Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Джейн

Силни спазми в коремната област и сърцебиене

Recommended Posts

Здравейте,

Четох тук темите, и се надявах да намеря подобно на моя проблем, но виждам, че всеки важи за себе си. А аз, аз и в момента докато пиша се мъча от силен спазъм в корема, стомаха най вече, но го усещам и в поясната област, талията. Придружено от сърцебиене. Усилва се когато се изправя, успокоява се, когато се свия със сгънати колена към корема или се наведа. Обсъждах този проблем с лекари, но заклюението им е - на нервна почва. Разбира се, не го отхвърлям, но ме докара до паника...Наистина се страхувам, че тялото ми няма да издържи на това, което продължава вече доста време. Страхувам се, че може би сърцето ми не е добре, стомахът ми...или друго. Бях на ехограф, казаха ми че е нормално. На кардиолог съм била преди 3 месеца и повече, също нормално. Макар днес, да се обадих и да се записах отново на преглед. Този спазъм не е свързан с болка. Но ме кара да се свивам и да не мога да се отпусна. 
Днес се опитах да тренирам, всичко се провали, защото се засилва повече. Аз се уплаших, че нещо ми има на сърцето и спрях....Какво се случва точно, не знам...
Бихте ли ми отговорили в някакви насоки? 
Опитвам се да намеря връзката, намирам я до някъде, но страхът не си отива, засилва се....Не смея да стана рязко или предпочитам да се свия на леглото. Все меря ли меря пулса. Взимам валидол, но ме успокоява за кратко.
Не мога да си намеря място от това, а днес е най- силно от когато и да е. Имам усещането , че и дишането ми не е нормално. Сякаш като поема дъх и не издишам веднага , а спирам. Или издишам на паузи....

Благодаря ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

Много "симптоми", никаква история... На колко години си, от кога датира, с какво свързваш старта на тези изживявания, с кого и как живееш, работиш ли, учиш ли, музика слушаш ли, стихове пишеш ли...

Ясно е, че щом чичо докторите мятат мотиката да си копаеш нервната почвичка, всичко е ок с органичната машина, наречена за удобство тяло. Ок, така да бъде - произвеждаш нелегален адреналин като в ракиджийница на цар Киро (или пък е напълно легален и в резултат на разпознат и наличен обективен стрес?), преактивиран симпатикус, уплах на равнището на его-ума идентифициран изцяло с преходното тяло - всичко това го повтаряме във всяка втора тема...

Разкажи ни Кой пита, за да предположим добро решение за теб.

Поздрави! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 31 съм. Датира от няколко седмици, макар че ми се е случвало и друг път, но по скоро като пристъп, така наречените паник атаки. След като спрат, симптомите утихват.А че имам паник атаки ми казаха преди 2 години когато за първи път ми стана зле докато карах. Да, преди това имах доста стрес, в личен план- любовни драми...Беше отдавна. Разбирам, че стресът и емоционалното "натравяне" може да предизвика какво ли не като смиптоматика, но защото не се явява като криза (атака) а е почти постоянно състояние, започнах да се напрягам и най- вече мислено да обикалям ту сърцето ту стомаха....Мисля си, че този ускорен пулс ще увреди сърцето ми или че ще предизвика болестно състояние. Най- вече фокуса ми е там....А усещането в стомаха, като спазъм, винаги е било, да, просто в по-леки дози. И е имало дълги периоди на отминаване. А сега, все едно нещо се е вързало точно в тази област и се стяга ли стяга. Искаха да ми правят гастроскопия но....Някак не ми се иска да го изживявам. Правих и кръвни, по подробни изследвания, нормални. Въпреки всичко, това си продължава.

Исках да ви кажа само симптоматиката най- вече да, защото исках да разбера дали е характерна за някакъв вид психоемоционално състояние, както са обичайни паник атаките например. Но разбирам, че няма много смисъл :)

Стрес има. Любовната драма от тези "преди години" си продължава. Заради това, сега живея с майка си. Не е толкова зле, колкото звучи, но осъзнавам, че не е съвсем нормално за мен. Баща ми почина в началото на годината, но иронично, тогава бях толкова мобилизирана и отдадена на него, че нямах никакви симптоми. След време започнаха да се връщат постепено, когато мина малко време.След това пак имах добри периоди. В професионално отношение също съм колеблива. Буквално- не ми върви, тъй като аз намирам клиентите си, не работя за конкретна компания. И От доста време нямам успех. Преди няколко седмици изкарах варицела, не беше леко. Тогава се държах като умиращо животно, бях много неприятна, просто вярвах, че ще умра от това, свалих килограми, не можех дори вода да пия от болки, цялата в пъпки....Стана разправия около едно лекарство, дали да го пия или не, аз не исках заради страничните ефекти, и дълго време се мъчех сама, накрая обаче го взех...Но тя мина и замина, само дето си го направих по- кошмарно от колклото беше. Още по преди това изживях гаден момент с приятеля си, който реши да ме зареже на рождения ми ден точно..Ако го питате него- аз съм причината заради непоносимия ми характер. И все пак не мисля, че е удачно действие точно тогава. Но това е дълга тема, много има да пиша. Въпросът е, че това ме докара до ярост и сега като пиша, мисля че от този период (сега август) започна това свиване и сърцебиене....

Явно не мога съвсем да преценя силата на стреса. Често мисля, че не мога толкова силно да преживявам всеки провал, най общо казано, та да се поболявам. И си мисля за болести...
Объркват ме и моменти , когато просто се събуждам и се чувствам добре. Не съм променяла мислите си, нищо особено не е ставало, просто се случва. Никаква симптоматика. На следващия ден обаче или след няколко- връхлита ми общо силно неразположение, което горе долу изглежда като сърдечна криза - изпотяване, пребледняване, сърцебиене, треперене, слабост, силен страх....Понякога имам този въпросен спазъм в стомаха, понякога не. Понякога пък просто ми скача кръвното и сърцебиене, друг път усещам, че ще се разпадна...А друг път са само мисловни кризи. Като да съм непоправим фаталист. Случва се когато съм спокойна, и върша нещо рутинно. 

Та от сравниелно скоро се появи "тази гад" и пак заорах в страх...Спрях да тренирам заради това, а имам нужда да го правя. И накрая винаги прибягвам към лекарско мнение, за да се успокоя (ако резултата е ок, разбира си )

Обобщено: не съм удовлетворена от живота си, опитам се да го променя, но идеята, че тялото ми ще се ме предаде е по силна явно от желанието да променя живота си. Трябва да прекратя тази отровна връзка с приятеля ми, която продължава и до сега. Той живее в Германия, връзката ни е.....телефонна. Трябва да продължа спорта, без да мисля всяка секунда "да видим сега какво ще изпуши", трябва да излизам повече (защото от доста време се изолирах социално. просто не ми е приятно да излизам просто навън дори, еднообразно ми е, нервиарм се лесно)трябва/искам да карам колата си, защото обичам, винаги съм....Татко ме учеше още когато бях дете, в кръвта ми е това умение и ми е удоволствие да си щъкам на някъде. Но само като се кача и...Всичко се опитва да ме убие от вътре. Така го усещам. За работата, сега изкочи едно предложение и звучи доста добре, така че там, малко се размърдаха нещата. Но ще споделя и още една моя особеност. когато нещо хубаво се случи, обикновено веднага започвам да очаквам, как нещо лошо ще го унищожи и вече съм....на щрек. Така става, когато и се почувствам добре, защото съм забелязала някаква извратена зависимост, чувствам се добре, но след малко, сякаш някакво зло ме чува и не след дълго целя ад се връща. Така че си създадох условен рефлекс- добре си- лъжа е, всъщност това е признак на влошаване.
Предполагам, че това от части е и народопсихология, което винаги ме е дразнило "много хубаво не е на хубаво"; "да чукнем на дърво"; "да не чуе дявола" и т.н. Но не мога да се оправдавам с това. 

Гледам да не ви товаря с прекалено много информация, за да не е отегчително. Ако друго ви интересува, ще отговоря :)

Благодаря!

(да, слушам музика, гледам филми, чета книги...обожавам всичко свързано с изкуството...даже и съм писала, не стихове, но разказаи, сценарии )

Редактирано от Джейн

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитвам се да синтезирам повече неща с малко обяснения, да извлека най- основното и важното, но пак се получава доста дълго и със сигурност изпускам детайли, които да ви насочат.
Мога да добавя, че съм забелязала, че каквито и симптоми да имам, утихват късно вечер. Тогава и ми идва апетита, всичко работи тихичко и спокойно. Пак усещам стомаха си свит, но със сигурност не така както през деня, През деня сърцето ми бие между 80 до 95, понякога и към  100, например, а вечер започва да е ритмично и спокойно 60-54....дори и когато съм права. А това през деня дава отражение, нямам идея защо, но като съм права, бие по бързо от колкото като седна. Съответно и стомаха по същия начин се свива повече когато съм права.
Странно нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напиши в нета ,,спастичен колит,, и прочети за него.Това е и статия от мой приятел по темата .https://lekuva.net/123038/d-r-tsonev-ima-4-nachina-za-lechenie-na-spastichen-kolit.html.

Лечението на състоянието си описала сама -,,трябва да прекратя тази отровна връзка с приятеля ми, която продължава и до сега. Той живее в Германия, връзката ни е.....телефонна. Трябва да продължа спорта, без да мисля всяка секунда "да видим сега какво ще изпуши", трябва да излизам повече (защото от доста време се изолирах социално. просто не ми е приятно да излизам просто навън дори, еднообразно ми е, нервиарм се лесно)трябва/искам да карам колата си, защото обичам, винаги съм....Татко ме учеше още когато бях дете, в кръвта ми е това умение и ми е удоволствие да си щъкам на някъде. ,,

И, нищо не се опитва да те убие от вътре, просто тялото ти реагира на емоциите ти, а те са негативни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетох, благодаря. Макар да не се открих съвсем в статията, защото аз го усещам в стомаха. Даже, често е видим спазъма, вижда се как стомаха-корема е хлътнал. Ужасно чувстово. И тъй като сега ставам, пропуснах да кажа, че се усилва след посещение в тоалетна. Просто изправя ли се и почва да се свива с всичка сила и сърцебиене, Не разбирам каква е връзката.....

А след полунощ преживях нещо ужасно. Дори не го помня толкова ясно, защото спях, но сякаш се събудих и усещах как потъвам или като да умирам, беше адски гадно чувство и се уплаших, нещо стана, но не помня, губи ми се, след секунда почна някакво брутално сърцебиене, което не бях имала до сега. Сякаш искаше да излезе през гърдите ми....Беше ми размазано пред очите, стреснах се много, теперих, пребледнях, не знаех какво да правя...И тъкмо да събудя майка ми, започна да се успокоява....но дълго време стоях неадекватна. Какво беше това, не знам :( 

Сега също не се чувствам добре, мисля само за това което се случи и очаквам следваща атака...Пак спазми, пак ускорен пулс, леко треперя...

А не вчера, а онзи ден, излизах с един познат и целия ден и вечерта мина толкова добре, нямах нито един симптом. Вечерта леко се появи тевожност и усетих че ми е ускорен пулса, но после се успокои, а и не исках нищо да разваля излизането ми. Този ден нямам и идея, защо беше такъв...Зашо се чувствах добре. Не следващия.....нищо общо! Както се очертава и днес да е кофти. Просто не разбирам на какво се дължеше това подобрение...

Редактирано от Джейн

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 ,,Просто не разбирам на какво се дължеше това подобрение...,,

 Ти сама си отговаряш-

,,онзи ден, излизах с един познат и целия ден и вечерта мина толкова добре, нямах нито един симптом.,,

Разнообразието е средство за борба със стреса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, но друг път , преди време, излизах с приятелка, с която получих доста гадна криза....През цялото време докато бях с нея се напрягах да не се случи. Но се случи! И цялото ни излизане се провали...За това казва, че не разбирам зависимостта.
А и трябва ли на следващия ден, когато не излизам, да ме връхлети толова тежко...

И каква е връзката с позицията на тялото, тоеалтната, спорта...защо се влошава повече това състояние в тези моменти. Питала съм лекари, но ми казват "не знам", може би било от нервната система, която е повредена..Аз съм от този тип хора, които имат нужда да им се обасни, защо се случва нещо си, за да си го обяснят и да намерят логика. За това търся ли търся информация, но не съм срещала никой който да се оплаква от това. Обикновено се говори за органични заболявания. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,През цялото време докато бях с нея се напрягах да не се случи. ,,

Е, не го ли разбираш, напрежението да не с е изложиш, го е направило. Ако си излегнала, с идеята то да се случи, нямаше да си напрегната и нямаше да се случи.

.. А това през деня дава отражение, нямам идея защо, но като съм права, бие по бързо от колкото като седна. Съответно и стомаха по същия начин се свива повече когато съм права.
Странно нали?..

Не е странно, при всички хора е така.Когато си седнала, диафрагмата  се спуска надолу у притиска сплита на нервус вагус.Това е нерва на спокойствието, притискането успокоява тялото.Когато си права това притискане го няма. Също ако легнала на кълбо пак ще го има притискането и успокоението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбирам...
Никой не ми го беше обяснявал до сега, благодаря :)
А защо става по зле след тоалетна или когато започна да спортувам. Стиска ме яко, даже се вижда. А сякаш това провокира и сърцето да бие още по бързо...За това и се отказах да тренирам.
Също правя спази и сърцебиене когато хапна нещо. Понякога не става, но по- често почва да усещам тежест, спазъм, ускорен пулс, дланите ми стават халдни и се потят, понякога имам сухота в устата..И е много неприятно. Това ме накара да избягвам да сядам в заведения... Изобщо.. :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти вече описваш спастичния колит. Днес му казват ,,колон  иритабиле,,.

Мисля, че в  стари постове съм дал снимка, какво става с дебелото черво, при това състояние.Намери ги, може и с гугъла и ще си обясниш всичко.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ясно. Странно, че никой не ми каза за колита. Казаха ми, че съм с лабилна психика и да пия дуспаталин...Нервната система реагирала свръх при тези моменти.
Чета обаче, че трябва да се прави ендоскопско изследване, а такова не са ми предлагали. Трябва ли наистина да го направя ?

А в един форум видях, че се обостря, когато има напрежение, притеснение, стрес...

Чувствам се изморена от всичко това...От напрежението, от мислите, от съмнението, от симптоматиката....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така искам да си тренирам с удоволствие, защото помня приятната умора след това и чувството, че си силен и здрав...А не смея дори да изкача стълбите в къщи. Веднага ми светва крушка в главата "сега ще се задъхаш, пулса ти ще скочи, това значи че не си здрава, бавно ги качвай и се надявай да не припаднеш.."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Джейн ,

Ще ти разкажа моя история свързана с нервен стомах . Като ме стегнеше , не можех прав да стоя . Държеше ме различно , даже с дни , като ту се усилва ту заглъхва колкото да отида на работа . На няколко пъти преспивах в болница даже и с увеличени левкоцити(остър апандисит) . Но нищо , нервен стомах , спастичен колит все на нервна почва . Занимавах се с йога и се научих да балансирам храненето , да владея ,,нервите си" . С години , над 10 г .Но все се появяваше един два пъти в годината .Излекувах се окончателно . По точно бях излекуван от събитията без моето активно участие , независимо , че от йогата знаех как силните емоций ,,удрят" там , в слънчевия сплит. Баща ми си замина от този свят и ми даде това практическо познание . Не само да декламирам но и да преживея до някъде , смисъла на нашето ежедневно суетене . Ако не бе това , сигурно още щях да треперя какво хапвам и да взимам мезимфорте , след всяко спречкване с началника .

Тотална промяна в мирогледа , промяна в мисленето . Може да е мъничка но е нужна и оздравителна .

Цитат

Така искам да си тренирам с удоволствие, защото помня приятната умора след това и чувството, че си силен и здрав...А не смея дори да изкача стълбите в къщи. Веднага ми светва крушка в главата "сега ще се задъхаш, пулса ти ще скочи, това значи че не си здрава, бавно ги качвай и се надявай да не припаднеш.."

Живееш сега в този миг .Очакването на бъдещето е погрешка .Очакването пречи на преживяването сега . Няма ли да ти е смешно ако в някой филм гледаш как някой с всички усилия внимава да не разпилее трохите по земята .Внимателно дъвче и се върти като гледа дали не е оцапал на около . Навежда се да вдигне паднало парченце , а не забелязва как с другата ръка бута чинията и я обръща .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбирам те напълно. Благодаря ти, че ми сподели историята си!

И аз знам, че от стрес, страх, притеснение, стомахът го отнася най- вече. Но явно нямам доверие, липсва ми вяра, усещала съм го много пъти. Или всъшност имам вяра, но в лошото....В лошите обрати. Знам, че ги има от дете и явно не съм ги отработила. 
Опитвам се, да погледна от друга перспектива, но понякога се оставям на нещата, понякога усещам, че се отказвам...Че дори го търся. Търся да ми е зле, търся да усетя поредния спазъм или сърцебиене или общо призляване, сякаш за да си докажа, че живота е страдание. 

Относно спорта, това също от дете го имах като проблем, все се съмнявах в здрвето и издържливостта на сърцето си, нямам идея защо! Но в сегашен момент, от толкова много кризи и разтупквания и прималявания и пребледнявания и изпотявания...се сковах от съмнения и страхове. За това и не мога да се отпусна и да се раздам. За това и помолих за преглед, наш приятел кардиолог, който ме гледа преди 5 месеца....Не знам малко ли е, много ли е периода, изобщо какво значение има, отдавам внимание на всякакви подробности.
Очаквам не точно бъдещето, а повтарящото се бъдеще. Тоест, знам, че не се чувствам добре когато тренирам и ако почна, то знам, че ще ми е кофти така или иначе. И само ако специалист ми каже след обстоен внимателен преглед , съмнението и напрежението ще спадне. Но и знам, че това ще ме държи известно време. После най- вероятно ако усетя дискомфорт, ще започна да разигравам менталения си шах. Кой кого първи ще прецака (победи)...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

https://www.bard.bg/m/book/?id=2131

Това е една страхотна книга, в нея една глава /5-та/ е посветена на проблема ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Джейн каза:

...търся ли търся информация, но не съм срещала никой който да се оплаква от това.

Здравей Джейн,

Вероятно е така, защото никой не може да повтори твоята уникална житейска история, както и битките, които си водила (сигурно понякога успешни, и понякога не съвсем) да "бъдеш пусната в света" с благословия и без страх. Мисля, че е била трудна борба за теб, която сякаш още не е приключила. Аз бих се доверила на симптомите, които крещят, че сега искаш повече от всичко да разрешиш този въпрос, за да се влееш и ти в потока на свободно живеещите и творящи хора с всичките си таланти, които знаеш, че носиш в себе си.

Това е нелека задача. Моето професионално разбиране е, че е необходимо терапевтично взаимодействие, което да може да фасилитира този процес. Мисля, че не случайно си отказала гастроскопията: интуицията ти подсказва, че ако е необходимо ендоскопско изследване - то трябва да е не на стомаха (който е само невинен говорител), а на психичния живот, който крие не по-малко тайни за случващото се с теб! (Всички хора имаме проблем с локализирането на болката, когато е твърде комплексна :) )

Така постепенно това, което тялото ти панически говори, ще стане разбираемо за логиката на разума ти, и той отново ще поеме уверено функциите си на господар в своя дом...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок, ще я потърся и ще погледна :) 

Имам и още едно питане, съществува ли проблем, който прилича на анорексията, само че с обратен знак. Тоест, постояно да се виждаш слаб. Но какво ли питам така, говоря за себе си...Поредната лудост, която преди малко ме изкара извън равновесие. Както винаги. Засилва се, когато цялостно съм разнебитена. Аз, че съм отслабнала от периода на варицелата съм, но по принцип забелязвам, че това ме докарва до ужас. Да се възприемам слаба, и всеки ден да се виждам все по слаба, все едно отслабвам с часове...Свързвам го ест с онези хора, които са толкова болни, че им личи по вида...Когато се гледам на витрините и изпадам в тиха паника, че изглеждам зле, слаба, гърчава...По принцип съм не повече от 60 кг, 170 височина, но сега със сигурност съм свалила кг.Въпросът е, че ми действа зле, като се видя по слаба и започвам сякаш да симулирам болестно състояние, усещам го....Сега като го описвам...ми звучи като за психиатър...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Полина,
Благодаря, че ми отговаряш. Така е да битката е жестока, но сякаш е с мен самата, не сякаш, а е. Но често мисля, че нямам силите и волята, за да се справя. Прекалено много залагам на сигурното, а страхът ме манипулира както си иска....Понякога просто се свивам, стискам очи и се моля да ме остави, да премине и да ме остави поне жива. На мен, всеки ден почтти, с изключение на преиодите, в които съ била добре (ТАКА И НЕ ЗНАМ ЗАЩО СА БИЛИ ТАКИВА) ми се показва, че мога да умра по всяко време. Всеки ден, така го чувствам...И се усещам, че полудявам от това. Това не е нормален живот. Вече загубих и много от себе си. Била съм с психотерапевт, но...подобрението ми не продължи особено дълго. Понякога просто си мисля, че това е съдба и не мога да променя нищо...

Ще ми се някой ден просто тази блатиста, черна, тежка, отровна слуз, която ме е покрила (така го описвам, така го усещам) да изгори и да се протегна и поема дълбоко въздух и всичко да започне да се движи правилно. Да усетя сила. Искам страхът да се превърне в бял шум...
Но ето, дори сега, докато пиша, сто пъти си проверих пулса, защото ми се вижда ускорен.....! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, че битката вече е в теб самата - и вече е много по-равностойна - точно затова си се осмелила  да я поведеш! Някога не си имала шанс да я спечелиш, но вече не е така - преодоляла си загуби, пораснала си заедно със света около теб. Сигурно силата, която усещаш да се надига в теб е толкова неконтролируема и плашеща, че трябва да я държиш здраво стегната, свита на кълбо, за да не се развихри. За това ти трябват много здрави коремни мускули!

Казваш "Вече загубих и много от себе си" - Искаш да кажеш, че вече си дала достатъчно от себе (платила си достатъчно данък на идеята, че светът е опасно място) и вече искаш лично да провериш дали толкова лесно се умира. Само при мисълта и на мен ми се качва адреналина!

Иначе :) - за добро или лошо - психотерапевтите са различни почти колкото уникалните истории на хората, които се обръщат за помощ към нас...  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет,
Отново ще подам въпроса, може би е останал незабелязан, а е важно за мен. 

преди 15 часа, Джейн каза:

 

Имам и още едно питане, съществува ли проблем, който прилича на анорексията, само че с обратен знак. Тоест, постояно да се виждаш слаб. Но какво ли питам така, говоря за себе си...Поредната лудост, която преди малко ме изкара извън равновесие. Както винаги. Засилва се, когато цялостно съм разнебитена. Аз, че съм отслабнала от периода на варицелата съм, но по принцип забелязвам, че това ме докарва до ужас. Да се възприемам слаба, и всеки ден да се виждам все по слаба, все едно отслабвам с часове...Свързвам го ест с онези хора, които са толкова болни, че им личи по вида...Когато се гледам на витрините и изпадам в тиха паника, че изглеждам зле, слаба, гърчава...По принцип съм не повече от 60 кг, 170 височина, но сега със сигурност съм свалила кг.Въпросът е, че ми действа зле, като се видя по слаба и започвам сякаш да симулирам болестно състояние, усещам го....Сега като го описвам...ми звучи като за психиатър...


 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищо, което е за психиатър не виждам тук.И аз, като се видя понякога в огледалото, с моите 116 кила при ръст 176 се чувства като теб.Е, упокоявам се ,че е имало моменти да и повече и ми минава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)
Но аз изпитвам...как да го кажа, леко ми е унизително, но..страх. Като се видя отслабнала и се паникьосвам, че боледувам от нещо и слабея. Започвам да се чувствам болна, слаба, изтощена...А не просто да го регистрирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И всъщност, пак да попитам, с риск да се повтарям, този проблем със стомаха (свиване, спазми, подуване+ сърцебиене, тежест) от спастичен колит ли е, или наистина е от психиката. Днес сутринта ядох нещо, което и вчера ядох, но вчера не се случи това, което тази сутрин. Усещам че се подува, че се свива, и най неприятното е сърцебиенето . Каква е връзката не знам точно...между тях

Редактирано от Джейн

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×