Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

512.Постижимото-НБ, от Учителя на 1.X.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата Молитва

Постижимото - беседа

Молитвен наряд за край:

Бог е любов – песен

 

Ще прочета част от 27-а глава от Деянията на апостолите от 27-и стих до 39-и.

Ще взема само думите: „Тези ако не останат, корабът ни не може да се избави“.


Туй, което интересува хората на Земята, то е постижимото. Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека. Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира. Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо. Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати. Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение. Там, където се образува една междина, тия неща са непостижими. Има едно прекъсване.

Най-първо човек трябва да има една ясна представа за себе си, да си даде отчет какво представя той в живата природа. Всеки трябва да си даде отчет. Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи. Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля. Вземам думата „одарен“, не „ударен“. Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща. Воля има там, дето има нещо постижимо разумно. Много неща постижими има, за които отпосле ще съжаляваш.

Сега мнозина се занимават с непостижими работи. Запример, искате да знаете как ще се оправи светът. Най-първо, това не е една задача за вас. „Кога ще се оправи светът?“ – питате. Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът. Това не е ваша задача. Може някой да си позволи да изчислява. Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати. Възможно е, допустимо е. Но нещата не са доказани, не са реални неща. Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището? Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория. Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън. Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят. Обяснявам нещата чисто механически. Механическият процес е завършен процес. В механическия процес няма нищо разумно. Той не е процес разумен. Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно. Един механичен процес е както едно колело. Кое е разумно в една фабрика? След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета. Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую. Казва: „Аз съм направено да се въртя, не искам никой да спира моето въртене“. Не че колелото говори така, но тъй е...

Постижимото

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва да се стреми и никога не трябва да изгубва онзи импулс, никога не трябва да се обезсърчава. Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне. Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал. Те двата са свързани. Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе. Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи. Ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър, но още не си добър. Тепърва има да ставаш добър. Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде. То е процес. Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта. Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта. Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш. Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием. То е един вътрешен процес. Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран. Той не може да бъде човек с недостатъци. Той е организиран във всичките области. Той може да разбира поезия, музика, наука – всичко. Дето да го туриш, той може да се справи с всичките мъчнотии на съвременния живот.

Постижимото

Благодаря! 

 

  •  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та, когато ние говорим, че някои неща са необходими, подразбираме един механичен процес, за който ние трябва да бъдем разумни, да се не противим, да знаем закона да спрем колелото. Може цялата фабрика да спреш, трябва да разбираш. Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница. Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора. Но тия, които ръководят съдбините, те не умират. Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали. Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат. Когато хората оживеят, те ще умрат. Докато хората умират, те пазят живота на хората. Един контраст. Една идея да ви остане в ума. Кои са ангелите? Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество. Това е една теория, която приблизително е вярна. Сега религиозните хора ще цитират от Библията: „Така е казано.“ Един стих може да го тълкуваш както искаш.

Сегашните музиканти искат да внесат нещо ново в музиката. Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд. Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката. Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят. Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла. Тя започва с хармонията. Преди класическата музика имаше ли хармония? Хармонията засега е свързана с класическата музика. Новото в сегашната музика, един преходен период има. Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар. В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини. Там трябва да има нова линия, едно ново парче. Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново. Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар. Туй внася нещо ново. Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание. При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат да предадат известни ефекти. Хубав е ефектът, но най-първо музиката трябва да се осмисли.

Ние искаме да предадем ефект на живота. Ние искаме да живеем щастливо. Щастието е ефект. Всеки иска щастлив живот. Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят. Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята. Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето. При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде. Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи да дойда или да не дойда.“

Сега вече на вас оставям този въпрос, вие да го разрешите, за музиката. Той е за музиканти. Сега не зная, за коментара не подразбирам. Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега. Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият. Нашите мисли, и те растат. Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни. Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават. Много се лъжете. Силна е думата. Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се. Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек. Вие сте точно това, което сте били като дете. Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате. Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах. Като станах възрастен, промених детското.“ Между това мъдруване има известна връзка. Едното не обуславя другото.

Сега, друго изяснение да ви дам. Ако вземем азбуката, това е най-великото в света. По-велика философия от азбуката няма. Втората философия, това са слоговете. Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите. Граматиката ще даде правилата. Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост. Не може да мислиш нищо друго...

Постижимото

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×