Jump to content
Порталът към съзнателен живот
chovek123

социална фобия

Recommended Posts

Здравейте,

Уволниха ме от работа. Причината не знам точно каква е, но предполагам, че защото не успях много да се впиша в екипа и съм доста притеснителна, говоря тихо като ме слушат в работата. Навън, извън офиса не съм така, пак имам някакви смущения, но не са до така степен. Винаги като се налага да говоря пред хора или с хора и други слушат и ми се изпарява мисълта. Може би и заради това не успявах да схвана много от нещата, които ми обясняваха, много се стараех и дадох всичко от себе си, но така като съм миличка и добричка и си позволяват да не ме уважават и да ми викат като не разбирам, а ние всички сме хора и имаме право на грешки. За пореден път ме уволняват, може би нещо не ми достига в общуването и притеснението, повишената тревожност и несигурност си оказват ролята. Не оцениха качествата ми и с лека ръка ме премахнаха, сега се чувствам неоценена. Постоянно гледам да съм сред хора и да се боря с притеснението с усмивка, винаги търся доброто във всички, независимо от чертите в характера им. просто като застанем в офиса и е тихо и забравям да говоря изобщо, може би ми трябва работа, в която се изисква говорене, за да мога да предизвиквам себе си, защото като трябва да се съсредоточавам по цял ден, да не сбъркам нещо и после да ми се скарат пак и си глътвам езика, а това ме отвежда до времето когато бях малка и притеснителна, деджаву, отново се появява страха от общуване и т.н. Понякога треперя и говоря несвързано. А и по телефона се притеснявам, когато ме слушат. Когато се храня пак се притеснявам като ме гледат. Какво мога да направя, за да подобря състоянието си? Говоря тихо може би само на работното място, като около мене има много хора и съм по-плаха и несигурна, тогава ми се увеличава притеснението. Казвали са ми, че имам хубав, плътен и силен глас като работех в кол център. Не казах, че поведението на един конкретен човек не ми е приятно, защото бях нова в работата и тя ме обучаваше, беше ме страх да кажа, защото точно съм постъпила в тази голяма фирма. А не трябваше, всички други мълчаха и не й правеха забележка, а тя си позволяваше още от втория ден да ми вика доста силно и унижава. Оттогава първото впечатление на хората се изкриви и те дори не си правеха труда да ме опознаят като човек.  Социалните ми контакти извън работа смея да кажа, че са богати. Постоянно търся нови срещи с хора и се държа доста по-уверено. Но ето сега пак съм без работа и не знам какво да кажа на близките ми приятели. Не искам да казвам, че са ме изгонили. По-скоро, че съм решила да напусна. Но защо така става винаги. Притеснителните хора на работа нямат ли място под слънцето или само нахаканите имат? Не е честно, вярвам, че е за добро, но просто винаги така става, вече за пети път и не мога да намеря едно постоянно място, да се почувствам оценена.

Благодаря предварително!

Редактирано от chovek123

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, chovek123 каза:

... като съм миличка и добричка, и винаги търся доброто във всички, независимо от чертите в характера им...

Ами че, щом е така – Вие имате всичко необходимо, за едно нормално общуване, между разумни хора... Продължавайте, в същия дух и този, който трябва да Ви оцени – непременно ще Ви намери, стига Вие да проявите търпение и устойчивост, във Вашия характер.

Не са ви разбрали, защото тези ваши качества – се ценят само от хора, които също ги имат, в себе си. Тоест – биха ви оценили само хора, които също са милички и добрички, и също като Вас, винаги търсят само доброто, у другите.

Така е, защото, във Вселената – "подобното, привлича подобно" – това е Духовен Закон.

Не е разумно да се сърдите, че някой не е достигнал до такова високо ниво на съзнание, че да оцени – смирението, у другия. За да различи смирението (което няма нищо общо с овчедушието) – самият той трябва да е смирен, а това взема време, за да се осъзнае.

Смирението (когато е истинско смирение, а не само привидно) – е Велика Добродетел и е ясно, че малцина са тези, които го разпознават и го ценят. Христос, на Кръста – е смирен; Той е пример, за смирение.

Вместо да се натъжавате, че са Ви уволнили, радвайте се, че сте се освободили от хора, които проявяват вербална агресия, към Вас.

Нима е възможно – хищници и жертви – да имат мирно съвместно съществуване?! Съвсем естествено е – да се разделят пътищата им.

Ако търсите съвет, от мен – той е:

останете си миличка и добричка, и винаги търсете доброто, във всички, независимо от чертите, в характера им. Започнете да работите над устойчивостта, в характера си, като задълбочено изучавате беседите на Петър Дънов – Учителя,

за да разберете защо ви се случват тези неща и когато напреднете – животът ви, наистина, ще се промени, към добро.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, chovek123 каза:

така като съм миличка и добричка и си позволяват да не ме уважават и да ми викат като не разбирам

Добричка или по-скоро зла към себе си, несъзнавано поставяйки оценката на другите на пиедестал, а себе си в тринадесета глуха. 

преди 3 часа, chovek123 каза:

Не оцениха качествата ми и с лека ръка ме премахнаха, сега се чувствам неоценена.

Ти не оценяваш себе си сублиминално и затова страхът те кара да си "миличка", уж за да получиш добра оценка и приемане, което е най-сигурният начин да бъдеш смазвана и отхвърляна. Има разлика между доброта и мазохизъм. Реалната доброта е първо към себе си, тогава и към другите. А добротата е мекота само наполовина. При това тази мекота не е примиренческо социофобично себепотискане, а смирено себеуважение, през което смирено се уважават и другите. Другата половина обаче е здрава твърдост, поставяне на граници. Да, здравата твърдост е част от добротата - защото в нея уважаваш себе си и само тогава уважението към другия е възможно. Пак ввиждай доброто в другия. Това само помага да си здраво твърда и себезаявяваща се. Любовта го изисква от теб и илюзия е, че любовта е само мекота. Ако само така е виждана, бързо прераства в автоагресия. 

преди 3 часа, chovek123 каза:

ми трябва работа, в която се изисква говорене, за да мога да предизвиквам себе си

Точно така!

преди 3 часа, chovek123 каза:

Какво мога да направя, за да подобря състоянието си?

Можеш да походиш на лична терапия при психотерапевт, който е прекарал стотици и хиляди люде по пътеката от социалната тревожност до социалната самоувереност. След предварителното анализиране, се продължава с фокусирана в промяна работа по мисленето, а не след дълго основната работа се пренася в груповата терапия. Освен групата на психотерапевта ти, се включваш в максимално много други групи - за реторика, за театър, за танци, нлп и т.н. Активно изпълняваш домашните задания на терапевта си като правиш социално-поведенчески експерименти - ежедневно, водиш си дневник на мисленето и т.н. Пътеката е сигурна, обаче изисква здрав труд! Вървиш ли по нея упорито и отдадено, справянето е неминуемо!

преди 3 часа, chovek123 каза:

да се боря с притеснението с усмивка, винаги търся доброто във всички, независимо от чертите в характера им.

Чудесно! Да виждаш доброто обаче няма общо с това да оставяш хората да ти се качват на главата, да бъдеш прекалено отстъпчива и съгласяваща се. Такава ли си, даваш послания за отхвърляне и на принципа на самоипзълняващото пророчество, те се реализират - знаеш! Да си добра, наистина е нещо различно от едната усмихната добричковидност... Често е и умение за силна конфронтация, себезаявяване на мнение и позиция, въпреки че противоречи на тази на някого, предизвикване на другия, известна здрава "чепатост"... ! 

 

преди 3 часа, chovek123 каза:

всички други мълчаха и не й правеха забележка, а тя си позволяваше още от втория ден да ми вика доста силно и унижава. Оттогава първото впечатление на хората се изкриви и те дори не си правеха труда да ме опознаят като човек. 

Мълчиш ли в такава ситуация, даваш посланието, че можеш да бъдеш маргинализирана, обиждана, тъпкана и отхвърляна. В случая проявата на любящата доброта през активното себеуважение, се проявява в спокойна, но решителна и смела конфронтация, даване да се разбере, че "не си оставяш магарето в калта". Както обясних, мазохизмът няма общо с добротата! 

 

преди 3 часа, chovek123 каза:

Притеснителните хора на работа нямат ли място под слънцето или само нахаканите имат?

Притеснителните имат - докато са притеснителни, ще бъдат тъпкани от нахаканите. Неслучайно при това и съвсем справедливо - за да осъзнаят разликата между мазохистичното, страхливо самосмачкващо примирение, рационализирано като "доброта" и реалната доброта! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е, като мълча и за жалост давам възможност да ме тъпчат както цял живот са ме тъпкали и обиждали. Заради това сега съм с тази тревожност, защото с годините, като бях малка и след това съм попивала думите и отношението .... и сега съм хубава, умна, но тревожна, което намалява възможностите ми да имам приятели, приятел, спокойна среда и спира пътя ми. Почвам работа, старая се, дори стоя по нощите, за да науча всичко и накрая след всичкия труд отново ме гонят. Колегите преди се интересуваха от мен поне малко, сега като разбраха, че са ме изгонили и на никой не му дреме, не ме питат как съм и какво става с мен. Толкова тежко приемам изгонването и неприемането отново, че имам и кошмари как всички разбират, че съм уволнена. Гадно е, да, защото по-приказливият винаги взима думата и него го харесват повече, уважават и тн, защото има дар слово и ангажира вниманието върху себе си. Аз се опитвам да кажа нещо, да се упражнявам да говоря и ми взимат думата от устата, накрая всеедно не присъствам там, оставам в сянка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбирам те - аз самият съм интровертен и имам минало на силна социална тревожност. Едва ли ще станем приказливи бърборковци - това няма да сме ние, а и такъв под повърхността си няма много, за разлика от нас... Тоест, не бихме искал истински да сме такива. Можем обаче да предизвикваме осъзнато страховете си, докато се стопят и превърнат в социална самоувереност. Това не означава задължително бъбрене до безкрай или свръхбахалност. По-скоро е асертивност - здраво себезаявяване. Тогава, с дълбочината, която имаме, нищо не може да ни спре. Знаеш, че е така. Знаеш, че не си жертва, а че ще преживяваш подобни ситуации, докато имаш нужда да ги преживяваш. А именно, докато свършиш въпросната работа по социална смелост и самооценка. Силна и красива работа е това - дава стратегически дивиденти за цял живот!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте !  Много е трудно да живееш със социална фобия Винаги имаш усещането ,че си наблюдаван ,критикуван ,осмиван Най-вече никой не ти влиза в положението ,смятат те ,че си  странен малодушен,слабохарактерен  Превърнах се в интроверт ,поради естетически дефекти (страбизъм на очите ) Израснах с обиди ,подиграви враждебно отношение  И сега картината не е по различно ,чувствам се страшно дискриминирана За това и не работа ,изпадам в паника непрекъснато се самосаботирам Панирам ,се получавам паник атаки от социална фобия Дори и да си намера работа ,задържат ме за една седмица и ме освобождават На интервюта веднага ме отрязват ,Че тази позиция- продавач консултант   не е за мен и куп абсурдни оправдания ,за да не ме наемат Явно не се вписвам в графата ,, привлекателна и млада     Водя много изолиран социален живот,нямам приятели Искам да променя живота си ,към по добро ,но не се получава 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отнасят се към нас, както ние със себе си. Уважаваме ли се, обичаме ли Бога отвътре, уважават ни и другите. Не е до страбизма, заекването, физическия недъг или еди си какво си... До психика е. Казваш, искаш, но не се получава. Ако за научаването на един нищо и никакъв език, се искат няколко години учене по няколко часа на ден, а за усвояване на свирене на инструмент, също толкова, колко ли систематични, упорити и предизвикващо целенасочени усилия са нужни за научаване свиренето на инструмента на психиката, звучаща като социална смелост?! 

При социофобията нещата са ясни - упорити усилия в качествена психотерапевтична посока!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте 

И аз искам да се включа в темата понеже от дълги години и аз се мъча с проблеми като паническо разстройство и генерализирана тревожност, което представлява избягване на определени места напрягане при вършене на важни задачи страх ме е да говоря с момиче при положение че харесвам една обаче се отдалечавам притеснявам се като я видя и по този начин нямам кураж да отида при нея.  доста години са ме лекували с антидепресант които съм ги спирал за определено време след което проблема се появява пак доскоро до около 2 години ги бях спрял, обаче проблема не изчезва и пак почнах по половин таблетка да пия, понеже в нащия град няма психотерапевти от няколко месеца слущам клиповете на Орлин Баев за самоувереност та въпроса ми е дали ги слушам само клиповете или да изпълнявам други техники

Благодаря Ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Клиповете са силни - те подготвят и насочват към поведенческата работа, която тук истински променя! За социалната тревожност, която преживяваш, е нужна работа с мисленето, много поведенческо предизвикване, групи, пик ап тренинги. Без психотерапевт, и споменатата градация, отнема с пъти повече, поради неустойчивата вътрешна мотивация, бъркането, липсата на адекватна обратна връзка при промяната на мисленето... 

Може и сам. Аз съм се справял със социофобията сам. За около две години свърших основната работа... Но, изисква се зверска мотивация, желязна дисциплина в продължаването на себепредизвикването, въпреки неизбежните тук грешки и потиснатост след експозициите на страхуваното, които е нужно ежедневно да правиш. Тоест, ако наистина си решен да станеш смел, ставаш!

Какво да правиш?

- Продължавай ежедневно да слушаш сесиите, насочени към социална самоувереност - скоро ще ги систематизирам в отделен плейлист - много са.

- Работи с автоматичните мисли и коригирай когнитивните им грешки - имам описание на такава работа в статиите си за социофобията, както и в други книги.

- Научи се да се свързваш с базисните си вярвания зад автоматичните си мисли, да ги осъзнаваш, да правиш разлика между внушенията им и реалността и ги променяш с логика, възнамеряване, с обич и решимост, с помощта на аудиосесиите и пр.

- Предизвиквай се социално - общувай, запознавай се, говори, направи си дизайни на поведенчески експерименти и ги прави - нека са такива, че да можеш да ги правиш ежедневно, постъпателно. Препоръчва се градирането им по трудност, като постепенно се повишава. По-предизвикващите поведенчески експерименти се правят в големите градове, където не те познават, внимателно, с мярка, без ексцесии. Виж за подобни опити в блога ми. 

- Участвай в максимално много социални активности - група за театър, за публична реч, танци... Преди и след експериментите и участията в групите, се работи с мисленето, с очакванията, допусканията. 

.......

Горната последователност е условна градация от стъпки, които следвани мотивирано и дисциплинирано, те превеждат от социална тревожност, към социална самоувереност. Тук работата не е лесна, но когато е правена решително и упорито, сигурно резултатна. 

Повече - с психотерапевта ти и групите му! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Книжарница Виделина може да има още някоя бройка от Психология на смелостта. Другата, Трансперсонална психология, я има в spiralata.net . 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите!  Можете ли да ми препоръчате някоя добра група за риторика и публична изява, наистина ще бъде от полза.

По принцип като съм по - интровертна личност нали, за да се справя с притеснението трябва да общувам повече, да се поставям често под прожекторите, да се приема и променя към резултата, който бих искала. Момче, което ме харесва е екстроверт, би ли било добре да общувам повече с екстроверти,  усещам, че и аз ставам по-приказлива, но има моменти, в които тази негова "отвореност" ме натоварва малко и това желание постоянно да е сред хората и тн.  От друга страна с едно друго момче, с което не сме се виждали много мн често се е случвало така, че да си четем мислите. Той е мен, ама в мъжки вариант:Д не е толкова приказлив. По-добре ли е да имам връзка с един екстроверт, към когото имам симпатии и това би ли развило и у мен някои качества, които имат нужда от работа по тях или би усложнило ситуацията? 

 

Редактирано от chovek123

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Човек123 :) 

Твоят случай е много интересен. Ще те попитам нещо: случва ли ти се често хората да забравят името ти, да не си спомнят, че сте се запознавали? Да забравят, че имат уговорки с теб, или да подменят темата, която си задала?

Мисля, че естественото ти човешко желание да бъдеш оценена и приносът ти да бъде забелязван, е в силно противоречие с една несъзнавана част от теб, която иска на всяка цена да остане в сянка, заличена и забравена от света. Това е много интересен вътрешен конфликт, но също така много пагубен за теб, защото те лишава от пълноценна реализация и устойчиво (потвърждавано от реалността) усещане за собствена стойност. 

Струва ми се важно да се разбере кое поражда този конфликт и защо твоята психика има нужда да го поддържа толкова дълго време. Това е предизвикателна терапевтична задача. Разбирането му ще има за ефект постепенно прекратяване на самосаботиращото поведение, което вече ще бъде подвласно на твоя съзнателен контрол.

Няма да скрия, че те чака доста работа, но си струва. Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има много групи - потърси в нета. Към натфиз има групи за театър. Една клиентка ходи на група за импровизации - импро...нещо си. НЛП групите са чудесни. Психологичните групи на колегите, когато са холистични, също. Танците като хора са друго място, където хората общуват и по време на тях самите и след тях, в близкото заведение.

Връзка - когато имаш доверие, нямаш симптоми. Крайностите навън и навътре, са нежелателни, а хармоничната личност съчетава интроверсията и екстраверсията балансирано. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

от сърце благодаря за съветите !! Ходя на театър и много ми помогна, след него се чувствам по - уверена,  само защото съм се сблъскала със страха(независимо от това се излагам и провалям),плувам в страха си, излагам се..имам чувството, че свалям голям товар от гърба си със стари книги. Баща ми продължава да не се интересува от семейството си и да стои у дома, да мързелува и лежи. Продължава да ми дава пример как не трябва да се държи човек, а още по-малкото един баща. Все още имам притеснения и блокажи, знам, че трябва да продължавам да се боря с това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Общувам с един човек, който се оказва, че прави нещо за някого, само ако той направи нещо преди това за него и казва, че никога не прави пръв нещо за някого..това няма общо с моя характер изобщо, но чак сега мога да го забележа, когато придобих малко самоувереност, защото преди ми се виждаше като много "голям" човек, защото има самочувствие...и все гледах аз къде греша, без да виждам, че и тези самоуверени хора имат дефекти и далеч не са толкова специално, колкото ги възвеличавам. Когато се прави добро, то е, защото искаш, ти самият трябва да си щастлив от това, че даваш, без да чакаш нищо в замяна..поне според мен не е правилно, а по-скоро е егоистично и грозно и говори за недобри дела, не от сърце, а злоба и връщане, нещо като търговия.. не е ли така :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей човек 123.Преди 7 години, когато започнах на работата, която работя и до момента изпитвах същите притеснения и ситуации.Бях нова, неопитна доста млада в един колектив от жени над средната възраст, уверени, знаещи.Все ми правиха забележки и намеци, че "хал хабер нямам", и т.н. Чувствах се ужасно  и въпреки, че се държах добре, бях както казваш "миличка и добра",отзивчива, се чудих, защо те не се държат добре...От сегашната позиция осъзнах, че аз не съм била сигурна в себе си и способностите си на тоя етап  на работа от една страна и от втора-стремеж да ме харесат.Това желание да се впиша, да ме харесат и т.н граничеше да си замълчавам за лошото отношение, както и това, което ти наричаш "миличка и добра" .Нормално е човек да е притеснен особено в началото на работата, но когато си мълчим и се свиваме от лошо отношение даваме обратна връзка с мене може така да се държите и всеки си позволява това.С времето, когато придобих знания и се почувствах уверена почнах да "отговарям" на тези забележки, да отстоявам свършеното от мен, дори и да повиша тон на "тарторката на която всички и мълчат".Повиша тон е силно казано, но тя ми се развика-а аз с малко по висок и суров глас и казах-аз ти помагам както сега и преди съм вършила нещо, което е твое задължение, защото сме екип и сме колежки и исках да ти .А оносно помогна,а ти ми повишаваш тон-това нормално ли е?Щом моята помощ те кара да ми викаш аз няма да помагам....Ехеее..не е нужно да казвам, че освен няколко извинения тая жена до ден днешен на мен не смее повече да ми вдигне глас, нарича ме скъпа, мила и т.н..-на мен на миличката и добричката :).Та с две думи-щом така се държат хората с нас, не сме показали по спокоен но уважителен начин, че не може така.Колкото повече вътрешно се свива човек толкова отвън "някой ни изяжда".Така мисля аз.А относно тоя човек който  първо чака да получи и след това дава не смятам , че това  говори за злоба, лошо сърце и  зъл човек,а по скоро за човек който не дава, защото на тоя етап няма какво да даде и  не знае какво и как се дава.Аз също преди бях от тези които искат само да вземат без да дават, не защото имам лоши мисли цели и подбуди, а защото имах толкова големи липси, че освен да "искам" друго не знаех.По-скоро смятам, че този е един ранен човек и имащ травми за  преодоляване.

Всичко което казвам е лично мнение през личния опит...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×