Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
chris

От какво имаме нужда?

Recommended Posts

Всъщност не е така. Винаги ни постигат страховете ни. А истината още никой не е намерил. Никой! Не бъркай истината със страховете си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Дори и страховете са истина.

Знаеш какво има отвъд прага и знаеш, че няма да го прекрачиш.

Никога.

Знаеш кога да кажеш. И тогава идва истината.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е как като си още непрекрачил прага, знаеш какво има от другата страна. Знаеш какво има само от тази, на която си ти. А когато не прекрачваш прага, от тази страна са само страховете ти. А като прекрачиш, има... изненада.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек има нужда от удоволетворение. То може да се получава и когато дава и когато взема нещо - материално или идеално. За някои и вярата в нещо е достатъчно. В днешно време малцина сме доволни, но това е едно от условията да имаш ясни критерии. Човек трябва да опитва даване на любов и доброта без предрасъдъци и ще ги усети веднага отразени от заобикалящия го свят. Извинете почусвах се млад.

:feel happy::thumbsup2: :thumbsup2: Добре дошъл Петкан!

Нали затова сме тук - за да се почувстваме млади, дори малки без да има нужда да се извиняваме... :rolleyes:

Много точно казано :thumbsup: - имаме нужда от удовлетворение, но ние сме тези, които можем да си го даваме и отнемаме сами доколкото даваме и приемаме (бих добавила) без предразсъдъци и зависимости и условия. :thumbsup: :thumbsup:

Та пак ми се иска да си попитам:

"получили ли сте нещо, от което сте имали нужда - и щастливи ли сте се почувствали?

И още един въпрос - имаше ли нещо, от което имахте нужда, но не го получихте, а си го намерихте сами, или си го направихте сами?

Кога човек се чувства по-щастлив - в първия (с получаването) или втория ( с намирането и правенето сам)?

А дали през това време дадохте на някого нещо, от което той имаше нужда?"

Аз, например се чувствам по-щастлива, когато сама си направя или намеря нещото, от което имам нужда. И когато започна и разбера, че нещо не мога сама, все става така, че се появява някой, който сам ми предлага - може и да не е точно това, което мисля,че ми е нужно, но после се оказва, че точно това е било по-доброто... И тогава го приемам с голяма благодарност и щастие - знам, че Бог ми го е пратил по този човек.

Ако ли нищо не "пристигне", доста сериозно обмислям дали е времето и мястото да правя това, което искам....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз имам нужда от форума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами здравейте аз от доста време не съм писала тук... И сега като гледам какво сте сътворили еко тръгна да пиша няма да ми стигнат 5 страници... Първото беше за ставането деца. Дали тийнейджърите са деца. Ами ние бяхме с приятели оня ден в парка и гледахме малки дечица които търчаха във всички посоки пищяха и какво ли още не. И всички един през друг си казахме, "Ех, как искам да съм като тях"... "Искам да съм на 3 годинки..." и такива неща. Така че на нас вече ни липсва това, детското. Най-малкото, аз си мисля, на децата всичко всичко им е позволено. Или по-скоро - те просто не се съобразяват... И това е хубаво! Защото защо на нас сега ни е тъжно така като ги гледаме? Чувстваме се сякаш никога не бихме могли да си позволим това отново... И има толкова забрани и граници в живота ни... толкова неща, с които се съобразяваме... Така че, от момента в който се роди, детето започва бавно и неумолимо да пораства и все по-малко е непринуденото дете!! И на нас ни липсва детското, а уж сме така близо до детството!....

А доли съм получила нещо от което съм имала нужда - да, получих си приятели както си исках от много време, с които да мога да споделям всичко, или поне повечето неща за себе си. Защото другите приятели които не знаят много за теб не са и приятели наистина... От една страна се чувствам удовлетворена защото знам че тези хора са ме видяли и оценили и са тук заради МЕН. От друга аз самата не съм направила много за да ги има, а искам да постигна още толкова неща... И разбира се, по-важно е онова, което сами си постигнем.... Това е вярно. Крачките които ние си правим са по-важни от това което получаваме, но... дали пък знаем и ние сами от какво имаме нужда и към какво се стремим? Защото на мен ми е трудно да кажа... Освен разни общи неща... Както всички казвате - любов, ама това е общ отговор...

Ами някакси ми е трудно да отговоря на въпроса дали съм дала на някой нещо от което е имал нужда. Защото предполагам не става дума за пари назаем или просто прегръдка или хубаво прекарване навън, а за нещо повече от това... Нещо по-важно от което да е имал нужда... Ами не зная като че ли... Давам просто това което ми се стори подходящо в момента. Не знам колко действам според нуждите на другите... Не знам дали съм трогнала някой много и дали съм направила нещо голяма за него, но дребни неща правя...

При което си мисля как и всички край нас правят онова което им се стори подходящо в момента, понякога дори не разбират че имаме нужда от нещо повече, повече разбиране, или помощ в нещо... И правят малки неща за нас, но може би пък големите неща като това какво би искал да учиш или следваш в живота си например и какъв искаш да бъдеш като човек си ги решаваш сам... Но и тук имаш нужда от някаква помощ, насока... Аз имам нужда от такава помощ, да реша към какво да се насоча да уча, но ако просто попитам някой, той ми казва ами учи каквото ти харесва. Или - кое те влече най-много? А аз не зная... Имам разни бегли интереси, разнопосочни, но мисля че не знам достатъчно за всички възможности или какво ми дава всяка от тях... Как бих се чувствала във всяка от тези специалности... Или области на живота... И как да си избера като никога не съм пробвала да правя онова което ще ми се наложи да правя в много от специалностите?? Едно е едно нещо да ти е интересно а съвсем друго да си подредиш живота така че то да е в центъра му.... И не е сигурно че ще можеш да се занимаваш точно с него пак. Тати обича билки, планини и растения. Обича да ходи да си бере билки, да лекува хората, да измисля нови лекарства, да пише, да твори... А в ежедневието му се налага да се занимава с фирма и още куп дребно ангажименти, така че рядко има време за природата. просто това е начина в обществото... Няма как иначе да се впише ако просто тича по балкана и къса разни треволяци...

Та така аз май понаваксах за времето в което не съм писала. :) Добре дошли на новите участници!!! Радваме се на нови попълнения в тийнейджърската част, защото нещо ние младите липсваме в тоя форум :( Та доскоро от мен, като ми хрумне пак ще пиша... :harhar::smarty::3d_011::3d_044:

Редактирано от chris

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички форумци!Здравей chris!Веднага ти казвам,че на мен ми даваш много - с темата,която си поставила,с разсъжденията си,с непринудеността си... - не знам дали е резултат от останалото детско в теб или просто така си устроена!?За ориентацията ти с какво да се занимаваш в бъдеще - не го мисли от сега.И аз,като теб,до последно не знаех какво точно искам да правя,но отговорите дойдоха един по един - кога с моите усилия,кога от самосебе си сякаш,а с тях и уроците ми от живота...В крайна сметка сега изкарвам прехраната си не с това,което учих,а с това,което беше само уж за развлечение."Неведоми са пътищата Божии" и една мисъл на Учителя,която ми се струва подходяща в случая:"Хората идват на тоя свят,за да научат урока на търпението."Казвам я,защото и аз,като всички тийнейджъри,бях нетърпелива да узная час по-скоро какво ще правя,с какво ще се занимавам...Едно единствено нещо мога да дам,като "рецепта",съвет или насока - следвай сърцето си!Повярвай,че колкото и изтъркана да ти звучи тази фраза,тя е ключът за удовлетворението,и не само в работата...Защото,дори и когато се налага да правиш компромиси(а това е неизбежно в обществото,в което живеем),няма да ти натежава така,че да те депресира,но ще те зарежда с удоволствието,което ти доставя.То е нещо,като с хората,които обичаме - прощаваме им всички грешки.Другото е да вярваш,че си полезна с нещо на хората,да виждаш собствения си принос за някаква,макар и малка тяхна радост,удобство или нужда.Естествено,неизбежно е да мислиш и за това дали ще можеш да се изхранваш с работата,която обичаш...Но,според мен,всяка работа,която се върши със сърце,носи удовлетворение и възможности за всичко,което ти е необходимо.А,ако ти е много трудно да решиш какво да кандидатстваш,не го прави веднага след като завършиш средното си образование,поработи една,две... години и вероятно през това време ще стигнеш до своето решение.Предполагам си чувала за Дъстин Хофман,че преди да стане известен артист е сменил доста професии,а той не единственият пример.Няма за къде да бързаш. :3d_059:

Не съм тийнеджър,но съм майка на тийнейджър и доста често съм изправена пред въпроса,който chris е задала като тема - от какво има нужда дъщеря ми,какво я вълнува,какво я натъжава...Споменавала съм и преди,че отсъствам дълго време от дома,заради работата си,и макар да поддържам постоянна връзка(телефонна,интернет),все по-често напоследък има периоди,в които тя се затваря и не иска да общува с мен...А до този момент аз съм единственият човек,с който тя споделя и разговаря за всичко(или поне така ми се иска <_< )Прочетох предишните мнения,за да намеря отговор как да постъпвам в случаите,когато имам чувството,че тя се нуждае от помощ,но не го съзнава...Не вярвам да не знае колко много я обичам,правя всичко възможно,за да я убедя,че съм и приятел и я приемам и обичам такава,каквато е...Има моменти,в които можем да разговаряме с часове,но все по-често се случва тя да ми каже,че не и се говори с никой и с това парира всеки мой опит да и помогна или просто да споделя болката и...Има моменти,в които е даже агресивна и аз наистина не знам как да реагирам...Затова се обръщам към вас за съвет - и към родители,и към тийнейджъри.Не мога да върна времето назад,за да компенсирам отсъствието си...Вината,която изпитвам за избора си преди години,ще продължи да ме разяжда отвътре,но вече е късно да поемам в друга посока(имам предвид да сменям работата си)...Как да разбера от какво има нужда дъщеря ми,за да и помогна...Мислила съм да се обърна и към психотерапевт,но до този момент на страниците на форума винаги съм намирала отговори на въпросите,които ме вълнуват... :3d_130:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти, Моника!

Ами, първо за мен, аз няма за къде много да чакам, защото съм 12 клас и избора вече ме зове..... Ще трябва сериозно да го помисля тоя въпрос вече. Мерси за съветите.

А за разговорите с дъщеря ти... Доколкото разбирам, дъщеря ти няма други добри приятели освен теб. Ще ти кажа нещо за мен. Откакто си намерих повече добри приятели, споделям всичко с тях. И какво става - рядко прекарвам много време вкъщи, рядко си споделям с нашите. Просто гледам на тях като на хора от друго поколение ли, не знам, но почти винаги ми е по-удобно да споделя с приятелите... Така че според мен дъщеря ти има нужда от добри приятели. И по-скоро те са тези, които ще я разбират и ще й помагат, повече от теб. Разбираш ли, отскоро се сприятелих с повече хора - и чувствам че имам собствен живот; нещо, което преди доста ми липсваше... И това че ти си навън често може да е проблем, но мисля, че би било по-голям проблем ако дъщеря ти се затвори към света и няма приятели... Казвам го от собствен опит... И когато има приятели, предполагам че естествено ще се ориентира да споделя повече с тях... отколкото с теб... Сигурно това не е много приятно за един родител, сигурно не е приятно и на тати че не му обръщам много внимание... Но така реагирам аз, просто естествено ми иде да говоря с хората на моята възраст... Мисля, че това й липсва на дъщеря й. Ти, Моника, не можеш, а и не би било добре, да си единствения близък човек на дъщеря си....

А опитвала ли си се просто да я питаш от какво има нужда? Може би понякога има нужда да е сама?

И, тя ще се справи, спокойно! Не се безпокой толкова много за нея, тя не е страдалец, тя е просто тийнейджърка, и мисля че е нормално да е в различни настроения. Нека си говори с теб тогава, когато иска - не й се бутай, когато не иска. Но нека знае, че може да разчита на теб - тогава, ако има проблем, тя сама ще иска да сподели...

Скоро май ще стана психоаналитик :3d_146::king:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

аз имам нужда от внимание и разбиране...това никой не ми го дава!дори родителите ми,защото и двамата се прибират късно,вечеряме,гледаме телевизия и по креватите. Приятелките ми всичките гледат през други очи и също хал-хабер си нямат какво изпитвам и как се чувствам...просто в себе си имам толкова много болка (психическа),че просто ми се свива сърцето като си припомня как са се отнасяли с мен... на 14 съм,казват ми че се даржа като по-зряла,защото не съм разлигавена с маркови дрешки и обувчици и всички екстри (токченца,Gucci,Armani,Versace и т.н.), не казвам че не се обличам добре, и че родителите ми не се грижат за мен,но... съученичките ми си говорят как са си харесали обувки за 100лв на незнам си коя фирма и (цитирам):

-Ох,обувки за 100лв представяш ли си? Никога не съм имала толкова ефтини обувки? :3d_134:

оф,боже... :3d_131:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,отново!

Току що прочетох какво си ми написала,chris,благодаря!

Да,това за приятелите си права и тя определено се стреми да има своите приятели,но често остава разочарована,а не ми се иска разочарованието да я озлоби и затвори в себе си.Приятелите,истинските,са нещо,което човек търси цял живот.И за "бутането" съм го разбрала,та я оставям да говори,когато тя поиска и не и се мяркам много пред очите,когато ми дава да разбера,че не и е до мен(то нямам и физическа възможност за това).

Благодаря и на другите,които са споделили от какво имат нужда!Вярвайте,че когато изразите с точни думи това от което имате нужда,то ще ви се даде!

Няма да ви досаждам повече засега! :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Деца!

Радвам се, че сте при нас. Разбирам как се чувствате. Преживяла съм тези неща, а и сега понякога е така... Да се чувстваш не намясто... да те вълнуват други неща... Иска ти се да си блуждаеш и да си насаме със себе си... Да не те разбират за какво говориш...

Най-важно е да не се тормозите, че сте различни... Живота е пред вас. И аз като Моника13 ще ви кажа

Вярвайте,че когато изразите с точни думи това от което имате нужда,то ще ви се даде!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярвайте,че когато изразите с точни думи това от което имате нужда,то ще ви се даде!

Законът на привличането :)

Когато кажеш на вселената какво точно искаш,тя ще ти го даде :) 

Аз съм си поръчал 'пералня' :) 

Редактирано от arsenala

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ще си купя, само Вселената да ми покаже "моделът" на "пералнята"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От усмивки. :3d_059:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От свобода - много е тънка и деликатна границата между близостта и обсебването, между помощтаи грижата от една страна и натрапването на волята и ценностите от другата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярвайте,че когато изразите с точни думи това от което имате нужда,то ще ви се даде!

Законът на привличането :)

Когато кажеш на вселената какво точно искаш,тя ще ти го даде :)

Да, законът действа.

Затова се чудим , че не ни върви, а на всяка крачка се чуват псувни.

Псувнята отприщва огромна лавина от лош късмет.

Следващия път, когато се случи нещо, което никак, ама никак не сте си пожелавали ... надявам се да се сетите за тези изречения.

Човек първо трябва да се изчисти от негативното и тогава чак да си пожелава и да очаква, да работи за позитивни неща.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля,че всеки човек иска различни неща.За едни то е материално.За други духовно.аз лично искам Любов,топлина,нежност :)

:) Привет!Аз съм почти на 60! и също имам нужда от много безапелационна любов, добро разбиране , и внимание и .... стига толкова!!!Защото всички имат крещяща нужда от всичко това.Ето затова сме на тази земя. Да се научим на умението да общуваме помежду си без да очакваме ответни същи действия.Да даваме без да получаваме.Ако Христос беше дал само толкова срещу колкото е получил???

За това аз вече се опитвам да давам без да очаквам да получавам.Не е лесно!Никак! Подценяват те - нищо, те не са готови да те разберат!Обиждат те - нищо - те не са готови да те разберат!Нима о- съ- знатата /знания/личност би го направила?Затова им се усмихни със снизхождение и любов - и те са деца на майката Земя - нищо , че са по-възрастни, уж по-зрели ние всички сме на училище- кой в час , кой "блее" / с извинения за израза / през прозореца.

Един ден , един слънчев миг всеки от нас проглежда, прочува, развива навитото от Природата-Бог и му става съ-творец!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×