Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Страх, че полудявам


Recommended Posts

Здравейте! На 26 години съм. Искам да споделя проблема си. От малка съм тревожна, изпълнявах ритуали, които отминаха с времето. Страховете ми започнаха, когато бях изнасилена на 13 години. От тогава имах множедтмо различни страхове. В момента най-големия ми страх  е, че имам шизофрения. Изчетох много информация в интернет. Дори попаднах на тестове за шизофрения, които не бях сигурна как точно виждам и страховете се увеличиха още повече. В последно време много ме притесняват ярките ми сънища. Сутрин понякога сякаш не знам сънувам ли или не. Сутринта ми се стори, че някой езвика в съня ми, беше много силно и ясно. Много се стреснах и се събудих. В ежедневието си понякога мисля, че имам неко като зрителна илюзия. В първия момент оприличавам видяното на нещо друго. Не знам как да го обясня. Страх ме е много, че полудявам и започвам да халюцинирам. Освен това съм бременна и това допълва тревожността ми. Ще се радвам някой да ми помогне.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Стаси!

Сама казваш - тревожна си. Това е проблемът. Ти НЕ вярваш на своите "халюцинации", разбираш, че са недействителни, защото са просто натрапливи мисли.

Точно това иска твоят страх - да му вярваш. Тук, във форума, има десетки теми, ДЕСЕТКИ, със същия въпрос - "полудявам ли, шизофрения ли имам?!" Мнооого сме тревожни днес масово. 

Имам няколко въпроса:

Ритуалите преди или след изнасилването започна да извършваш - стана ясно само, че от малка ги правиш, но вече не? 

Ходила ли си при психолог някога? Изнасилването е травма, при която подкрепата е задължителна! 

Споделяла ли си за него с близките си? 

 

Когато имаме неразрешени проблеми от миналото, няма как просто да продължим напред без тях. Те си се влачат с нас, и в един момент започват да "разбутват" пластовете на съзнанието, прокрадвайки се под формата на тревожност или ОКР, например. Това става, за да ни НАУЧИ нашият собствен страх на това да обичаме себе си и да си дадем нужната грижа и внимание! 

преди 5 часа, Stasito каза:

Ще се радвам някой да ми помогне.

Много горещо ти препоръчвам психотерапия!

Тук във форума има добри специалисти - разгледай, пиши на някой от тях за лична терапия. Откровено казано го дължиш на себе си - от самосебе си състоянието ти няма да се промени - а не е никак трудно за справяне.

Ще имаш и детенце - сигурна съм, че можеш да го отгледаш като една любяща, смела, осъзната майка, даваща му най-добрия старт, на който е способна - старт, лишен от страхове и болни модели на мислене. Това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно! 

Пожелавам ти успех!

Ключът към справянето е Доверие, Любов, Смирение пред Живота и неговите уроци! 

Линк към коментар
Share on other sites

"От малка съм тревожна" 

Ще ти дам един различен поглед на състоянието. 

Никой не е тревожен от малък. Детето се ражда, любопитно, смело и жадно за живот, отглеждащите го са тези, които го моделират по свой образ и подобие. Та, да променим съдържанието - "от малка съм тревожна" в " родителите ми са тревожни и ме научиха да се тревожа."  Ключово уточнение, научена си да си тревожна, което означава, че можеш и е време да се отучиш. 

Как става това? Първо с разкодиране на автохипнозата и придружаващата я мантра " Аз съм тревожна, болна, луда ........и т.н."

Нека започнем по друг начин: Научила съм се да се страхувам. Страхът е една фантастична емоция, за разлика от уплахата. Ти не си уплашена, а страхуваща се, което означава, че нямаш реална ситуация , а фантазираш такива. Фантазията пък работи добре със сънищата. Има уникалната възможност да ни представя страховете през сън, за да ни помогне да преминем през тях, като ги преживяваме в съня си. Ето защо сънуваш цветно. Много страх, много нещо. Много фантазия  - много сънища, много зрителни халюцинации, много вредни мисли.

Разграничаване на истината от фантазията и промяна на отношението към страховете и към себе си, това е изхода от състоянието. Някой трябва да те изведе от матрицата. 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Много ви благодаря за бързите отговори. Осъзнавам,  че ми е нужна тепапия. След изнасилването ходих на няколсо посещения при психолог, но спрях. Вече не изпълнявах ритуалите, които извършвах като дете. При четенето на някои от темите във форума намирах сходни на моето съснояние. Но въпреки това страхът от полудяване продължаваше да е много силен. Мисълта, че получавам халюцинации и осъзнатите сънища, за които незнаех дали сънувам или наистина полудявам още повече допринесоха за страха. Затова реших да споделя проблема си тук. За да може да ми кажете дали наистина полудявам и дали тези неща са нормални. Благодаря ви.

Линк към коментар
Share on other sites

Тъй като мислите ти са натрапливи / т.е. нереални, но упорито повтарящи се/ , каквото и да ти кажем, логичният ти ум, не може да го задържи за дълго.

Нормална си и психиката ти е здрава.

За съжаление, само след няколко часа ще имаш нужда още някой или тук отново да ти се каже. Тази игра на мозъка може да продължи до безкрай и да покачва напрежението и тревожността ти. Затова, повярвай ми, нямаш нужда някой да ти казва точно това. Имаш нужда да разграничиш натрапливото циклене "Луда ли съм" от здравата мисъл "Добре съм си." Това е важно да го случиш ти самата. И тъй като не случайно тези състояния са именувани "натрапливи", точно тази натрапливост ти пречи да го случиш сама. Спри да питаш дали си добре и помисли за водач. 

Тук са дадени доста техники за самостоятелна работа и обяснения, ако откриеш нещо ползвай го, всичко що е натрапливост се третира по един и същи начин, с леки отклонения съобразени с личностните качества и ресурси на човека. 

Линк към коментар
Share on other sites

Не, не халюцинираш, нито имаш каквито и да е шансове за това. Сутринта е най-масовото време за всички за т.н. осъзнато сънуване. Случва се в полусън. Получава се и при медитация, при проникване на вниманието в свръх и подсъзнанието. При жените като цяло се случва по-лесно и по-често от при мъжете. Нормален и дори търсен и въодушевлено желан от мнозина процес е. Аз самият по време на сутрешните си медитации редовно преживявам това разширение на съзнанието до сънната преработка на информацията. Когато познаваш този процес, вече не плаши, а дори е красив и приятен. Не само когато сънните образи са удоволствени, но дори когато са т.н. кошмарни. Защото знаеш, че сънят смесва, метафорично се опитва да смели психични конфликти, да препрограмира в посока здраве. Когато така познаваш тази сънна работа на ума и можеш да проникваш в нея осъзнато, самото осъзнаване на "аз сънувам" вече прави кошмара не само нищожен, но дори интересен и ценен. Защото примерно в психотерапия си се научила не да бягаш от страховете си, а да вървиш КЪМ тях с разтворени обятия, с обич, разбиране и благодарност. Спокойното им издържане с такава осъзната благодарност прихваща импулсите им и ги прави на чудесно гориво, на сила. Да, от съдържанието на съня може да се извлече информация - правят го някои колеги. Това, което аз обаче виждам в практиката си, че че тя не е по-различна от информацията вече извлечена в обичайния разговор. Това прехвърля работата със сънищата от едното тълкуване, в целенасочена, фокусирана в спрявяне дейност, водеща към смелост и оцялостяване. Накратко, не само че не бягаш от такива осъзнати сънища, но ги ползваш за прегръщане на страховете. В психотерапията съноподобно състояние се индуцира в хипнотерапия/ нидра/ водена медитация. Сама също ти се дава за задача да работиш с аудио сесиите на терапевта ти, а по-късно и без, с по-директни медитативни похвати. 

С горното ти казвам, че преживяваш нормални неща, Просто си страхлива, а от страха ти се раждат интрузивни мисли - това е. Колкото и да те убеждаваме тук, че всичко е наред, нужно е да минеш по пътеката си преживелищно, в процес на психотерапия. Дори само за няколко сесии огромна част от тревожността ти ще бъде стопена, а за няколко месеца ще получиш стратегически, дългосрочен тласък към един силен и красив, смел живот. 

Линк към коментар
Share on other sites

Много ви благодаря за отделеното време, насоките и съветите. Благодаря ви също, че ми обяснихте положението, в което се намирам и от къде всъщност идват мислите и страховете ми. Радвам се, че този форум го има и чрез него помягате на талкова много хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Изключително важно е, да спреш да четеш в нета за каквито и да е болести-не само за психичните.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Исках да ви кажа, че си зяписях час при психолог. В момента се чувствам по-спокойна. Имам обаче още един вйпрос свързан с натрапчивите мисли, на който ще се радвам да ви отговорите. Една от натрапчивите ми мисли(след като бях прочела много от симптомите в интернет) беше ами дали някой не ме преследва или иска да ми навреди. Въпреки, че осъзнавам, че това е натрапчива мисъл толкова много ме плашеше, че в един момент започнах да се обръщам след себе си и да си мисля, че мислите са станали нарудничеви. Надявам се да съм го обяснила добре. Благодаря ви.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега не чета в интернет. Но просто всичко, което съм прочела сякаш си го внушавам до такава степен, че започвам да се чудя дали не съм започнала наистина да си го мисля. Четох, че имало болни от шизофрения, които осъзнават болеста си. Страхувам се, че имам някаква мания от преследване. Извинявам се, ако вйпросите ми са глупави. Отново ви благодаря за търпението.

Линк към коментар
Share on other sites

Момиче, нямаш ли някой близък, та, да ти тегли един бой ,  белкем спреш, да се занимаваш с глупости.Здрава си.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Не са глупави - разбираме те! От опита си обаче знаем, че ако прекалено следваме страха ти и идващите от него фантасмагории, ставаме част от въртележката му. Затова разбирайки те, с обич и уважение към теб, се шегуваме, слдвайки целостта ти. Браво за записания час при психотерапевта! Успехи!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви. Надявам се да превъзмогна страховете си и натрапчивите мисли. Както и да спра да се притеснявам от осъзнатите сънища. Разбрах, че сънищата се появяват с цел да превъзмогна психическите проблеми от ежедневието, но въпреки това ме плашат. Например, когато сънувам някакъв разговор сякаш със себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

С риск да стана много досадна с въпросите, които задавам искам да споделя още нещо. Наистина много се притеснявам, че натрапчивите ми мисли са станали налудничеви. Минават ми мисли като: "ами, ако някой ме следи"; "ако някой иска да ми навреди" и други подобни, които съм чела, че са характерни при шизофренията. Много ме плашат и тревожат като се появят в мислите ми. Започвам да си мисля, ами ако наистина си ги мисля. После прочитам написаното от вас, че съм нормална. Въпреки това много ме плашат. Внушавам си тези неща и сякаш трудно вуче различавам нятряпчивите мисли. Страх ме е, че като отида на терапия и ще изляза "луда". Искам да попитам от страх и внушение ли се чудя дали тези мисли са истина или не? Въпреки, че знам, че са абсурдни, не са истина и ме плашат страшно много.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма значение за какво се хващат, механизмът им на действие е един и същ. Могат да се хванат за здраве-болест, за нормална-луда, за знам-не знам, за чиста-нечиста, помнеща-забравяща, умна-глупава, точна-неточна... Могат да се хванат за броенето и контрола, за еди си кое си число, за наблюдение на телесните функции, за гънката на паркета, петното на мокета и точките на калинката, за годжи бери или за на баба хвърчилото... 

Принципът е същият. Ригидно горд, невротичен свръхонтрол  инащрек, над недоверие в естествения механизъм на еволюционно обусловено, обратно огледално пораждане на защитни мисли при комбинацията от страх и любов. Каквато и да е характеровата база, ригидността при натрапливостите присъства винаги в огромна степен или в самия характер, или като потискаща маска. 

В психотерапията се вижда характерът на човека, осъзнават се страховете, които има да преодолява...благодарение на работата с натрапливостите. Има малки индивидуални различия, но общото е, че се започва с упорито променяне на интерпретацията на мислите, продължава се с реструктуриране на реакцията по отношение на тях с логика, на хартия, с интензивно шегуване, учене на транс и визуална работа, медитативно фокусиране в седящи ежедневни сесии и пренесено в ежедневието, медитация. 

Едва ли разбра нещо. То е сякаш пробвам да ти опиша ей там, зад тази планина има красиви поляни, весели птички, докато ти виждаш само мрачно дере с дерящи те бодили и виещи диви зверове... Знам. Затова ти е нужен систематичен психотерапевтичен процес!

Линк към коментар
Share on other sites

Преди да зададеш следващите въпроси, върни се нагоре в темата и прочети последния ми пост към теб. Всеки път като решиш да напишеш нещо, просто първо го прочети. А когато започнеш терапията спри да влизаш тук.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте!  Знам, че ми казахте да спра да пиша и да влизам след започването на терапия, но искам да споделя нещо, което да го види и психиатър. Много съм доволна от психолога, при който ходя, но някакси още не мога да се отърва от този страх. Знам, че ще отнеме време. Натрапчивите мисли поотшумяха, но остана ужасния страх, че ще захочна да халюцинирам или дори, че вече съм започнала. Вече почти всяка нощ се будя от нещо като звук и не мога да определя този звук от съня ли е; истина ли е или е халюцинация.  Тази нощ ми се сручи нещо много плашещо за мен. Точно като ке събуждах в съня ми излезе образ. Не знам дари си бях отворила очите или не хреди образа да изчезне. Дори махнах с ръка, за да изчезне. Беше в просъница,  но мисля, че бях будна. Казах си това вече е халюцинация и ще започне са се случва и през деня. Надявам се да съм обяснила добре. След това ми беше много трудно да заспя. Започнаха да ми минават много мисли, не можех да ги проследя. Сякаш те бяха мои. Опитах се отново да заспя. Като затворех очи отново идваха мисли, като с друг глас. Казах си това са гласове. Исваха ми някакви фрази в главата като: "замълчи" ; "не ставай". Отново си казах, че наистина халюцинирам. Извинявам се за дългия пост. Ще съм ви благодарна да ви кажете защо ми се случва всичко това.

Редактирано от Stasito
Линк към коментар
Share on other sites

"Нормалната" жена също има много гласове в главата си, защото в нея живеят не една, а много личности (само че не са автономни) - съпругата/любимата, майката, дъщерята (на родителите си), работещата, ....
Да погледнем за миг някои примери за често срещани страхове и копнежи на всяка една от тези по-малки личности:
1. Любимата: 
Страх - "Ами ако някой ден остана сама и няма кой да ме обича."
Копнеж - "Толкова много желая да прекарам живота си с човек, даващ ми спокойствие и утеха"

2. Майката:
Страх - "Животът ми ще стане безмислен и пуст, ако нещо се случи с детето ми"
Копнеж - "Колко много желая детето ми да се превърне в добър, достоен човек"
3.Дъщерята:
Страх - "Не искам да се отчуждавам от семейството си/да бъда отхвърлена от него"
Копнеж - "Ако можеше близките ми да ме познават по-добре/да ме подкрепят безусловно"

Могат да се изредят още десетки образи, които живеят във всеки един човек. И всеки един говори със свой собствен глас..
Ти наистина ли смяташ, че си единна, цялостна и завършена като личност/индивид/душевност?


Отговори си искрено на въпросите:
- Знам ли наистина какво означава да си нормален или луд?
- До колко съм осъзната за това, което ми се случва около и вътре в мен?
- Познавам ли наистина себе си?

П.С. Опитай вместо "защо" (впускайки се в безкрайната върволица на причинно-следствените връзки) да попиташ себе си "какво е това", "каква съм аз", "коя съм аз", оставайки в настоящето, тук и сега, пред себе си.

"Навътре гледай, защото душата е ключ към Вселената - и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя!"

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Благодаря ви за отговора. Съжалявам,че отново пиша и ни притеснявам. Ходих и на психиатър, изписа ми хапчета. Тревожността ми се беше засилила много. Работя и с психилога, но сякаш сама те мога да си повярвам, че психиката ми е здрава. Не мога да се отърва от натрапчивите мисли. Притеснява ме, че всички са свързани с това дали някой ме преследва, подслушва или иска да ми навреди. Като си помисля нещо такова и си казвам, че можи би е така и много ми се засилва страха, че това са признаци на шизофрения. Психиатъра ми каза, че щов съм критична значи не е това, но аз ни знам критична ли съм или вярвам и се страхувам от това. Много ще съм благодарна, ако ми отговорите. Ще съм благодарна, ако получа мнението на Орлин Баев и д- р Тодор Първанов. Извинявам се за притеснението.

Линк към коментар
Share on other sites

"Хванали" са се за полудяване, защото страхливостта ти сега е "залепнала" за тази тема и тъй като си чувала горе долу за някои от симптомите, мислите се нагаждат. Но са същите натрапливи мисли, зад които стои неувереността ти. Докато работиш с тях, променяш и нея в смелост и доверие в себе си, света, дълбоко доброто в хората. Забележи, докато работиш с натрапливостите, не докато се отърваваш - разликата е в настройката и е ключова. По-горе са те питали въпроси - прояви малко уважение и отговори!

Пожелавам ти чудна работа по окр, все по-превръщащо се в рок. Рокът на решителността и смелостта ти!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви за отговора! Наистина се извинявам за неуважителното отношение. Толкова много наблюдавам себе си,  страховете и мислите си, че сякаш не виждам по-далеч от тях. Точно това,  което ме и отговорил Стелиян Славов. Наистина не знам какво точно означава да си нормален или луд. Трудно ми е да осъзная какво точно се случва с мен, защото съм се съсредоточила върху един проблем и не мога да се откъсна от него. Надявам се с психотерапията да успея наистина да опозная себе си и да спра да анализирам всяка мисъл, а да се справя с тревожността като цяло. Отново съжалявам за неуважението, което проявих спрямо Стелиян Славов. Аз не съм такъв човек, който не уважава мнението на другите и на тези, които ми помагат. Благодаря на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

Стига с тези извинения - никой не те обвинява, освен ти себе си.

Колкото повече се убеждаваш, че не можеш да полудееш, повече трябва да се убеждаваш и те убеждават и повече страх...  Затова, знаейки, че не си и е изключено да полудееш, приеми лудостта напълно, отпусни се в нея, плавай заедно с лудостта, довери и се, шегувай се с нея, нека сте първи приятелки. Това е само игра  -не можеш да полудееш, просто махаме страха от това и седенето на плитко. Допускайки го обаче съвсем спокойно и охотно, потреперваш, поиграваш си и постепенно или все по-преживелищно осъзнаваш, че това е само страх. Приемайки го, мислите стават слаби, нормализират се, а работата с тях, все по-готина и обогатяваща те цялостно, като човек и характер. Психотерапевтът ти ще те научи на това, надявам се!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...