Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
chris

От какво имаме нужда?

Recommended Posts

Е, свободата обикновено се взема (да не кажа извоюва), не се получава.

А е добре и да знаем, какво ще я правим тази свобода, след като си я вземем.

Пък и (само да напомня) свободата твърдо си върви в комплект с отговорности. Дотолкова, че някои хора предпочитат да не са свободни. :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Племенникът ми е в 7 клас и всяка Нова година ми е на гости. Преди 2 гдини имахме доста разгорещен спор за свободата. Според него тогава да бъдеш свободен означаваше друите да ти осигурят свободат като се грижат за теб така, че ти да се чувстваш комфортно. Когато чух товасвсем сериозно заявление, първо се разсмях с глас, защото мислех., че се шегува. Оказа се, че никак не е шега, съвсем си говореше сериозно детето. Тоагава и аз съвсем сериозно се замислих и ми светна, че не само мисленето на моя племенник, ами май цялата ни култура е поставена на тази основа... Погледнато о една гледна точка, наистина звучеше така - ако няма нужда да приготвям закуска и пр. да ходя до магазина, да си почиствам масата след ядене и да мия съдовете, ако няма нужда да работя и ако имам всичко, което ми е нужно когато ми е нужно без условия и т.н., ще имам възможност да се занимавам с каквото си поискам, когато и както поискам, да си лягам и да ставам в часовете, които аз пожелая и т.н. Т.е. - това е свободата.

След едночасови дебати с примери - реални и виртуални, се отказах. Реших, че само смяната на ролите може да му покаже истината за неговата "свобода". На следващата сутрин заявих тържествено, че той е прав и аз от днес започвам да си търся свободата, защото досега съм живяла сляпо в окови. Ами да - можете да си представите комедията, която продължи до вечерта. В един момент момчето недоволно заяви, че не може така, защото докато аз си търся свободата, нарушавам неговата... от този извод до генералния имаше само една стъпка вече...

На другия ден направихме експеримента по моя модел за свобода, за да видим как е - е, малко му дойде нагорно, че се наложи всичко сам да върши, но определено му хареса това, че никой за нищо не го гонеше (като се изключи прибирането на масата след неговата "закуска" в 12 часа.), но всеки от нас имаше правото да си каже на другия кога усеща свободата си нарушена и ако другият я е нарушил с нещо, да компенсира...

Опитайте - тази година е съвсем самостоятелен, т.е. свободен... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Много ме развълнува педагогиката на Донка към племеника, реших и аз да споделя нещо от себе си.Моя син е на същата възраст и аз  съм поставена пред ред от проблеми.Като започна с мотивацията за учене в днешното поколение.Системата търпи срив. Може би идва ред на креативното мислене, не на сухите и скучни науки.Подгатвям есета по география на изискан безмислен стил, от учебник създаден от доценти ранг за преподаване на бакалаври.Учудвам се защо оценката ми е нереална, като икономист магистър с най- хубав успех в групата, а ме оценява педагог(психолог).Къде е смисъла от безмислени порядки в училищата.Безкрайно заети за физическото оцеляване обичаме ли достатъчно децата си?Предаваме ли им най- ценните житейски уроци, признавайки тяхната индентичност?Тийнейджъра има нужда от много разбиране, топлота, подкрепа и контрол.Толерирайки неговата самостятелност, да му сочим отговорностите в живота и да сме зад него като родители.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Много особена възраст е тийнейджърската.Няма точни отговори за родителя.Тази възраст е на отстояване на самостоятелността, на доказване на собствена значимост, лично пространство от младия човек.Самия той иска да изглежда като големите, да е готов да понася техните отговорности.Но родителя би трябвало да е подготвил мирогледа, ценностите на тийнейджъра.Бих казала, че процеса не е лек и лесен.По моя път на родител са ме водили двама автора Джеймз Добсън с книгата си "Смелостта да възпитаваш" и ДРос Кембъл с две заглавия-"Детето, как да го обичаме истински" и "Тийнейджъра как да го обичаме истински".Първия автор е привърженик на християнския подход във възпитанието на трите си деца.Учил се е в движение, отсявал е истините и ги е прилагал на свои познати.Много верни неща има в опита му.А Рос Кембъл има невероятна съдба.Бил студент по медицина, когато се ражда първото му дете-с увреждане.Обръща му се живота на опаки.Изборите са много и наведнъж.Да даде детето си за социално обгрижване или да го гледа.Противно на здравия разум той решава да го гледат със съпругата си.Тя търпеливо приемала нещата и с много любов държала да го оставят в семейството.Впоследствие се раждат още две деца.Но и двамата се посвещават на децата си.Разбиране, изслушване, мотивиране за действие в житейски ситуации.Самият Рос Кембъл практикува, но не пропуска възлови моменти във възпитанието на децата си.До тях е в избора на подходящ партньор в живота разумно проследявайки  всякакви взаимоотношения на различни нива.Много търпелив като автор, с будно съзнание, здрава ценностна система, верен на идеите и на принципите си.Дълбоко мотивиран като родител, хуманен и раздаващ вяра и надежда.Горещо препоръчвам двамата автори на всички родители. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

От пречистване, чрез заличаване...

А не е ли по-добре чрез прощаване. Прошката ще отмие всичко и може и с усмивка да ни озари ... Кой знае?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да... навярно е така...

Ако прошката е онази милост, която ще запълни пустотата, след края ми... Или ще ме допълни, с другата ми, сега толкова липсваща част...

Не зная... не осезавам. Още съм.

- Какво е тишината на живота...

- Една пътечка, търсеща Голгота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тийнейджъра има нужда от много разбиране, топлота, подкрепа и контрол.Толерирайки неговата самостятелност, да му сочим отговорностите в живота и да сме зад него като родители.

И непременно да му помогнем да разбере,че свобода не означава слободия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравей Ванка! Добре дошъл!

Може би за да получиш това, което ти е нужно, ще се наложи да го формулираш по малко по-различен начин:

Например - да намеря доброто вътре в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ванка, сигурна съм, че за Бог всички сме добри и разумни. Хубаво е да имаш стремежи :thumbsup:

За себе си-имам нужда от малко повече покой, тишина и срещи с приятни хора.:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз имам нужда от това да стана по добър човек

Ами добре. Напиши си на един лист какъв смяташ, че трябва да бъде по-добрият човек и просто положи усилия да реализираш написаното в живота си. Тогава ще можеш и по-конкретно да пишеш къде точно не успяваш, какво те затруднява и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
sad.gif ми защото преди 4 години сигурно направих нещо лошо на човек, за което съжалявам всеки Божи ден и ужасно много искам да върна времетоsleep.gif Редактирано от vankata_97

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма проблем, хората правят грешки, това е част от природата и естеството на живота, хубавото е, че можем да се учим от тях:) Помисли си обаче, като се обвиняваш дали ще промениш нещо, ще станеш ли по-добър човек? Аз не мисля така. Просто приеми, че е нормално да сгрешиш понякога, и имай едно наум за следващия път. А и ако има такава възможност, винаги може да предприемеш действия (например да се извиниш), за да поправиш грешките си.

Аз отскоро не спадам към тийн групата, но преди време и аз имах такава случка. Всъщност не знам твоята каква е точно, а няма значение и моя случай какъв е, важното е, че направих нещо лошо на един човек и много се измъчвах от това. Така се получи, че след това не съм имал и съвсем възможност дори и да се извиня за това, което съм направил, но не мисля, че ако го бях направил щеше да стане по-добре. По-важното е да си простиш на себе си, да приемеш действията си, и да се поучиш - аз например мисля, че малко или много съм пренесъл поуките от моя случай върху цялостното ми отношение към света и хората.

Btw като каза връщане на времето - има една компютърна игра - Принца на Персия, и по-точно частите The Sands of Time, Warrior Within, The Two Thrones. Както и да е, може да си я чувал, та там се разправя за един млад, талантлив, умен и смел принц, който направил нещо ужасно... Лошото било сторено и така станало, че през целия си живот той бягал от грешките си, опитвал се всячески да замаже положението, но не се получавало, той не успял да намери вътрешен покой. Това, което при него помогнало, било да поеме отговорността за действията си, да прости на себе си и да започне да живее в настоящето. Горе-долу и това, което съм писал горе;)

Редактирано от Teemu

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ей Ванка,ти да не мислиш,че ние лоши работи не сме правили?Аз си търся прошка,ако ми простят добре,ако не ми ...,знам,че съм направила необходимото.Даже имам фрапиращ случай с една прошка,защото си я търсих след 20г. от една приятелка,която дори не си спомняше за прегрешението ми.Интересното беше,аз самата толкова години не си давах сметка,че съм постъпила гадно спрямо нея.А тя ми е приятелка от първи клас и още поддържаме добри контакти,макар да ни разделят и градове и държави понякога.Чак на 37г. бях,когато веднъж си припомних случката и някак си останах потресена от самата себе си,как съм могла да бъда толкова безрасъдна и дори груба.Поисках си прошка,дадоха ми я със смях-как съм могла да се тормозя с тези детски истории,а не бяхме толкова малки-на 17г.Няма нищо фатално Ванка,ти си много-много млад,а си осъзнал грешката си толкова бързо-това е похвално.Някой беше казал:"Нищо в човешките отношения не е непоправимо,докато сме живи".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ванка,смисълът на прошката е не само другия да ти прости,но и ти сам да си простиш.

Страшно е да живееш с чувството за вина!

Когато ти си постъпил така с този човек,едва ли си го направил с цел да му навредиш.Може би си искал да направиш добро?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не беше с никакъв замисъл-бил съм на 9, просто ужасна шега на съдбата

момичето искаше да ми каже нещо но аз си реших че ще играем на "настъпванка" или нещо от този род, настъпих я, тя залитна и се удари в една врата, тръгна си. от този ден на татък не я видях... това лято започнах да си прощавам, почти забравих за онзи ден, но на 15 септември се появи момче със същата фамилия, може съвпадение да е, може и друго. аз пак казвам, никога не ще мога да намеря сили в сърцето си за да си простя, освен ако тя не ми прости, дори и да не разбера за това. моля се на Господ Бог да я закриля, да я съпътства в живота и да я подкрепя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ванка,според мен трябва да заговориш момичето,да му припомниш случката и да му се извиниш.

И да не забравиш да споделиш с нас как се чувстваш след разговора с нея!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Където и да е,тя едва ли ти се сърди за случилото се.

Ти не си го направил нарочно и няма смисъл да се измъчваш.Било е детска игра,която ти е дала урок,който според мен се разбрал.

Не се обръщай повече към миналото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×