Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Unabhängigkeit

ОКР, Тревожност, Шизофрения, БАР?

Recommended Posts

Здравейте, пише Ви едно 24 годишно изключително отчаяно момиче. Моят проблем започна 2017 януари. Имах паник атаки по думите на сегашния ми психиатър не пълни. Изчетох доста книги и наистина не бяха сериозни, а просто бодежи в сърдечната област и доста страх от моя страна да не умра от инфаркт. Попринцип съм много притеснителен човек и учех по това време тежка специалност. Така след месец дерзание бях в кабинега на уж светилото в психиатрията... жена, която не искам да коментирам, само ще кажа- да ви имам светилата. Бях 6 месеца на сероксат 15 mg сутрин и 10 mg Ремирта вечер. Тази въпросната нито ми обясни дефакто какъв ми е проблема, нито ме прати на психотерапевт, нито ми даде съвет каква книга да прочета. След като спрях хапчетата ходих на Инсайтонг- от това дишане пак имах бодежи. Забравих да кажа , докато пиех хапчетата и до ден днешен имам здравна тревожност, от която макар да знам , че е съпътстваща ПР , не мога да преодолея. При най-малкото мое неразположение се тревожа да нямам рак, но слава Богу нямам пари, за да ходя по скъпоструващи изследвания и като мине проблемът и спирам да се тревожа. Паникатаки имах до януари, съпроводени със сърцебиене, но разбира се осъзнати, респективно не ревях, че ще умра. До един ден 17 януари 2018 г , в който четейки статия за хипохондрията разбрах, че понякога предхожда шизофрения- е, тогава за мен започна Адът. Държа да подчертая- нямаме Шизофренно болни както и от БАР в семейството- проверила съм до ниво пра-пра баби- и по бащина и по майчина линия- няма и болни от ПА , ама мен ме удари, така че тая генетична предразположеност... не на мен. юОт мухата с Ши-то постоянно се стряскам от шумове, от началото дори се обръщах да видя има ли хора или чувам гласове- хора имаше. От май месец имах и ужасни натрапливости - че ще се самоубия, ще убия кучето ми , родителите ми или ще полудея и ще се скитам из улиците сама. Много е реално- всякаш съм страничен наблюдател- така ми излизат тези картини в главата. Отидох на психиатър и започнах Коаксил 3*1 табл. Пия го от 25 май, но като цяло пак от време на време имам натрапливости и си ме е страх да не би да полудея. Страх ме е като седя сама - макар да осъзнавам, че няча от какво въображението ми работи на макс. Всякаш всеки момент някой ще ме нападне, макар че осъзнавам, че е заключено у дома и няма как да стане си рисувам някакви страшни картини в главата и се плаша. Вече доста по-рядко. Никой не ми отговаря дали съм на път да развия БАР , защото наистина се страхувам с тези страхове, ако да речем майка ми почине има ли вариант да развия БаР. Моля Ви , обяснете ми точно как се отключва, защото мисля че ще го развия ако майка ми почине . В следствие, на което започвам да рева и получавам спад в настроението за остатъка на деня, защото си представям как няма да има кой да се грижи за мен а аз ще бъда поредната луда- вместо с шизофрения - с БАР. Дори не искам да имам приятел и след време деца, защото не искам да имат луда майка . Възможно ли е при загуба на близък с тия страхове да отключа БАР

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

До един ден 17 януари 2018 г , в който четейки статия за хипохондрията разбрах, че понякога предхожда шизофрения- е, тогава за мен започна Адът

Разбирането в случая е че си забелязала тази мисъл и си и повярвала . Това не е истинско разбиране ,
 

Цитат

 

Моят проблем започна 2017 януари. Имах паник атаки по думите на


 

Тук във форума има добри разяснения за ПА . Не чети нищо друго по интернета освен тях , до като не ти се разясни положението със страха и в частност ПА

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мила Алекс,

Пиши в отдела психотерапия онлайн тук, във форума, моля те!

Мненето на Прогресор е изключително не на място, НЯМАШ НУЖДА ОТ КЛИНИКА! За съжаление тук, в този раздел, всеки, който няма и понятие от това що е тревожност и паник атаки, може да пише нелепости, които вредят! 

В психотерапия онлайн, към който раздел съм сложила линк, само трябва да кликнеш, има добри специалисти психотерапевти, те ще ти дадат адекватен съвет и ще е добре да поработиш с някой от тях! 

Това, което аз виждам, е че си много тревожна и напрегната, страхлива, а дереализацията и деперсонализацията, за които всъщност говориш, не са НЕОБИЧАЙНИ за ПА! 

Това е състояние, което се преодолява и трансформира, миличка, в момента просто страхът ти е Огромен! Ще се научиш как да го стапяш и прегръщаш като добър приятел и мотиватор за живот! Много хора съм виждала през какъв силен процес минават след ПА и тревожности и животът им разцъфва като цветенце след това! Време е за промяна, това ти казва скъпото ти тяло, а ти се бориш.. Не е пътят борба тук, мило момиче, дори сега да ти се струва нелепо! 

Пиши в онзи раздел, ако имаш нужда от помощ в ориентирането, ми пиши лично съобщение! 

Успех! 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лекарствата . По точно химията трябва да бъде само по лекарско назначение . Всяко лечение е сериозна работа и лекучващия трябва да застане сам с компетенцията си зад диагнозата . Несериозно е да се мисли за лечение без поставена диагноза .Точно това мислене/фантазно е причина за усложнения .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Пише Ви едно отчаяно момиче. Моят проблем започна януари 2017 . Имах бодежи в сърдечната област, като държа да отбележа, че нито съм употребявала наркотици, нито имаме някой в семеството, който да е имал паник атаки , за да съм предразположена. По това време учех право, а за да смогвам с подготовката , често пиех покрай сесията кафе и редбул. Така се озовах в св Екатерина на кардиологичен преглен, но се оказа, че нищо ми няма. Въпреки всичко аз живея сама в София и продължавах да се плаша , че сърцето ми не е добре и ще съм поредният “претупан” пациент и ще умра или у дома, или на някоя спирка на градския транспорт. Родителите ми ме заведоха при проф. В. М., която ми изписа Сероксат 15mg и вечер Ремирта 10mg. Пих ги 6м. тя нито ме посъветва за психотерапия, нито за подходяща литература, за да си изясня проблема. Все тая, докато ги пиех имах здравна тревожност-както и до ден днешен. Тревожа се от най-малкия проблем да не е рак. Спрях ги и отново бях с апарата за кръвно, защото пак имах паники, разбира се една идея по-озъзната и не се плашех, че ще умра. Така до 17 януари 2018г когато прочетох, че хопохондрията е предвестник на шизофрения понякога. Тогава започна Адът за мен и вече 7 месеца няма излизане. Почнах да се стряскам от всеки звук, да се оглеждам нон стоп, да си внушавам , че сигурно полудявам, че ще се скитам из улиците на София като отключа шизофреничен пристъп. Естествено и ревях , но то нормално, ако вместо да имаш мечта за утрешния ден, ти се молиш на Бог да не се събудиш и да чуваш гласове. Както и да е , до май месец се оправях сама, имах страхове, но само като съм у дома сама. Учех, бях последна година студентка, въпреки, че си представях, че полудявам, въпреки сълзите не се оставих, завърших го това Право, а много здрави мой колеги не успяха. Около май месец обаче не издържах, минаваха ми натрапливи мисли вече -от 15 мак натам, че ще се самоубия, изправих се пред страха си-застанах на терасата, обаче не посмях, само след това 2 дни ревах, защо съм си го помислила. Толкова ли съм извратена и ненормална. Какво ми липсва, след като имам всичко! Все тая, препоръчаха ми д-р Й Г.- казах му всичко, изслуша ме в продължение на 1 час , за разлика от проф. М, която на 5 минута ме прекъсваше... Той ми изпита Коаксил 3*1 таблетка. Пих го, имах и натрапливости от време на време свързани с терасата, страхувах се също така, че посегна на майка ми, ще убия кучето ми, дори си го представях. Обаче бях в сесия- най-тежката като за последно, тогава забелязах, че счупвайки се от учене , не мислех за тези неща и учех, не заради сесията, а за да намери съзнанието ми покой. Така и завърших, преди здравите още, напук на това, че всички ми казваха , гледай си здравето и догодина отиди на изпити. Сега се успокойх, нямам да уча, започнаха отново натрапливостите, но не са постоянно, а като паник атаките- идват изневиделица и си тръгват след минутка. После като че аз ги анализирам по 20 , 30 мин и повтаряйки си, че това е само мисъл. И край, може би на другия ден да дойде нова, но не е толко често. Пробелмът ми е, че изпитвам ирационален страх да седя сама, стряскам се от шумове, абе просто ме е страх, ако съм в родния ми град , при родителите ми, всякаш нещо ще ме нападне в гръб, като съм сама у дома, макар, че осъзнавам , че няма как да стане, просто изпитвам страх като емоция и въображението ми работи, но аз съм от дете с богато въображение. Когато съм в София сама у дома ме е страх , че ще полудея , затова и не се задържам. Страх ме е от БАР, Шизофрения, никой не ми казва дали мога да ги развия, завършила съм математическа гимназия, искам да са точни, да ми кажат можеш, няма как. Никой не ми казаа и аз се плаша. Освен това в семейството ни нама болни от БАР , Паник атаки, Шизофрения, проверила съм до ниво пра-пра баба и дядо и по бащина и по майчина линия. Моля Ви, кажете ми какво ми има, щото май с хапчета аз не се опрявям. Благодаря предварително. Пропуснах да кажа, че откакто имам страхове нямам паник атаки


 

  •  
Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

(Забележка: по-долу коментирам върху изтритите постове на потребител, "помагащ" на авторката на темата... Изтрити поради вредността им!)

...................................

 

Майко милаааа....... 

Тази тема първоначално е била в друг подфорум и току що е преместена тук, в психотерапия онлайн. Ясен пример е за това  какво невежество и ноцебо ефект се ширят по разни "прекрасни" форуми и фейс групи и защо често тук препоръчваме силното ограничаване четенето на такива. Защото са не просто дезинформиращи, а направо пси-малформиращи. Ръсят се безумни съвети за някаква илюзорна корелация между паника, тревожност и шизофрения, задължително хоспитализиране поради видите ли, огромната опасност от лошичките натрапливи мисли и разбира се, прием на, забележете, доживот на химия. Мхххмммм, красотка... Еми, поставяйи се на мястото на човек, преживяващ тревожност, ако аз представа си нямам от нещата и получа такива отговори, сериозно би ми изпушил чайникът, протекъл покривът и прегърмял бушонът... Дори се цитират номерични обозначения от МКБ, което някакси дава тежест на безумието. :)

Да де, ама в тази реалност, а не в зелената, тревожните състояния нямат нищо общо с психозите, а са повик за себеразвитие. Приемът на химия е възможно временно замазване, но в стратегически план, сигурно хронифициране. Натрапливите мисли са прекрасен еволюционен механизъм, изразяващ жажда за живот, оцеляване, идват от любов и грижа, но на огледалния език на подсъзнанието. А хоспитализирането при човек с невроза тук е толкова нужно, колкото на жадния да му дадеш гъба, напоена с оцета и гнойта на неразбирането. Мдааамммм.... 

П.п: сливам двете теми на питащата. Надявам се колегите да се включат по-качествено от мен! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Аз може вече съвсем да Ви отчаям с тъпотата и страховете ми, обаче не оздържам. Направих всичко, което ми препоръчахте. Отидох при психотерапевт, който за 5 сеанса, освен че ми препоръча Бахови капки и да ме анализира , че съм от типа красиви момичета, които са пълни с комплекси, макар че имам според нея перфектна визия, друго не направи. Аз и казвам имам от време на време натрапливости, които ме връхлитат , ответен отговор- препоръчвам ви Бахова терапия. Сега , ще ме прощавате, но все още не съм полудяла( може би е въпрос на време) , но съм и от горе на всичко юрист, това за мен не е лечение , а както немците казват ‘quatschen’. От медицинска гл. точка - отидох при доктора, казах му, че имам от време натрапливости, ако ги нямам живея в непрекъснат страх, че ще отключа БАР и се влошавам, защото едно е да се плашиш от инфаркт- както бях миналата година, друго е да ревеш постоянно , че сигурно си напът да се абонираш за Карлуково, да казваш на 17 годишния ти братовечед, като полудееш да те гледа, че ще ти е единственият близък роднина... И докторът ми каза” нали за това пиеш хапчета, за да не полудееш” Cool ! ;;( И ми предложи да пробвам ципралекс. Моля ви, ОБЕЗВЕРЕНА съм, от лекарства- пиех ги стриктно, но все по-често рева и ме. е страх , че ще развия БАР. Чета по форуми как от Паническо разстройство се е оказало БАР, как чуват гласове, след 3-4 години борба с  ПР. Изчетох и за генетичните тестове, но те са за подходящ медикамент. Четох - на немски статия на някакъв швейцарски учен за БАР от гледна точка на генетика- хубаво при 2ма родители с БАР има вероятност 65% да се разболееш и ти, ами останалите 35% какви са, такива като мен ли, които за 1 и 6 месеца само регресират. Кажете ми, защото вече аз чисто психологически загубих битката в главата си, защо да пия хапчета, като нон стоп плача, че ще се разболея от БАР, как мога да се изследвам или какво да пия , за да не се разболея. Аз се поболях, гледам да не плача пред нашите, но вече не издържам, защо на мен... Колкото и да е грехота, май ако умра в катастрофа или от рак е по-добре отколто да съм луда... И в момента, пишейки това пак плача, защото за година и полвина аз не се подобрих, напротив, въпреки , че пиех хапчета, спрях цигарите, спортувам от чудо, не се оправям. 

Редактирано от Unabhängigkeit

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От колко време ходиш на психотерапия?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

вече от 3 седмици, обаче не знам ако съм наистина на път да полудея има ли смисъл и от лекарства и от терапия. Разбирате ли, че се опитвам всячески да си измвстя фокусната точка, спортувам докато не ми блокират краката. Като се погледна в огледалото , наистина много красиво момиче съм, ама в следващия момент си казвам, е и какво от това като ще полудеееш, като си в период на мания ще изхарчиш всичко спестено от родителитв си през годините и пак започвам да рева. Наистина не мога повече 

 

Сигурно вече не съм нормална, щом само като си помисля за БАР и започвам да плача, наистина се страхувам. Обръщам се, към лекарите във форума, може ли от т.нар  малка/гранична психиатрия, към която спадат тревожните разстройства, да препрасне в такова тежко заболяване като БАР, ако да речем серотонинът изчезне до такава степен , в следствие на постоянните страхове и рев. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато пробваш да не мислиш за това, ще го мислиш. Да си местиш фокусната точка е да бягаш, потискаш и нежелаеш да се учиш. Според мен по-добрият вариант е след приземяващата работа с мисленето и заземяването в логиката, активно обръщане на посоката. Сега тя ти е бягство от страховете, при робуването и вярването в тях. А качествената посока е да се обърнеш право към тях, с широко разтворени обятия. Логиката ще бъде сривана - нормално е. Въпреки това работата с нея продължава - защото е някаква база. Но ключовата работа е смиреното отпускане на невротичния контрол при доверяване на реалните послания в страховете ти по доверие, обич, сърцатост. Това се учи - каквито и методи да ползва терапевтът ти, посоката е важна. Засега предъвкваш, натрапливо циклиш - терапевтът ти ще те уверява и преуверява и всичко ще изтича в канала на неврозата ти. Докато от час на час при него се учиш все повече на това доверяване при дълбоките послания в самия страх, зад външните крясъци на вече интерпретираните качествено мислички. Послания по ресвързване с любовта, с Бога, с онова размазно безсилие, в което вече имаш смелостта да застанеш, притихнала и изчезнала в смирението. През това притихване протича доверието, ражда се вярата, появява се любовта. Малко по малко започваш да виждаш целия натраплив механизъм като все по-малък и все по-спокойно да го претълкуваш, шегуваш с него и му даваш медитативно "свободно". Доста преживелищна, през тялото и трансово-хипнотична работа се иска при натрапливо-хипохондричното шубенце. Тук можем да ти пишем, няма проблем, но тази работа вършиш с терапевта си наживо. Бъди постоянна, прави домашните му. Ще се учите да полудявате, за да видите, че  точно тогава страхът от това се стапя, а вместо него се ражда спокойно творчество и радост. Ще се учите да умирате - само тогава приемайки смъртта, ще осъзнаеш красотата на живота и всеки негов миг. Ще се учите да се проваляте и падате в нищото, в пълното размазване и слабост - за да видиш, че само през това смирено нищо протича всичкото на любовта. Процес на себевладеене е - учи се, а ставащото с теб е благословия, водеща те към това учене! Това е - с мрънкане, самосъжаление и рев не става. Ако си мислиш, че някой от нас тук те съжалява, лъжеш се. Безжалостни сме - защото обичаме! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Орлин Баев каза:

Докато пробваш да не мислиш за това, ще го мислиш. Да си местиш фокусната точка е да бягаш, потискаш и нежелаеш да се учиш. Според мен по-добрият вариант е след приземяващата работа с мисленето и заземяването в логиката, активно обръщане на посоката. Сега тя ти е бягство от страховете, при робуването и вярването в тях. А качествената посока е да се обърнеш право към тях, с широко разтворени обятия. Логиката ще бъде сривана - нормално е. Въпреки това работата с нея продължава - защото е някаква база. Но ключовата работа е смиреното отпускане на невротичния контрол при доверяване на реалните послания в страховете ти по доверие, обич, сърцатост. Това се учи - каквито и методи да ползва терапевтът ти, посоката е важна. Засега предъвкваш, натрапливо циклиш - терапевтът ти ще те уверява и преуверява и всичко ще изтича в канала на неврозата ти. Докато от час на час при него се учиш все повече на това доверяване при дълбоките послания в самия страх, зад външните крясъци на вече интерпретираните качествено мислички. Послания по ресвързване с любовта, с Бога, с онова размазно безсилие, в което вече имаш смелостта да застанеш, притихнала и изчезнала в смирението. През това притихване протича доверието, ражда се вярата, появява се любовта. Малко по малко започваш да виждаш целия натраплив механизъм като все по-малък и все по-спокойно да го претълкуваш, шегуваш с него и му даваш медитативно "свободно". Доста преживелищна, през тялото и трансово-хипнотична работа се иска при натрапливо-хипохондричното шубенце. Тук можем да ти пишем, няма проблем, но тази работа вършиш с терапевта си наживо. Бъди постоянна, прави домашните му. Ще се учите да полудявате, за да видите, че  точно тогава страхът от това се стапя, а вместо него се ражда спокойно творчество и радост. Ще се учите да умирате - само тогава приемайки смъртта, ще осъзнаеш красотата на живота и всеки негов миг. Ще се учите да се проваляте и падате в нищото, в пълното размазване и слабост - за да видиш, че само през това смирено нищо протича всичкото на любовта. Процес на себевладеене е - учи се, а ставащото с теб е благословия, водеща те към това учене! Това е - с мрънкане, самосъжаление и рев не става. Ако си мислиш, че някой от нас тук те съжалява, лъжеш се. Безжалостни сме - защото обичаме! 

Господин Баев, май всъщност проблемът ми е , че съм много страхлива, а рисувайки си страховете, аз всъщност за това и плача. Дано наистина не полудея. Дано това е път към духовно израстване, макар че колкото и да проклинам тая спирала , в която животът ме въри вече година и полвина, аз израстнах и от себично дете- пълен материалист, се превърнах в състрадателна и жертвоготовна млада жена .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 22 часа, Unabhängigkeit каза:

Отидох при психотерапевт, който за 5 сеанса, освен че ми препоръча Бахови капки и да ме анализира , че съм от типа красиви момичета, които са пълни с комплекси, макар че имам според нея перфектна визия, друго не направи. Аз и казвам имам от време на време натрапливости, които ме връхлитат , ответен отговор- препоръчвам ви Бахова терапия.

Баааааааах психотерапията!!! Да ме прощават по-възрастните от мен за алегорията... Махай се оттам.

преди 17 часа, Unabhängigkeit каза:

Като се погледна в огледалото , наистина много красиво момиче съм, ама в следващия момент си казвам, е и какво от това като ще полудеееш

Че какво по-хубаво от красиви и луди момичета!?! :)

преди 17 часа, Unabhängigkeit каза:

може ли от т.нар  малка/гранична психиатрия, към която спадат тревожните разстройства, да препрасне в такова тежко заболяване като БАР, ако да речем серотонинът изчезне до такава степен , в следствие на постоянните страхове и рев. 

Митове и легенди... Малки, големи психиатрии, глупости на търкала! Имаме късмет, че Тодор, който е единствения психиатър тук е такъв само в миналото си и не се засяга от "откритието", че психиатрията не е медицина. За да имаме медицински подход, трябва да следваме приблизително следната схема: специфични оплаквания, назначаване на изследвания (кръвни, визуални, мануални и прочее), резултатите от тези изследвания се интерпретират в диференциално диагностициране, следва назначаване на лечение, нови изследвания за проследяване на ефекта и дозата от медикаментите, излекуване или поддържане на хроничното заболяване в приемливи граници.

Моля те да ми посочиш къде в психиатрията имаме доказателство, че като свърши серотонина и бам, БАР, шизофрении и прочее и че въобще от страха серотонина свършва? Къде ти измериха серотонина в мозъка и как се променя той във времето? Не го приемай лично питането, то и без това е риторично.

Трябва да намеря време и обобщя научните изследвания в последните две години - вече става ясно, че не недостига на серотонин, а напротив - неговия излишък прави страха. Та, обясни ми - как като се страхуваш ще си свършиш серотонина, КАК? Беж далече от подобни обяснения, обслужващи бизнес модели и екскурзионни MD-та... (защото пак повтарям, да си лекар е нещо много повече от доктор).

Та там е точно проблема на медикализираното мислене - ако един бронхит не се лекува, да, може да "прерастне" в пневмония, защото имаме причинно-следствени връзки във физиологично и биохимично ниво (и все пак, не всички бронхити ще станат пневмонии, нали?). Но при тревожните разстройства... за каква медицина говорим..?

Не се оставяй страха да погуби младостта и красотата ти. Търси решението, ако трябва продължавай да си ревеш на почивки, но не спирай да търсиш решението.

Поздрави!

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма такова прерастване -неврозата е различна на всякакво ниво - аналитично, мозъчно, геномно. В твоя случай, такова прерастване е изключено, а продължаващото ти настояване в тази посока е просто част от обсесивното ти (натрапливо) състояние. Не се лекува, защото не е болест, а се надраства, помъдрява се. Докато се работи по окр, се променя и характерът, оцялостява се, ставаш по-смирена, приемаща, свързана с Живота, активно себезаявяваща и поставяща граници, следваща ясните си, идващи от душичката цели, смислена жена. По такава пътека имаш да вървиш. Баховите капки - няма лошо, добро плацебо са, аз самият ги давах преди време. Могат да се ползват те или хомеопатията като такова вяра/ плацебо прихващане - силен механизъм е. Но нямат решаваща роля за преодоляване на окр - такава роля има поведенческата, хипно, медитативната, през тялото/ преживелищната психотерапия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също не мисля, че това е правилния подход. Аз й обяснявам , че нямам Паник атаки, но се страхувам да не получа БАР, тя ми дава да попълня някакви анкети и правим свободен разговор , пълната простотия. И аз използвам целият ми речников запас, говоря й високопарно и сама си давам по-изчерпателни отговори на въпросите от нея. Стига с тия паник атаки, органиката им - нямам такива простотии вече, откакто почнах да се страхувам, че полудявам. И тая бахова терапия също е пълен булшит. Накрая ще му тегля една майна, нито хапчета ще пия , нито психотерапия. Ако полудея, за щастие живея в 13 етажен блок ще се хвърля и готово. Че нещо много ми писна да живея в страхове

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Орлин Баев каза:

Няма такова прерастване -неврозата е различна на всякакво ниво - аналитично, мозъчно, геномно. В твоя случай, такова прерастване е изключено, а продължаващото ти настояване в тази посока е просто част от обсесивното ти (натрапливо) състояние. Не се лекува, защото не е болест, а се надраства, помъдрява се. Докато се работи по окр, се променя и характерът, оцялостява се, ставаш по-смирена, приемаща, свързана с Живота, активно себезаявяваща и поставяща граници, следваща ясните си, идващи от душичката цели, смислена жена. По такава пътека имаш да вървиш. Баховите капки - няма лошо, добро плацебо са, аз самият ги давах преди време. Могат да се ползват те или хомеопатията като такова вяра/ плацебо прихващане - силен механизъм е. Но нямат решаваща роля за преодоляване на окр - такава роля има поведенческата, хипно, медитативната, през тялото/ преживелищната психотерапия.

Господин Баев, наистина много Ви благодаря , сигурно ставам изключително досадна и изглеждам като имбицил отстрани, но просто нямам късмет с лекарите- ето за паник атаките ходех при А, ужасен човек е, груба , алчна, не ми помогна , не ми обясни, може би защото ходех в частния й кабинет. Не съм научена да плюя хората, но тя го заслужава, да не говорим за това дето ми каза, че съм в депресия и ако не се лекувам ще се самоубия и аз наистина бях на терасата, е не се. Дори не съм имала ден без да уча , да се гримирам или да спортувам. Пробвах и холотропно дишане при Б, той е страхотен човек, обаче това не е моето... от него пак ме стягаше сърцето. Сега д-р В е добър и отзивчив лекар, доктор на медицинските науки е и ми изслушва простотиите, все се надявам макар че е млад, да различи човек с потенциална психоза от тревожен човек, не ме тъпче с лекарства. На психотерапия ходя в центъра за психотерапия на Граф Игнатиев, ама май не случих на терапевт. Затова дълбая и губя надежда , че се оправям. Защото пробвах всичко, плюс отказах цигарите, изчетох 10 книги за позитивно мислене на Луис Хей и други такива глупости и два пъти ми леят коршум . 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Unabhängigkeit каза:

Аз също не мисля, че това е правилния подход.

Като съзнаваш, че не е, вместо да мрънкаш в стил "аз горкана", просто вземай точните си решения  -намери силен психотерапевт. Не са много, за съжаление - затова отдели време да намериш не такъв, който ти е близо и усобен, а такъв, който знае какво прави. 

Току-що, Unabhängigkeit каза:

говоря й високопарно и сама си давам по-изчерпателни отговори на въпросите от нея. 

Хубаво - вместо да критикуваш хляба, насочи се към точния "хлебар". Ако твърде мног одържиш да продължаваш да мрънкаш и сама да си част от ставащото. влизаш в графа хистеричка, което е жалка картинка. Искаш ли силно решение, знай че никога не си била жертва, нито светът, хората и умствените ти механизми са длъжни да се въртят около теб. Имаш да учиш - правиш го и това е. Тогава натрапливостите стават част от порастването и съзряаването ти - от теб зависи точният избор на психотерапевт, както и много активната работа заедно с него - защото сесията е час, а остават сто шестдесет и няколко до следващия. 

Току-що, Unabhängigkeit каза:

Накрая ще му тегля една майна, нито хапчета ще пия , нито психотерапия.

Глезла - с грижа и любов ти го казвам! Писнало и било... Моля, вселено, върти се около его капризите ми. Е, не може. Ако мислиш, че имаш IQ над 200 и силен метакогнитивен капацитет/ самосъзнателност, е възможно и сама да схванеш механизмите на натрапливостите си и ги преодолееш. В противен случай, потърси помощ - но качествена. 

Относно скачането - да, имаш нужда от скачане - в ядрото на страховете си, в преработката им до пълна с доверие смелост. Иначе в такива мисли има мощна жажда за живот - живее ти се. През въпросното порастване обаче - само тогава всичко отшумява. Защото винаги ти е било учител по споменатата зрелост, нежели мъчител. Ти с глезенето и желанието да ти се угажда на хубавичкото, правиш тези благи уроци в тежки. Не са - поработи със силен в работата си колега. 

Току-що, Unabhängigkeit каза:

Защото пробвах всичко, плюс отказах цигарите, изчетох 10 книги за позитивно мислене на Луис Хей и други такива глупости и два пъти ми леят коршум . 

Ама пробване. Не става с едното пробване - това е психичен процес, изискващ постъпателни и с дълбочина на осъзнаването усилия. Все едно да кажеш - пробвах да свиря на цигулка, но ме стегна тук и там, не се получи, не е моето, не работи.... качественият психотерапевт може да те обича, но и никак не би те жалил. Не само, че ще ти причинява всичко, от което те е страх многократно, но ще те тласка да "скачаш" дълбоко в подсъзнанието си по всякакъв начин, с учене на доверие и цялостност. Разбираш ли, не е хапче, което да пробваш - да, добър терапевт, но и отношение на смирено и напълно отдадено учене от твоя страна, не и "тук ме заболя, стегна. не го искам това не ми отърва на капризите..." 

Махам имената на колегите от постовете ти - ако на теб не са ти помогнали, вероятно на много други са, а е казано - "не съди, за да не бъдеш съдена!"... Просто си прави изводите и поемай по точната посока! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Unabhängigkeit каза:

Защото пробвах всичко

Това мислене е капан, мислене ала "всичко или нищо", когнитивна грешка е.

Като пробваш чилийско гуано през лявата ноздра, стрити на прах чорапи от корейски военен и още едно, две неща, тогава по би имала право да кажеш, че си пробвала всичко.

И не се "облягай" на Луиз Хей. Иска се сериозна работа, а не палиативни грижички за залинели души на скучаещи домакини.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет! 

Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна
известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си.

Послушайте насоките на колегите, които толкова внимателно анализираха случаят Ви и се насочете към   добър терапевт. Здрава работа Ви чака!!

Успех!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако чуваш гласове в главата си, общо взето подобно на натрапливостите , обаче осъзнаваш, че това е нещо като вътрешен глас, не полудяваш нали. Защото се случи като бях сама, малко се поуплаших да не съм луда. Извинете, че пак Ви спамя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Unabhängigkeit каза:

Ако чуваш гласове в главата си, общо взето подобно на натрапливостите , обаче осъзнаваш, че това е нещо като вътрешен глас, не полудяваш нали. Защото се случи като бях сама, малко се поуплаших да не съм луда. Извинете, че пак Ви спамя

Нищо не е. Днеска малко поуплашена, утре повече - факт е, че те кара да пишеш.

Тук във форума сме имали случаи месеци наред и десетки постове с един и същи въпрос - "дали не полудявам"?

Ти тепърва започваш, има широк хоризонт пред теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко, на което се съпротивляваш, и в което се вторачваш, се разширява. Пожелай си искрено и допусни да полудееш, за да видим дали би било възможно. Аз мисля, че дори да вложиш цялото си желание, не би успяла. Пък дори да успееш, какво толкова - в този живот ще си луда, в някой от другите - нормална.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 6 часа, Човек_88 каза:

Всичко, на което се съпротивляваш, и в което се вторачваш, се разширява. Пожелай си искрено и допусни да полудееш, за да видим дали би било възможно. Аз мисля, че дори да вложиш цялото си желание, не би успяла. Пък дори да успееш, какво толкова - в този живот ще си луда, в някой от другите - нормална.

Как какво толкова?! Ти съзнаваш ли, по-скоро можеш ли да анализираш написаното по-горе от мен. Бих минала през всичко- да ми изпържат мозъка с ток, да пия какви ли не хапове, да ми сложат от инжекциите за терапия на шизофрения и какво ли още не , само за да не полудея!!! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много добре съзнава, за разлика от теб. Ако беше вникнала в написаното, щеше да уловиш и посланието му. Но вторичните ти ползи от това състояние ти “помагат” да не го направиш. Ако беше разбрала и пробвала написаното, щеше да се убедиш, че не можеш да полудееш, дори искрено да го желаеш, нито пък има някаква реална опасност от това. Но по-лесно е да печелиш внимание, състрадание и бягане от отговорност чрез ирационалните си страхове, отколкото да се заемеш със здрава и ползотворна работа по себе си и да ги преодолееш. Някои хора с лекота биха избрали демобилизацията и дори лудостта, пред поемането на здрава отговорност за изборите в живота си и ефективното си самоосъществяване.

Редактирано от JUSTICE

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×