Svetlioo Добавено Октомври 2, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2018 Здравейте на всички. Мъж на 28 години ви пише. Имам нужда от насоки. Попаднах на форума и реших да споделя своята история и до къде съм стигнал в работата със себе си след 5 години страх, започнал заради панически атаки вследствие употреба на трева. Много се радвам че тези страхове се появиха, благодарение на тях станах много по смел в действията в живота, направих много неща които ме развиха добре във финансова гледна точка,изцерих се от мързела си с две думи. В момента получавам пак панически атаки от време на време, забелязвам че мисленето ми не е от най оптимистичните, опитвам да мисля оптимистично, да видя хубавите неща в живота. Имам моменти в които зациклям само на кофти мисли, притеснения за здравословното ми състояние,имам проблеми с кръста, притеснения за бъдещето Започва например и от нищото да имам буца в гърлото и дори и да не мисля за това почва да расте напрежението и хоп паник атака хаха. Минава и ми олеква, напрежението изчезва.Може ли да ме насочите в каква посока да работя за да се справя с това?Също така не се чувствам добре в кожата си, почти постоянно се чувствам тревожен без причина, сутрин се събуждам и мисля за нещо веднага, докато преди време след като се събудех известно време усещах една лекота, не мислех за абсолютно нищо. Преди също не мислех за това как съм и виждам че това е една от основните грешки, че мисля изобщо как съм, за бъдещето и от там идва всичко. Преди не е притеснявах, казвах си каквото дойде, каквото стане, сега все едно се вглъбявам и това е най важното за което да мисля. Ще съм благодарен на всички включили се! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 2, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2018 Веднъж, при мен дойде един мъж малко по-голям от теб с подобни оплаквания. При мен го пратил шефа му с думите ,, Отиди при този човек/ визирайки мен/ ще му дадеш малко пари, но повярвай ми, това ще са най-умно инвестираните ти пари,,. На края на терапията мъжът ми каза , Радвам се че послушах К., това наистина са най разумно инвестираните ми пари.Сега съм, като нов човек, страховете ми ги няма и не само се радвам на живота, но и с жена ми станахме много по-близки/ преди той само за здравето си и бе говорил/. Каквото и да получиш като съвет и от колегите, няма как да замени личната работа с психотерапевт- инвестирай ги тези пари, само ще спечелиш. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Октомври 3, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2018 Д-р Първанов, и тъкмо поради това е много неприятно когато отказвате прием на високомотивирани, амбициозни, борбени и интелигентни клиенти, в които сам знаете, че има потенциал. Ясно е, че имате право на това, както и лични причини, но все пак е жалко, предвид огромните печалби, които би получил клиента, отърваването от страховете и цялостната промяна на живота му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 3, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2018 О, това бе преди доста години.Днес, почти не работя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Svetlioo Добавено Октомври 5, 2018 Автор Доклад Share Добавено Октомври 5, 2018 Инвестирах вече, тъкмо при трима и проблема явно е в мен. Това, което са ми показали като път не успях да го приложа при мен,просто работеше временно и после греда. За това работя сам, не ми остава друго. След поредния адреналин днес, ми хрумна че може би всички тези сигнали дето идват с адреналина идват от това че прекалено много мисля за много неща, развинтвам си фантазията до немай къде докато не си кажа, чакай реално всичко което се случва е тук и сега, няма нужда да режисирам поредния епизод от сериала "Бъдеще" и "Минало". Също и от това че искам нещо в живота си да стане по някакъв начин и не намирам как и се сдухвам. Реално май и тук не трябва да искам нищо, да оставя нещата на самотек. В момента теглих една сочна на всичко и не искам нищо, не очаквам нищо, не мисля за нищо и се чувствам супер. Поправете ме ако греша.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Полина Юлиева Добавено Октомври 19, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2018 Грешиш. Този "път, който са ти показали и който не си успял да приложиш при теб" води ли до отговори на дилемата ти, "че искаш нещо в живота си да стане по някакъв начин и не намираш как и се сдухваш"? Не си сигурен? И аз така си помислих. Можем само да се надяваме, че когато прогонените ти мисли се поскитат немили-недраги извън главата ти и после се върнат обратно, ще им отвориш вратата и ще рискуваш да инвестираш и четвърти път. Но този път при някой, който ще поеме отговорност поне за половината от "проблема в теб", защото така е честно в терапевтичната връзка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 20, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2018 ,,В момента теглих една сочна на всичко и не искам нищо, не очаквам нищо, не мисля за нищо и се чувствам супер. Поправете ме ако греша.. ,, Ako научиш да бъдеш в това състояние, никакъв стрес не може да те атакува.Аз, доста често съм в това състояние и е много хубаво, но и аз не мога да бъда винаги в него. Лина Коцева и Desy_V 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Georgieva Добавено Октомври 20, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2018 (edited) Как едни натрапливости се преодоляват с лекота ,а други не можеш с години психотерапия?Защо все мислим ,какво ще се случи в бъдеще, и не можем да живеем в настоящия момент?Защо нямам воля по отношение на натрапливостите, а за други неща волята ми е голяма?Въпроси,въпроси, без отговор..... Редактирано Октомври 20, 2018 от Georgieva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 20, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2018 преди 51 минути, Georgieva каза: Защо нямам воля по отношение на натрапливостите, а за други неща волята ми е голяма? Защото колкото повече воля, толкова повече натрапливости, затова. Какви методи и какво принципно отношение са ви дали или сте разбрала не знам, но не е волята пътят тук... Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Georgieva Добавено Октомври 20, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2018 (edited) ".За да се изправиш непоклатимо и наблюдаваш страховете си , ти трябва инат , воля . Волята се прави , като не можеш сама питайтерапевта си ."За волята имах впредвид думите на Александър.Т от предишен мой пост. Разбирам го така:Заставаш срещу страха и го гледаш ,позволяваш му да те превземе,и като не можеш да го овладееш, тръгваш да бягаш Редактирано Октомври 20, 2018 от Georgieva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Svetlioo Добавено Октомври 21, 2018 Автор Доклад Share Добавено Октомври 21, 2018 В 20.10.2018 г. at 2:32, Полина Юлиева каза: Грешиш. Този "път, който са ти показали и който не си успял да приложиш при теб" води ли до отговори на дилемата ти, "че искаш нещо в живота си да стане по някакъв начин и не намираш как и се сдухваш"? Не си сигурен? И аз така си помислих. Можем само да се надяваме, че когато прогонените ти мисли се поскитат немили-недраги извън главата ти и после се върнат обратно, ще им отвориш вратата и ще рискуваш да инвестираш и четвърти път. Но този път при някой, който ще поеме отговорност поне за половината от "проблема в теб", защото така е честно в терапевтичната връзка. За мен не е проблем да инвестирам пак. Това което ме притеснява е дали ще успея, според мен проблема е в комуникацията между мен и терапевта, нямам и на идея дали има някой толкова заинтересован, предполагам не. Мисля че терапевтите истинските кои знаят кое как защо се захващат не само с високо мотивирани хора, а и с такива които знаят точно какво им е на душата и знаят как да приложат казаното им, при мен това не се получаваше винаги. Това което е в мен, обяснявам си го че започва с адреналина и имам например усещане за буца в гърлото или трудно дишане или замайване. Всеки минал през това знае за какво иде реч, не смятам и че всичките тия реакции на тялото са важни, аз се научих че няма да умра, изживях стотици паник атаки на работа, с приятелката ми, сред хора и къде ли не и с след всяка ми олекваше и след всяка в съзнанието ми изникваше ето видя ли, жив си,кво толкова. От известно време насам обаче това с адреналина страшно много ме натоварва, защото е в една глупава тревожност която не става на паник атака. И си седи така, и през главата ми в следствие на адреналина минават хиляди глупости и премисляници и всичко ми е плашещо и това понякога продължава много време, молил съм се дори да ескалира до паник атака за да ми олекне! Опитвал съм се и да седя в тази тревожност, да съм наблюдател, опитвал съм да се занимавам с друго, опитвал съм да спортувам, единствено спорта ме вади до някъде. Някой може да попита защо се опитваш да бягаш, опитах и да не бягам, нищо не става. Мозъка ми все едно блокира и единственото което ми остава и мога да направя е например да тичам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Полина Юлиева Добавено Октомври 21, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2018 Току-що, Svetlioo каза: Това което е в мен, обяснявам си го че започва с адреналина Като казваш това, все едно казваш, че мисълта започва с електрически импулс в мозъка. Да, психиката и телесната химия са много свързани, но както вечния въпрос за яйцето или кокошката. Не е ли по-добре, когато говорим за психиката и се опитваме да я разберем, да оставим адреналина на биохимиците, и да се фокусираме върху това, което можем лично да изследваме - себе си и отношенията ни с другите. (Това изследване рано или късно ще ни отведе до източника на страха.) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 22, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2018 ,,Не е ли по-добре, когато говорим за психиката и се опитваме да я разберем, да оставим адреналина на биохимиците, и да се фокусираме върху това, което можем лично да изследваме - себе си и отношенията ни с другите. (Това изследване рано или късно ще ни отведе до източника на страха.) ,, Последното противоречи с всички мои убеждения, не всеки страх е социално обусловен. Съгласен съм, че повечето страхове са социални, че те в сравнение на обектните страхове, се терапевтират по- дълго време и работата с тях по-трудна, но прочетох постовете на момчето...няма нещо, което да говори, че страхът му е социално обусловен. ПП.Във форума съм повече от 10 години и само един път съм опонирал на колега,/ някакво момче от Варна/ , не бих искал и повече да го правя.Нека обмисляме повече, това което пишем. Орлин Баев и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Полина Юлиева Добавено Октомври 22, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2018 преди 22 часа, Svetlioo каза: аз се научих че няма да умра, изживях стотици паник атаки на работа, с приятелката ми, сред хора и къде ли не... А не искаш ли да се научиш и как да живееш, без паник атаки, на работа, с приятелката ти, сред хора и къде ли не... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Svetlioo Добавено Октомври 23, 2018 Автор Доклад Share Добавено Октомври 23, 2018 Да, преди 8 часа, Полина Юлиева каза: А не искаш ли да се научиш и как да живееш, без паник атаки, на работа, с приятелката ти, сред хора и къде ли не... Да, искам. Не само без паник атаки а и без тревожността. Не ме е страх от тях, разбрах че нищо лошо не ми се случва, единствено развалят настроението. Също така разбрах и че изборите взети в тревожно състояние са грешни и когато съм в такова да не взимам никакви решения. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Полина Юлиева Добавено Октомври 23, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2018 Току-що, Svetlioo каза: Също така разбрах и че изборите взети в тревожно състояние са грешни и когато съм в такова да не взимам никакви решения Отлично наблюдение. А би ли могъл за миг да допуснеш, че ситуацията може да е обърната наопаки (макар и да не я усещаш така): когато се налага да направиш труден избор, е толкова важно да не сгрешиш, че не ти остава нищо друго, освен да се "паникьосаш"? Или да го кажем по друг начин: когато си изправен пред важен избор, ти е толкова трудно да вземеш правилното за теб решение (защото вероятно трябва да съобразяваш изискванията на много други хора и обстоятелства), че не ти остава нищо друго, освен да се "спасиш" в паническата криза? Мисля, че неусетно си се насочил да търсиш решение в правилната посока. Продължавай! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Svetlioo Добавено Октомври 30, 2018 Автор Доклад Share Добавено Октомври 30, 2018 Здравейте пиша по повод мои размишления. В банята когато се къпя често получавам паник атака и нали знаете, гадно е. Сега ще си помислите ето го поредния дето се оплаква, да ама не. Преди известно време влизах в банята умишлено, най много съм искал когато цял ден съм усещал тялото под напрежение с всичките предхождащи взрива реакции от адреналина. Влизам в банята, бум идва, оставям се да изтече от мен всичкото това напрежение, след това ми олеква.Докато в началото преди години толкова се плашех от всичко това, виждам сега колко много неща съм научил за тялото си и искам да кажа на всички които продължават да се плашат от всичко това-не се плашете. Знам колко лесно изглежда написано или казано и да се направи не е трудно, стига в точния момент да прескочиш бариерата на бягство от всичко това, да му се дадеш, да го усетиш, да мине през теб.И имам въпрос към господин Първанов-Вие някога имал ли сте паник атака? Desy_V 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 30, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2018 Ха, ха --- доста пъти съм го писал.Бях с паническо разстройство повече от десет месеца.Мислих,че умирам.Тогава се роди голямата ми дъщеря, изобщо не се радвах, знаех,че няма да я видя пораснала, защото ще умра Филма бе страхотен, много по-силен от филмите на Хитчкок.Бях на 24 и знаех, че няма да доживея 25 . Днес гоня шестдесетте и се надявам в добро здраве да посрещна стоте. Лина Коцева, yunak и Desy_V 2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Svetlioo Добавено Януари 27, 2019 Автор Доклад Share Добавено Януари 27, 2019 Здравейте,ето ме отново. Минавам просто да споделя, че някак си движа нещата. Минах в някакъв режим така да го нарека в който успявам да не отразявам тялото ми как се чувства, колко барут има в него и се готви да избухне, установих че колкото повече ръчкам там толкова повече се заравям и никакъв положителен ефект . Но интересното е че все едно от момента на първата атака тялото ми се научи да е постоянно стегнато в стомаха, в ръцете и още някои реакции които смятам че нямат значение. Дето се вика нямам миг спокойствие, само че при мен е постоянно. Хубаво, аз се научих да правя всичко и да не позволявам на всичко това да краде от живота ми, но въпреки всичко това се случва. Искрено се радвам че имам голям напредък, като погледна назад направо съм друг човек. И в интерес на истината сега като го написах ми е по леко и се чувствам по спокоен и виждам че имам прогрес. Тъпо нали? Егото е голяма работа.. Стелиян Славов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.