Jump to content
Порталът към съзнателен живот
chris

Приятелството

Recommended Posts

Приятелството е кристална ваза в която не расте омраза.

Всеки човек има приятел.Приятелят,това е човек на които можеш да разчиташ за всичко.Тои винаги е готов да ти помогне в трудни моменти на каквато и да е цена.Приятелството е много ценно нещо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятелството е да оставиш човекът до теб свободен. Но в труден момент, когато видиш, че има нужда от помощ, ти да си там. Това е, толкова е просто.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

До този момент от живота ми съм имала 100-ци приятели ,но така става ,че животът ни разделя . Просто едни се оказват в Америка , други в Англия , трети в София, четвърти в Шумен, пети във Варна , шести в Гърция , седми в Полша ,а в моя град аз имам 7 приятелки,на моята възраст ,2 колежки-приятелки ,които са доста по - възрастни от мен и един приятел от мъжки пол,а всъщност двама приятели имам.

И едно бивше гадже , което е далеч.

Сменяла съм много и различни кръгове от хора и приятели . Но някои остават. Вчера например ми се обади бившата ми съквартирантка ,с която живеехме в Студентски град ,все едно не сме си разделяли. А тя оттогава се ожени и роди две деца . Ето какъв е живота , а свободата тя е много важна.

Всички хора , които са останалаи в сърцето ми като приятели са останали ,защото са ми дали свобода и аз на тях . Май това е приятелството .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest BENITA

За мен думата "приятел" е свещена. Има приятели и приятели :feel happy: .Времето и ситуациите в които попадаме показват кои всъщност са приятелите ни :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен приятел е човек с, който можете да си споделяте всичко, дори неща, които не казвате на родителите си. Определено е много хубаво, когато в труден момент има един или повече хора, които да ти ударят едно рамо!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятелството започва с доверието. Последното изисква откровенност, отговорност и съпричастност. Това са все прояви на любовта. Всъщност без тях любовта остава просто една далечна и неприложима абстракция. Когато говорим за приятелство, любовта се проявява във всеки един момент, а доверието бива подлагано непрестанно на изпитания в прилагането на споменатите качества. Без наличието на който и да е от тези елементи, връзката наречена "приятелство" не може да бъде трайна и стабилна. Не спирайте да подлагате на изпитание приятелството си към другите и не изисквайте от тях да направят същото. Недопустимо е да се поставят условия пред приятелството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плувам в море от приятели, но имам чувството, че ако започна да се давя никой няма да ми подаде ръка.Винаги съм била обкръжена от хора, познати....но истинските ми прятели са много малко всъщност само двама.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей lemon_tree! Знаеш ли усещането ти ми е познато, но тази самота сред хората е може би знак да се обърнеш към себе си и да си бъдеш най-добър приятел. Да не искаш и да не търсиш от околните... Опитай, може би ще ти е интересно :thumbsup::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти, и на мен ми е познато това, за което говориш. Всеки е до теб когато става дума за забавления и добро прекарване на времето; друго е обаче, когато имаш проблем или нещо сериозно - тогава до теб остават само най-верните и най-близките. Гадно е усещането хем да имаш много приятели, хем да знаеш, че всъщност не можеш да им се довериш. Обаче пък когато си намериш хора, които със сигурност ще бъдат до теб и го знаеш, се чувстваш много по-добре. Не е нужно да имаш страшно много хора край себе си - може да имаш няколко, но те да си струват! Другите... са просто начин да си прекарваш добре времето за момента...

Което ме кара да се чудя - дали тези приятели, които не биха помогнали в труден момент, са приятели наистина? Всеки, с когото ти е приятно да си прекарваш времето ли е приятел? Аз например имам много познати, с които нямам нищо против да бъда. Но ако нямам повод, не бих ги и потърсила. И за мен това не са приятели, те са просто познати.... Има и други, с които не бих споделила всичко... Ако имам проблем, може би дори не бих им казала, те просто не биха ме разбрали. Но сме често заедно и има неща в тях, заради които ми е приятно да сме заедно и да обменяме опит. Тях също броя за приятели. Най-добрите ми приятели са тези, които са били дълго време до мен, и с които съм споделяля най-много. Те ме познават най-добре и и те и аз знаем, че можем да разчитаме един на друг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди да туриш пари в джоба си, провери дали е здрав; преди да се прекланяш пред приятел, провери дали е искрен.

Чилингиров, Ст.

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А има и "приятели", които в нужда ще ни се притекат на помощ, но когато сме радостни, няма да споделят радостта ни. Когато гледаме някой, че се радва заедно с нас, заради нас ли се радва или заради себе си? А когато помага? Приятелят е приятел и в радост и в тъга и не се знае, кое от двете е по-трудно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup2: Зависи си от човека... Приятелството отразява нас самите - ако трудно даваме, ще се правим приятели само при изгода за нас, а като стане напечено, ще офейкваме. Ако обаче трудно приемаме, ще се чувстваме неудобно, когато трябва да споделим триумфа на своя приятел. Освен предварителните условия за приятелство - душевно сродство, съвпад на интереси, достатъчно време за опознаване и т.н., човек би следвало да е отворен и в двете посоки, за да има равнопоставен обмен на енергии! :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди седмица срещнах близка моя приятелка, с която спрях да се виждам преди около половин година, по мое желание - преди, вече сигурно станаха 2 години, тя тръгна с мое бивше гадже, в което нямаше да има нищо лошо, ако това не беше ограничило общуването ми с нея, винаги имаше някакво табу между нас двете, поради неговия отказ да има каквото и да е общо с мен (не ви ли звучи наивно да твърдиш, че не искаш да имаш нищо общо с някой, а да тръгнеш с негов приятел и то близък??) Доста време се опитвах да не се противя на усещането ми, че нещо в тази връзка не е както трябва, щом има поставени условия, така че продължих да разговарям с нея за нещата, които я вълнуваха, давах и някакви съвети от вр. на вр. , но някак си всичко беше пресилено и изкуствено. След много чудене от моя страна се престраших да й кажа, че не мога повече така и че предпочитам да не се виждам с нея изобщо, от колкото да продължа да се преструвам, че всичко е наред, докато всъщност нищо не е както трябва! И така до съвсем скоро, когато я срещнах. Аз се притесних, тя се притесни, но си разменихме няколко думи, кой как е, какво се случва и т.н. И ето, че днес я срещнах пак. Бях заета - разговарях по работа и дори не я забелязах. Когато приключих разговора тя се обърна към мен и ме попита, как съм и какво става. Разбира се, че се изненадах, но седнах до нея и си поговорихме, дори повечко, в началото общи приказки, а след това я попитах как е всъщност. Не мога да кажа че не ми пука за нея и че не ме интересува как се чувства , как вървят работите при нея. Не говорихме за това, заради което се бяхме разделили, попитах я дори как е гаджето, а после тя трябваше да тръгва. Държа се с мен така сякаш последната ни среща е била едва преди няколко дни, опита се да изглежда непринудена, от което съдя, че й се иска нещата да тръгнат по старому. Дали тярбваше да разговаряме още при пyрвата си среща, дaли не трябваше само да я поздравя и после да си тръгна? Държа на това момиче, но не мога да правя компромиси със себе си по начина по който тя иска. За мен връзката й с този мъж е изградена не на някакви общи ценности или духовна близост, а на секса - именно така започна тя. Не я съдя, мисля, че когато му доиде времето, когато дорастне, за да го разбере, тя ще прецени как да постъпи и дали трябва да я продължи или прекъсне. Не изключвам възможността и аз да греша относно отношенията им, но ме учуди какво ми каза те, когато се опитвах да и обясня защо не искам да продължавам по този начин: "Ако си ми приятелка, ще се съгласиш с мен и ще приемеш ситуацията каквато е". разбира се, че не мога да се съглася с такова условие! Може да съм й приятелка, но приятелството не поставя ограничения! Ако тя има нужда от мен, аз съм насреща, но не мога да си причиня да лъжа и себе си, а и нея, че нещата са както трябва, когато тя отказва да вземе решение по въпроса. Сега малко се колебая как да се отнасям към нея, дали да прекъсна отново всякакъв контакт или просто да се държа по дистанцирано. Вие как смятате?

Поздрави на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истински приятел е този който те освобождава (и съответно ти него). Всичко друго са уговорки на пазара.

Редактирано от Любо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мили дечица, истински приятели се намират трудно.

Повечето са гадни използвачи, ама така е, човек все пак трябва да гледа за своята изгода от нещата... :))

Обаче пък ако все пак някога успееш да намериш човек, на когото можеш да вярваш чувството е прекрасно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега си мисля, че истински приятел се намира трудно заради

-летвата, която трябва да прескочат другите, ако искат да ги наричаме истински приятели - вие ще се опитвате ли да прескачате нещо, което предварително си знаете,че най-вероятно ще съборите и особено ако ще ви карат да я прескачате всеки ден? И ако недай боже не сте в състояние в момента или си имате друго по-важно нещо от това да прескачате нечия летва за приятелство, веднага ще се превърнете в подлец, гаден изпозвач и предател?

-"ковчега" от ограничения и критерии - правила за приятел, в който ще трябва да натикате себе си, ако искате някой да ви нарича свой приятел. И ако само се опитате да помръднете ръка или крак, които са "изтръпнали" или просто ви се излиза на разходка, или ви натикват обратно, или ви обръщат гръб като на човек, на когото не може да се вярва, че ще седи мирно в (непрекъснато стесняващия се) ковчег...

От времената на Текери се знае, че "ако нямаше глупаци, нямаше да има и мошеници"... приятелство ли е да оставиш някого да злоупотреби с теб и после да го обвиниш в това? Приятел ли е човек, който ще ви сподели някаква своя тайна и после цял живот ще ви подозира,че сте го предали? Приятел ли е човек, който ще се пожертва да направи нещо за вас и после цял живот ще ви го напомня, настоявайки да му "връщате" жертвата и да показвате благодарността си по начина, който той в момента е намерил за правилен?

Приятел за мен е човекът, който разбира, прави каквото може в момента и ме оставя свободен да мисля, да съм каквато съм и да вървя по своя път. Не мога да искам или очаквам много хора да са ми приятели или да останат такива за цял живот.... Обичам всички, които не са, които никога няма да станат може би и най-вече тези, които вече не са мои приятели - точно толкова, колкото обичам и тези, с които ми е близко и спокойно и щастливо в момента...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_046: Да, истински приятели трудно се намират :feel happy:

Но, пък и аз като Дончето ще кажа-Обичам ви-приятели и не-приятели! Всички сте ми дали толкова много!

Ако обичаш някого, ще му дадеш всичко, което имаш. Ако той те обича-няма да го вземе...

И в приятелството, и в любовта, и във всички взаимоотношения между хората Свободата е най-важна... :3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

:3d_046: Да, истински приятели трудно се намират :feel happy:

Не съм съгласна, защото моята история е различна. Никога не съм мислела, че истински приятели трудно се намират.

Истинските хора намират истинските хора и се разпознават. Приятели има много, не само добри познати. Всички имат души, които искат да бъдат разбрани, усетени и обичани, стига да има кой да ги припознае.

Така е и с любовта - всичко съществуа - и голямата любов или любови.... и големите приятелства - всичко това е факт, стига хората да бъдат себе си и да знаят какво искат и да не очакват да ги приемат като спасители...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Истински приятели се намират веднага щом изчезнат летвата за приятелство, която те трябва да прескачат и "ковчега" от правилата на приятелството, в които сме склонни да натикваме близките си по душа.

Истински приятели можем да имаме едва когато се научим да пазим своята и тяхната свобода.

Любо Публикувано на Oct 11 2007, 19:17

Истински приятел е този който те освобождава (и съответно ти него). Всичко друго са уговорки на пазара.

:thumbsup2: Любо!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Харесвам мисъл от Еклесиаст... - Новият приятел е като новото вино. Когато остарее, ще го пиеш с удоволствие.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

за мен прияте;ството е най-най-най-найскъпото нещо на този свят!

не мога да живея без приятелите си особено най-близките...

БЕЗ ПРИЯТЕЛСТВО НЕ МОЖЕ!!

пък и приятелството и доверието не се копува ами се печели,а приятелството се доказва до колко е истинско...

това моето лично мнение

:3d_123:

I :3d_053: My Friends

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плувам в море от приятели, но имам чувството, че ако започна да се давя никой няма да ми подаде ръка.Винаги съм била обкръжена от хора, познати....но истинските ми прятели са много малко всъщност само двама.

Понеже темата е за тинейджъри , ще споделя - най-истинските приятели ми останаха от ученическите години ( изключвам тук присъстващите и децата си). Все пак имам чувството, че по-скоро аз съм тяхна приятелка, отколкото те на мен. Благодаря на Бог за тази мисъл - тя ме държи изправена да не се налага да ми помагат. Нека си бъде все така - да не се стигне до проверяване. :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат

''КАКВА Е ВАШАТА ДЕФИНИЦИЯ НА ТЕРМИНА "ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ''

Не бих се наел да давам дефиници за приятелството...

То просто си Е , но се случва да получаваме удари под кръста от приятели и така

рано или късно разбираме колко са ''истински''.

icon_cool.gif

Цитат

''Приятелство не може да има между силен и слаб човек . Трябва да се еднакви !''

До някъде съм на същото мнение.

Редактирано от bee_bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×