Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Slunchevi.luchi

Обида на работното място

Recommended Posts

Здравейте форум,

бих искала да получа съвет и мнение от вас по следната случка, която стана на работното ми място днес.

Почуствах се лично обидена и засегната от шефа си , който ме нарече цитирам торба с бацили. 

Това беше "шеговито" и той се извини по-късно, когато разбра че не е смешно. Каза го пред други хора и те също не го намериха за смешно и даже се изказаха на глас, че не биха използвали тези думи.

Причината за обидата беше, че бях настинала миналата седмица и заразих с обикновен банален вирус колега, защото вместо да си остана вкъщи, както ми препоръча лекаря, дойдох на работа по собствена инициатива... Бях само леко настинала.

Та, това е, доста зле се почуствах. Искам да кажа, че чувството за хумор на този човек е доста странно, ние не се познаваме добре, понеже не работим всеки ден заедно, но той е най-висшия ми началник. След като каза това пред 6 други колеги дори си помислих да напусна, а харесвам работата си и всичко свързано с това конкретно работно място за момента.

От психологическа гледна точка ми се отключиха някакви ужасно тъпи асоциации с детсвото, когато е имало подигравки по мой адрес преди други хора и се почуствах почти по същия абсурден начин, т.е. асоциацията е абсурдна.

Благодаря ви за мненията предварително !!!

Слънчева седмица!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Слънчеви лъчи! Сигурна съм, че отговаряш на ника, който си избрала. И също така съм сигурна, че никога за нищо на света не би казала подобно нещо на някого, дори и на човека, който ти го е казала на теб, нали? 

Проблемът е, че ти очакваш от другите да бъдат като теб, да имат твоите мерки за почтеност и уважение, твоите норми за шега... Сама си го написала: 

Цитат

чувството за хумор на този човек е доста странно

Това е твоята лична преценка, но не и неговата. След като това е било казано шеговито и се е извинил, значи не е имал намерение да те засегне... Ти си се засегнала... Тук имаме доста написано за обидчивостта и обидите. Учителя също доста е говорил за това. И аз преди личната си промяна смятах, че обидчивостта е признак на по-дълбока чувствителност и по-фина етика и естетика. После осъзнах, че си е обикновена гордост и вътрешно желание да се контролира мисленето и поведението на другите. Да, така си е. Откак се спасих от обидчивостта, съм щастлив човек. 

В тази тема сме изписали доста страници: Обидата ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може шефът и да е такъв за*ник, че нея да я е било страх, че ще я уволни, ако си вземе болнични и затова да е отишла да работи болна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Толкова ми е познато - жертва се човек, за да не пострада любимата работа... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не виждам манипулативност. Виждам проблем с обидчивост, която обикновено се маскира с "нежна душевност и ранимост". Последното се слави като добро качество, а всъщност не е. Обратното го наричат "дебелокожие и непукизъм". Ох, колко и как думите - етикети замазват истинската същност на качествата и явленията! Как събират в един кюп коренно различни неща и разделят на полюси неща от една порода! 

Нежна душевност и чувствителност съвсем не означава човек да се чувства наранен и обиден. Обратното - тази нежност позволява на човека да види доброто в злото! Защото вибрациите на злото са ниски, силни, те веднага се усещат, а вибрациите на доброто са нежни, всеки, всеки не може да ги улови. Ето Алехео изглежда груб като отношение, но всъщност е нежна душа - той е уловил загрижеността на "шефа" за здравето на хората и за работата под външната му грубост, уловил е способността му въпреки позицията и отговорността, да осъзнае неподходящата постъпка и дума и да се извини... Сигурно е съумял да извлече и поуки... 

Сигурна съм, че и Слънчеви лъчи е способна да го направи - т.е. да трансформира обидата в поука. За това е нужна безусловна любов и почистване... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!
Не виждам нищо манипулативно...
Само открито търсене и честно сърце.

Дори е похвално, че човек се опитва да открие нови вътрешни хоризонти, от една обикновена случка - каквато е тази с обидата. Повечето хора инфантилно ще подминат чувствата си и даже ще скрият от себе си, че са се почувствали по даден неприятен начин, камо ли да започнат да се самоанализират.

Мисля, че Slunchevi.luchi се опитва да разбере защо се е почувствала обидена.
От подобно търсене могат да се появят няколко теми.
- За ниската/високата и реалната самоценка - самочувствието
- Кой се обижда? Кой роля играя в ситуация и кое в мен се чувства така? Аз само тази роля ли съм?
- Защо не приех с хумор коментара, а се "жегнах"?

Успех в откриването на нови вътрешни истини - те ни правят свободни в света на оковите. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Slunchevi.luchi 

ще добавя още нещо :)

 

Цитат

 

От психологическа гледна точка ми се отключиха някакви ужасно тъпи асоциации с детсвото, когато е имало подигравки по мой адрес преди други хора и се почуствах почти по същия абсурден начин, т.е. асоциацията е абсурдна.

 

Колелото се е завъртяло и е дошло време да преосмислиш някои детски спомени . От позицията на днешната разумност те изглеждат нереално , но все още спомена за емоцията е жив .

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина се радвам, че авторката иска да разбере себе си и прави паралел с детството си. 

Не разбрах заявката, обаче: съвета/мнението, които очаква спрямо какво/кого да са? 

___________________

Обидата се "забива" в теб само, ако я приемеш. В случая изкривяваш една не-обида като такава и я забиваш сама в себе си. Да, отговорността на човека, казал ти я, си е в него, явно не е имал точна преценка, но... Няма как да предвидим всичко. 

Обичам да давам този пример:

Ако вървиш по улицата, усмихваш се и поздравяваш всеки минувач, помисли (или пробвай!) да видиш колко различни реакции ще посрещнеш! Едни ще се зарадват и отвърнат, други не, трети направо ще се обидят, мислейки, че... Им се подиграваш. 

Дори при директните обиди, тоест, когато човек наистина цели да те "уцели", важи това - дали ще приемеш обидата зависи от теб. Всеки обиждащ всъщност цели да нарани така, както е бил нараняван. Можеш да спреш този цикъл, невзимайки обидата и дори проявявайки състрадание към човека - той може да не го оцени и разбере на момента, но това няма значение. 

 

А и е любопитно защо се обиждаме на едни "определения", а на други не. Тук има тясна връзка с детството със сигурност - ако не сме достатъчно еди-какво-си, сякаш не заслужаваме... Обич. Сякаш няма да бъдем обичани, ако не сме достатъчно *това, което родителите ни са искали*.

Сякаш ще бъдем отхвърлени. А това е страшно за нас, като социални същества. И се задействат едни животински, несъзнавани програмки, които сякаш ни хвърлят по течението...

Редактирано от Ines Raycheva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо позитивно в историята: става дума за обида, а не за бой на работното място (защото и такива случаи има). :D:) Макар че обидите са си словесни удари.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×