Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Skelde

Каквото и да правя- винаги е провал

Recommended Posts

Здравейте! Добре съм ви заварил!

На 47 години съм и както личи от заглавието с каквото и да се захвана всичко е (или изглежда) провал или ако не е - винаги става по още по-трудния начин.  Винаги и се е искало да правя нещата правилно и да няма проблеми после. Да, обаче каквото и да направя, се оказва, че винаги нещо важно съм пропуснал, нещо важно съм забравил. Винаги ще "намеря начин", нещото което правя да не го догледам, да го направя по грешния начин. Същото е и в работата ми. Много ми харесва това което работя. Старая се наистина да съм перфектен и познайте: Трябва поне 2 пъти да си преправям проектите. Независимо от това, че преди да ги предам ги оглеждам добре. Винаги има нещо което не съм довидял, нещо което съм пропуснал, нещо което при първата версия е било ок, обаче при втората... ей такива дреболийки... Добре че работя бързо и нищо не е закъсняло за производство.

Как всички други около мен се справят ок и само аз се връщам по 10000 пъти да преправям.

И разбира се, всеки провал, води със себе си следващия. И на мен определено започва да ми идва в повече. Хващам се че сякаш изпадам в апатия. Омръзна ми през целия ми съзнателен живот да се (не знам за другите) соча като лош пример. И колкото и да се старая, накрая все да има нещо, което да развали всичко.

Вече нямам вкус към живота. Нищо не ми е интересно. Даже и неща които са ме правили щастлив, вече не ми оставят удоволствие. На няколко пъти наистина се замислих дали да не сложа по някакъв начин край на всичко. Даже си бях избрал и начини. Не знам още защо не съм го направил.

Опитвах се сам да се справя, ама без особен успех. Ако вечер пийна 200 грама (или малко повече) някак си се отпускам, обаче това ме влече към алкохолизма, а аз съм податлив на пороци и гледам да се пазя. По-скоро да пазя семейството ми. Няма защо да провалям живота и на другите. Моя си ми стига.

Нямам представа какво да правя.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Покажи писмото на семейството си и поискай съвет от него какво да правиш.Според мен ще е по-полезно да ги накараш да ти отговорят в с писмо.

Ще видиш сам,  какви хубави съвети ще получиш,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много добра насока от д-р Първанов - изпълни я! Аз бих казал, че явно поддържаш подсъзнателна тревожност, която те кара да пропускаш - колкото повече се стараеш и бързаш, повече грешиш... Поработи с психотерапевт, научи се да забавяш, да осъзнаваш, прегръщаш и стапяш подсъзнателните си страхове. Всичко ще се промени! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доктор Първанов вероятно е прав! Не, не вероятно. Сигурен съм, че е прав. В общи линии, жена ми е запозната в по-голямата си част, от това което написах. Да не кажа и с цялата.  Обаче нейните съвети не ми допадат.

Обаче преди няколко дни осъзнах нещо. Някога някъде бях прочел, че целия номер е в приемането. Не си спомням точно къде. Беше май нещо свързано със източните философии. Както и да е, това не е толкова важно.

Та, там беше казано, че трябва да приемаме. Не пасивно, разбира се. Нямаше се предвид просто да седнем и да страдаме проклинайки жестоката съдба. Става въпрос за неотричането.  Толкова време бях казва на хората, че трябвало да приемат това което им се случва и да действат според настоящата обстановка. И разбира се, не спазвах съвета който аз давах.

Осъзнах, че със всичка сила съм се вкопчил в провала. Постоянно мислене за него, как аджеба ще се "сбия" едва ли не с него. Осъзнах, че мисленето за него, само ме приближава все повече към нов провал.  Мисленето за проблема ( да не кажа, обсебването) в никакъв случай не дава решението. Това си е чиста проба окопна война. А както се знае- окопната война не дава резултати. Осъзнах, че не съм мислил за решение. Мислил съм само за проблема. Те това точно е проблема ми.

А аз имам блестящ пример за приемането. Заеквам от малък. Не е вродено, просто по някое време го "придобих".  Първоначално ми беше голям проблем, обаче с течение на времето , спрях да му обръщам внимание. Още заеквам от време на време, обаче не ми пука. И на тези около мен също не им пука. И те така. Заекването не е проблем повече. Просто трябваше да се сетя за това. И да го приложа навреме, разбира се.

Бях чел някъде, че отговорите са винаги в самите нас. Надявам се, че съм ги намерил и разбира се, че ще ги спазвам.

Няма как да отрека, че форума ми помогна. Трябваше да напиша всичко в първия пост, за да мога да го прочета, за да мога да го осмисля. Все едно, че някой друг го е писал. И да дам отговор...

Надявам се, че не бъркам с изводите за това как да се справя.

Редактирано от Skelde

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 4.09.2018 г. at 19:55, Орлин Баев каза:

... научи се да забавяш, да осъзнаваш, прегръщаш и стапяш подсъзнателните си страхове. Всичко ще се промени! 

Всъщност, точно това осъзнах, че трябва да направя. Благодаря за съвета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А приемането идва от онова себесъзнаване, което се постига в медитация. Изразяването в дадена източна или западна философия, е вторично. Медитацията е и основен инструмент, стигащ до дълбочина на преработка, до която никой друг психотерапервтичен метод не стига. Също като теб съм заеквал и знам, че промяната на мисленето и приемането става най-силно по два начина. Единият, медитация и вторият, действия. Всички други психотерапевтични прийоми са някъде по средата и са ценни, но най-силните са именно тези двата: медитативният и поведенческият подходи! 

Та, осъзнавай, променяй мисленето, поискай обратна връзка за себе си (както ти се препоръча), научи се на медитативно фокусиране и съзерцание, пускащо в теб любовта и мъдростта, приемащо прегръщащи вече вижданите страхове,  действай заради самото действие, вместо заради резултата. Това е пътят!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Skelde, не съм специалист в психотерапията или психологията, затова ще ти препоръчам да започнеш да спортуваш( ако разбира се не го правиш).Доказано е, че спортът помага доста за сваляне на напрежението и ползите от редовното практикуване са огромни. Като човек, който редовно се занимава със спорт ще кажа, че със сигурност самочувствието и радостта от живота ще се възвърнат като затова много биха помогнали системните занимания с някакъв спорт. Бих ти препоръчал да започнеш с бягане, каране на колело, дори разходки в планината биха ти били полезни.Със сигурност ще има дни, в които няма да ти се прави нищо, но не трябва това да те притеснява. Всеки човек има такива дни. С упоритост, желание и най вече постоянство ти сам ще усетиш, че нещата ще се оправят. Просто бъди търпелив и не се предавай.Дори когато ти е трудно, дори когато ти е напрегнато, не спирай да вярваш в себе си и да спортуваш. Успех! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×