Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Snoopy

Натрапливи мисли и тревожност

Recommended Posts

Здравейте,

На 23 години съм, прочетох няколко теми във форума и реших да се регистритам и да попитам за съвет.

Ще започна историята си отдалече. Преди 3 години записах университет в чужбина, но курсът и преподавателите не ми допаднаха, а и отделно бях започнал връзка от разстояние с момиче от България и реших да прекъсна курса и да се прибера. Бяхме заедно няколко месеца, след което се разделихме и аз реших да се откъсна и да не мисля за нея (понеже все още държах на нея) и заминах да работя на морето, като рецепционист в хотел. Излишно е да споменавам, че работата на рецепция по българското черноморието е изтощителна и свързана с много стрес, заради окаяното състояние на хотелите и като лице на хотела, поемаш пълна отговорност и всички недоволни туристи идват първо при теб. Никога не съм приемал нито един от тези проблеми лично, да си го слагам присърце и да го мисля. Просто след като приключеше смяната ми, забравях за абсолютно всичко, което се е случило на работа, сядах с приятели на по едно и не го мислех. Понеже исках да се върна да уча в чужбина (различен курс) и да съм самостоятелен, продължих с работата по хотелите и през зимата а и същото така през изминалото лято.

Септември месец (2017) заминах отново, започнах университет, съквартирантите се оказаха много готини, редовно се събирахме и си правехме купони, като те вземаха MDMA (Екстази) и кокаин (излишно е да споменавам, че някои от тях си пушеха марихуана, все едно са нормални цигари, т.е. редовно, през няколко часа). Тук е моментът да спомена, че и аз съм пушил марихуана и никога не съм имал проблеми от това. Но един път (октомври, не съм сигурен за дата), реших да пробвам MDMA, няма да изпадам в подробности, бях се отпуснал много (и бях забравил за каквито и да е проблеми), докато изведнъж не се появи силно чувство за тревожност, имах чувството че ще умра (нещо като паническа атака), но един от съквартирантите ме успокои.

От този момент реших, че повече няма да взимам каквото и да е било, най-много да продължа да пия алкохол. И така до декември месец, когато една вечер получих паническа атака (свързвам го с асоция с един сериал, който гледах в него момент Mr Robot), понеже силното сърцебиене ме беше изплашило, отидох на лекар и ми казаха, че ми няма нищо, просто е от стрес (да го намаля). След което в продължение на 2 месеца продължих да получавам панически атаки на всеки 2 седмици (през цялото време си мислех за сърцебиенето и силното чувство на тревожност и мислех, че ще остана така за винаги, предполагам, че това е причината и да продължа да ги получавам).

Наложи ми се да се прибера в България, защото ми се появи подутина и ставаше все по-голяма и личната ми лекарка каза, че ще трябва хирургическа намеса, но това и така не се случи, понеже бях хванал грип и бях започнал антибиотици, подутината спадна сама. Но поради факта, че изпуснах твърде много лекции, ми казаха, че ще трябва да продължа другата година. Междувременно, откакто се бях прибрал в България паническите атаки изчезнаха, но за сметка на това започнаха да се появяват натрапливи мисли (било то, че бих могъл да нараня себе си или близките си, че полудявам, че имам така или онакава болест), чувство за дереализация и деперсонализация, някакво депресивно състояние (което си обяснявам с факта, че прекарвам нездравословно много часове пред компютъра играейки видеоигри и естествено ядосвайки се и стресирайки се заради самите игри).
Няколко пъти, по повод бях пил алкохол, като на момента ме отпускаше и се чувствах добре, но на следващия ден имах силно чувство на тревожност и натрапливи мисли.

Понеже този начин на живот не ми допадна (и на кого би допаднал ?), започнах да се ровя из интернет, естествено намирах форуми и драсканици, които взимах на сериозно и започвах да си внушавам, че може наистина да съм луд и т.н. и разбрах, че четейки случайни статии и теми няма да ми помогне, само ще ми навреди и ще продължа с глупавите мисли. Намерих едно видео на американец, който се е справил с ОКР и натрапливите мисли, който казва, че когато имаш подобни мисли, не трябва да се опитваш да ги спреш и да не ги мислиш, а просто да ги игнорираш и да не им обръщаш внимание. Този съвет ми помогна, на няколко пъти за по 2-3 седмици абсолютно всичко си беше нормално, нямах натрапливи мисли, нямах чувство на тревожност, но между тези пъти имах отново (епизоди ??) натрапливи мисли, т.е. решението е временно.

В заключение, искам да се извиня за излишната информация и крайната ми изчерпателност и да добавя нещо. От април месец до сега, ходя да бягам по 1-2 километра почти всеки ден (бях прочел на много места, че спорта помага при чувство на дереализация/деперсонализация, а и отделно съм си го изградил като навик от по-малък да бягам). Както споменах в момента, не водя напълно здравословен живот, прекарвам по много часове пред компютъра, през повечето време играейки видео игри за да се откъсна и да не мисля за тези натрапливи мисли, но по този начин само си вредя, понеже взимам тези игри прекалено на сериозно и се ядосвам, заради загуби и т.н. Бих искал някакъв съвет, как да променя начина си на живот така, че напълно да се отърва от тези натрапливи мисли (дали ми трябва психотерапия ??). Отначало тези натрапливи мисли бяха плашещи и мислех за тях по цял ден, но с всеки изминал път времето, което отделям върху тях намалява значително, до сега, в момента осъзнавам, че например чувството, че полудявам е напълно нереално и няма да се случи, защото ако беше така, нямаше да го осъзнавам. Единствено нещо, с което не мога да се справя е това постоянно чувство на тревожност (нервност).

Редактирано от Snoopy
погрешно публикувано

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Къде си сега, в чужбина ли? Можеш през нета с бг терапевт или там с местен. Доколко обаче западняците са добри в пси терапията  е въпрос. Вероятно и там има успяващи качествено и ефективно да помагат, макар и по-рядко и вероятно по-скоро емигрант и по-рядко местен. 

Чета те и виждам стандартна ситуация. Умен, амбициозен, достатъчно смел млад човек --> употреба на психоактивни вещества --> завъртане на порочна "въртележка" от уплах, негативбо мислене за спомена, страх, телесни промени, постепенно задълбочаващ се сублиминално до устойчив невротиччен кръг --> п.а. --> уж решени п.а., но всъщност до голяма степен постиснати и "разстлали" се до обща, фонова тревожност --> натраплива и хипохондрична идеация, връхче на тази тревожност... И това всичко, стартирало от едно екстази или цигара ганджа... 

Алгоритъмът за изход е ясен на всеки качествен психотерапевт. 

Ще се справиш лесно - имаш потенциал, умен си, мотивиран си, чувствам те през редовете. Трябват ти няколко сесии с вещ терапевт - ако си в България, по-добре на живо. Ако си зад граница, може и през нета, макар и да е по-слаб вариант. Къде си, за да ти препоръчаме подходящ колега?!

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пиша ти на л.с. за терапевт в София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички които четат темата.

Първо до тези, които тепърва започват да търсят информация относно тревожността и натрапливостите и се чудят дали има оправяне от това състояние - да има! Не съм се бавил много, след като писах тук и ме насочиха към терапевт и започнах работа с терапевта. Ще ви кажа само, че трябва да сте търпеливи, няма как на секундата да щракнете с пръсти и състоянието да изчезне (подчертавам състояние защото това е състояние, а не болест, няма какво да лекувате, няма как медикаментите да променят мисленето ви). Единственото нещо за което може би съжалявам е това, че по-рано не съм се обърнал към терапевт.

Тук съм с един въпрос, понеже забелязах, че в много от темите психолозите / психотерапевтите препоръчват кардиото, а не фитнеса и силовите тренировки. Въпросът ми е защо ? От седмица насам започнах да се интересувам от бодибилдинг (натурален, т.е. без химии било то анаболни стероиди или каквото и да е от сорта, може би с добавки от сорта на протеин на прах). Би ли ми навредил по някакъв начин този тип трениране, като се има в предвид, че продължавам с кардиото ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 23 часа, Snoopy каза:

препоръчват кардиото, а не фитнеса и силовите тренировки. Въпросът ми е защо ?

Защото се вдига производството на адреналин (+норадреналин и кортизол), чийто рязък прилив води/може да доведе до тревожни състояния. Докато при кардиото се освобождава плавно, постепенно. 

Можеш да опиташ за себе си кое как ти действа. Аз лично се катеря по изкуствени стени и ми се отразява отлично, а е по-скоро силово, стресиращо (по добър начин) за цялото тяло. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, приятелю, относно въпроса ти за силовите тренировки и кардиото биха могли да се комбинират силова тренировка и кардио, но самото кардио е добре да се изпълнява веднага след тренировка с тежести или по възможност сутрин на гладно. Силовите тренировки товарят изключително много нервната система и затова се препоръчва да имаш достатъчно време за възстановяване до следващата такава тренировка. Би могъл в дните в които не правиш силова тренировка, ако практикуваш изобщо такива тренировки, да правиш само кардиои по възможност да бъдат различни видове кардио тренировки  ( бягане, колоездене, бегови упражнения, скачане на въже). По този начин тялото никога не остава в застой и няма т.нар.еднообразие в тренировките. Успех! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 12.07.2018 г. at 14:45, Орлин Баев каза:

Пиша ти на л.с. за терапевт в София.

Здравейте, за кой терапевт препоръчвате в София за обсесивни мисли? Необходим ни е терапевт за този проблем. Благодаря много

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×