Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Съдбата и човешките взаимоотношения

Recommended Posts

мислиш ли, че такъв човек, който посяга на децата си, се мисли за добър баща?!!! Едва ли...Такъв човек показва по този начин какво му липсва и дали ще бъде признак на сила, ако не чуем неговият зов за помощ и го изоставим да се развива под напора на благородните си разбирания, че всеки има право на избор. Ами ако точно за това ни е поставила съдбата до него, да му помогнем да се промени към по - добро.

Благодаря ти Силве! Отдавна мисля над въпроса, който написах в заглавието на темата.

Откровено признавам, че до преди няколко години мислех точно като теб и защитавах с всички сили благородството на тази позиция, реализирайки я с цената на много болка - моя и на близките ми.

Според сегашното ми аз, обаче, съдбата ни поставя до определен човек, за да ни даде шанс да изчистим СВОЯТА (не неговата) карма, да научим НАШИЯ (не да му помагаме да научи неговия) урок и да променим СЕБЕ СИ (не да помагаме на другия да се променя към нашето "добро").

А как мислите вие, приятели? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Аз мисля, че ние не се променяме. Под въздействието на временни ситуации "сменяме курса или посоката", понякога и учудваме околните с нещо, което не е типично за нашето поведение, но дълбоко в себе си, сме психически константни.

Има хора, склонни към физическо насилие, които за дълго време могат да потиснат агресивността си, но тя, рано или късно, ще се отключва под въздействието на различни фактори. Няма оправдание, нито пък съжаление за хора, които търпят до себе си подобни същества. И това няма нищо общо с кармата или с предпопределението, а с интелигентността (освен, ако в подобни случаи, едното и другото не са едно и също нещо).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

Донче, напълно съм съгласна с теб. Стигнала съм до извода, че за да има промяна в един човек, тя трябва да идва отвътре, да е осъзната, понякога и изстрадана.

Не трябва да се опитваме да променяме другите. Господ ни е създал такива, каквито сме. Това, че Аз искам някой да се промени и да стане такъв, какъвто Аз мисля, че е най-добре за него и другите, не е правилно. Защото преобладава моето Аз. А коя съм аз - нормален човек, с моите грешки и недостатъци. Дали не трябва първо аз да се променя? Защото със сигурност не съм идеална.

Ние само може да дадем на другия подтик да се разкрие и да развие вложеното в него. Ако той иска.

Мона, съгласна съм че когато хората се променят под външно въздействие (родители, възпитатели, т.н.) резултатът е временен. И когато ситуацията е друга те се връщат към своето Аз. Точно затова говорим, че смисълът на промяната трябва да е осъзнат от самия човек, а не натрапен.

Редактирано от AIM

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно подкрепям мнението на Донка.Не защото съм мислила кой знае по този въпрос,а защото през последните 10 години живота ме поставяше в ситуации от които успях да стигна практически до този извод.Най боли между другото когато мислиш че можеш да помогнеш на човека до теб и му предлагаш помоща си, а той не я приема.Когато това е твой близък човек -боли още повече.Когато този човек умре,отхвърляки помоща ти , оставя в теб една вътрешна неудовлетвореност завинаги,следвана от чуство за вина и съжаление.И така после ние имаме нужда от помощ.За да не попадаме в такива душевни разтройства нека първо погледнем към себе си.Какво всъщност ни дава човека до нас и на какво можем да се научим от него.Има една мого хубава народна приказка"Ако ние сами не си помогнем и Бог не може да ни помогне".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, преди всичко живеем своя си живот. Но - го живеем с други хора, нали? И имаме взаимоотношения с тях. И си влияем един на друг - енергийно, ментално,емоционално, чисто физически... За да помогнеш на някой, той самият трябва да иска съзнателно помощта ти. Но - дори ида я иска, винаги има подсъзнателна съпротива в процеса на промяната. Промяната към по-добро винаги е трудничка. Но - е възможна. Както и помощта между хората - ако е искана и ако съзнателно човек иска промяната.

Астрологията дава много добър отговор за съдбата и взаимоотношенията. Разглежда проблемите холистично, цялостно - от миналите животи, през възпитанието през този, сложните характерови характеристики на всеки човек. Тези характеристики са наистина много индивидуални По-добър инструмент от Астрологията засега не съм срещал. Може би само ясновидството, разбира се! Един взаимен хороскоп - синастрия - осветлява нещата много ясно. Случайни неща няма и ако сме с някого, то това не е вй така, по прищявката на някаква игра на вероятностите. Математиката и малките и сухи теории да имат да вземат!

Обикновено трудностите във взаимоотношенията в синастрията се индикират от квадратите и опозициите между планетите на двамата. А, всяка планета символизира психически свойства и процеси!

Има един добре познат автор - Авесалом Подводни - днес попрочетох книжката му за синастриите - удивен съм - това е истинска психология!

Той говори за степените на преживяване на една връзка. Нарича ги посвещения. Естествено, ако само единият е по-развит, а другият е примитив, взаимното израстване няма да е възможно. А този, по-развитият, ще се ползва по един негативен начин от дивотията и посредствеността на партньора си - като ги преодолява съзнателно. Мисля, че това е и опитът на Донка.

А, ако и двамата са съзнателни - тогава трудните аспекти дават напрежение, отделят енергия, което само допринася за:

- общата им работа(дейност) на ниво второ посвещение

- общата им психологическа работа на ниво трето посвещение

- и на ниво обща духовна работа на ниво четвърто посвещение

Всъщност - противоречията в характерите, противоположните емоционални реакции и светоглед между двамата биват преживявани според силата, обхвата и тънкостта на съзнанието на двойката!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, ако всеки можеше да проумее, че сме тук да научим собствените си уроци....

И всеки да си зададе въпроса-Защо ми се случва това? Какво ми казват чрез тази случка?.... Какво да променя в себе си?....

Да, ние сме свързани, но ако ние учим нашите си уроци, а този до нас е забравил или не иска да се учи? Мисля, че е нормално да има разговори, изясняване на ситуацията, но всеки е свободен да направи избора си..... Разбира се и прошка има, компромиси, но допустими и ненасилствени....

И като знаем, че всеки носи в себе си това, което му е нужно значи заедно сме само, за да се подкрепяме и да се водим взаимно по пътя. Особено ако имаме деца да можем заедно да ги направим хора... Но пак ще кажа, ако единия не желае, е свободен да намери щастието си. Всеки както намери за добре. :feel happy:

Всъщност - противоречията в характерите, противоположните емоционални реакции и светоглед между двамата биват преживявани според силата, обхвата и тънкостта на съзнанието на двойката!
:thumbsup:

Това може да се използва за взаимно израстване, но само от разумни, зрели хора, взаимноуважаващи и разбиращи се.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: Илияна - xameleona!

Не съм делила никога и не смятам да деля хората на примитиви и по-развити, още по-малко да слагам себе си във втората категория.

Имах предвид не само взаимоотношенията между семейни двойки, а по принцип всички взаимоотношения с хората около себе си. Ние като че ли винаги попадаме на хората, които са ни нужни за израстването ни в момента и най-вероятно същото се случва и с тях.

Ако обаче, ние прехвърлим вниманието си на това с какво НИЕ и присъствието ни в живота на човека до нас ще помогне на НЕГО да израсне, ние спираме процеса на развитие в самите нас, защото приемаме настоящото си състояние на духа и съзнанието си като "помагащо" на другия и точно поради тази причина смятаме, че трябва да запазим себе си каквито сме в момента.

(Пример: при мен е попаднало лениво дете, а аз съм трудолюбив човек - смятам, че Бог го е пратил, за да му помогна да преодолее леността си и правя всичко възможно да му "помогна". В същото време не забелязвам, че Бог го е пратил при мен, за да ме научи да не презирам и да не се боря с леността, а да разбирам причините и, да откривам естествените стимули за конкретното дете и да съобразявам темпото си и общуването си с неговото състояние и нужди и способности в момента.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Променяме себе си. Да, Донка. А, не променяме ли себе си най-директно точно като помагаме на другите? На духа им преди всичко! После на психиката им, и накрая на тялото им. Определено имаме нужда от помощ - ние самите в определени моменти също имаме нужда!

Единственото условие е - помощта да е искана!

А за примитивите и делението: има го. Има примитиви, има хора на средно ниво, има и гении. В по-широк план - има камъни, има растения, животни, хора, ангели, архангели, престоли, власти, сили, тронове,херувими, серафими... Ние сме примитиви пред един Учител. В добрия смисъл на думата. Просто реалности! Аз самият също не се слагам в категория. По-скор осъм извънкастов - най-презряната човешка утайка. :angry:

Помощ, Донка, помогни ми! Нима няма да ми подадеш ръка?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Променяме себе си. Да, Донка. А, не променяме ли себе си най-директно точно като помагаме на другите? На духа им преди всичко! После на психиката им, и накрая на тялото им. Определено имаме нужда от помощ - ние самите в определени моменти също имаме нужда!

Единственото условие е - помощта да е искана!

Орли, участието ни в този Портал е много сигурно средство за искана взаимопомощ и вярвам, че всички си помагаме да осъзнаем от какво имаме нужда, за да се чувстваме хармонично и да се радваме на живота. :yinyang:

Предлагам ви едно упражнение от Учителя, което много ми помага винаги, когато се чувствам нехармонично.

Представям си как един Слънчев лъч преминава през слънчевия ми сплит , през сърдечната ми чакра, после през гърлената ми чакра, третото око, оттам отива в малкия ми мозък, после облива двете полукълба на главния ми мозък и след това минавайки през цялото ми тяло се свързва с центъра на Земята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, не променяме ли себе си най-директно точно като помагаме на другите? На духа им преди всичко! После на психиката им, и накрая на тялото им. Определено имаме нужда от помощ - ние самите в определени моменти също имаме нужда!

  Единственото условие е - помощта да е искана!

  Помощ, Донка, помогни ми! Нима няма да ми подадеш ръка?

Всъщност ние помагаме на другите само ако и след като променим нещо в себе си. Най-добрата помощ за другите е тази, за която ние дори не подозираме, не се стараем, не организираме, не наричаме помощ, не мислите ли? Наречем ли взаимоотношенията си "аз помагам на теб" увисва сянката на зависимостите, уви.

:D Ако извикаш "Помощ!", първо ще се опитам да разбера дали помощта, която искаш от мен не е по собствените ти сили и ако е така, ще те убедя някак, че помощта и силата са вътре в самия теб и ще ти давам кураж и подкрепа на всички опити да се справиш сам. Така разбирам помощта - подаваме ръка, но човекът става сам. Само така се учи да лети със собствените си криле.

Благодаря ти, Таня, че ни припомни за упражнението! Наистина е много ефективно при дисхармонични състояния! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че ние не се променяме. Под въздействието на временни ситуации "сменяме курса или посоката", понякога и учудваме околните с нещо, което не е типично за нашето поведение, но дълбоко в себе си, сме психически константни.

Ох, ох, защо ли мисля и аз като теб. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че темата малко се измества.Въпроса е :Защо сме поставени до определен човек?Т.е. не дали е добре да помагаме или не , а с какво са важни за нас хората които преминават през живота ни./мисля че правилно го тълкувам?/Хората които с наше желание или по стечение на обстоятелствата попадат в нашия кръг са с различни характери,навици и ценностна система,въпроса е дали общуването ни с тях води до положителни промени в нашия мироглед.Или ние мислейки си че им правим добро всячески се опитваме да наложим нашето разбиране за живота с което не винаги /дори почти никога/сме полезни.Хубаво е ако в общуването си човек успява да извлече за себе си изводи , без да натоварва другите с тях.Да се уважава мнението и особеностите на характера на човека до теб ,независимо за колега ли говорим за приятел или за близките си и в същото време попадайки и излизайки от различни ситуации да успеем да видим нашия урок. Трудно е,защото обикновенно всеки от нас си мисли че е прав и пречупва ситуацията през собствения си поглед и разбирания,опитвайки се да убеди и другия в същото.Това се опитвам да променя в себе си от известно време и аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup: Диди! Благодаря а точната формулировка! :feel happy:

Сега се замислям защо толкова ни се иска да изместим темата встрани - или да докажем, че човек не може да се променя, или че ние сме поставени до другия, за да му помагаме. Може би защото

Да се уважава мнението и особеностите на характера на човека до теб ,независимо за колега ли говорим за приятел или за близките си и в същото време попадайки и излизайки от различни ситуации да успеем да видим нашия урок. Трудно е,защото обикновенно всеки от нас си мисли че е прав и пречупва ситуацията през собствения си поглед и разбирания,опитвайки се да убеди и другия в същото.

Много ще съм благодарна, ако споделиш как се опитваш да промениш това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Голяма част от хората все се стремят да ми наложат тяхното виждане. Дори и не желаят да чуят моето мнение. Ако е по-различно даже се обиждат и едва ли не приемат като упрек желанието ми да съм със собствено виждане. Винаги съм се старала да избегна конфликтите, но когато непрекъснато трябва да се съгласяваш със всички и да играеш по свирката им се проявява една друга моя половинка <_<

Рядко е наистина, но се случва :feel happy:

Много по-добре е да разговаряме като цивилизовани хора и да стигаме до приемливи отстъпки /понякога се налага/ и за двете страни.

Научих се щом някой е с категорично различни виждания по определена тема да кажа - ок, прав си, това е твоето виждане, но моето не е такова. И с умивка и благ тон просто отстоявам своето. След известно време човекът, с когото имам разногласия се съгласява и цари мир и разбирателство :D

С Любов и усмивка може да се помогне, но, така че, човекът отсреща сам да стигне до извода, до добрия тон...

:D:harhar::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От известно време се опитвам да се погледна отстрани и да анализирам поведението си в "групата".Имам една лоша черта в характера -добър маниполатор съм.Попадайки в група /независимо приятелски кръг или колеги/за кратко време успявам да стана лидер /както знаем в всяка група има лидер/.Това е вътрешен импулс който до скоро не считах за недостатък.Преди година обаче попаднах в голям колектив около 15 човека , за около 4 месеца постигнах това за което говоря ,стигна се до там че дори успях да извоювам по добри условия за работа за колегите ,нещо което никой не вярваше че може да стане.Започнаха да ме уважават .Но в големите групи никога няма един лидер.Получи се сблъсък.Напуснах работа.Не можех да споделя лидерското място ,не можех да приема че някой не ме харесва,беше нещо ново за мен.Тогава нещо в мен се пречупи.Другият човек който съдбата постави на пътя ми в този момент от моя живот -другия лидер,ме накра да се замисля.Как може да си помисля че аз и само аз съм права за всичко.Лошо.Получих си шамара.Сега съм в друг колектив по малък потиснах този вътрешен импулс ,много ми е трудно ,защото там виждам собственото си поведение от преди 1 година в други хора.Сега аз ги разбирам.Попадам в тази ситуация не случайно.Господ ми помага да се погледна отстрани и да си направя изводите.Не смятам да им говоря или да им обяснявам ,че не са прави .Мисля че не е моя работа.Сега вече съм заета с себе си.Опитвам се от тяхното поведение и отношение първо да разбера как са се чуствали хората край мен и после да променя в поведението си това което е най- лошо виждайки го в тях.Съжалявам че отговора стана прекалено личен.Но мисля че примера ,който е реална житейска ситуация е подходящ за темата.Ако всеки се огледа край себе си и се опита да открие познати черти и действия в хората които са край него,мисля че ще извлече големи ползи- един добър самоанализ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност ние помагаме на другите само ако и след като променим нещо в себе си. Най-добрата помощ за другите е тази, за която ние дори не подозираме, не се стараем, не организираме, не наричаме помощ, не мислите ли? Наречем ли взаимоотношенията си "аз помагам на теб" увисва сянката на зависимостите, уви.

:D Ако извикаш "Помощ!", първо ще се опитам да разбера дали помощта, която искаш от мен не е по собствените ти сили и ако е така, ще те убедя някак, че помощта и силата са вътре в самия теб и ще ти давам кураж и подкрепа на всички опити да се справиш сам. Така разбирам помощта - подаваме ръка, но човекът става сам. Само така се учи да лети със собствените си криле.

Благодаря ти, Таня, че ни припомни за упражнението! Наистина е много ефективно при дисхармонични състояния!  :thumbsup2:

В пълен акорд сме! Просто се изразявахме различно! :thumbsup2::thumbsup::lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

опитвам да се погледна отстрани и да анализирам поведението си в "групата".

Имам една лоша черта в характера -добър маниполатор съм.Попадайки в група /независимо приятелски кръг или колеги/за кратко време успявам да стана лидер /както знаем в всяка група има лидер/.Това е вътрешен импулс който до скоро не считах за недостатък.Преди година обаче попаднах в голям колектив около 15 човека , за около 4 месеца постигнах това за което говоря ,стигна се до там че дори успях да извоювам по добри условия за работа за колегите ,нещо което никой не вярваше че може да стане.Започнаха да ме уважават .Но в големите групи никога няма един лидер.Получи се сблъсък. Напуснах работа.Не можех да споделя лидерското място ,не можех да приема че някой не ме харесва,беше нещо ново за мен.Тогава нещо в мен се пречупи.Другият човек който съдбата постави на пътя ми в този момент от моя живот -другия лидер,ме  накра да се замисля.Как може да си помисля че аз и само аз съм права за всичко.Лошо.Получих си шамара.
Наблюдавал съм такива ситуации. Те се получават когато човек действа воден от личния елемент в себе си.

Лидерството е хубаво когато идва от мъдростта.

Преди да действаме да се настроим в хармония с висшите принципи на любовта и истината. Тогава ще мислим първо за доброто на ближните и за общите цели. След действията си нека спокойно заемем "нелидерска", скромна позиция.

"След като действа, мъдрият се отдръпва. Това е небесно Дао." Лаодзъ

Сега съм в друг колектив по малък потиснах този вътрешен импулс ,много ми е трудно ,защото там виждам собственото си поведение от преди 1 година в други хора.Сега аз ги разбирам.Попадам в тази ситуация не случайно.Господ ми помага да се погледна отстрани и да си направя изводите.Не смятам да им говоря или да им обяснявам ,че не са прави .Мисля че не е моя работа.Сега вече съм заета с себе си.Опитвам се от тяхното поведение и отношение първо да разбера как са се чуствали хората край мен и после да променя в поведението си това което е най- лошо виждайки го в тях.

Да потискаме импулсите си не е добре, особено когато имаме какво разумно да кажем и помогнем. Няма нужда да "наставляваме" и принуждаваме. Както те са свободни да действат, така сме свободни и ние.

Господ ми помага да се погледна отстрани и да си направя изводите.
Да. :)

Съжалявам че отговора стана прекалено личен.Но мисля че примера ,който е реална житейска ситуация е подходящ за темата.Ако всеки се огледа край себе си и се опита да открие познати черти и действия в хората които са край него,мисля че ще извлече големи ползи- един добър самоанализ.

Нашият живот се осмисля когато започнем да се ръководим от Божественото.

Това е като динамо и като домино ефект. Всеки ден който живеем с божествени мисли, думи, чуства и постъпки прави следващия ден още по светъл. Личната мотивация, личните чуства са изживени, облагородени и просветлени. :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

didi, и на мен ми се е случвало винаги, където и да отида просто да дам най-доброто от себе си, без изобщо да се стремя към лидерство. За мен това беше важно, за да съм чиста пред себе си. С много тред и упоритост, като не забравях никога да помагам на околните. Но и на това хората завиждат. И аз напуснах работа преди време, точно, защото не можеха да приемат, че всичко, с което се захвана се получава. :feel happy: Но това са добри уроци.....

Човек може да контролира единствено и само себе си. Отговорен е само за собствените си мисли, чувства и действия. Не мога да налагам своите разбирания и възгледи, не мога да воювам. Всеки сам ще разбере..... Не съм безгрешна, но съм взискателна към себе си, което също не е много добре. Откакто започнах да се приемам такава, каквато съм, нещата си идват на място..... Не бутам живота си, а той ме води и ми харесва така..... :):thumbsup:

Както те са свободни да действат, така сме свободни и ние.
:thumbsup2:

Но рядко се случва хората да мислят така.... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че ние не се променяме. Под въздействието на временни ситуации "сменяме курса или посоката", понякога и учудваме околните с нещо, което не е типично за нашето поведение, но дълбоко в себе си, сме психически константни.
Белег на манипулативно отношение към живота и хората.

Егото кожата си мени, "нрава си никога".

Човекът е отвъд. Можем да променим егото и съдбата си :):feel happy::thumbsup2:

"мислиш ли, че такъв човек, който посяга на децата си, се мисли за добър баща?!!! Едва ли...Такъв човек показва по този начин какво му липсва и дали ще бъде признак на сила, ако не чуем неговият зов за помощ и го изоставим да се развива под напора на благородните си разбирания, че всеки има право на избор. Ами ако точно за това ни е поставила съдбата до него, да му помогнем да се промени към по - добро."

Благодаря ти Силве! Отдавна мисля над въпроса, който написах в заглавието на темата.

Откровено признавам, че до преди няколко години мислех точно като теб и защитавах с всички сили благородството на тази позиция, реализирайки я с цената на много болка - моя и на близките ми.

Според сегашното ми аз, обаче, съдбата ни поставя до определен човек, за да ни даде шанс да изчистим СВОЯТА (не неговата) карма, да научим НАШИЯ (не да му помагаме да научи неговия) урок и да променим СЕБЕ СИ (не да помагаме на другия да се променя към нашето "добро").

А как мислите вие, приятели?

Мисля че особено за семейството в много голяма степен кармата е обща :)

Вярно е че за да помогнем, нашата промяна трябва да е основната.

Изобщо, хармоничната взаимозависимост е възможна когато имаме добра независимост и самоконтрол.

Когато настройваме китара например, всяка струна трябва да е настроена точно индивидуално, но другите настроени струни помагат да сигнем по-бързо до верния тон.

Баща който упражнява физическо насилие има нужда от помощ, не в саркастичен смисъл. Но също така той трябва да разбере недопустимостта на подобна позиция. Насилието разрушава отново и отново божествените отношения между душите. Някои деца са по-стари души от родителите си. Физическата сила и големината не са аргумент.

Най силното средство е обичта. Говорете на бащата който е използвал насилие с любов когато е в спокойно състояние. Например "Татко, искам да говоря с теб. Може ли? Татко, аз искам да те обичам и да те слушам. С какво те ядосах когато ти ме наби? Аз искам да поправя грешките си и искам винаги да живеем в обич и разбирателство..." За това, първо трябва да почувстваме искрено обич и тези думи трябва да са така за нас.

Когато има такова отношение, всеки баща ще изпита любов и разкаяние.

Как да се съгради къща когато граденото всеки ден се разрушава до основи от страха и подозрението?

Затова насилието трябва да се изключи от живота на семейството.

Тогава единствено то ще може да изчезне и от обществото.

Културите, които се основаваха на силата, загинаха.

Учението, което ви проповядвам, е опитано. То крие в себе си онези основни методи, които показват на хората как да живеят. Аз ви проповядвам сега едно Божествено Учение, върху което ще се основава бъдещия строй. Това Учение се крепи върху разумните закони на Природата.

Като дойде време гъсеницата казва: "Толкова време ядох и пих, нищо повече не ми трябва. Оставям листата за другите." Тя се завива в пашкул. От пашкула изхвръква пеперуда в широкия свят и започва да се храни със сладкия сок на цветята. Кога ще се оправи светът? Когато гъсениците се превърнат на пеперуди.

Социалните въпроси могат да се разрешат по един много лесен начин. Те ще се разрешават, когато у хората дойде новото съзнание.

Учителят

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, променили сте се. Дотолкова, че успявате да приемете мнение, дори малко по- различно от вашето.

А моето е следното: Човек в същината си не се изменя. Същността на човека е константна, тя няма нищо общо с егото. Разликата е от слънцето до луната. Все светила, но не съм виждала новослънцие или пълнослънцие, или слънце в първа и последна четвърт, както и да го гледам, все е цяло и си свети с неговата светлина. Променя се това, което подлежи на промяна, т.е. е преходно.

В нашият свят на нетрайности бихме могли поне да опитаме временно да погледнем и през други очи. Аз виждам и през вашите, уверявам ви, никак не боли. Това е съпричастие. А щом и обичта нарекохме средство , какво повече да говорим. Какво ли още име ще й измислим.

Продължавам да държа на мнението си, че бягството от един проблем не е решението му и бягството го наричам така и с никакво друго име.

В поста, който ми се цитира направих една забележка. Тя беше най - важната.

Да обичаш, не да търпиш. Да обичаш означава да видиш слънцето в човека и през облаците му. Далеч съм от мисълта да ви приканвам да гледате с моите очи. Не ви и трябва.

С това мнението ми по тази тема се изчерпа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, променили сте се. Дотолкова, че успявате да приемете мнение, дори малко по- различно от вашето.

А моето е следното: Човек в същината си не се изменя. Същността на човека е константна, тя няма нищо общо с егото. Разликата е от слънцето до луната. Все светила, но не съм виждала новослънцие или пълнослънцие, или слънце в първа и последна четвърт, както и да го гледам, все е цяло и си свети с неговата светлина. Променя се това, което подлежи на промяна, т.е. е преходно.

В нашият свят на нетрайности бихме могли поне да опитаме временно да погледнем и през други очи.

Силвия,

В твоя пост ти подкрепи следното:

Аз мисля, че ние не се променяме. Под въздействието на временни ситуации "сменяме курса или посоката", понякога и учудваме околните с нещо, което не е типично за нашето поведение, но дълбоко в себе си, сме психически константни.
Тук ставаше дума за егото мисля? Вибрацията на твоя пост "Защо ли и аз така си мисля?" отново сочи най-вероятно егото.

То е доста трудно за надживяване или промяна. В живота си съм виждал не повече от 3 човека които са способни за това. Трябват голяма смелост и себеотрицание, ефикасност, и т.н..

Сега изместваш фокуса върху Христовото съзнание или Божия син, т.нар. Кутхастха Чайтания на изток, тяло на блаженството, далеч над его.

Така приемам, но нима това имаше пред вид?

Да обичаш, не да търпиш. Да обичаш означава да видиш слънцето в човека и през облаците му.

Усещам в поста ти обич и състрадание към хората. :feel happy:icon12.gif

Обичта е като силата. За да помогнем, трябват още мъдрост и самоконтрол.

Истинската любов винаги е малко инкогнито.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Голяма част от хората все се стремят да ми наложат тяхното виждане. Дори и не желаят да чуят моето  мнение. Ако е по-различно даже се обиждат и едва ли не приемат като упрек желанието ми да съм със собствено виждане.

Научих се щом някой е с категорично различни виждания по определена тема да кажа - ок, прав си, това е твоето виждане, но моето не е такова. И с умивка и благ тон просто отстоявам своето. След известно време човекът, с когото имам разногласия се съгласява и цари мир и разбирателство :D

С Любов и усмивка може да се помогне, но, така че, човекът отсреща сам да стигне до извода, до добрия тон...

:thumbsup2::thumbsup2:

Явно съдбата е поставяла до нас хора, налагащи мнението си, за да ни научи да приемаме разбираме тяхното без да се чувстваме длъжни да го споделяме, жертвайки нашата собствена позиция и да не "играем по тяхната свирка" в името на добрите ни взаимоотношения.

Благодаря на Диди за искреността. Сега си мисля, че ако нямаше хора, които лесно се оставят да бъдат манипулирани, нямаше да има и манипулатори. (перифраза от Текери :D ).

Човек в същината си не се изменя. Същността на човека е константна, тя няма нищо общо с егото.

Не знам какво точно има предвид Силвия, но под същината на човека аз имам предвид отговора на въпроса:

Кой съм аз? Защо съм дошъл на този свят?

Според мен отговорът на този въпрос търпи промяна и точно той показва нивото на самоосъзнаване.

Преди промяната си аз отговарях така:

Аз съм човек, който обича и помага на другите хора. Дошла съм на този свят да раздавам любовта си на всички и да ги правя щастливи. (Зависимост от човешката любов, взаимоотношенията..)

Сега отговарям така:

Аз съм човек, който обича себе си и другите еднакво и достатъчно, за да не се влияя от отношението на другите към мен. Дошла съм на този свят, за да бъда щастлива и да пропускам безусловната Любов, каквото и да се случва с мен(като его) и около мен, защото само това е начинът да помагам на хората около себе си. Те сами отговарят за своето си щастие, както и аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1. Основна ценност - неизменната Реалност (Която е и Любов) като творец и поддръжник на всичко съществуващо и извънвремево, иманентно вложена еднакво във всяко нещо.

2. Вътрешна ценност - на всяко отделно същество, нарастваща с осъзнаването и духовното еволюиране.

3. Външна ценност - за неща от прагматичен характер във физическия свят, различна и зависеща от много фактори.

(Резюме по Кен Уилбър)

Ако всеки има предвид точно определена от тях и го пояснява достатъчно добре, над 90% от видимите противоречия в тази и много други теми ще се стопят подобно на вчерашния сняг :feel happy::)

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки."

"Бъдете и вие съвършени както е съвършен Отец ваш Небесний"

"Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.""Но по-големият между вас да ви бъде слуга"

Господ Исус Христос

icon12.gificon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силвия,

Тук ставаше дума за егото мисля? Вибрацията на твоя пост "Защо ли и аз така си мисля?" отново сочи най-вероятно егото.

То е доста трудно за надживяване или промяна. В живота си съм виждал не повече от 3 човека които са способни за това. Трябват голяма смелост и себеотрицание, ефикасност, и т.н..

Сега изместваш фокуса върху Христовото съзнание или Божия син, т.нар. Кутхастха Чайтания на изток, тяло на блаженството, далеч над его.

Така приемам, но нима това имаше пред вид?

Нищо не измествам и правилно си разбрал - егото сменя лицата си и ние това наричаме промяна. На промяна подлежат променливите величини. И много си прав - трябва сила и СЕБЕОТРИЦАНИЕ, за да го признаем. Имах огромното удоволствие да познавам само двама такива Човека. Поклон пред паметта им!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×