Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте , 

Въпросът ми не е насочен само и единствено към Д-р Баев , всеки отговор би бил полезен. Просто съм запозната единствено с неговата работа във връзка с Тревожностите и ПА.

Бих искала да ми препоръчате психолог ,който би ми помогнал в град Благоевград.

За да се ориентирате ще разкажа за това, което ме притеснява.

Израстнах в семейство на баща-алкохолик. Бях свитедел на физическо и психическо насилие поне веднъж седмично. Аз самата съм била жертва само на психически тормоз свързан с епитети за това колко малоценна съм. Когато бях на 12 се роди по-малката ми сестра , за която след това се наложи да се грижа , понеже майка ми беше  заета да угажда всячески на баща ми (включителна да се грижи за финансирането на алкохола и цигарите).

На 14 открих йогата , която ми помогна да мина годините в терор сравнително гладко.

На 17 се изнесох от вкъщи и повече не се върнах. Срещах се с родителите си веднъж годишно за по няколко дни. Винаги тегави срещи.

На 22 започнаха проблемите със съня. Кошмари , често будене с крясък. Вече бях спряла йогата , заради липса на физическо време , учене , работа и демотивация . Вярвах ,че щом не живея с тях съм свободна и в безопастност.

На 25 се появи тревожността с паника атака. Влизах ли в магазин след работа ми ставаше лошо - дереализация , светлината ме дразнеше , търсех начин да изляза. Появи се нежелание да излизам навън. 

На 26 спрях да се храня , не можех да преглъщам , всяка хапка беше предизвикателство , стопих се , проблемите в семейството се обостряха , звъняха ми след скандал , по време на скандал , за пари , за да се оплачат...Сянката им ме настигаше..

Същата зима забременях , зарадвах се , исках да се грижа за друг човек , да дам обич ,за да получа обич. Благодарение на бременността се престраших да се храня отново, исках да родя здраво , добре износено дете. Започнах да правя йога отново , медитирах всеки ден.

Родих здраво и добре износено дете :) С него дойде и следродилната депресия. Както и хипохондрията .Всички знаете какво е последното , няма да обяснявам. 

Сега съм на 27 , майка на прекрасно едногодишно дете. ПРеди месец намерих видеата на доктор Баев. Започнах да ги слушам всеки ден и чувстах как започвам да се подобрявам. Спях по-добре , радвах се , греех. 

Но - отново родителите ми и хилядите им проблеми , кой от кой по-нов - не свършват . Сега слушам видеата , но не успявам да се отпусна , минават покрай мен , ефекта не е същия. 

Няма да стане без терапия , имам нужда някой да ме наблюдава. Затова моля ви препоръчайте ми някой от Благоевград ,който да ми помогне , или онлайн терапия -ако има как. Знам , че ще се справя . Но не знам дали ще стане да го направя сама.

И още нещо - мислите ли ,че можем да простим на родителите си . Защото колкото и да се връщам назад в детето ,което бях , всеки път се опитвам да му простя но не става. никое дете не бива да става свидетел на толкова ужасни неща и да живее със спомена за тях с години. Мислила съм да спра да общувам с тях , но ако стане по-зле ? Дали см добър родител , при условие ,че израстнах в ад? 

И още - роднини и съседи чуваха виковете и скандалите , но никой никога не се намеси. Това ли са хората ? Безчувстени , страхливи? Трябваше ли аз като дете да потърся помощ , и след това оставих малката си сестричка при тях сама, просто защото не можех да издържа повече. Цял живот ще се обвинявам за това. 

Съжалявам , стана дълго. Ще съ благодарна ,ако напишете 2-3 изречения. Знам ,че всеки носи своя болка , но аз наистина търся светлината , на знаете- когато с години си живял в пълен мрак се привиква трудно и изисква усилие , а и някой да ти покаже накъде да гледаш ,за да е по-лесно..

Благодаря , наистина , за това което правите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Психолог съм, не доктор :)Ще се справиш и още как - имаш потенциала, имаш осъзнатостта, вече правиш много връзки. За нула време ще се променят нещата. За да прости човек, първо е нужно да се научи да се себезаявява, да извади натрупаното. Иначе с директна прошка, се замазва. С колега, всичко ще се случи качествено и преобразуващо. За Благоевград - преди общувах с колежка от там, но загубих връзка. Ще ти пиша на л.с., а ти се свържи с нея и я питай, може ли да ти помогне. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви, извинете за грешката в обръщението , неволна е.  Веднага ще се свържа с вашата колежка.

Казвате ,че за да простя е нужно да се себезаявя. Сега като се замисля май пробвах - казах на майка ми прз какво минавам и как съм виждала нещата , как са афектирали на мен , исках да разбера нейното виждане.

Тя смята , че съм имала нормално семейство, нормално било да има някои неразбирателства. Смята ,че пре-експонирам проблемите си и дори игнорира ,когато подхвана темата.

Моье би трябва да се себезаявя пред самата себе си ? Е, над това ще опитам да поработя. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Себезаявяването е преди всичко вътрешен, в самата себе си процес. Когато има готовност и външен, но без очакването за разбиране от другата страна, при пълна увереност в своето право!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забележително е как несгодите на порастването, колкото и драматични да са, не успяват да угасят истински живото в човека - това, което му дава сили да продължава, да търси решение... и спасение от капана на повторението за себе си и децата си. Това излъчва и вашето писмо - надежда и емоционална интелигентност, каквито всеки терапевт би искал да срещне в кабинета си.  

 

В 29.07.2018 г. at 18:45, LBeyond каза:

... мислите ли, че можем да простим на родителите си. Защото колкото и да се връщам назад в детето, което бях, всеки път се опитвам да му простя, но не става. Никое дете не бива да става свидетел на толкова ужасни неща и да живее със спомена за тях с години. Мислила съм да спра да общувам с тях, но ако стане по-зле? Дали съм добър родител, при условие, че израстнах в ад? 

Никой не би могъл да иска от вас да простите. Но може би вие ще поискате да разберете защо. Защо са ви причинили всичко. Не са ли могли да ви обичат по друг начин. Може би не от тях директно, защоте те няма да могат да ви дадат отговор. Но в разговор със и за себе си. Тогава сама ще изберете дали да простите...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 29.07.2018 г. at 19:09, Орлин Баев каза:

Психолог съм, не доктор :)Ще се справиш и още как - имаш потенциала, имаш осъзнатостта, вече правиш много връзки. За нула време ще се променят нещата. За да прости човек, първо е нужно да се научи да се себезаявява, да извади натрупаното. Иначе с директна прошка, се замазва. С колега, всичко ще се случи качествено и преобразуващо. За Благоевград - преди общувах с колежка от там, но загубих връзка. Ще ти пиша на л.с., а ти се свържи с нея и я питай, може ли да ти помогне. 

Здравейте, можете ли да ми препоръчате психотерапевт за ПА в Благоевград, благодаря! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С удоволствие бих посетила в София, но проблема ми е малко по-деликатен, когато съм на непознато място или когато не знам къде има тоалетна имам чувството, че ми се ходи до тоалетна по голяма нужда постоянно , започва едно потене, учестено сърцебиене и т.н. и за това мисля, че ще ми е по-спокойно в града, в който живея.. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×