Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Katq94

Отчаяно младо момиче

Recommended Posts

Здравейте на всички, не знам дали ще се публикува на точното място,изобщо не знам как успях да си направя регистрация, след 3 4 опита неуспешно.... та да премина към моят проблем, ако мога така да го нарека.

Имам паник атаки съпроводени с депресия и тревожно  разстройство от близо 4 години, депресията  е Все по- коварна  и по,не се храня, отслабвам драстично, мисля, че е възможно подсъзнателно да имам някакъв стремеж да отслабна тъй като, като тийнейджърка  имах един етап през който се виждах дебела и исках да отсрабвам сравнявах  се с едно момиче,но сега се плаша не си следя теглото с цел отслабване, А с цел ДА НЕ СВАЛЯМ... Не се храня почти, нямам апетит, а оттам нямам и сили, страх ме е от  Анорексия....Тревожна съм,има моменти  в които просто не ми се живее,а няма видима причина,плача,не мога да спя,или се будя супер напрегната вземам хомеопатични неща като солите1 на шуслер  магнезий  и калиев фосфорикум  като едното го взимам сутрин по 5 хапчета род езика,другото вечер, капките на доктор бах,но не усещам никакво успокоение,наистина доста се съсипан,а външно хората ми казват изглеждаш добре малко.слаба  си не ядеш въобще... но само аз си знам какво ми е , усещането е все едно преминавам през ада, опитах психотерапия,но не ми помогна, тя ме насочи към антидепресанти, исках да мина без тях, но явно е невъзможно, за което ме е яд меко  казано, а от друга страна загубих вярата,че някога ще се оправя без хапчета,въпреки че не съм все още почнала да ги пия, но това ми остава като  вариант.... Като цяло страх ме е , страх ме е,че се унищожавал,че.не мога да се справя никак с това и това  ме плаши, времето си тече, а аз ставам все по- зле и зле губя надежда мотивация,няма я тази жажда за живот в мен,не ми се ходи никъде, А ако трябва дя ходя някъде се започва едно притеснение едно гадене, сякаш всеки момент ще си повърна червата,търча се с деанксит,с какво ли Не.....просто има ли надежда за такива хора или нервите са ни разбити, за което сме си виновни сами и Това е, просто трябва дя се примирим??? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

 

Това, което преживявате е състояние на силен стрес, което се изразява в натрапчиви мисли и висока тревожност. Изпаднали сте в хиперрефлексия. . Това  означава, че сте човек и имате нужда от психотерапевт, който работи с тревожни разтройства. Потърсете психотерапевт, които ще ви помогне да преобразите страховете си в смелост,  увереност и  ще допринесе да развиете емоционалната си интелигентност. Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си. Проблемът се корени в това, че загубихте вяра в себе си и в другите, а  когато губите вяра в себе си забравяте, че имате ценна възможност да направите своят избор: да бъдете жертва или да изберете пътят на промяната, но с подкрепата на много добър терапевт.

 

Започнете да спортувате!

 

Успех!

Редактирано от Андрей Филипов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 3.09.2018 г. at 13:52, Katq94 каза:

страх ме е от  Анорексия....

Здравей,

Докато започнеш сериозна работа с терапевта, когото си избрала, можеш да нарисуваш как изглежда страха ти с име Анорексия. Даже и добави фамилия, примерно Шишкова или пък Дебелянова, важното е да е нещо парадоксално и забавно.

След което нарисувай пред тази парцалива дама едни решетки, няколко пазача и в горния край на листа една алармена система. Когато тя е в затвора, няма как да те посети, нали? :)

Нарежи след това картината на анорексични лентички и ги "изпързаляй" по някоя наклонена повърхност - така ти ще я "минеш", а не тя теб.

Прави всичко това на игра и за забавление. Мозъкът ти, ангажиран с правене на "нещо" по страхуваната тема, ще освободи ресурс и ще ти хрумне здравата цел и посока, която окончателно ще те избави. Процесът, разбира се, ще е по-бърз и точен с помощта на терапевт.

Затова не губи време. Не е работа от днес за утре, но все таки, тая мода на "отчаяните млади момичета" все от някъде трябва да бъде преустановена.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте и благодаря много,а мислите ли,че ако започна антидепресанти ще ми възвърнат малко от малко вярата защото съм отчаяна зверски, имам нужда от малко подобрение за да си повярвам непрекъснат плач наподобяващ депресия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Твоята вяра няма да се върне. Медикамента ще ти даде вярата на фармацевта, на човека в бяло, който ти го предписва, на търговеца - всички те ще те заредят със своята си вяра, но твоята ще остане замразена, или в зародиш - както ти и удобно така го разбирай. Ако си мъдра да Използваш това затишие, за да събудиш активно своята вяра в процес на терапия, в медитация, с повишаване на самоосъзнатостна - ок, вариант е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гарантирано е, че ако потърсите добър психотерапевт и мотивирано работите върху себе си няма да имате нужда от антидепресанти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 13 часа, Katq94 каза:

Гарантирате ли,...

Тази настройка е част от проблема.

Оправията също трябва да се дефинира, за да може резултата да се измери. Виждаш, работа е.

Поздрави!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зачудих се, кой и за какво може да даде гаранция изобщо, след като действията са свързани едно с друго в този живот.

Ако клиент ми зададе този въпрос " Гарантирам ли, че ще се оправи." Веднага питам: "Гарантира ли, че ще разбере всичко както е необходимо и ще е достатъчно мотивиран в изпълненията на задачите каквото и да му коства това?" 

Въпроси без смисъл са това.

Или се тръгва към нещо и се променя в процеса на пътя - гъвкавост, адаптивност.

Или се цикли ригидно в натрапчиво наблюдения, в очакване на нещото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E със сигурност нервите на всички са ни опънати. Това е неизбежно все пак живеем в доста напрегнато ежедневие. Четири години не са малък период не са малък период да стоиш в едно такова състояние, което е предимно тревожно. За личното ти развитие няма да ти е нужен само терапевт, а време, усилия и литература по темата. Осъзнала си, че по стария начин не става. Време е за нов модел на поведение, а той определено включва промени в не малка част от ежедневието ти. Пред теб седят два вариант или да започнеш да работиш и да променяш или да седиш още 4 години в това състояние. Не забравяй, че промяната не е леко нещо. Трудна е, мъчна е, тежка е, ще ти писва, ще ти идва да се откажеш, но както сама знаеш, за да даде едно дърво плод са нужни грижа, търпение, време любов, а на това не ни учи само състоянието, в което си, на това ни учи самия живот. Е, борила си с това състояния. Писането ти в този форум е първата стъпка към предаването, а от там се ражда приемането и истинското смирение. Сърцето ще ти покаже кога да поискаш помощ, а до тогава, до тогава ти сама прави каквото смяташ, че е най правилно за теб!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,прочетох внимателно това, което си описала като състояние и напълно подкрепям съвета на Андрей Филипов да започнеш да спортуваш. Спортът е естествен помощник в борбата със стреса и напрежението. Доколкото разбрах не се храниш.Въпросът ми е защо? Ако наистина си решила да отслабваш не това е начинът. Ако си решила да го правиш подходящото хранене и системни тренировки ( поне 4 пъти седмично ) ще ти помогнат да постигнеш това. Не е нужно да взимаш каквито и да било антидепресанти, не в тях е силата. Силата е в това да бъдеш търпелива, постоянна, последователна.Ако наистина си решена да промениш това състояние, спортът много ще помогне. Препоръчвам ти различни видове кардио тренировки - бягане, каране на колело, скачане на въже поне 15 мин. Съчетано с тренировки във фитнес зала, ти самата ще се увериш, че постепенно напрежението намалява. Трябва просто да си постоянна. Това е основното правило в спорта -търпение и постоянство. Успех! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, нищо общо. При анорексията има силен апетит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина. Както и при анорексията липсва страх от отслабването. Просто си тревожна  - намери силен и отдаден на занятието си психотерапевт!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От сърце благодаря дано наистина  съм тревожна и има някаква скрита причина  за тази тревожност а не развивам някакво психично разстройство или анорексия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×