ползваме Духовно хапче, с цел бягство от собствената си природа, същност, отричайки се, неприемайки се, ужасени от сенките си. Да не сме в отричането - само и единствено, като непреминаваща фаза.

Отричането предполага отделяне, отрязване - стягане, за да няма Отпускане, от което идва приемането.

It's not good in the long run. 

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Ines Raycheva каза:

Преди да започна да опознавам съдържанията на собствената си психика, обаче, ползвах медитацията механично, неосъзнато, а молитвата - в редки случаи, като просия.

Да, невежата молитва е с външна локализация на контрола. Неведоми сили са те запокитили в незнайно защо лоши неща, докато ти от его позиция искаш от външна сила хубавичък, сладичък и розовичък захарен памук (метафора, разбира се). А молитвата на езотеричната, актуална духовност изхожда от там, откъдето и медитацията и готви за медитацията. От вътрешната цялост, от вътрешния Христос, Аз/ Буда/ Селф. Как? Като психодуховен метод за реструктуриране на вътрешния диалог в посока акордиране с целостта, прошка, себезаявяване, благодарност, смирено доверие и адекватно планиране от позицията както на божествената, така и на приземено социалната реалност. В такава молитва локализацията на себевладението е вътрешна, при съзнанието за авторска позиция в живота си. Въпреки това, от позицията на его малкостта, социалната личност продължава да настоява за преработване на натрупванията така, че да не я боли твърде много - нормална его реакция. малкото социално его не може да разбере целостта - може да се смири и я провежда, да ѝ бъде слуга, но да я разбере не може. 

Молитвата води до умствената молитва, до фокусирането, което на свой ред я превръща в сърдечната тиха молитва, в медитация/ съзерцание. На фона на цялостно себеразбиране обаче, като ключовият елемент на това себепознание, обсъждано в тази тема, е осъзнаването на естествените еготични пси механизми на потискането, изтласкването, отричането, фрмирането на реакция, отреагирането, изместването и т.н., тоест на изолацията на съзнание от несъзнавано. Изолация, от която псевдодуховността може и става част, когато имаме тенденция да бъде ползвана през наивен позитивизъм, перфекционистичен абсолютизъм, през нежелание за виждане и прегръщащо трансформиране на вече наличните или постепенно натрупващи се през такова изолиращо и подхранващо ги отношение подсъзнателни маладаптивни заряди и съдържания.

Та, медитацията също може да бъде разцепваща, pill like и оцялостяваща, според начина на ползването ѝ. Това се отнася до всяка духовна практика, правена в контекста на духовен байпас или през психо(авто)терапевтично оцялостяване/ интегриране/ психосинтез.

Човек може цял живот да практикува медитация, която сама по себе си да е най-чудесната, като зен, дзогчен, махамудра, джнана и раджа йога, бхакти, исихазъм и т.н. Ако обаче психичната му настройка е подобна на тази при изтласкващия психични съдържания, плитко-плосък наивен позитивизъм, такава ще бъде и медитацията му: плитко-плоска, дисоциираща и разделяща, умножаваща и подхранваща така нежеланите и избутвани навътре противоречия и конфликти. Може да се окаже, че е част от такъв изтласкващ псевдодуховен байпас, въпреки брилянтността на дадената следвана школа – не поради школата, а въпреки нея, в следствие от психичната нагласа, избутваща неприятни за егото съдържания.

Същинската медитация психосинтезира, диалектично обхваща и болката и удоволствието, като ги надхвърля преживелищно в синтезиращата ги позиция на любовта, мъдростта и творческата свобода.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Трудно ми е с времето, приятели, за съжаление. Орлин ме знае, че съм приказлива по принцип. 

Благодаря на Инес за задълбочените разсъждения и за мекотата, разбирането... Тя доста неща е обяснила вместо мен. 

Когато нещо трагично се случва с нас, единственият изход, който намирам за мъдър и реалистичен, е наистина да се обърнем към Бог. Когато много ни боли, наистина само Бог може да ни спаси и облекчи, но и да ни помогне да превърнем тази болка в прозрение и Път. 
Но когато вярваме, че той ще ни спаси, ще се намеси някак и ще поправи нещата, наивно до агресивност е да очакваме, че ще ни се размине трагедията и всичко ще бъде розово. Не че не съм минавала през това... После осъзнах, че Бог всъщност е бил с мен и се е намесвал винаги, когато ми е ставало непоносимо тежко.. но как? Помня страшните си дни в болницата с угризенията, че не съм направила достатъчното, за да помогна на много близък за мен човек... Една сутрин полуграмотна санитарка, на която дори не знаех името, внезапно се обърна и напълно неочаквано за мен изрече странно правилни за нейния развален български език думи: "Момиче, толкова любов и грижа за близък човек за пръв път виждам тук. Щастлив е този човек, че е живял с теб, щастлив е, че си заминава с твоята любов." После се обърна и продължи да си бърше пода, сякаш нищо не е било. А аз стоях вцепенена и някак знаех,че това не беше от нея изречено... То ми даде всичко, от което имах нужда в онзи момент - часове преди това бях се молила на Бог за помощ цяла нощ. По друг начин си я представях аз тази помощ, по човешки. Сега съм благодарна за тази светлина...  Още размишлявам над думите и посланието, опитвам се да откривам и прилагам тази мъдрост в живота си и на други места, с други хора в други моменти... 

И наистина, ако изпадна в емоционален шок или депресия, се отдръпвам вътре в себе си и се моля за виделина от Бог. И винаги идва, ако молитвата е искрена - идва като вътрешен мир първо, после като любов необяснима и накрая като разумност. Да ползвам модерната дума - с мен се извършва сякаш емоционален рестарт, а понякога и цяла преинсталация... :) 

Когато се изправя срещу житейско предизвикателство, аз наистина се консултирам с Учителя - изострям вниманието си към това, което "изскача" от Словото - дали от сайта, дали от случайна дума споделена от някого, задълбочавам се в прочетеното същия ден или просто наслуки отварям една книга - и отговорът винаги идва - ясен, точен, вдъхновяващ. Но не си мислете, че това е отговор- инструкция, о не. Пример? Ами аз съм учител и много ми се налага да работя с най-различни хора в най-различни ситуации... Ето вижте един съвет, който си пазя за трудните:

Блага дума

Простете за дългото обяснение и простете, че ще се наложи да спирам, макар че още доста има да споделя :) Дано да е станало ясно.. 

Линк към коментар
Share on other sites

Едно и също казваме, Донче, с различни думички! Прегръдки! 

Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...