Jump to content
Порталът към съзнателен живот
chovek123

притеснителност и тревожност

Recommended Posts

Здравейте!

Уволниха ме от работа. Причината не знам точно каква е, но предполагам, че защото не успях много да се впиша в екипа и съм доста притеснителна, говоря тихо като ме слушат в работата. Навън, извън офиса не съм така, пак имам някакви смущения, но не са до така степен. Винаги като се налага да говоря пред хора или с хора и други слушат и ми се изпарява мисълта. Може би и заради това не успявах да схвана много от нещата, които ми обясняваха, много се стараех и дадох всичко от себе си, но така като съм миличка и добричка и си позволяват да не ме уважават и да ми викат като не разбирам, а ние всички сме хора и имаме право на грешки. За пореден път ме уволняват, може би нещо не ми достига в общуването и притеснението, повишената тревожност и несигурност си оказват ролята. Не оцениха качествата ми и с лека ръка ме премахнаха, сега се чувствам неоценена. Постоянно гледам да съм сред хора и да се боря с притеснението с усмивка, винаги търся доброто във всички, независимо от чертите в характера им. просто като застанем в офиса и е тихо и забравям да говоря изобщо, може би ми трябва работа, в която се изисква говорене, за да мога да предизвиквам себе си, защото като трябва да се съсредоточавам по цял ден, да не сбъркам нещо и после да ми се скарат пак и си глътвам езика, а това ме отвежда до времето когато бях малка и притеснителна, деджаву, отново се появява страха от общуване и т.н. Понякога треперя и говоря несвързано. А и по телефона се притеснявам, когато ме слушат. Когато се храня пак се притеснявам като ме гледат. Какво мога да направя, за да подобря състоянието си? Моля Ви, дайте ми някакъв съвет:) Благодаря Ви от сърце! 

Поздрави:)

Редактирано от chovek123

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Очевидно е, че при общуване с хора сте тревожна. Тревожността е вестоносец и ви показва проблем, който първоначално може да отричате, не желаете да чуете или приемате, или за което дълбоко в себе си знаете, че е вярно, но го отхвърляте съзнателно. Силно ви препоръчвам да започнете с психотерапия, спорт, разходки сред природата, посещаване на групи за самопознание и пр. Потърсете видео клипа на Адам Галиански " Как да отстояваме себе си".

 

Редактирано от Андрей Филипов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 1.09.2018 г. at 19:26, chovek123 каза:

като съм миличка и добричка и си позволяват да не ме уважават

В 1.09.2018 г. at 19:26, chovek123 каза:

винаги търся доброто във всички, независимо от чертите в характера им

Да си добър и мил човек, не би трябвало да е на всяка цена - има ситуации, в които е адекватно и други, в които това ще те смачка. Приспособимостта е ценно качество. 

В 1.09.2018 г. at 19:26, chovek123 каза:

за да мога да предизвиквам себе си

Това е отговорът ти - предизвиквай се и приемай страха си като приятел и мотиватор! Точно той те тласка към развитие, както виждаш - върши ти добра работа. :)

Андрей ти е дал ценни насоки, също.

Имаш балон за пукане - балона на неувереността, неопитността. Време е да открехнеш черупчицата си - знам го от опит и аз. Имаш да се учиш на здраво заявяване и устойчиво себеуважение. 

Ти си отговори:

- Кое те кара да говориш тихо?

- Какво ще стане, ако започнеш да говориш силно?

- Какво ще стане, ако открито кажеш на някого, че поведението му не ти е приятно?

- Как си със социалните контакти извън работа - усещаш ли дефицит там? 

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Говоря тихо може би само на работното място, като около мене има много хора и съм по-плаха и несигурна, тогава ми се увеличава притеснението. Казвали са ми, че имам хубав, плътен и силен глас като работех в кол център. Не казах, че поведението на един конкретен човек не ми е приятно, защото бях нова в работата и тя ме обучаваше, беше ме страх да кажа, защото точно съм постъпила в тази голяма фирма. А не трябваше, всички други мълчаха и не й правеха забележка, а тя си позволяваше още от втория ден да ми вика доста силно и унижава. Оттогава първото впечатление на хората се изкриви и те дори не си правеха труда да ме опознаят като човек.  Социаланите ми контакти извън работа смея да кажа, че са богати. Постоянно търся нови срещи с хора и се държа доста по-уверено. Но ето сега пак съм без работа и не знам какво да кажа на близките ми приятели. Не искам да казвам, че са ме изгонили. По-скоро, че съм решила да напусна. Но защо така става винаги. Притеснителните хора на работа нямат ли място под слънцето или само нахаканите имат? Не е честно, вярвам, че е за добро, но просто винаги така става, вече за пети път и не мога да намеря едно постоянно място, да се почувствам оценена.

Редактирано от chovek123

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слагането на маски не помагат за автентичен живот. Ти си човекът, който решава дали да остане в позицията на жертва или да направи избор за автентичен и сърдечен живот. Потърси психотерапевт с който да работите в насока повишаване на самооценката ти и отстояване на себе си.

Успех!

Редактирано от Андрей Филипов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×