Guest azbuki Добавено Юни 1, 2009 Доклад Share Добавено Юни 1, 2009 (edited) Няма никакви проблеми, най - лесно е да намериш приятели, когато ги поканиш на трапеза. По - трудно става, ако ги поканиш да ти окопаят лозето. Още по - трудно е, когато всички са настръхнали срещу теб - хулят те и те презират, но истинските приятели не се притесняват (въпреки че могат да понесат някакви негативи) да останат до теб и да те подкрепят, защото вярват в теб, познават същността ти, както никой друг, и те обичат. Приятели са и тези, които, когато постигнеш някакъв значим успех, който предизвиква завистта на хората, няма да ти завиждат тайно или явно и да злословят зад гърба ти, а ще се радват чистосърдечно, като малки деца, заедно с теб, защото успехът на един от приятелската компания, е успех за всички от компанията. Приятелят е винаги отворен, чутък за това, което се случва в живота ти, за проблемите, които те вълнуват, и е готов винаги да ти съдейства, ако се налага. С приятеля можеш да бъдеш безпределно искрен и не си задаваш въпроса дали можеш да споделиш нещо с него или не можеш. С годините, понеже някои приятелства се превърнаха в предателства, се научих да изпитвам приятелите си - дали са златни или обикновени, тенекиени монети. Не мога да си позволя лукса да допускам прекомерно близо до себе си хора, които ще ме целунат, но... с целувката на Юда... или които аз ще понеча да прегърна, а те ще забият острие в гърдите ми! http://www.zazz.bg/play:66153c25 Странно, но през последните дни се замислям точно над ей тези неща, описани така кратко и ясно от Борислав. Имам много приятели, но поради откритостта си често привличам и плява, която рано или късно се проявява като такава. Напоследък ми се случва с хора, които са ми приятели отдавна, тоест отдавна поддържаме контакт, но животът някак си е разделил, да открием че под повърхността не е останало нищо от това, което е било преди. Развили сме се в съвсем различни посоки. Това не е задължително проблем, защото има приятели, с които се виждам веднъж в годината и пак сме приятели - същността не се е променила. Проблемът възниква, когато единият започне да предявява претенции към другия, набута сам себе си в някой социален стереотип, примерно "аз съм професионалист" или "аз никога не остарявам" и т.н. (чест ефект на "порастването") и после се разсърди на другия, че не го е направил също ами си живее по свой си начин. Обвиниха ме в прекалената ми сериозност (при нормални обстоятелства бих си пукнала от смях, защото все ми се струва, че не мога да свърша всичко, което искам, т.е. несериозна съм), в научните ми занимания (за които на никой не говоря, защото ми е ясно, че ще е на патагонски и няма нужда да досаждам...) и в това какъв съм била философ. И тва било "лелинско". Каза ми го една жена, която... си е правила сума ти пластични операции... защото не може да приеме тялото си такова, каквото е. Впрочем, според мен тя изглежда просто страхотно, но иди я убеди... Според нея, аз съм нещастна, защото науката ме превърнала в "леличка" И се замислих аз над тази тема приятелство. Не, не става приятели по навик. Никой не може да ме откаже от нещата, които обичам да правя (това включва научните ми занимания), защото на него не му се стрували достатъчно cool, но отчитам факта, че такъв човек не е приятел. Може да не ругае заниманията ми с лошо сърце, а просто от неразбиране, но и в двата случая не е приятел - защото не ме разбира и не може да сподели радостта с мен. Не може да се зарадва на това, което и мен радва - дори и да не го разбира, не е нужно. И това, последното, според мен е много важно в приятелството. Да може човек да се радва на това, което радва другия - не да му завиди, не да му рече колко е тъпо, защото не го разбира или завижда за него, а просто ей така заради това, че това нещо радва душата на другия и му дава възможност за творчески израз, да сподели тази радост с него. Насляпо, заради самия човек да го направи, а не заради знанията и способностите си - свои или негови... Защото стане ли дума за знания и способности, любовта свършва и започва сравнението. Забелязвам също, че като набера скорост да правя нещо и се кефя, че ми спори, както е впрочем напоследък, веднага се намират и хора, включително и сред по-близките ми, които започват да пеят "арията на обезсърчението": Ама за какво го правиш това, ама то те прави нещастна, я иди да се "забавляваш" и т.н. Това са обикновено хора, които сами се чувстват празни и погълнатостта на някой от заниманието, което той обича, ги изпълва с ревност, завист, която вероятно дори не осъзнават. Чувстват се пренебрегнати. Жал ми е за такива хора... Единственият изход за тях е да намерят пълнотата в себе си и да престанат да гледат какво правят другите. А за себе си се радвам - всеки път, когато някой ме предизвика с подобни изказвания, и погледна в себе си и видя едно: Увереност, че точно това обичам и точно това искам да правя, пък другите са свободни да си мислят, каквото искат. Понякога възприемам такива ситуации като малки "тестове", на които ме подлага животът. Все едно точно като набера инерция ме пита "ти убедена ли си и имаш ли дупе за това или само си фантазираш?" Неимоверна е радостта ми, когато след целия този хор на обезсърчението кажа: Да, това е, убедена съм! Все едно мантра изричам. Редактирано Юни 1, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юли 8, 2009 Доклад Share Добавено Юли 8, 2009 Напоследък взех да осъзнавам колко ценно е да си добър приятел със себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zlatnia56 Добавено Юли 9, 2009 Доклад Share Добавено Юли 9, 2009 като се замислих в този форум в течение на годините имах приятели и приятелски семейства колкото пръстите на ръцете и краката и какво се оказа след мойте размишления само един истински приятел не говоря за приятели на маса за риболов и бизнес някъде в годинките грешал съм за приятелството за което не се упреквам но новият път към приятелите ще трябва да намеря азъ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Юли 9, 2009 Доклад Share Добавено Юли 9, 2009 (edited) Тия дни се чувствам самотна, без приятели (единствено моето семейство ми дава тази радост, от която имам нужда). Като че ли никога не съм имала истински приятели( тук малко преувеличих, поне двама имам) в града, в който живея. Замислям се да променя нещо. Редактирано Юли 9, 2009 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 9, 2009 Доклад Share Добавено Юли 9, 2009 Ей колко ти се радвам! Само ако знаеш откога те чакаме да се върнеш! Тук имаш много приятели, много съвсем непознати хора, които те обичат и се радват, че сме заедно.... А - докато те нямаше - да не би да си разбрала какво сънуват дърветата през зимата ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 9, 2009 Доклад Share Добавено Юли 9, 2009 Тук си мисля, че има приятели, всички сме приятели и се радваме на всеки, който е дошъл добронамерено. Е, наистина понякога мненията ни и разбиранията ни по дадени въпроси се различават, но това е нормално. Когато има добронамереност, всички различия могат да се изчистят. Приятелите се познават в трудни моменти, за маса винаги ги има. Важно е да имаме подкрепа, да не се чувстваме сами в Пътя си, това е християнското и си мисля, че народа ни го има, има го всеки от нас... Важно е да не се страхуваме да го проявим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 10, 2009 Доклад Share Добавено Юли 10, 2009 (edited) Вили, имаш си твоя гледна точка, добре, уважавам я. А опитвала ли си да погледнеш чрез благодарността? Аз съм благодарен, значи съм получил, колкото повече си получил, толкова повече си благодарен. Ако нищо не си получил, в себе си не чувстваш благодарност. Не може само да се дава, никой не дава само, това е двупосочен процес. За правилни хармонични отношения трябва да има обмен двупосочен, даваш на приятелите си и получаваш. Аз не акцентирам на това дали съм дал и колко съм дал, това нека другите го кажат (както и го направиха вече ), редно е човек да си премълчи дали е дал нещо. Мога само да говоря за това какво съм получил, защото чувствам благодарност. Ти говориш за един идеал, който обаче е постигнат само от просветлените. Хайде да слезем на земята и да се огледаме на мястото на което сме доколко бихме могли само да даваме, без да получаваме? Прав си - точно така е... Енергията трябва да се движи в двете посоки, когато става въпрос за приятелство... Прав си и за благодарността; тя също е даване... Защото - ако само единият дава, а другият само получава - просто отношенията са други вече -това е чисто отношение "родител/дете" (макар че, "детето", което получава - може да е физически по-възрастно от даващия) ... С което искам да кажа, че отношението "приятел/приятел" е винаги двупосочно (дори когато такъв приятел е собственото ти дете), а отношението "родител/дете" е винаги еднопосочно, дори и тогава, когато ролята на дете играе човек, който счита себе си за твой приятел. ( Т.е. когато човек само получава в една връзка, той не е равностоен приятел на приятеля си, а се явява негово "дете" на практика... Може да стане равностоен приятел, в една връзка, само тогава, когато едновременно започне да дава, така както получава ... Такова нещо е приятелството - в практичен аспект... Обаче - може да се дава материално, а да се получава духовно... Това отношение също се явява двупосочно отношение, ако дълбоко така се чувстват нещата... Което ме навежда на мисълта - че винаги интерпретацията на конкретния казус зависи от нивото на съзнание на партньорите, както впрочем и ти, смислово, си отбелязал в поста си... По-високото ниво на съзнание изобщо "не забелязва" външните условия, то е съсредоточено в себе си... В тази връзка - по принцип - негативно тълкуване, от негова страна, на нечии външни приятелски изяви, каквито и да са те - би било изключено... Това ниво на съзнание вече знае, че щом нещо се случва - значи така трябва... (Знае, че дълбокият, често неразбран Смисъл, си казва думата - и тя е за добро, в крайна сметка. В света владее само Една Воля)... Затова, това съзнание вече е доволно от всичко външно и е сложило акцента и вниманието си само върху вътрешното... Редактирано Юли 10, 2009 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 10, 2009 Доклад Share Добавено Юли 10, 2009 (edited) Ученикът на Всемирното Бяло Братство върви едновременно в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Първото нещо в света - човек трябва да разбере Любовта. С нея трябва да направи един велик опит. Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятели, нито ученици. Ако ученикът няма Любов в сърцето си, не се приема в Школата. Ако вие като семенце не можете да се посадите в Любовта, ако не сте готови да жертвате всичко за Любовта, ще бъдете обикновени хора. Всичко можете да бъдете, но никога ученик на Братята адепти, никога Синове на Царството Божие. Ако една малка постъпка на вашия приятел може да ви съблазни, не сте готови за ученици. Вашата работа за през цялата година е да се научите да обичате. Второто нещо - да намерите начин да изявите тази Любов. Трето - да знаете при какви условия да изявите Любовта си. Ако учениците в един клас се обичат, те взаимно се стимулират. Между вас трябва да се образува една вътрешна връзка на Любовта. Из Ученикът Вземане и даване Б. Боев Също е интересно и на мен ми помогна Редактирано Юли 10, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 10, 2009 Доклад Share Добавено Юли 10, 2009 Защото - ако само единият дава, а другият само получава - просто отношенията са други вече -това е чисто отношение "родител/дете" (макар че, "детето", което получава - може да е физически по-възрастно от даващия) ... Да вметна само, че децата дават на родителите си несравнимо повече и в по-висше качество, отколкото родителите на децата. Сигурно затова страданието при загубата на дете е толкова мъчително. Благодарна съм на децата си за всяка секунда с тях - това, което те са ми дали даром, никога не мога да им го отплатя с никакви грижи... само с безусловна любов... и приятелство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Юли 10, 2009 Доклад Share Добавено Юли 10, 2009 Ей колко ти се радвам! Само ако знаеш откога те чакаме да се върнеш! Тук имаш много приятели, много съвсем непознати хора, които те обичат и се радват, че сме заедно.... А - докато те нямаше - да не би да си разбрала какво сънуват дърветата през зимата ? Благодаря ти, Донка! Много ме стоплиха днес твоите думи! Благодаря на всички тук от сърце! За времето, през което отсъствах от форума сякаш пораснах, чувствам се по-мъдра, а и вече знам какво искам занапред. Мисля това не е малко. Радвам се на новото, което съзрява вътре в мен и още повече, че има с кого да го споделя. Благодаря от тук (от тази трибуна) на всички хора, които съхраняват и развиват доброто в себе си, защото само това е пътят, който ще ни води напред! Надявам се да съм една от вас! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юли 10, 2009 Доклад Share Добавено Юли 10, 2009 wonderful, и аз се радвам, че си тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Юли 10, 2009 Доклад Share Добавено Юли 10, 2009 Приятелството.....общуване,което е отвъд думите,което създава един "наш" свят. Приятелят ще те разбере(но няма да те оправдае)когато си слаб,ще се радва и ще те остави да летиш на воля,когато си истински щастлив. Дори когато си далеч от него,можеш да споделяш и разговаряш с него мислено,защото той е вече част от твоята душа,както и ти от неговата. Приятел е този който можеш да наречеш сродна душа. Не е задължително(равносилно) този,който ти е помогнал в нужда да ти е приятел,както и обратното,може никога да не се е налагало да изпиташ какво би направил твоя приятел за теб и въпреки това да си сигурен в подкрепата му. То,приятелството е най-ценният дар,който можеш да имаш в този свят.То е твой спътник в пътешествието из собствената карма.И пътят е по-лек,когато сме заедно. П.С. Сестричке-звездичке прегръщам те силно.... nina7705 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Тези дни отново се уверих, че имам страхотни приятели, на които много благодаря за раздадената обич и помощ и за това, че ги имам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Тези дни отново се уверих, че имам страхотни приятели, на които много благодаря за раздадената обич и помощ и за това, че ги имам. Приятелите са винаги до нас, особено в трудни моменти. Толкова много ни дават, а им е достатъчно само едно "Благодаря". Понякога (при мен в повечето случаи) благодарността ги притеснява Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Да при мен верни приятели се появиха, тоагава когато не очаквах и много ми помогнаха за една непоисилна за мен физическа дейност, след това си направихме вечеря и седяхме дълго около огъня, беше много приятно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 5, 2009 Доклад Share Добавено Август 5, 2009 ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Август 13, 2009 Доклад Share Добавено Август 13, 2009 Ако си падаш по анимации подобни на твоята,тази ми е една от любимите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
i-l-k-o Добавено Юли 10, 2010 Доклад Share Добавено Юли 10, 2010 Приятеслтвото е когато между хората има чувство на доверие, близост,споделяне на общи спомени и близки стремежи. В приятелска среда човек се отпуска и може да бъде себе си, без да се опитва да се доказва и изтъква и без да се притеснява, че ако каже нещо не както трябва или нещо глупаво ще се изтълкува погрешно. За да има приятелство също така , трябва да се поддържат постоянно контакти, не съм съгласен с това, че ако хората не са се виждали с години или се виждат/пишат веднъж годишно са близки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 10, 2010 Доклад Share Добавено Юли 10, 2010 Приятелството е когато между хората има чувство на доверие, близост,споделяне на общи спомени и близки стремежи. В приятелска среда човек се отпуска и може да бъде себе си, без да се опитва да се доказва и изтъква и без да се притеснява, че ако каже нещо не както трябва или нещо глупаво ще се изтълкува погрешно. За да има приятелство също така , трябва да се поддържат постоянно контакти, не съм съгласен с това, че ако хората не са се виждали с години или се виждат/пишат веднъж годишно са близки. Според мен времето и разстоянието са без значение за истинското приятелство и истинската любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
i-l-k-o Добавено Юли 12, 2010 Доклад Share Добавено Юли 12, 2010 За съжаление личният ми опит говори друго. Наистина времето и разстоянието не биха имали значение, ако разбира се съществува някакъв вид комуникация и знаеш какво се случва с другия. В противен случай се изгубва връзката и когато срещнеш отново този човек, осъзнаваш, че в живота му има други хора и са настъпили промени, за които ти си нямаш ни най-малка представа. И ...тази близост я няма или не е същата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_edno_momi4e_ Добавено Юли 20, 2010 Доклад Share Добавено Юли 20, 2010 Истински приятели....има ги но във времето,което живеем са рядкост.Аз не съм видяла още много от живота,но въпреки това съм имала и имам все още много приятели.Кои -верни,кои-не чак толкова.Но винаги знам едно,че приятелството между двама човека е нещо свещенно и се създава много трудно,но и толкова лесно се руши. Приятел е този,който знае всичко за теб и въпреки това ти е приятел! Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 За съжаление личният ми опит говори друго. Наистина времето и разстоянието не биха имали значение, ако разбира се съществува някакъв вид комуникация и знаеш какво се случва с другия. В противен случай се изгубва връзката и когато срещнеш отново този човек, осъзнаваш, че в живота му има други хора и са настъпили промени, за които ти си нямаш ни най-малка представа. И ...тази близост я няма или не е същата. Ще приведа пример за приятелство между две жени,които живееха в различни градове - покойната ми майка и нейната приятелка от студентските години.Не се виждаха често,не разговаряха всеки ден по телефона,но си останаха много близки,независимо от промените в живота и на двете.Сега аз поддържам връзка с приятелката на майка ми - много я обичам и уважавам.Тя е и моя приятелка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 (edited) Здравейте .Много хубава тема . От позицията на моя днешен ден, мога да споделя,че приятелите за мен и хората от моето поколение са безценен дар.Ние търсехме приятелства .Даваме и получаваме много от и на приятелските си връзки.Когато ходиш по земята 40 и повече години,вече си преживял и предателствата на някои "приятели',отсял си онези приятелства,които няма да се загубят,защото са проверени и калени.Искам да кажа на i-l-k-o и на edno_momi4e,че тези ,проверените приятелства, не се влияят от време и разстояние.Аз имам приятели,които вече 20 години са в Торонто Канада.Поради тази отдалеченост се виждаме и чуваме рядко.През последните години май веднъж на 3-4 години се виждаме за няколко часа.Но всеки път,когато това се случи,установявам,че нищо не е застанало между нас.Сякаш времето и пространствените ограничения изчезват и ние сме си пак същите.Когато моята далечна приятелка беше споходена от трудно житейско обстоятелствот,тя се обади на мен и макар по телефона аз и дадох своята подкрепа,която усетих,че и е нужна в момента. Прави ми впечатление ,като наблюдавам моите деца,родени след 80 и 90 г на миналия век,че при тях приятелствата се получават трудно.Имат връзки,комуникират в големи и не толкова големи групи,но вътре между тях се случват неща,които и на ум не ми идват.Виждам,че всички ,с които общуват,от моя гледна точка,са стойностни и добри млади хора.Харесвам ги и ги ценя,но ми е трудно да разбера внезапните отчуждавания,разочарованията,ревността,интригите и други неща,които периодично се вклиняват между тях и ги разделят.Знам,че звучи неясно,но примери много,а не ми се навлиза в тях.Сякаш приятелските групи дори в училищните такива,събират в себе си напрежения,които при нас са се случвали в доста по-късен етап на живота и предвид на други интереси-професионални,кариери и т.н.Те реално нямат какво да делят.Могат само да се радват,че са се намерили и да им е хубаво зедно.Но не се получава.Същевременно забелязвам,че в интимните връзки се влага един различен и по-добър смисъл от същите по наше време.Сякаш центъра се е изместил от онези приятелства,които аз и хората от моето поколение познаваме,към намиране на партнъора .Всичко се фокусира върху един човек,този,който в момента е партнъора.Това да си призная малко ме озадачава и безпокои като майка.Защото да имаш само един партнъор,който е всичко и най-верен приятел е сливане,което при загуба ,при разпад на връзката влияе зле на тонуса и самочувствието. Имате ли подобни наблюдения и какво мислите за това.Дали е само частен случай ,който се вижда от моята камбанария. Редактирано Юли 26, 2010 от Klaudia _edno_momi4e_, Диана Илиева, Слънчева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 Klaudia,напълно споделям казаното от теб.Моята дъщеря е от поколението на твоите деца и наблюденията ми съвпадат с твоите.В училище,когато се създават най-трайните приятелства,между децата имаше отчуждение.Трудно ми е да си представя как тези младежи някога ще създадат истински приятелски връзки.Когато човек е заобиколен с приятели,трудностите се преодоляват по-лесно.Страшно е,когато няма от кого да чуеш една блага дума!Лошото е че и партньорствата в доста от случаите не са трайни и в тях няма и помен от приятелство. Никак не ми се иска да съм толкова черногледа,но...това виждам и много ми е болно за младите хора. _edno_momi4e_ и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_edno_momi4e_ Добавено Юли 27, 2010 Доклад Share Добавено Юли 27, 2010 Klaudia и granat1 напълно ви разбирам и знам какво е,защото аз съм родена 94 и съм заобиколена постоянно с такива хора.Хора,които още от сега търсят изгода в едно приятелство,а не подкрепа,както би трябвало.Даже познавам едно момиче,което е на 17 и тръгна с мъж,който е 10 години по-голям от нея само заради колата му и парите.Това според мен е безобразно.Тя ако сега мисли само за пари,то как ще мисли след 10 години.... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.