Cvety966 Добавено Юли 15, 2018 Доклад Share Добавено Юли 15, 2018 Здравейте, момиче на 22 години съм. Винаги съм била притеснителна но в рамките на нормалното когато имам да ходя на публично място където не ходя често, както и да съм сред хора които не познавам. При такива ситуации изобщо не ми се яде, а когато мине известно време без да съм яла ми става лошо. Имаше период преди 4-5 години когато с приятелки излизах без проблем, нямах такива притеснения бях свикнала да ходя на публични места(кафета, дискотека, ресторант), но след време (преди 3 години) когато започнах да излизам с едно момче, което беше по голямо от мен още на първата ни среща аз просто повърнах от притеснение в тоалетната. С него нещата не се получиха, но след години срещнах друго момче с което си писахме в интернет някъде около седмица и когато излязохме аз бях много притеснена беше ми лошо, харесвах го целунах го. И от там се започна влошаването на проблемите ми. ОТ различни градове сме и се виждахме веднъж седмично за околко 3-4 часа. Само при мисълта че ще излизаме ден или два преди срещата на мен ми ставаше лошо, гадеше ми се, повръщах. Случва се като ми звънне телефона и като видя че е той веднага да започне да ми се повръща и и след разговора който гледам да е колкото се може по кратък повръщам. С него сме заедно от 2 години, винаги се виждаме толкова рядко понякога и през 1-2 месеца се случва да се видим. Правим секс, чувствам се добре. Винаги когато ще излизаме на мен ми става лошо още от вечерта или ден преди това. Вечерта не успявам да мигна дори и за час, а на сутринта едвам изявам 2 филийки хляб, след което час преди да го видя аз повръщам, за да се чувствам малко по спокойна че няма да повърна до като съм с него. В началото на връзката ни, бяхме отишли в мола на кино. Не бях повърнала преди да излезем, и ми беше много лошо гадеше ми се и през цялото време мислех за това как да не повърна в мола до като съм с него. След което когато влязохме в киното и филма започна аз пак бях под голямо напрежение от това че ми е зле и че може всеки момент да повърна. . От 2 години е така, и през тези 2 години започнах дори и без да излизам с него, да ми става лошо когато например трябва да отида на кафе или в мола или да съм сред някакви хора, Дори започна да ми става лошо и преди семейни събирания. В момента дори и с най добрите ми приятелки не мога да отидa на кино в мола, защото ми става лошо при мисълта че ще ходим някъде и че ще ми се гади и може да повърна. Всичко различно от рутината на деня ми, ме кара да се вълнувам и да се притеснявам че ще ми е лошо. Напоследък мисълта че съм в това състояние и знам че например не мога да отида нормално на кино с приятели или на ресторант с приятеля ми или дори на нормална разходка с него без да ми се повръща ме депресира. Понякога ми става лошо от това че знам че не мога да правя тези нормални и хубави неща. А преди години с приятелите ми беше традиция да ходим в мола да хапнем и след това да отидем на кино. В момента не мога да направя подобно нещо защото само знам ли че ще го правя ден или два преди това аз ще загубя апетит, ще съм все умислена в това и само в това, ще повръщам от малко хранене ще се чувствам отпаднала, а когато дойде време да излезем с тях и да отидем там аз вече ще се чувствам максимално зле защото 2 дена ще ми е било лошо и съм като болна. Така съм от седмица в момента... заради мисълта че искам да мога да правя както преди тези обикновени неща и да започна да се чувствам добре с приятеля ми без да ми е лошо. Въпреки че когато прекарам час- час и половина с него понякога започвам да се чувствам добре и си прекарваме хубаво, всеки следващ път всичо сеп повтаря. След около седмица искам да се видя с него, но само при мисълта че ще се виждаме и че ще ми е зле на мен в момента ми става зле... и нямам апетит и повръщам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 15, 2018 Доклад Share Добавено Юли 15, 2018 Toй знае ли за този проблем? Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Determined Добавено Юли 15, 2018 Доклад Share Добавено Юли 15, 2018 Следя форума от известно време, досега не се бях регистрирал но след твоя пост реших да го сторя, тъй като случаят ти ми е до болка познат. И аз бях така преди няколко години, силно гадене и в крайни случаи повръщане когато съм на публични места. Тогава още млад, незрял не осъзнавах какво става с мен. Ходих ли ходих по лекари, различни специалисти, бях се превърнал в типичният хипохондрик, втората година накрая ми откриха гастрит, изписаха ми скъпо струващи лекарства минах пак през куп прегледи и накрая леко подобрение и след месец симптомите се върнаха с пълна сила. След толкова посещения при различни специалисти НИКОЙ не ми каза че съм за психолог/психиатър. Вероятно породено от жаждата им да източат здравната каса или незнание, кой знае. Та, гореспоменатите симптоми се бяха превърнали в ежедневие, единствено можех да се храня вкъщи, бавно и трудно. След анализ осъзнах че проблема е от несподелена любов, наранени чувства които вероятно са активирали тази свръх тревожност, която на свой ред влияеше на стомаха. След това прозрение нещата лека полека започнаха да се оправят, вече не бях така фокусиран върху цялата симптоматика, и след лратък период изчезнаха. Сега се храня нормално без проблеми че чак съм на хранителен режим за отслабване. Това което мога да ти дам като съвет е да намериш добър психотерапевт и да започнеш психотерапия. Ако на мен някой ми го беше казал когато имах същият проблем със сигурност нещата щяха да се оправят много бързо. Орлин Баев, Диляна Колева и Стелиян Славов 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Юли 16, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2018 Момчето не знае Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Юли 16, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2018 Да и на мен ми откриха гастрит, но просто имам чувството,че.полудямам,изпадам в някакви кризи,повръщане, рев, страх Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Юли 16, 2018 Доклад Share Добавено Юли 16, 2018 (edited) Току-що, Cvety966 каза: изпадам в някакви кризи,повръщане, рев, страх Миличка, послушай съвета на Determined - потърси ПСИХОТЕРАПЕВТ. Тук, дистанционно най-доброто, което можем да направим, е да те насочим към такъв. Той ще ти помогне да се справиш със страховете си, да ги приемеш, заобичаш, разбереш, че не са ти врагове, че няма нужда нищо да бориш така недоверчиво и боязливо! Жестока си към себе си, силно автоагресивна и гастритът го показва, също - не умееш да се заявяваш смело и спокойно, с доверие да си искаш. А гълташ и потискаш навътре в себе си всичко, без шанс да се прояви. По това имаш СЕРИОЗНА работа С ПСИХОТЕРАПЕВТ. Успех! Редактирано Юли 16, 2018 от Ines Raycheva Стелиян Славов и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Юли 16, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2018 Така ее,съгласна съм, страхлива съм, мразя се за всичкото това,че не съм като другите хора,много ми е тежко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Юли 16, 2018 Доклад Share Добавено Юли 16, 2018 Кои са "другите хора"?!? Те са съвършени, без никакви проблеми, а ти единствена си многострадална? Вкарваш се сама в ролята на жертва! Водим безсмислен диалог за момента. Потърси психотерапевт - ако не се справиш с търсенето, пиши тук, да ти препоръчаме! НИКОЙ не може да ти помогне, преди да си помогнеш сама - преди да го пожелаеш, да се задвижиш натам! МОЖЕШ да се справиш, щом пишеш тук, значи постепенно тръгваш по този път. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 16, 2018 Доклад Share Добавено Юли 16, 2018 (edited) Цвети, сигурен съм, че ако споделиш с него, за този си проблем, повръщането ще спре.Ти и се стремиш, всячески да го скриеш и по този начин сама го предизвикваш. Не го крий, сподели го и притеснението ти ще отпадне, а, с това и повръщането. Редактирано Юли 16, 2018 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева, Орлин Баев и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Юли 17, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2018 Опитах, но то прерасна и започна да ми се повръща от всичко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 17, 2018 Доклад Share Добавено Юли 17, 2018 Направи го в писмо. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юли 17, 2018 Доклад Share Добавено Юли 17, 2018 В 15.07.2018 г. at 16:26, Cvety966 каза: 2 филийки хляб, след което час преди да го видя аз повръщам, за да се чувствам малко по спокойна че няма да повърна до като съм с него Привет, това е възможно най-грешната стратегия. С времето съществува риск, на принципа на изграждането на условен рефлекс, след всяко хранене да повръщаш, независимо какво следва като събитие, дори да е спокойно. Не че е непоправимо, но ще усложниш значително работата. В 16.07.2018 г. at 12:08, Cvety966 каза: Така ее,съгласна съм, страхлива съм, мразя се за всичкото това,че не съм като другите хора,много ми е тежко Ти знаеш ли колко повръщащи момичета познавам, е повечето са бивши такива, но идея си нямаш колко често се среща при млади момичета точно този начин за изява на стреса, в който се намират. Мразенето на себе си пък защо? Ти нищо не си правила по въпроса, пък се мразиш. Няма смисъл! Бих те посъветвал да намериш терапевт, който работи в областта на хипнотерапията, НЛП и когнитивно-поведенческата парадигма. Независимо кой е изборът ти искам да ти дам една идея, когато започнете - вместо да слагате акцента върху твоята особеност, наречена тук повръщане, поставете акцента върху храната - какъв ще да е нейния интерес да излиза след кратък престой у теб и какво иска да ти каже от недрата на непознатото себе си. И свързанатата в този смисъл промяна по отношение на храната, включително един разговор с блюдото, преди да го хапнеш. Правил съм го и има много добър ефект. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Юли 18, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 18, 2018 Ще опитам, но изпитвам страх да Не развият анорексия,чи вече има няма 2 години откакто съм така Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юли 18, 2018 Доклад Share Добавено Юли 18, 2018 Довери се на терапевта си и няма опасност от анорексия тогава. При положение, разбира се, че работите и с отношенията с родителите ти, особено с майка ти. Процеса е ясен за този, който знае как да проведе терапията ти. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Юли 20, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 20, 2018 Майка ми е извън България, не контактуваме често Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юли 20, 2018 Доклад Share Добавено Юли 20, 2018 преди 19 минути, Cvety966 каза: Майка ми е извън България, не контактуваме често Не съм изненадан, че страдайки, нямаш добра връзка с майка си. Необходимо е да я изградиш. Това може да стане по много начини и именно там е ролята на терапевта ти - да предложи работеща стратегия, за да се промени този факт. И като казвам, че начините са много - те наистина са много, дори простиращи се до там, че въобще може майка ти да не разбере, че отношенията ви са се променили. Работа е за вършене. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Август 22, 2018 Автор Доклад Share Добавено Август 22, 2018 Привет на всички,измина малко повече от месец и аз отново съм в нещо като дупка, не знам дали мойта е тревожност или депресия, дали да не започна прием на антидепресанти, има хора, които казват че не помагат, други че са излекувани, не съм сигурна как да постъпя, тормозя и семейството ми, с моите кризисни ситуации,а аз все повече и повече се замислям дали не е по-доброто решения антидепресантите? Моля за съвет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелиян Славов Добавено Август 22, 2018 Доклад Share Добавено Август 22, 2018 преди 1 час, Cvety966 каза: Моля за съвет. Успя ли да откриеш Психотерапевт? (антидепресантите само ще потиснат временно симптомите, но няма да дадат изход от ситуацията!) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Август 22, 2018 Автор Доклад Share Добавено Август 22, 2018 Не,не съм търсила,но проблема е, че ти трябва да си мотивиран да вярваш в себе си, за да тръгнеш ва психотерапия иначе какъв е смисъла, а аз съм толкова съсипана така невярващо в себе си,че мисля,че само хапчета ще ме оправят.... жалка съм... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 22, 2018 Доклад Share Добавено Август 22, 2018 Току-що, Cvety966 каза: трябва да си мотивиран да вярваш в себе си, за да тръгнеш ва психотерапия иначе какъв е смисъла Все едно казваш: "...трябва да си със здрави зъби и перфектна усмивка, за да тръгнеш на зъболекар. Иначе какъв е смисълът?..." ... Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Август 22, 2018 Автор Доклад Share Добавено Август 22, 2018 Имате правя, само,че ме е страх... Нямам си доверие, на моменти нямам и сили, не знам и защо живея, бях пъргава, жизнена, човек на живота, а сега не мога да се позная повръщам,слабия,треперя страх ме е от всичко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 22, 2018 Доклад Share Добавено Август 22, 2018 Когато тревожността не се решава, води до униние, с което организмът се защитава от високото напрежение. Ако искаш хапчета - лесна работа. След пет минути при психиатър, ще имаш рецепта. Ако обаче търсиш стратегическо цялостно и устойчиво решение, вариантът е психотерапията. Принципът е следният: започва се психотерапия на чисто. Полагат се усилия -не е механика и завинтване на гайки - осъзнаване и здрава работа е. Вижда се какво се случва - ако има нужда, включва се медикамент. В 90+% такава вече няма. Работата продължава, докато станеш смела, щастлива, смислено и силно живееща жена. Безценен е този процес. Ако решаваш да не ходиш на психотерапия при силен психотерапевт, остава вариантът психиатър и хапчета. Но, пак казвам, това е временен вариант. Някакъв, но временен. Някои го превръщат в постоянен и постепенно медикаментите и психиката"болна съм и затова пия тези хапчета" става част от хронифицирането. Затова - ако ще пиеш хапчета - вариант е,макар и слаб, но само временен и неотменящ психотерапията. Само с нея терапевтът може да ти помогне да си помогнеш да преработиш сега невидимите за теб програми, въртящи те"за носа", в радостен смисъл. Казваш - страх ме е. Ако не ходиш на терапия, трудно ще те е страх по-малко, а психотерапията като цяло, не е толкова страшна - ето, пишеш тук, виждаш, че сме добри и обичащи хора, които те приемат. Информирай се за психотерапията с сайтовете ни - когато познаваш нещо по-добре, те е страх по-малко и го приемаш повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Август 22, 2018 Автор Доклад Share Добавено Август 22, 2018 Аз съм много страхлива наистина много,и да чета и да не чета пак си ме е страх сбъркана съм просто или се побърках... ета например в петък имам изпит поправителна сесия и дори да науча всичко наизуст... още предната вечер ще почна да повръщам,а ако ми се размине 20 минути преди да вляза в залата се почва едно напъване и накрая ще завърши с повръщане, а ако не завърши аз ще съм притеснена и колкото и да съм учила ще забравя всичко защото ще мисля само как пак се провалих, или как ще ми стане лошо.... ако направя пиано в,ще ме е страх да не ме хванат и пак ще изпадам в кризи ако ме хванат, оправия Нямам,ето затова ме е страх,не мога да си дам кураж,да се справя със себе си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 22, 2018 Доклад Share Добавено Август 22, 2018 И? Това го чухме. Имаш страх - хубаво, страхотно гориво е, когато се осъзнае в детайли и преработи до смелост. не да се добавя нещо отвън, не - вече имаш целия ресурс за това. Та - сега или мрънкане или работа по себе си. На зъболекар със здрави зъби не се ходи, както направихме аналог с психотерапията по-горе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvety966 Добавено Август 23, 2018 Автор Доклад Share Добавено Август 23, 2018 Може би ако спра да мрънкам и потърся психотерапевт и малко от малко си повярвам,ще има ефект Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.