Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
chris

От какво имаме нужда?

Recommended Posts

Здравейте, скъпи тийнейджъри!

Ние всички идваме на белия свят и попадаме в едно общество, което ни възпитава, изгражда, приема, отхвърля и всичко останало. То, както и родителите ни, се опитват да ни дадат най-доброто от себе си (абе къде се опитват, къде не, ама карай). И все пак може би и те не знаят точно от какво имаме нужда. Много често родители, учители и други възрастни се чудят как да подходят към нас и не могат да намерят пътя. Или ние към тях. Но може би сега е момента да кажем "Ние имаме нужда от това и това, .... винаги ми е липсвало, а хората край мен дори и не знаят това...."

И така - от какво имаме нужда? Какво ни липсва и не получаваме? Какво не харесваме в обществото и искаме да променим? Гласът ни изобщо би ли се чул?

Нека помислим малко по тия въпроси и - пишете! Темата е ваша!

Редактирано от chris

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Я да видя дали не мога да помогна малко :D

За "имането" японците казват така-"човек има нужда от рогозка, възглавница, завивка, купичка и клечки"! Това според тях е достачъчно за ежедневния бит!

Колкото до останалото.......всеки сам си търси! И може би точно това.."останалото".. е най-важното нещо, което трябва да се намери.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Незнам дали гласът ни би се чул, но спокойно можем да се опитаме да получим нещата от които имаме нужда, но да не забравяме, че и ние трябва да даваме от себе си за да получим. Разбирателството, обичта, разбирането са много важни за един човек. Не всеки път получаваме това което искаме, но не трябва да униваме, а да се опитаме да го получим :) По въпроса за обществото-хората имат много и различни виждания за живота за съжаление е много трудно да се постигне едногласие и да се опитаме да си помагаме, да даваме и да получаваме :thumbsup::)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Trance,

имаме нужда, но да не забравяме, че и ние трябва да даваме от себе си за да получим

Искам, да те поздравя, защото виждам че се издигаш. Ма да не се възгордееш.

Получаваш едно браво, дано да ти стигне :harhar: Твое си е.

Тва за което ти говориш е Търговия малко или много и то никак не е далеч от истината.

Мен ми писна да говоря за всички хора...

Аз лично давам, каквото имам на първия когото видя или на когото преценя, без мноо мислене. За кво да мисля, кво ше получа и без това см се обедил, че винаги получавам другото.

Раздавам,налево и надесно. И се опитвам да чуя това, което получавам. Иначе за кво съм дал, ако не получа :1eye:

А какво очаквам да получа, ами каквото има, квот дадът.

Всички ние преживяваме един процес на социализация. Да обесня това е процеса, в което малкото дете се приспосбява към нормите и правилата на обществото. Където мама и тати не само хранят, а и помагат малко или много ние научаваме и присвояваме предадените им на тях правила от техните родители.

За тва Христос, казва, че трябва да се откажем от себе си.Смисъл това, което те са ни казали, малко или много е станало част от нас, някои неща са правилни други не са. Тва зависи от родителите ни, моите примерно в сичкия им морал и светлина са ме научили на някои мноо противоестествени правила и неща.

Сигурно има и друга причина да го казва, ма не я знам.

Като цяло преди да се докопам до Библията аз носих много лоши страни и неогодни ми дори на самия мен неща, които съумях да изтръгна от себе си. Сега, като съм се отрекл от тях се чувствам много по свободен, въпреки че разруших, неща градени с цената на около 20тина години. Тва е един вид награждане неможеш да разрушиш миналото, само принципите си.

И така от какво имам нужда:

Имам нужда от Бога, от това да го търся неспирно, да го оставям да оправя пътеките ми, да се страхувам ежесекундно от него, за да не нарушавам правилата му. Да гепя от мъдростта му.

Какво ми липсва и не получавам:

Ами липсва ми да се зарадвам на това, което получавам в сегашния момент, вместо да търся някой бъдещ, в който това да ми се даде наготово без да се трудя сега.

Не получвам това, което искам сега, защото то обикновенно не е това, което получавам вмомента(въпрос на желания и разбирания), а нещо друго, което на мен ми се ще да получа.

Липсва ми също, вярата, че той знае по - добре от мен какво иксам. И че всеки ден ми дава пътя към него. Също, че това, което получавам е най - доброто възможно, според ситуацията, която сам съм изградил.

Какво не харесвам в обществото и искам да променя:

Рано ми е да мисля, да променям обществото искам да променя първо себе си.

Искам да променя себе си. А обществото го харесвам, защото именно то ми дава тази възможност да се променя.

Гласът ми/ни изобщо би ли се чул:

Ами ако сам не си чуя гласа, едвали някой друг би ми го чул. Тук имам много да работя още.

А до това, дали изобщо хората искат да чуят гласа на доброто, който може да ги спаси или облекчи.

Някой да други не. Зависи колко Силно ВИКНЕШ.

ур

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

ааааааааааа

(я)

Е тва последното ше си го запиша някъде, че пак ше го забравя.

Редактирано от PeaceMAker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако сам не си чуя гласа, едвали някой друг би ми го чул.

Е затова отварям тази тема, за да можем да си споделим от какво имаме нужда и по този начин да чуем сами собствения си глас :) Пък после и към обществото ще се насочим. А иначе на пийсмейкър за горното изказване - браво, така е! :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко от което се нуждаем е ЛЮБОВ! Целия свят се нуждае от ЛЮБОВ!

ЛЮБОВТА ще спаси двета.

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хммммм но ние знаем, че родителите ни и близките ни със сигурност ни обичат. И все пак това не е достатъчно. С какво ни помага да знаем, че майка ни ни обича, ако тя винаги се опитва да ни натрапи своето мнение и ни забранява дори да мислим сами? Или пък сестра ни, която въпреки че ни обича, не говори никога с нас за това как се чувстваме. Или баба ни, която се държи вси идно сме много по-големи (ако изобщо има такива баби.... май всичките са обратния случай....), и сякаш трябва да си взимаме всички решения сами, дори когато не сме готови за това.... И обществото уж ни "обича" - за него не съм убедена - говори все за младежта, за подобряване на образованието ни, за възпитанието ни, учителите са за това, за да ни учат - май бая много хора мислят за нас, и поне за близките ни е ясно, че ни обичат. По своя си начин. Ама това май невинаги е дастатъчно, за да се чувстваме ние добре.... Мисля си, че родителите ни и хората край нас май не знаят как да си проявят загрижеността адекватно, и не знаят точно от какво имаме нужда - тези дребни неща и постъпки, които да направят живота ни по-лек. Съвети, разбиране....

Според мен едно от най-важните неща от които имаме нужда е общуването. Другите да се интересуват какво става с нас и да говорят с нас за това. Другото, е свобода - да не ни се натрапват.... Също обаче имаме нужда от техните съвети, ама такива, които да ни помагат.... И със сигурност да ни бъдат приятели, във всеки един момент...

В училище имаме нужда от повече творчество, от разнообразяване, не само да ни блъскат главите със суха информация.... И май всички го знаят, ама....

Ето такива неща.... От какво имате нужда вие, което родителите и близките ви не правят?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може и да е много тривиално но едно от най-важните неща е здравето...

А иначе :3d_134: в момента аз имам нужда от масаж на гърба

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:3d_139: Имах нужда от разходка сред природата и днес се насладих на такава в Южния парк. Дъщеря ми беше щастлива от компанията на много деца, а аз се качих на кон /една обиколка/ и се чувствах като децата, въздържах се да не пискам от радост... След това пострелях по капачки на стрелбището и ядохме захарен памук... Преживях прекрасен ден... :3d_039::3d_098:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето такива неща.... От какво имате нужда вие, което родителите и близките ви не правят?

Това, от което аз имам нужда (обаче си мисля, че всички хора са като мен!) друг човек не може да ми го даде. Ще го търся от хората и ще го стигна, когато стигна ... Сините планини... И по- лошото е, че ще искам да им дам това, от което си мисля, че те имат нужда, а всъщност само ще наранявам тях, или себе си, или и тях и себе си.

Това, от което имаме нужда, ние, хората, е едно съкровено зрънце да се пробуди и да покълне, да разцъфне. То е скрито и очакващо своята пролет в сърцата ни. Когато то се пробуди и ние му предоставим ролята на водач, можем да обичаме и даряваме обич на другите без да нараняваме и да бъдем наранявани, можем да изпълним предназначението си и да поматаме на другите да правят това и много други хубави неща. Или както се случва със спящата красавица- тя може да владее своето царство, но след като целувката на принца я събуди. Ако се опитаме преди това пробуждане да правим нещо, може да сме пълни с най, ама най- добри намерения, ще жънем горчиви плодове ... Зрънцето е частица от Любовта на Твореца и Слънцето на Любовта му може да донесе дългоочакваната пролет. Така че наистина всичко, от което се нуждаем, е Любов. Но не бива да се бърка с любовта...

А, да не пропусна: Помощта на другите търсещи като мен е много важна. Сама мога да се заплесна другаде и да се пробуди не спяща красавица, а спяща грозница, макар че за това няма приказка. Сигурно защото вместо приказка има действителност...

Нека това пробуждане се случи в сърцата на всички, които се сетят, че им липсва! :)

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup::3d_053::3d_022:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така че наистина всичко, от което се нуждаем, е Любов. Но не бива да се бърка с любовта...

А, да не пропусна: Помощта на другите търсещи като мен е много важна.

Тогава възниква въпросът: освен да не се бърка любовта с Любовта, полезна ли е или не първата за втората? Защото и другите търсещи познават повече или само първата, втората е истински приоритетна само за Учителите... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тогава възниква въпросът: освен да не се бърка любовта с Любовта, полезна ли е или не първата за втората? Защото и другите търсещи познават повече или само първата, втората е истински приоритетна само за Учителите... :hmmmmm:

Добромир, този въпрос ми напомня за един друг въпрос: "Крокодилът по-дълъг ли е, отколкото зелен?". Иначе казано- нещата са несъизмерими! Приличат си само имената, с които ги наричаме. И любовта си има своето място, и Любовта... Не мислиш ли? :) Но Любовта ни липсва... Сигурно защото не сме Учители... А без нея любовта е съвсем смъртна, като самите нас! И само това да беше! Навсякъде, във всичко ни липсва тя! А ако беше с нас, така ли щеше да изглежда светът, в който живеем? Това ли щяхме да сме, което сме сега?:unsure:

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: от ЧИСТ въздух + от ЧИСТА вода + от НОВА храна + винаги пресни плодове + житни зрънца + цветя :sorcerer: 'другото" е вътре в нас :hypocrite: как усещате + разбирате разликата между НУЖДА - ПОТРЕБНОСТ / нужда - потреба :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добромир, този въпрос ми напомня за един друг въпрос: "Крокодилът по-дълъг ли е, отколкото зелен?". Иначе казано- нещата са несъизмерими! Приличат си само имената, с които ги наричаме. И любовта си има своето място, и Любовта... Не мислиш ли? :)

:thumbsup1: Разбира се! Стига да сме наясно с местата им :dancing yes:

Имаме нужда от Любов и затова търсим... любовта.

Ако са несъизмерими, любовта ни задлуждава остносно истинската ни потребност - Любовта. Ако по някакъв начин са съизмерими, любовта може и да ни подготвя за Любовта. Това е всъщност проблемът, който според мен е интересно да се разисква, понякога не успявам да го формулирам точно от първия път...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да! Съгласна съм напълно! И, Добромир, тъкмо размислих относно твоя постинг и моя отговор и се сетих, че всъщностмного лесно може да се докаже, че крокодилът е по- дълъг отколкото зелен, и това е един от много странните случаи, когато можем да сравним съвършено несравними неща! :) Така е и с любовта и Любовта! Несъизмерими са, но може да се отнесат към едно и също и да получат пресечна точка там! И тя ще се прояви точно в това, което казваш! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тийнейджърите нямат ли нужда от повече свобода. Тази тема е за тях, доколкото видях, но май и нея си присвоихме вече. Ех, възрстни, какво да ги правиш... :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, за да станем добри като децата, трябва да се научим да разбираме какво нещо е животът, трябва да се подмладим, да допуснем Бога в себе си и да Го заобичаме, да се научим да обичаме въпреки всичко, да станем истински Християни.

Предлагам ви резюме на лекцията на Учителя, държана на 15 юни 1935 год.

Прав и крив път

Аз си представям, че сте били на морския бряг. Каквото сте писали, морските вълни са го заличили. Малко хора има, които живеят с настоящето.

Задава се днес въпросът, какво нещо е животът?

Трябва да имате една ясна представа и за живота , и за всяко явление-животът трябва да се разбира, всяко явление трябва да се разбира.

В живота има три страни. Там дето има живот, има деятелност, има една външна страна, движение има. Там дето има живот има не само движение, и разширение, широта има. Там дето има живот, има и мисъл.

Всяко явление е признак на живот. Изгряването на Слънцето е признак на живот, но туй явление е от един свят, много по-висок.

Там дето има светлина, има живот. Там дето има движение, има живот. Там дето има разширение, има живот.

Изгряването на Слънцето е далечно явление, което вас лично не ви ползва. Може сега да спорите, че има живот на Слънцето или че няма живот.То е друг въпрос. Спорът произтича от вашето незнание, той не разрешава въпроса. Между умните хора няма спор, има разискване, но спор никога няма.

Има три фази на живота. Има една фаза физическа, в която хората се подвизават.

Има една духовна фаза , която аз свързвам с разширението на човека.

За Бога трябва да имате една ясна представа. Вие трябва да познавате Бога в себе си, трябва да чувствате Неговото присъствие, Неговото разширение и Неговото движение във вас. Във физическия свят първо трябва да видите посоката, проявлението на Бога.Всичките материални условия, които Бог ви дава, то е проявление на Бога във физическия свят. Всички възможности, които ви дава да чувствате нещата, да ги опитвате, то е духовния свят. Всички условия, дадената светлина, в която вие може да мислите, то е най-високото положение, в което сте дошли. То е пак проявление на Бога.

Божественото, това е главата на човека. Духовното, това са гърдите на човека.Физическото, това е стомахът на човека. Яденето е физическото, облеклото е духовното, мисленето е Божественото.

Пропорционално трябва да бъде развитието на човека.

Та за да имате каквото и да е убеждение, вие трябва да имате вяра, трябва да бъдете в състояние да направите нещата. Щом може да ги направите, вие вече функционирате , вие сте на физическото поле. Щом може да ги опитате, вие сте в духовния свят. Щом може да мислите, да имате ясна представа, вие сте в Божествения свят.

Аз вярвам в три неща. Аз вярвам, че трябва да туря на разположение на Бога тялото си, да служа на Бога, после трябва да туря сърцето да служи на Бога, трябва да туря ума си да служи на Бога.

Не вярвайте в това, което не можете да направите. Не вярвайте в това, което не чувствате, не вярвайте в това, което не мислите. Това, което вие може да помислите, това, което може да почувствате и да направите, това е реалността.

Нека дойде един болен, аз само ще положа ръката си върху него и той ще оздравее.

Подмладяването може да стане само при известни условия. При една права мисъл, при едно право чувство, при една права постъпка или съзнанието , че владеете нещо физическо, че вие владеете нещата духовно, че владеете нещо Божествено. При това положение може да стане подмладяването. Туй подмладяване не мислете, че може да стане изведнъж. Подмладяването може да стане постепенно.

Искам да се обърна към вас и да ви попитам колко души от вас има готови да тръгнат в правия път?

Досега вие сте разбирали, че за да влезете в новия път, вие трябва да напуснете стария път. Има едно криво разбиране. Ще вървите в Божествения път, без да напускате кривия път.

Вие не може да не се държите за правия път. Вие мислите, че като тръгнете в правия път, няма да ядете. Ще ядете, то е кривия път, ще се обличате-то е кривия път. Пари ще имате, къща ще имате, деца ще имате- то е, все ще се държите за кривия път

Питате какво нещо е туй Християнството? Най първо Християнството е да почувствате любов към Б и после Християнството е да почувствате Божията Любов към себе си и своята любов към Бога, това е Християнството.

Това е сила, това е тайна, това е мощното в човека.

В даден случай да чувстване присъствието на Бога, когато вие се намирате в големи противоречия, обезсмисляне в живота, изоставяне, но в туй изоставяне , вътре в себе си да почувствате Бога, това е силата. Това е нещо прекрасно,да почувствате Любовта на Бога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно. Тия, дето не са тинейджъри ли да станат като децата? А самите тийнейджъри достатъчно деца ли са? А наистина, дали е достатъчно да си на тийн години, за да си дете (добре, де, тийнейджър)? Да, мога да кажа, че състояните "като децата " им липсва толкова, колкото и на т.нар. възрастни. Нека не ми се сърдят... :dancing yes: Ако го имаха, нямаше да го загубят с времето...

Тъй... А накрая, какво мислят тинейджърите за казаното до тук? Или според тях?

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм на 21-от кой съм:тийнче или възрастен?Незнам.Чувствам се някъде посредата.

Аз имам нужда от погкрепа и закрила.Всички около мен само ме критикуват.Родителите ми не ме подкрепят и мислят,че с упреци ще ми помогнат да стана по-добра.А аз искам само малко подкрепа и вяра в мен,за да успея да повярвам сама в себе си.Имам нужда от любов,някой да ме обича,за да се науча да се обичам и аз.Имам нужда от това да поговоря с някой,който ме разбира и иска да ми помогне,но няма кой.Всеки се оправя сам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

Sign in to follow this  

×