Постоянната заетост като помощ за справяне с безпокойството

[schoo]

Здравейте, скоро попаднах на тази статия http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/4833-stradashtiyat-ot-bezpokoystvo-tryabva-napalno-da-potane-v-rabota-inache-shte-izsahne-ot-otchayanie-deyl-karnegi.html за постоянната заетост като метод за справяне с безпокойството и ми стана интересно дали това всъщност е вариант? Не е ли по-скоро причиняване и натрупване на повече и повече безпокойство, след като всъщност си отнемаш разтоварването и почивката? Не би ли трябвало и при "бездействие" да се чувстваш спокоен и добре в кожата си? И всъщност не е ли точно това момента, когато си преработваш всичко случило се, за да успееш да си запазиш баланса и да не "изпушиш" и бягайки от този момент на "нищо неправене" всъщност просто си изтикваш безпокойството на заден план и го натрупваш, за да избухне то в даден момент с пълна сила? 

[Ines Raycheva]

Без-покой-ство - нямам покой.

Не съм в покоя. 

 

Не съм убедена, че има еднозначен отговор. Заетостта, активността, са необходим компонент, за справянето с безпокойството. Не единствено необходим в много случаи. Твърде многото свободно време и бездействие отегчават ума и нерядко водят до безпокойство.

Има хора, живеещи по планинските села, за които тук е даван пример, които са заети по цял ден, отрудени хора, които на по 90 години са в супер форма - постоянната заетост, е една от причините, според мен. 

Постоянната заетост ако е самоцел, чиято замисъл е бягството от нещо Друго, с което не искаме да се срещаме, е вече различна качествено! Но заетостта, носеща удовлетворение, в която влизаме с желание и плам, със сигурност води до смислени и устойчиви резултати. 

Не става дума да не си почиваме в никакъв случай, а енергийно - психически, емоционално, физически, да насочваме потенциалите си, да ги развиваме и усъвършенстваме. Тогава можем и да мелим стреса качествено, като част от процеса. Тогава даваме на ума, тялото, душата храната, от която имат нужда. 

След качествено изморяване може да има и качествена почивка. 

Разбира се това е крайно постен отговор, по тази тема може много да се чудим - ясно е, че има психични емоционални механизми, които е добре да съзнаем познавайки се, има медитация, която е прекрасен начин за справяне с безпокойството, първо водена, а постепенно и в тишина, която води до потъване в себе си, дълбоко себеусещане, даващо голям заряд, но и същинско спокойствие. 

[Кон Круз]

"...Нека поговорим сега за огромната душевна сила, която може да бъде почерпана от всеки вид работа - но само при условие, че тя се върши с пълно напрягане на силите - и която във всяко страдание укрепва и силата на истинската вътрешна утеха.

Ти безспорно знаеш от опит, че горчивата необходимост да се заемеш с уреждането на проблеми, породени от сполетялото те страдание, те отвлича вече от това тягостно самоизмъчване, - кара те "да дойдеш на себе си", - и така ти позволява да погледнеш най - спокойно на сполетялата те беда.

Но за да почерпиш вътрешна утеха в цялата и сила, налага се преди всичко мислите ти да не остават продължително в плен на сковаващата ги болка.

Най - сигурното и най - лесното средство за това е така да се задълбочиш в своята работа, че докато трае работният ти ден, нищо друго да не може да обсеби съзнанието ти.

Работното ти време - ако умееш да се трудиш правилно - ще бъде, в твоето страдание, винаги време на отдих от измъчващите те мисли. -

Който смята, че работи с главата или ръцете си, докато всъщност мисли почти машинално за други неща, - за него моите думи не се отнасят, а и аз дълбоко се съмнявам, че такъв човек има нужда от утеха, ако не говорим за "разтухата", която търси в "забрава" на своята мъка...

Тук аз се обръщам към хората, разтърсени до дъно от страданието и решени да го превъзмогнат!

Нищо не може да ти донесе по - бързо вътрешната утеха, която ти се разкрива като сила и те учи да преодоляваш с нейна помощ и най - горчивата мъка, от труда, полаган от теб така, както трябва да се извършва всяка работа, за да бъде тя от полза за душата ти!

Нищо не е в състояние да те доведе по - бързо до едно нов начало!"

Из "Книга за утехата" (стр. 46-48), изд. "Гал-Ико", София, 1994 г. Автор: Бо Йин Ра.

[АлександърТ.А.]

В 21.07.2018 г. at 2:07, schoo каза:

Здравейте, скоро попаднах на тази статия http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/4833-stradashtiyat-ot-bezpokoystvo-tryabva-napalno-da-potane-v-rabota-inache-shte-izsahne-ot-otchayanie-deyl-karnegi.html за постоянната заетост като метод за справяне с безпокойството и ми стана интересно дали това всъщност е вариант? Не е ли по-скоро причиняване и натрупване на повече и повече безпокойство, след като всъщност си отнемаш разтоварването и почивката? Не би ли трябвало и при "бездействие" да се чувстваш спокоен и добре в кожата си? И всъщност не е ли точно това момента, когато си преработваш всичко случило се, за да успееш да си запазиш баланса и да не "изпушиш" и бягайки от този момент на "нищо неправене" всъщност просто си изтикваш безпокойството на заден план и го натрупваш, за да избухне то в даден момент с пълна сила? 

единствен вариант за неовладения ум ..
Почивката грешно се свързва с  нищоправенето . Почивката е ,  смяна в преживяванията . Обикновенно се предпочита преминаване от една крайност  в друга , противоположна . И почивката е зависима от това което интерпретира умът.
Безпокойствието , тревожноста е , емоционалната реакция на тялото разпознаващо случващото се .А знаем , че умът комбинирайки информация от сетивата  , Прекарвайки я през паметта , гради  ,,реалността" , това което се случва .На тези картини-реалност тялото реагира. Следователно , умението да контролираме ума , е себевладеене . Себевладеене е умението да определяш с какво и как да се занимава умът . И малко опит трябва за да виждаш множеството гледни точки за всеки отделен факт , като  ти , определяш най подходящата за момента .Това е основата на която се изгражда разумното поведение .
Натрупването на безпокойство показва неопитомен ум . При това състояние , дори и да го насилиш и ангажираш с нещо , то е за кратко и  частично .Той лесно се връща  устремен в емоцията . За да не изпушиш , трябва да преработиш стресовата случка по начин заобикалящ емоцийте . Значи първо отстраняваш емоцийте .Това става чрез водене на ума .Инес го е казала точно , безпокойство---без покой . Човекът се е идентифицирал с ума си , чиято природа е постоянно движение .Той приема постоянното подскачане на ума , като свое . А ума е само инструмент . Когато човек живее с усещането че каквото минава през ума му , това са негови преживявания . Той живе като личност . Ето една беседа в помощ на това разбиране   http://petardanov.com/index.php/topic/2095-1930-01-01-личност-и-душа/#gsc.tab=0 

 

Редактирано Юли 23, 2018 от АлександърТ.А.