Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кремена Панева

Тревожно разстройство

Recommended Posts

Здравейтe! Безкрайно ми харесват Вашите статии, свързани с проблеми като паническо разстройство, тревожност. Когато съм ги чела, получавам ясна и точна представа за състоянието си и наистина отдавна не се плаша. От 8г.страдам първоначално от паническо разстройство, в последствие от тревожно такова. Паника няма при мен. Сутрин се събуждам с топка в стомаха напрегнатост тревожност в слънчевия сплит. Пия антидеоресант сероксат, четвърт ривотрил. Тоеа сутрин. Вечер половинка флуанксол. През деня особено следобед пак тревожност. Нямам обяснение за нея. Вечер съм ок. През всички тези 8г се лекувам. С 3 прекъсвания чо 3 4 месеца и срив отново. Искам, много искам да се справям без медикаменти. В момента с това лечение се чувствам стабилна и много ми се иска да ме напътите към вярното решение. Не знам дали има връзка моето състояние с това, че майка ми вече 26г е с пр. Когато се отключи при нея, аз бях на 17г. Баща ми ни остави сами и си отиде на села, дразнейки се от нея. 5г беше много зле без лечение а аз 17 годишна виждах всичко. Тя и до днес е на подфържаща терапия. Колкото до мен, изплаших се много от първата си па и побързах да отида при психиатъра й, спомняки си колко затъна тя. Може би там ми е на й голямата грешка. И ето ме сега. Жизнен човек съм, активна, хофя на работа, счортувам, чета книги, разходки и всичко приятно. Но без АД тревожността се завръща с пълна сила. А не искам да е така. Не желая цял живот хапчета. Много ви моля, да ми помогнете. 

Предварително ви благодаря! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не искаш повече така, а пиеш химия, потискаща част от теб. Не си болна, а поддържаш разбиране и отношение спрямо ставащото, сякаш си болна и трябва механично нещо да махнеш, да изрежеш. Да, но тревожността е в собственото ти подсъзнание и когато психичното отношение е такова, хапчетата само добавят химически еквивалент на това изтласкване, "набутване" на нерешените уроци обратно в сянката. Ето мама - от няколко десетилетия пие химия, която всъщност я поддържа в състояние на хронифицирана невротичка. Можеш като нея, подобно на слаб ученик, да бягаш от час и повтаряш годината с невзетите изпити до края на живота си, в безкрайно буксуване и живот на малък процент от пълния потенциал. А можеш и да погледнеш в себе си, да видиш съдържимото, да проследиш наличното, да инвентаризираш страховете, опознаеш собствения си характер. Опознавайки се, виждаш че тревожността и симптомите ѝ само сочат като услужливи глашатаи към работата по доверяване, себезаявяване, връзка с реалността, спокойна смелост, която има да бъде вършена. Когато не е вършена, глашатаите усилват натиска си, превръщат се в надзиратели с камшици. Упоявайки ги химически, все едно ги наливаш с евтино царевично уиски, но характеровата нива си стои буренясала, неизорана, незасята и неполята. А времето си минава, а на мястото на очакваното от теб (от Живота, от потенциала ти) зърно на сърцатия живот, виреят плевелите и шубраците на неразбраните и неогрени от слънцето на любовта ти страхове. Страховите бурени не са лоши сами по себе си. Когато отношението ти се промени в смирено учещо се, те биват усвоени от дисковата брана на решителността ти, за да наторят почвата на целостта ти. Неприятни са не те - те съдържат чудесна енергия и имат мястото си като тор. Неприятно е отношението ти към ставащото като към болест, бягането от страха, вместо с доверие поглеждането му и сприятеляването с него, което вече го преобразува в смела сила, хранеща една обичаща, дълбоко сърцата жена - теб. 

А има и друг вариант - като мама... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не може да ги спреш без психотерапия, иначе оплакванията се връщат.

Трябва да се промениш и тогава да мислиш за спиране.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×