Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Toni8142

Тревожност и натрапливи мисли

Recommended Posts

Не знам от къде да започна...На 36г съм, семейна с две деца на 10 и 2 години.Кърмих малкото дете до март месец и малко след това започнах да изпадам в някакви състояния на страх и тревожност.Една вечер малко след като приспах малкото започнах да плача, появи се ужасяващ страх, че ще умра, започнах да я целувам, появи се сърцебиене, изпотяване, задух, не можех да се успокоя...не знам как успях да заспя изобщо.В следващите дни бях под постоянно напрежение това да не се повтори...съответно това ми се отразяваше на ежедневието, започнах да се вглеждам в несъществуващи симптоми, постоянно ми се виеше свят.Отидох до личната лекарка, тя ми изписа Деанксит.Пих го 3 седмици и ми каза да го спирам.Бях осезаемо по-добре.Може би трябва да вмъкна нещо, което е важно.Няколко месеца по-рано голямата ми дъщеря преживя стрес - едно дете я беше накарало да и разкаже за свои любими предмети, места, песни и т.н и после с тази информация и разказало страшна история, в която тя е главен герой и в която тя се хвърля от 8-я етаж, на погребението и звучала любимата и песен и имало от любимите и цветя.Детето беше много травмирано, ние също...не можеше да спи, само плачеше и във всичко виждаше само смърт.Представяше си първо как тя умира, после се прехвърли на малката си сестра и на нас...говорихме с детски психолог и ни посъветваха да и обясним за смъртта в прав текст.Лека полека, може би в рамките на месец нещата се овладяха и тя забрави.Така...

След спирането на Деанксита имах няколко седмици на спокойствие и мир.Една събота, докато правех закуска ми прилоша, зави ми се свят и се строполих на земята, не съм губила съзнание, просто ми стана лошо.Мъжа ми се притесни и ме заведе до дежурен кабинет, където установиха само ускорен пулс и ми препоръчаха да изследвам щитовидна жлеза.Още в понеделник бях при личната, пусна ми изследванията, но от притеснение ли какво вечерта получих криза...задух, сърцебиене, страх да не полудея, страх да не умра и новото...страх да не полудея и да се хвърля от 8-я етаж...или изобщо от високо.Това ме изплаши толкова много, че не можех да спра да мисля, предстоеше ни влизане в болница /на 8 етаж/ с малката за изследвания.Със щитовидната всичко е наред, но това вътрешно треперене и страх ме побъркват.Обадих се по телефона и ми изписа Стрезам 3*1 

Пия го втора седмица, на моменти съм добре, на моменти пак ме обхваща това отвратително чувство на безсилие и тревожност.Знам, че тези страхове са ирационални, но въпреки това ме плашат ужасно много.Не мога да се отпусна, тялото ми е пренапрегнато, най-малкото ме ядосва, събуждам се сутрин в 6 и не мога да заспя повече.Дайте ми моля съвет, как да се справя с това състояние.Искам си отново спокойствието и усмивката...

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стрезамът е анксиолитик. Наистина, ефективен е, повлиява тревожността директно, макар и по химичен път. При прием повече от 12 седмици, може да предизвика зависимост. При някои хора и доста по-рано от 12-тата седмица. Ти вече го пиеш втора седмица, така че го имай предвид.

Тези твои чувства идват от начина ти на мислене. В тази връзка, как според теб един транквилант ще влезе в мозъка ти и ще промени мисленето? Няма как. Можеш само да потискаш физическото и негативно изражение на твоите мисли. Но това не е начинът - първо защото е временно и второ - защото това състояние иска да ти "каже" нещо и искаш или не, е част от теб.

Дали пък не иска да те научи на повече смелост, доверие в себе си и живота и пускане на невротичния свръхконтрол?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случката с дъщеря ти, малко преумора от ежедневието и ..описваш проявите на най-обикновен стрес.Това, което те притеснява  много , е наличието на натрапливи мисли.При много хора, стреса дори се проявява само с тях. За нещастие, ти не знаеш,че те никога не се реализират и се плашиш от тяхното съдържание.СПОКОЙНО, това са само едни лъжливи мисли, нищо повече.

Все пак, когато сме в стрес, трябва да променим нещо и да се успокоим.

На първо място, се опитай малко да се разтовариш от скуката на ежедневието.Ако има баби и дядовци, давайте децата при тях и оставайте само със съпруга си.Запиши се на спорт или танци и престани да се самонаблюдаваш, напълно здрава си  и ще отгледаш и правнуци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Големи букви, голям страх, голямо нещо... :)

преди 2 часа, Toni8142 каза:

да и обясним за смъртта в прав текст.

На дъщерята сте обяснили, остава и на вас да го обясните. От съзнание, към подсъзнание, да си разкажете една по-цялостна приказка за Живота. 

Имало едно време в едно далечно царство на края на света, една майка с две деца. Обичала децата си много, обичала и живота си. Била майка-дете. Дете, родило две деца, което само било дете. Отвън жената съвсем си приличала на жена - хубава, разумна, пораснала. Отвътре ѝ обаче живеело едно уплашено дечко, което се стряскало лесно. Било го страх от какво ли не - от високото, от слабостта, от непознатото, от познатото, но неконтролируемото, от болестта, слабостта. Особено го плашела смъртта - струвала му се като изчезване, като тотална, черна и необичана, несправедливо натрапена самота в нищото.

Детето живеело вътре в тази майка. Понякога се обаждало, но по-често си играело наполовина спокойно. Майката се мислела за голяма, но това била само маска, на която се опитвала да вярва. Когато нещо отвън се сторело страшно на детето, маската на възрастен се пропуквала и детето отвътре започвало да се паникьосва, да крещи, плаче и се тръшка. 

Майката на двете деца живеела в добра колибка на края на тъмната гора. Бащата на двете отрочета се грижел за всички - вечер заедно сядали край огнището и гледали кристалното кълбо, по което се излъчвали вълшебни приказки от през девет земи в десета. Веднъж, едно от съседските дечурлига разказало страшна история на голямото дете: "Ето, аз смъртта те познавам много добре, коварна съм, знам какво обичаш, знам всичко, което ти е любимо - затова сега ще вляза дълбоко в теб и ей сега ще те накарам да скочиш там, в тъмната гора, от осмата, най-висока скала. А после, победата ми ще е пълна, когато на погребението ти звучи любимата ти песен, ха ха хаааааа!..." 

Майката се опитвала с всички сили да успокоява детето. Колкото повече пробвала да се показва силна обаче, толкова повече вътрешното и хлапе започвало да трепери от страх. Майката започнала да ходи при горските знахари - дали ѝ силни билки, които обаче само потискали и упоявали това упшашено дете. Когато се посъвземало от горчивите сокове на отровните корени, детето се страхувало още повече - защото ужасът му не бил преобразуван, а само изолиран, от което още повече растял. 

Майката чула, че има и друг тип горски вълшебници, които учели на съзряване, смелост, обич и самообладание. Отишла при един такъв и започнала да плаче. Той обаче се смеел благо, с една ръка на сърцето, а с друга на корема - направо се разтресъл целия от смях така, че вълшебния му корем заподскачал. Нали бил вълшебен, прихванал погледа на жената и тя също започнала да се усмихва. Отначало през сълзи, после по-широко, докато накрая прихнала заедно с този странен, весел вълшебник. Той настоял да спре отровните корени на механо-знахарите. Тогава я хванал за ръка и започнал да я води из черната гора. Оказало се, че въобще не е толкова черна, а пълна с полянки, птички, горски добри животинки, даващи обич, смелост и сила, красота и доверие. Дори дърветата били живи и ѝ нашепвали приказки за целостта и любовта на любящото ѝ сърце. Клоните се разтваряло пред нея, слънчевите лъчи галели и прегръщали детето в душата ѝ, което вече започнало да наднича с интерес и въодушевление. Оказало се, че от "най-страшната" осма скала, тръгвала пързалка, водеща към езеро от жива вода. Жената погледнала вълшебника, а той ѝ кимнал усмихнато. Тогава тя се спуснала по пързалката на доверието. Пързаляла се дълго. Понякога и се искало да се върне нагоре, но веднъж тръгнала, смелостта ѝ напирала и превръщала страха ѝ във вдъхновение. Тогава, когато и тя вече не знаела къде е, цопнала в живата вода на любовта.

Оттогава тя самата разказвала весели и смели приказки на децата си А нейното вътрешно дете вече не било толкова вътрешно. Постоянно общувала с това игриво, любопитно и вече смело дете, като вратата между съзнанието и подсъзнанието ѝ оставила широко отворена за дъгата на любовта. 

П.п: а любовта и казала, че когато обича, смърт няма! 

..............

Потърси психотерапевт! 

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искаш да контролираш всичко.

Не можеш. Така няма как да се насладиш на живота си, да прекараш спокойно и любящо време с децата си. 

Животът е тук и сега, не е утре, утре може никой от нас да няма, безсмислено е фокусът да е в него - нещо, което невротичният контрол иска винаги - иска всичко да знае, да предвиди, да подсигури! Сега, в момента какво имаш около себе си? Погледни децата си, прегърни ги, погали ги, те са си до теб всеки ден. 

преди 1 час, Toni8142 каза:

задух, сърцебиене, страх да не полудея, страх да не умра и новото...страх да не полудея и да се хвърля от 8-я етаж

Това звучи като паник атака. Няма нищо страшно в нея! Страшно е само ако ти го виждаш така - като неконтролируемо чудовище. А то не е, гарантирам ти. В момента, в който си го потърсиш САМА, няма да дойде изобщо, ще се стопи като морска пяна, защото теб просто не те е страх!

Имаме стресови ситуации понякога в живота, нормално е. Натрупаните и нерешени проблеми от преди, в един момент изригват като вулкан. Това става и при теб, и при страшно много други хора. Тялото ти просто ти ПОМАГА, казвайки ти: Време е за промяна! Дай ми почивка и разнообразие! 

Нямаш нужда от стреазам, а и виждаш - не помага винаги. Ако навън вали, а ти не искаш да вали - искаш да ти е слънчево, като дръпнеш пердето и не виждаш през прозореца, това няма да спре дъжда, просто няма да го виждаш. Така е и със стреазама и твоите тревожни състояния.

Нуждата тук е от смислена и дълбинна работа по разрешаването на тревожностите - психотерапията върши чудеса при състояния като твоето, което както казах, е много често срещано.

Казваш, че тялото ти е напрегнато - в страхов режим е, иска да се защитава, пази с мускулни брони.. От какво?

Получаването идва от отпускането, от ДОпускането - от там и обменът, който носи обич, радост, безгрижие, също! 

 

Гледай това - момиче, справило се с паник атаките, говори за опита си. 

И това - Колелото на живота, принципът на горе и долу, вълните, които ни носят през живота и нашето възприятие за тях. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички за отговорите!

/съжалявам за големите букви, не е нарочно, писах всичко на файл в телефона и само го копирах после тук/

Наистина съм едно непораснало дете, което реално е заобиколено от толкова хубави неща, имам любов, имам прекрасни деца и мъж, дом, здраве...Вярвам, че ще намеря пътя!

Ако можете да ми препоръчате психотерапевт в Бургас или такъв, който работи онлайн с проблем като моя :)

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пиша ти на л.с.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×