Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

Отчаянието и силата?

Recommended Posts

Може ли отчаянието да доведе до изблик на психична сила, до усилването на психичната сила?

В една тема brahman е посъветвал Системен да си извади всички зъби, за да може да придобие диамантена мотивация за предизвикването на порастването на нов зъб посредством силата на мисълта си. Това е груба шега, но дали няма определена истинност в нея?

Чел съм, че когато животът е в опасност телепатичните сигнали са по - силни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зависи какво се разбира под отчаяние. Едното блокира всички сили и способности. Другото има предвид, че човек е преодолял всичките си опасения и зависимости, и е приел всички възможни последствия за по-малкото зло. Това обратно - отприщва енергията и способностите. 

Според Учителя истинската сила идва от вярата в Божията воля и следването и:

"В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа."

Формулата от Пентаграма

Мога да го потвърдя от личните си опитности...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Цитат

 

Според Учителя истинската сила идва от вярата в Божията воля и следването и:

"В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.

 

Това е пътят на действието--волята . Той се изкачва с разумност . Значи , с много обмисляне и поемане на отговорност .

може и така да се каже : На пръв поглед отчаянието изглежда като отказ , отричане . Но зависи от какво се отказваш :)  .Човек много ясно може да усети два пласта у себе си . Един външен за пред хората :) Това което върши в социума , със съответните подбуди  . Другия вътрешен , сбор от скритите наклонности , харесвания , желания , които държи или подтиска , далече от чужди очи . Най често отчаяние се появява при неуредици с външния пласт . Непреодолими трудности в ежедневието .Тогава , ако човека не е загубил връзката с вътрешните си движения . Отчаянието се явява отказ от външна изява  ,,да става каквото ще " . И се оставя на ,,течението" , на вътрешните си подбуди и инстинкти . В този си аспект то става сродно със спирането на света , при Кастанеда . Или като при медитация , спираш всяко свое действие и си само наблюдател . Наблюдаваш без коментари .Този отказ от мисловен коментар и логично действие не е като при сковаването от страх . Той е само отказ от логически контрол .

Отчаянието е реакция на низшия ,,Аз" срещу голяма опасност .То , както всичко си има положителните страни , Защото тялото в моменти на опасност се справя добре , чрез своя наследствен опит . Но от друга , по дългосрочна , страна не е добро нещо . То е отказ от Аз-а . Отказ от еволюциония връх на който стоим и изваждане на животинското и пребиваване в него . Само разбирането на тази реакция и овладяването ѝ , е полезния ход ... Но пък поовладяното отчаяние не е вече отчаяние . Изчезват онези безумни подскачания на мисълта , усещанията се смекчават .

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 17 часа, Донка каза:

Другото има предвид, че човек е преодолял всичките си опасения и зависимости, и е приел всички възможни последствия за по-малкото зло. Това обратно - отприщва енергията и способностите. 

Защо тогава да е отчаяние? Не е ли смирение?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Александър! Наведе ме на още мисли... Отчаянието от личната ми човешка воля, ценности, желания, които не ме доведоха до нищо добро, мен лично ме насочиха към следването на Божията воля. Преди това смятах, че човек трябва да се бори, за да реализира своите ценности и желания. Сега смятам, че човек има да мисли, да обича, да работи, за да осъзнава Божията воля, да може да я приеме с мъдрост и любов и да я следва и осъществява... 

Отчаянието е задължителната стъпка преди да дойде смирението... струва ми се.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Отчаянието е задължителната стъпка преди да дойде смирението... струва ми се.

И аз така мисля . Смирението е осъзнато отчаяние . Трансформирано .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 4.10.2018 г. at 22:09, Кон Круз каза:

Може ли отчаянието да доведе до изблик на психична сила, до усилването на психичната сила?

Чел съм, че когато животът е в опасност телепатичните сигнали са по - силни.

Според мен не е точно отчаянието, а преумора и ако някой те ядоса. Да, при мен се усилва психичната сила, ако някой много, много ме ядоса. Реагирали са: стъкло, електричество. Сега вече съм много, много предпазлива.

Относно втората част - не телепатични сигнали, а при мен е интуицията (макар, че аз го наричам - 'да надникна в бъдещето'). Това е като едно допълнително сетиво, което се усилва в момент, в който ти трябва. Например: за една моя операция. Някъде 3-4 дни преди нея 'надникнах', защото бях много притеснена. Преди операцията инструктирах точно анестезиолога за всичко. Питах го: Колко време отнема принципно? Той ми отговори: около 30 мин. Казах му: Не, от сега да знаеш, че ще ме държиш под упойка час и малко. Няма да е половин час. Обясних му и други подробности, за една вена, къде минава и как хирурга трябва да 'остърже' буквално вената, за да махне еди какво си и т.н.

След операцията за кратко ми дадоха досието в мен: продължителност на операцията: 1ч и 5 мин. За другите неща - не питах, дали наистина е било така или не.

След операцията, като ме посети анестезиолога - гледаше ме странно, стоеше малко от страни и побърза да излезе. Явно е длъжен да посети после всеки пациент.

С една дума: да не ти се налага да попадаш в ситуации, където психичната ти сила и интуиция се усилват. Това са кризисни моменти.

ПП Но все пак да си призная, че психичните сили са ми помагали. Да, много брутално беше. Човекът се беше изплашил (друг случай е това). Но ми помогна това. Онзи човек тотално си промени отношението спрямо мен и една лоша приказка не чух после от него. Не си позволи да ме ядоса по никакъв начин.

Редактирано от User123

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 14.10.2018 г. at 21:42, Кон Круз каза:

Имах предвид отчаяние, при което болката е толкова силна, че води до избухване на голяма сила.

Пада контрола . Той е осъзнат и неосъзнат . :) 

Как се връзва това със

Цитат

Другото има предвид, че човек е преодолял всичките си опасения и зависимости, и е приел всички възможни последствия за по-малкото зло. Това обратно - отприщва енергията и способностите.

Когато падне контрола над повечето пластове в мисленето  . Спираме да пречим на божественото да действа чрез нас . А зад тези думи , стои дълго обяснение , как с развитие на личноста се учим  да контролираме и егото . Проблема се явява когато това се случва без любов , без разбиране на природата в човека .Така той пораства с правила за поведение . Даже ще е щастлив ако го накарат да декламира и десетте божи заповеди . Ще е убеден , че знае кое е добро и кое зло и тази убеденост ще я заявява със зъби и нокти , с всичка сила . До като не усети , че силата му не стига и правилата в които е вярвал го връхлитат обратно и заплашително . Благословена е липсата на сила и той вдига ръце от правилата . Нека светът сам  се оправя , стига ... У човека проблясва спомена за ,,Аз''  преди появата на личноста . Душата надзърта иззад егото .

(Контрола които утвърждава егото )   :)

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×