Jump to content
Порталът към съзнателен живот
chris

Смисълът на живота

Recommended Posts

Какъв според вас е смисълът на човешкия живот? А на вашия? Какво искате да постигнете, имате, направите, изпитате, за да бъде живота ви оползотворен? Кога според вас един живот е осмислен и достоен за подражание, и кога един човек или живот за вас е провален?

А смисълът на съществуването на човечеството изобщо? Дали съществуваме тук, за да откриваме света и развиваме себе си, дали за да постигнем нещо, или просто за да се наслаждаваме?

И накрая - в какво вие самите намирате смисъл в ежедневието? Кое е най-важно за вас в света?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Здравей chris :v:

Запознах се едно интересна гледна точка дошла до нас от древен Китай.Тамошните мьдреци си изправят пред следния казус:много мьдреци са тьрпели безброй лишения и мьки,за да оставят след себе си само репотацията на името си.От другата страна са хората които не са се лишавали от удоволствия,те не са се ползали с добро име след смьрта си на са опитали и изживяли всичко което им е предложил живота.

Доколкото разбрах идеята на китайците смьрта за всички е еднаква,след нас остава само прах и дори да си извоюваш добро име дори то ще бьде забравено.

Мисля че тези които са"яли и пили"са били малко по мьдри от мьдреците,защото са разбирали че живота е даден за да се живее. :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вендор, а твоят личен възглед за смисъла на живота съвпада ли с този, който си описал? Какво желаеш да постигнеш в своят живот?

Да живееж това, което ти се предлага, е комфортно. Не се изискват усилия и не може да сгрешиш. Всъщност Животът ни предлага това, което ние привлечем към себе си чрез своята мисъл. В тази светлина вече човек е много по-отговорен за съдбата си, но и много по-силен и свободен. Ти самият какво желаеш да привлечеш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй като неможеш да разбереш цялостно нещо, от което си част ти самия, щот неможеш да се погледнеш от друг ъгъл и да кажеш ей тва е то, щот гледаш само от собствената си кочинка. Както прасето не разбира какъв е смисъла на живота му, но ние хората ако можехме щяхме да му кажем. Този друг ъгъл малко ни обягва, не че Спасителят, не ни го е подарил де.

За мен смисъла на живота е като ябълка.

Ябълката на мен ми харесва и за мен тя е вкусен плод.

На баба не и харесва, щот няма зъби и за нея не е плод, тя просто си е зелена и понякога жълта.

Всеки си го разбира, според стола, където е заспал, ако ме разбираш.

***

бележка под линия

Ако Тошо чете, да забрави, че не е кактус, а бялото сокче. И май, пък и юни, ми бодът очите ДА не ги е срам гадове!! :dancing yes:

Тва никой, освен въпросния, няма да го разбере. Не го мъчете.

***

В този смисъл:

Мисля че тези които са"яли и пили"са били малко по мьдри от мьдреците,защото са разбирали че живота е даден за да се живее.
И аз така, братле. Самоче точно обратното на това, което ти разбираш.

Аз съм ял и пил безбожно много.

Забавлявал съм се както съм искал яката. Точно типа предпочитан светски живот от все и компания. И са ме е яд, щото разбрах, че незнам дори какво искам. Тва сегашното удоволствие и само удовослтвие ме доведе, до 101 психични отклонения(образно само).

А изразно:

Аз разбирам(то процеса е доживотна присъда, сладка или горчива от нас зависи), че живота е една борба на "смърт" или мъка, ако искаш но на търсене на истината. А като си залян от мъка и накрая като получиш трохичка удоволствие, първо разбираш, че си я заслужил, второ щастието е 3 - 4 пъти по - голямо от другото дет го имаш нон - стоп. Чак се научих да плача, от радост и щастие и се чувствам жив! Сълзите пречиства организма дори и по физически път, ма за тва друг път, са Шефа нищо не обажда. :harhar:

"ако си верен в малкото ще бъдеш верен и в повечето" За малкото щастие също важи. Замък се гради троха по троха, се си мисля. Камък по камък. Докато не започнат да те заливат с тирове и вместо да се чудиш кво да правиш, ти вече знаеш.

Та живот в малкото хъм звучи налудничево.

Като загубиш нещо чак тогава го оценяваш. Как разбираме кои е умен и кой е тъп ? Нали трябва да имаме база за сравнение, неква си там ТЕГЛИЛКА, ПРАВда.

Дай само сладко да ядем и един ден, като опитаме, тва дет сме си мислили за горчива, да си кажем, малъ къв съм простак, ма то тва е по - сладко от сладкото, горчивото. Уфф съвсем се обърках.

Сравняваме ли доброт със злото за да се научм да се целим към доброто и към плодовете му ?

Е как го правим ли ?

Ами данеби като вкусваме мъката и радостта ? То и без това "нищо" не е наше... То е на тати, той е виновен, щот на нас ни е...

Едното плод на едното другото плод на другото? Са ако някой попита що трябва да има мъка. Аз ще питам ти що я правиш ? (аз също я правя)

Вмомента за да можем да разберем радостта и принципите й. И можеби да я трансформираме в уж малкото щастие, което идва след нея. То дори не се забелязва, от тези, които се им е готино, те са свикнали да пренебрегват малкото за сметка на некои материални облаги, дет ги радват.

Та и аз преди така си мислих, че като имам много всъщност наистина го имам и че мога да го вкуся наИСТИНА.

Са си мисля, че като нямам нищо, имам всичко, което ми е необходимо.

Така ще съм до края.

Никой от вас да не страда като убиец или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи.
Камоли божествените, да съдим кой умен, кой тъп. Кой прав, кой крив.

Но ако страда някой като християнин, да се не срамува, а нека слави Бога с това име.

Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?

И ако праведният едвам се спасява, то нечестивият и грешникът где ще се явят?

Човек като си е свикнал със състоянието, което е вмомента и за него то е най - комфорно, въпреки, че след време дори и той самия разбира някакси, че предишното му състояние е било куцо.

Но той си се чувства комфортно там. Неква там форма на прикритие я за да спечелим любоФта на другите я нещо друго, самозалъгване, породено от стремеж да се чувстваме Добре, защото Него има във всички от нас, но ние използваме различни методи. Получаваме малко щастие и решаваме, че то е заради еди какво си... Некъв застой на мислите, бичим една и съща схема, опитваме се да я подобрим, вместо да фанем неква друга. Ех пуста гордост.

А понякога, като се стремим към дискомфорта, разбираме колко ни е комфортно в него.

Влезте през тясната порта, защото широка е портата и постранен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот и малцина са онези, които ги намират.

Не случайно Христос използва думата Път, защото където има застой(задържаме нешо си) там го няма Господ.

Вендор,

защото са разбирали че живота е даден за да се живее.
Да, но мнозина се заблуждават, че живеят по този начин, а всъщност дори и сегашния им престой е много по - лош от престоя на тези, които

са тьрпели безброй лишения и мьки

Тва го знам от личен опит също.

БЛАГОдарим ти за казуса!

А иначе, обощено по темата:

Да берем плодове, определено, те ни правят по - силни или по слаби всичко с една цел. Да ни поотсеят малко. :hypocrite: Докато не стигнем до най - големия плод:

сМИСЪЛа на живота е да ни пратят в рая или в ада, според заслугите и тогава пак да питаме. Тва е моята гледна точка.

chris,

може ли да чуем и твоето мнение по въпроса ?

Васил,

Искам да те попитам:

Ти как привличаш нещата със своята мисъл ?

И:

Ти самият какво желаеш да привлечеш ?

Редактирано от PeaceMAker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Здравейте,

...понеже темата е за "смисъл" на нещо, в случая живот, би следвало да започнем с Живота- какво представлява той, и всъщност, дали ние живеем Живот, или просто съществуваме. Разлика между Живот и съществуване има- огромна.

Първо е необходимо някой да знае формулата на Живота.- Който мисли, че няма такава, има възможност да изследва всичко вътре и вън от себе си, за да се убеди лично, че съществувануето е залоожена функция с детерминилани параметри, а Животът е формула, с която работи свободния човек, и моделира Живота си като функция така, както желае.

Животът си има заложен смисъл. Няма безсмислици, даже и по отношение на съществуването...но, май най-смислено на първо време е това,у да се открият разликите между живота и съществуването- нещо, което вероятно у всеки довежда до една мисловна колика, която спастично заявява "Съществувам- друг пътн; живея си, аз ли не знам какво е живота.."

Всяко ниво на съзнание, в момента на проявлението си съдържа смисъла на това проявление. Обаче не всяко съзнание живее- множество съзнания съществуват...

При нас хората, съзнанието ни е открило бинарния смисъл, и чрез него се и изразява- поради това съществува и интернет- бинарен модел на съзнание, "по образ и подобие" на хората, които сме го сътворили...Да, но това не е живот...

Освен това, функцията "размножаване" отдавна не е критерйи за живот. Това, че някое същество може да се възпроизвежда- полово или безполово, не означава че то е живо.

Ако се спрем на християнството, като модел на духовно учение, което има вековна почва по нешите земи, то следва да сме се натъкнали на тези думи "Аз Съм Пътят, и Истината и Живота..", което може да се сведе и до по-рационален израз от типа "Аз Съм Смисълът, Функцията и Резултатът"- няма различие на нивото на заложените параметри в Живота.

Съществуването е вид кредит- има си начало и край, освен това всеки човек може да си харчи лимита според както си прецени- някои гопрахосват за 30-40 години, други за 40-60, и т.н.....Най-жалкото е това, че всеки от момента на появата си на бял свят живее не със съзнанието за Длъжник, а тъкмо обратното...

Ако разгледаме всички познати на човечеството духовни Учители, ще може да се убедим, че те, като познали Живота, непрекъснато изявяват смисъла на Живота, който те самите живеят.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кристиян,

Поздрави намирам много истина в думите ти. Може и двамата да грешим, кой знае :D

Може ли да обесниш на простия психолог какво значат думите:

Функция с детерминилани параметри - и 3те ако може.

спастично

бинарен модел

че те, като познали Живота
и аз така го познах и познай кво се случи...

Бих, казал че те като познавали. Процеса е ДОживотен, както се изразих. Или

доСМЪРТЕН. Тук има място само за едно изключение. Ма тва не съм аз

:smarty:

Разлика между Живот и съществуване има- огромна

Бих те попитал какъв е пътя от съществуване към Живот ? Или какъв път ти си извървял за целта ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според това което прочетох думите ми са били разчетени прекалено буквално,а можеби не сьм бил достатьчно изчерпателен.

Част от моята философия е че хората инстинктивно се желаят:добра храна,хубава музика,хубави дрехи и компанията на хубва жена(мьж).Но сьм далеч от мисьлта,че човек има правото да мами или маниполира другите,за да задоволи желанията си.Според мен ако имаме вьзможността да осьществим едно или повече от нещата които желаем,трябва да се вьзползвзме.Човек небива да се стреми кьм богатство и известност,но небива да ги избягва ако те го споходят.Животьт е кратьк и трябва да се живее пьлноценно,защото има различни сьдби:някой са бедни,други са богати,но всички трябва да тьрсят радостта и щастието от живота.

Твьрдо сьм против намесата на обществото,религията и дьржавата в живота на отделния човек.Всеки може да живее както намери за добр стига да не пречи на другите.Някой намират утеха в алкохола,други предпочитат тихата радост на медитацията,но всеки от нас се стреми кьм онова духовно сьстояние,което ще сложи край на житейските ни страдания.Искам да кажа че независимо по какьв начин се стремим да достигнем щастието,никой няма право да ни сьди.

Смятам този свят за реаленно той определено не е действителен,и като такьв мисля че всяка истина в него е субективна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Еййй не...

Абе защо всеки си е наумил, че трябва да се чуди какъв видиш ли е смисълът на жалкият му животец...

Ми смисъла е да се родиш, да оставиш поколение и да умреш и след това да бъдеш забравен.

И да имаш някаква мисия ти ще я разбереш чак след смъртта си, че си направил еди кво си и това ти е била мисията...

Тъжният факт е, че докато сме в тази обвивка, наречена наше тяло ние сме гадни еднообразни същества със никакъв по-съществен смисъл на живота... (:

едит: И са не ми разтягайте локуми как смисъла е да имаме семейство, хубава работа и т.н. Това всеки си го знае.

Редактирано от Lilit`

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз си мисля, че всеки човек намира различен смисъл в живота си, за себе си. И идеята на темата е всеки да сподели - в какво намира смисъл, какво е важно за него..... Нещо такова.

А пък, всъщност, много хора се чудят какъв е смисъла на живота им... Защото всеки има нужда от нещо, което да го кара да се чувства ценен, полезен... И нещо, заради което да знае че си струва да се живее. Ей затова хората търсят смисъла на живота, защото понякога нямат такова нещо!....

Добре, ти вярваш в душата и живота след смъртта... Защо? Какво мислиш, че се променя като умреш? Ако живота е толкова безсмислен, то също толкова безсмислен би бил и живота след смъртта... Какво те кара да вярваш че може да има нещо отвъд един безсмислен и еднообразен живот? Какъв е смисъла да продължиш да съществуваш, ако няма смисъл в живота ти приживе така или иначе?

Редактирано от chris

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Смисълът на живота, Защо живеем?

Колко много се е писало през вековете и се е философствало по този въпрос...Голяма работа! :)

Иска ми се да споделя нещо като "за тижейджъри" в унисон с подфорума...

Тинейджъри?- предполага се,че са търсещи млади хора с малко опит,но не винаги това е вярно! :)

По принцип след като се осъзнае един индивид той започва да "пробва" смисъла на живот съгласно примерите

от заобикалящият го свят.../родители,близки,приятели,...и т.н./ Доста често тези примери са незадоволителни

за човека и така чрез разочарование и страдание се сменя философията за живот...Е рано или късно все човек ще попадне на нещо стойностно.Важното е тогава да се хване пиленцето,което е кацнало на рамото,а не да се направи супичка от него! /цитат Мона/ :)

Най-лесно човек се ориентира,ако като изходна точка вземе твърдението,че Земята /в частност земният живот/ е едно училище.

"Пак ли училище?!?!" -ще измърморят тинейджърите,но това са реалностите...Който не приема този Божествен замисъл и не може да го осъзнае,просто ще му е много трудно и ще се учи не няколко години,а стотици...та и хиляди години! Познавам хора които от 15год. все 3-ти клас повтарят и все на едно и също ги късат... :)

Е няма страшно ! Бог има достатъчно много време и е много търпелив така,че поправителни сесии,колкото щеш!

Малко по-сериозно,...каква е същността на "училището Земя"?- Повдигане на Душата на човека,която се лута между материалните "благини",които и предлага тялото и духовният път,който и сочи Духът.

Горката Душица ...?!? По някога и е толкова трудно,че все едно се намира между чук и наковалня...От тук идват и всичките страдания,противоречия...НО все пак "всичко,което не ви убива ви прави по-силни",както се казва!

Много сложно звучи ,но като основа на разсъждение за смисъла на живота трябва да се вземат тези твърдения...А от тук нататък Духът ще ви води през окултна,духовна и друга подобна литература и най накрая ще се научите да "четете" и Беседите...и нещата ще се оправят! :)

Ако обобщим...значи като начало на смисъла на нашият живот трябва май да поставим тезата за "Земята-училище" и след това да започнем нашата "изследователска" дейност ... и прилагане на модели и всичко останало!

Препоръчвам на Всички да не се примиряват,...ако страдат от прилагането на някой "модел" на живот или от някоя философия,която практикуват.Просто,ако ви се случи това,не се оправдавайте и не търпете,а сменете без колебание философията си за живот,...и така докато намерите истинско щастие и духовно удовлетворение!

Поздрави и много Светлина !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Кой съм?

Какъв съм?

Защо съм такъв?

Такъв ли трябва да бъда?

Всички търсим отговорите...... и колкото по-рано ги постигнем, толкова по-дълго ще се наслаждаваме на:

НАЧИНА ПО КОЙТО СЕ ЧУВСТВУВАМЕ /тогава/

С какво заслужих щастливите си мигове...../не ми отговаряйте - знам/

мигове в ХАРМОНИЯ със СМИСЪЛОДЪРЖАТЕЛЯ

/sorry/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дошли сме на Земята, за да се учим , за да станем един ден Богове, трябва да минем през смъртта, за да оценим живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв според вас е смисълът на човешкия живот?

-Преди всичко човекът трябва да бъде благодарен за това,че е на този свят.Да се радва на това,което получава и да работи ,за да се развива,защото най-ценното нещо в пирамидата е самоусъвършенстването.Нима това не носи най-голяма наслада...?

Или това да видиш как човек,който обичаш се радва заедно с тебе или,че ти го радваш... :):1eye::feel happy: ПРЕКРАСНО Е!

Да се грижиш за някого,както са се грижили за тебе...

А на вашия?

-На моят живот смисълът е същият,който писах по-горе...само,че както често казвам всеки човек е различен и живее за различни неща ...ценности...

Кога според вас един живот е осмислен и достоен за подражание, и кога един човек или живот за вас е провален?

-Живота е смислен,когато човека,който го живее е наистина щастлив,че го живее,когато има мечти за настоящето и вярва във тях така както в себе си. :) А,кога е провален...Малко ми е неприятно да говоря за това,но мисля,че когато човек се чувства зле,когато не е успял да постигне това,което е искал .Когато е направил много грехове,а не се е разкаял,когато е деградирал в обществото и нежелае да се поправи или промени и мн други неща душевни или като фактори могат да провалят един живот.

А смисълът на съществуването на човечеството изобщо? Дали съществуваме тук, за да откриваме света и развиваме себе си, дали за да постигнем нещо, или просто за да се наслаждаваме?

-Това ми се струва прекалено непосилна задача,за да отговоря.Човечеството се развива.То неможе никога да остане на едно ниво.Както ние се раждаме,за да живеем и създадем поколение така и,така до безкрайност.Не вярвам в края на света.

Това е кръговрат.Смисъла му е във това да ставаме все по-добри според мене.Да се научим да обичаме,за изразяваме любовта си и да я доказваме на правилният човек.Мисля,че съществуваме по-скоро ,за да развиваме себе си и постигнем нещо.Не,че няма наслада.Има я и тя е точно във това. :)

В ежедневието си намирам смисъл да обичам и да се опитвам да споделя тази обич на приятелят си.ученето да не забравим и много се радвам,когато видя най-добрата си приятелка.Тогава съм най-весела.Двете много се забавляваме.На мах смях..след това ни минава и започваме да говорим за живота,хората ,какво ни е радвало в живота досега и какво искаме да постигнем това ни дава смисъл да вървим напред и нагоре.. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според едно разбиране смисълът на живота е в духовното израстване, а според друга - смисълът е такъв, какъвто всеки един си избере за себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв е смисълът на живота на една клетка от белите ни дробове? Какъв е смисълът на живота на една клетка от корена на растението? Същото важи и за нас... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 13.02.2019 г. at 23:30, Донка каза:

Какъв е смисълът на живота на една клетка от белите ни дробове? Какъв е смисълът на живота на една клетка от корена на растението? Същото важи и за нас... 

Живеем като част от система. Колизията между индивидуалното и колективното желание ,,ражда'' емоционалните ни ,,премеждия''. Живеем продуктът на собствените ни избори, обаче тези избори ги правим като избираме между обективни възможности, т.е. и без да имам некви философски претенции с твърдост бих застанал зад мнението, че свободната воля е илюзия.

Тогава, след отпадането на свободната воля, ,,търсенето на смисъла'' се ограничава единствено в поредицата от житейски избори. А от този ,,информационен низ'' какъв смисъл би синтезирал всеки, който си го е произвел вече води до концепцията, че живеем, за да се опознаем творчески подхождайки към саморазкриването ни пред самите нас.

От това пък съм си изкарал изводът, че животът е игра, чийто смисъл е просто да я играеш.

Защото, ако от една, малко ,,отнесена'', перспектива, ти имаш всичко, то за да познаеш себе си ти трябва страничен поглед , за да се ,,видиш''. И ,,имайки'' всичко, то за да се ,,видиш'' отстрани, трябва да ,,забравиш'' че ,,оттам'' пак се наблюдаваш, :) От тук пък ,,идва'' и красотата на тази игра, наречена живот, защото ти предоставя възможни ситуации, от които чрез избора си да добиеш представа какво си, изразено от качеството и количеството на действията ти в света на ,,споделената реалност''.

 А когато ,,излезна'' от солипсистичния мироглед и ,,добавя'' и другите хора, с идентичично безгранично ,,имане'', за да открия някаква смислена идея защо от ,,цялата им безгранична същност'' аз комуникирам с точно определен техен аспект на проявление, т.е. човекът срещу мен, около мен, до мен и т.н., то решението е просто. Ма наистина е просто, но в това е и сложността му. Просто за модела ми е нужно допълнително измерение, в което да се ,,разположат'' всички възможни житейски ситуации.

В обобщение на малко хаотично поднесеното ми мнение, бих казал, че смислите, които бихме открили без да ,,задълбаем'' в същността на Времето са ограничени. Но това не ги обезценява :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×